№ 303
гр. София, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Катерина Рачева
Членове:Здравка Иванова
Михаил Малчев
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело №
20241000503500 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 3614/17.06.2024 г. по гр. д. №14478/2021 г. по описа на
Софийски градски съд е отхвърлен предявеният от „Хеликс България“ ЕООД,
ЕИК *********, иск с правно основание чл. 441, ал. 1 ГПК вр. с чл. 49 ЗЗД
срещу Министерство на правосъдието на Република България, БУЛСТАТ
*********, за заплащане на сумата от 30 000 лв. – обезщетение за възникнали
вреди в резултат на незаконосъобразни изпълнителни действие, предприети от
ДСИ в рамките на изп. дело №643/2020 г. по описа на СИС при СРС,
изразяващи се в изземване на лек автомобил „Ролс Ройс Фантом“ с рег. №
****** и предаване на същия на служител на КОНПИ в периода 09.03.2020 г.
– 18.08.2021 г., частична претенция, при пълен заявен размер от 237 150 лв.
Решението е обжалвано от „Хеликс България“ ЕООД, действащо чрез
процесуалния си представител. Във въззивната жалба се излагат подробни
съображения, че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано,
постановено в несъответствие със събраните доказателства. Поддържа се, че за
периода от 09.03.2020 г. до 18.08.2021 г. собственият на дружеството лек
автомобил е бил незаконно иззет от него , в който период същото е било
лишено от възможността да ползва собствената си недвижима вещ. Изтъква
се, че ДСИ е разполагал с документи, които установяват, че „Хеликс
България“ ЕООД (трето за изпълнителния процес лице) е собственик на
вещта, който при това владее същата и въпреки това е пристъпено към опис и
1
изземване на лекия автомобил, като в протокола за опис на движимо
имущество е отразено неотговарящото на истината обстоятелство, че
автомобилът е собственост на „ХЕЛИКС КОНСУЛТИНГ ЛИМИТИД“. Наред
с това не са били налице и доказателства, които да обосноват извода, че
изземването е било наложително. В този смисъл противоправността на
извършеното деяние произтича от три самостоятелни нарушения на
процесуалния закон: недвижимата вещ, която е описана и иззета не е била във
владението на длъжника: „Хеликс Консултинг Лимитед“ - нарушение на чл.
465, ал. 1, предл. първо ГПК; недвижимата вещ не е била собственост на
длъжника, което е било явно от обстоятелствата - нарушение на чл. 465, ал. 1,
предл. второ от ГПК; недвижимата вещ е била иззета, без да е налице отказ на
длъжника да я приеме за пазене и без да бъдат изложени каквито и да било
факти и обстоятелства, обосноваващи преценката на съдебния изпълнител
вещта да не бъде оставена за пазене на длъжника - нарушение на чл. 470, ал. 1
ГПК. Оспорва се, че като неправилен извода на първоинстанционния съд, че
извършените от ДСИ действия са законосъобразни. Заявява се в тази насока,
че извършените изпълнителни действия от ДСИ са били отменени като
незаконосъобразни с решение от 14.07.2021 г., постановено по гр. д. №4976 по
описа за 2020 г. на Софийски градски съд. Моли се решението да бъде
отменено, а предявеният иск да бъде уважен изцяло. Претендира се
присъждане на сторените съдебни разноски.
В установения от закона срок, въззиваемият и ответник в
първоинстанционното производство – Министерство на правосъдието,
действащо чрез процесуалния си представител, е депозирал отговор на
въззивната жалба. С него последната се оспорва като неоснователна. Излагат
се съобразения в подкрепа на законосъобразността на обжалваното съдебно
решение. Претендира се присъждане на сторените във въззивното
производство разноски.
В установения от закона срок, от трети лица помагачи на страната на
ответника – Д. В. И. и Комисия за отнемане на незаконно придобито
имущество, са депозирани съответно отговори на въззивната жалба. С тях
последната се оспорва като неоснователна по подробно изложени
съображения.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно
легитимирана страна в процеса, против решение, подлежащо на въззивно
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от
страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото,
съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното:
2
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск, предявен от „Хеликс
България“ ЕООД срещу Министерство на правосъдието, с правно основание
чл. 441 ГПК във връзка с чл. 49 ЗЗД, съединен с приет за съвместно
разглеждане обратен иск с правно основание чл.203, ал.2, пр.1 КТ, предявен от
Министерство на правосъдието срещу Д. В. И., заявени като частични за
сумата от по 30 000 лв., при пълен заявен размер от 237 150 лв.
Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба
доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2
ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на релевираните
доводи във въззивната жалба, а служебно, само когато неправилно е
приложена императивна материалноправна разпоредба.
При установената фактическа обстановка в първоинстанционното
производство, въззивният съд намира от фактическа страна следното:
Видно е от договор за покупко-продажба на МПС от 16.07.2015 г. с
нотариална заверка на подписите, че „Проис Плюс“ ЕООД е продало на
сочената дата на „Хеликс България“ ЕООД лек автомобил „Ролс Ройс
Фантом“ с рег. № ****** за сумата от 45 000 лв. За продажбата на МПС с
марка „Ролс Ройс Фантом“ е съставена фактура *********/16.07.2015 г. за
сумата от 45 000 лв. От свидетелство за регистрация част първа по отношение
лек автомобил „Ролс Ройс Фантом“ с рег. № ******, се установява също, че
негов собственик е „Хеликс България“ ЕООД.
Безспорно е между страните, че а и от представените в
първоинстанциооното производство документи се установява, че с
обезпечителна заповед от 03.10.2019 г. на СГС, ГО, Втори Г въззивен състав
по гр. д. № С-64/2019 г. е допуснато обезпечение на основание чл. 390 ГПК на
бъдещ иск с правно основание чл. 153 ЗПКОНПИ, предявим от КПКОНПИ
срещу В. К. А., М. Л. А., „Лавана“ ООД, Белиз, „Океанос Консултанс
Лимитед“, Британски Вирджински острови, „Виктория Груп ВМ“ ЕАД, „Ийст
Тур“ ООД, „Джазуин Ентърпайзис Лимитид“, Република Сейшели, „Хеликс
Консултинг Лимитид“, Британски Вирджински острови, „Виктория Груп
Сървизис“ ООД, „Ауто 777“ЕООД и „Виктория Туристик“ АД, с която са
наложени описаните в заповедта обезпечителни мерки. Деветнадесетата
наложена мярка /стр. 78 гръб от делото пред СГС/ касае запор върху лек
автомобил марка „Ролс Ройс Фантом“ с рег. № ******, собственост на
„Хеликс Консултинг Лимитид“. По молба от КПКОНПИ до СИС при РС –
Пловдив, е образувано изп. дело № 8210/2019 г. с приложена гореописаната
обезпечителна заповед от 03.10.2019 г., издадена от СГС. С разпореждане на
основание чл. 426 вр. с чл. 400, ал. 1 ГПК вр. с чл. 120, 122 и сл. ЗПКОНПИ
съдебният изпълнител при СИС на РС – Пловдив е наложил запор върху
процесното по делото МПС (т.19 от разпореждането). Уведомление за
наложения запор е изпратено до настоящия ищец по пощата с обратна
разписка и получено от същия на 18.10.2019 г. (стр. 98 от делото пред СГС).
На 25.11.2019 г. е депозирана молба от КПКОНПИ, с която е поискано
3
от ДСИ при РС – Пловдив на основание чл. 122 ал. 3 ЗПКОНПИ да бъдат
предприети действия по опис, оценка и предаване на процесното МПС за
пазене на КПКОНПИ. С постановление от 25.11.2019 г. ДСИ при РС –
Пловдив, след като е констатирал обстоятелството, че автомобилът се намира
на територията на гр. София е прекратил изп. дело по подсъдност и го е
изпратил по подсъдност на ДСИ при СРС. На 27.11.2019 г. КПКОНПИ е
отправил искане пред ДСИ при СРС за опис и предаване за пазене на
Комисията на процесното МПС. На сочената дата е изготвен протокол – опис
за движимо имущество, в който е констатирано, че достъп до имота не е
осъществен, а къщата отдавна е необитаема, с протокола е прекратено
производството пред ДСИ при СРС и е изпратено на СИС при РС – Пловдив с
оглед седалището на дружеството, собственик на лекия автомобил. За целта е
изготвено и нарочно постановление на основание чл. 427, ал. 1, т. 5 ГПК (стр.
114 от делото пред СГС). На 02.01.2020 г. КПКОНПИ е отправил ново искане
по СИС при РС – Пловдив за предприемане на необходимите действия за
извършване на опис, оценка и предаване за пазене на Комисията на процесния
по делото лек автомобил. На 05.02.2020 г. прокурор при СпП е изпратил
писмо до СИС при РС – Пловдив, съгласно което процесното по делото МПС
е предадено на 10.04.2019 г. на П. Б. В.. Съобразно изготвена справка „НБД“
(стр. 120 от делото пред СГС) постоянния/настоящ адрес на П. В. е гр. София,
поради което с молба от 27.02.2020 г. по молба на КПКОНПИ е поискала
делото да бъде изпратено на ДСИ при СРС. С постановление от 05.03.2020 г.
на СИС при РС – Пловдив производството е прекратено и изпратено по
подсъдност на ДСИ при СРС.
С разпореждане от 06.03.2020 г. ДСИ при СРС – Д. И. е насрочила опис,
оценка и предаване на МПС-то на 09.03.2020 г. – 13.30 ч., като е назначила
СОЕ с вещо лице Л. К.. Представен е и протокол за опис на движимо
имущество от 09.03.2020 г. по изп. дело №643/2020 г. на ДСИ – Д. И. на
основание обезпечителна заповед от 03.10.2019 г., издадена по гр.д. №С-
64/2019 г. на СГС, съгласно който на основание чл. 467 ГПК и чл. 122, ал. 3
ЗПКОНПИ в 16.15 часа на паркинга на СРС, лицето П. В. предоставил лек
автомобил „Ролс Ройс Фантом“ с рег. № ******. В присъствие на взискателя и
вещото лице бил извършен опис на автомобила, собственост на „Хеликс
Консултинг Лимитид“, била назначена оценителна експертиза с определено
вещо лице Л. К., с посочена в протокола задача и предоставен срок за
изготвяне от 2 седмици като на основание чл. 122, ал. 3 ЗПКОНПИ лекият
автомобил е иззет и предаден за съхранение на взискателя чрез старши
инспектор М. Т.. Видно е приемо-предавателен протокол между П. В. и ст.
инсп. М. Т. от 09.03.2020 г., че по отношение на процесното МПС са
предадени ключ, малък талон, удостоверение за техническа изправност, копие
от голям талон.
На 17.03.2020 г. процесуалния представител на настоящия ищец – адв.
Д. П. е депозирал жалба на основание чл. 435, ал. 4 ГПК и чл. 274 от ГПК вр. с
чл. 390, ал. 1 ГПК вр. с чл. 117 ЗПКОНПИ срещу действията на ДСИ при СРС,
4
с която са представени договора за покупко- продажба и фактурата, описани
по-горе. Видно е от определение 10570/07.07.2020 г. на СГС, в. гр. д.
№4976/2020 г. жалбата е оставена без разглеждане като процесуално
недопустима. По повод обжалване по реда на инстанционния съдебен контрол
с определение №2259/13.10.2020 г. на по ч. гр. д. №2817/2020 г. на САС
определението на СГС е отменено и делото върнато на същия съд за
продължаване на съдопроизводствените действия. Така с решение
№264771/14.07.2021 г. на СГС, постановено по ч. гр. д. № 4976/2020 г., на
основание чл. 435, ал. 4 ГПК са отменени действията на ДСИ при СРС по изп.
д. №643/2020 г. по описа на СИС при СРС, изразяващи се в изземване на лек
автомобил „Ролс Ройс Фантом“ като незаконосъобразни. Съображенията на
СГС, Трети брачен състав, са, че по аргумент на чл. 145 и чл. 146 ЗПКОНПИ
срещу „Хеликс България“ ЕООД не бил предявяван, респективно не било
заявено намерение да се предяви бъдещ такъв иск, като било недопустимо да
бъде отнето имущество на лице, което не е ответник в производството.
Решението е влязло в сила на датата на постановяването му - 14.07.2021 г.,
като необжалваемо такова.
Въз основа на горецитираното решение и с протокол от 18.08.2021 г.
ДСИ е предал на „Хеликс България“ ЕООД процесния по делото лек
автомобил.
В първоинстанционното производство са изготвени и приети две
съдебно-автотехнически експертизи (първоначална и повторна), с които са
дадени оценки относно средния пазарен наем на процесния по делото лек
автомобил в периода 09.03.2020 г. – 18.08.2021 г. Така според първоначалната
експертиза стойността на наемната цена относно процесното МПС и за
процесния период възлиза на 166 310 лв., според повторната и допълнителна
експертиза средната пазарна наемна цена за процесния автомобил и за
процесния период възлиза на 104 000 лв. Въззивният съд кредитира
повторната експертиза относно средната пазарна наемна цена за процесния
автомобил и за процесния период, тъй като е по-обоснована и компетентно
изготвена.
В първоинстанционното производство са разпитани свидетелите П. Б. В.
и М. П. Т.. От техните свидетелски показания се установяват обаче
обстоятелства, за които има съставена нарочни писмени доказателства,
последните вече са обсъдени по делото, поради което детайлното обсъждане
от въззивния съд на гласните доказателства не е необходимо.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд
намира от правна страна следното:
Въззивният съд приема с оглед на установените обстоятелства по
делото, че липсва осъществено от ответника ДСИ Д. В. И. незаконосъобразно
принудително изпълнение по изп. дело №643/2020 г. по описа на СИС при
СРС във формите, твърдени от ищеца. Правната уредба на деликтната
отговорност е предвидена в чл. 45 - чл. 54 ЗЗД, приложими в разглеждания
5
случай съгласно чл. 441, ал. 1 ГПК. За да възникне отговорност за вреди от
непозволено увреждане трябва да са налице четири предпоставки: 1.
противоправно действие или бездействие; 2. вреди; 3. причинна връзка между
действието или бездействието и вредите; 4. вина на деликвента. Само при
едновременното съществуване на посочените предпоставки е налице
непозволено увреждане, като осъществяването на фактическия състав
завършва с настъпването на вредите. От този момент възниква и правото на
увреденото лице да търси обезщетение за претърпените от него вреди.
Съгласно оплакванията на ищеца и въззивник в настоящото
производство претендираните от него имуществени вреди, произтичат от
незаконосъобразно изпълнен според него опис и изземване на лекия
автомобил, като в протокола за опис на движимо имущество е отразено
неотговарящото на истината обстоятелство, че автомобилът е собственост на
„Хеликс Консултинг Лимитид“. Не е спорно по делото, че действията на ДСИ
Д. В. И. са в изпълнение на обезпечителна заповед от 03.10.2019 г., издадена
по гр. д. № С-64/2019 г. по описа на СГС, ГО, Втори Г въззивен състав. Към
момента на осъществяването на описа и изземването на процесния автомобил
- 09.03.2020 г., обезпечителната заповед от 03.10.2019 г. не е била отменена.
Съобразно установената съдебна практика на ВКС (например решение
№139/31.05.2011 г. по гр. д. №1445/09 г., IV г. о.), която напълно се споделя от
настоящия съдебен състав, принудителното изпълнение е процесуално
законосъобразно, когато изпълняемото вземане е удостоверено в изпълнителен
лист или друг акт, подлежащ на принудително изпълнение (напр.
постановление за възлагане на публична продан, обезпечителна заповед и т.н.)
и са спазени другите изисквания на процесуалния закон.
В разглеждания всички изисквания на процесуалния закон са спазени от
страна на ДСИ Д. В. И. по процесното изпълнително дело № 643/2020 г.
Последното е образувано молба от КПКОНПИ за изпълнение на допуснато от
съда обезпечение, към която молба е приложена действаща обезпечителна
заповед. Спазена е разпоредбата на чл. 120, ал. 1 ЗПКОНПИ, като съгласно ал.
2 на чл. 120 ЗПКОНПИ налагането на запора се извършва незабавно.
Последната разпоредба е смислово идентична с нормата на чл. 400, ал. 1, изр.
1 ГПК. Съобразно разпоредбата на чл. 122, ал. 3 ЗПКОНПИ по искане на
органите по чл. 16, ал. 1 (директорите на ТД и инспекторите в тях) съдебният
изпълнител извършва опис, оценка и предаване на вещта за пазене на
ответника по обезпечението или на трето лице или изземва вещта и я предава
за съхранение на органите по чл. 16, ал. 1. Искания от страна на КПКОНПИ, а
сега КОНПИ, са обективирани в последователно депозирани молби,
отправени към съдебния изпълнител (молба от 25.11.2019 г. – стр. 103 от
делото пред СГС, молба от 27.11.2019 г. – стр. 111, молба от 02.01.2020 г. – стр.
116 и молба от 27.02.2020 г. – стр. 123). Поради тези обстоятелства ДСИ на
09.03.2020 г. е осъществил законосъобразно действията по опис, оценка и
предаване на вещта с оглед заявеното искане, което съответства и на
изискването и на чл. 160, ал. 1 ЗПКОНПИ. Няма данни, а и не се твърди, че
6
процесната обезпечителна заповед, издадена от СГС, е била отменена по
отношение процесното МПС по реда на инстанционния съдебен контрол,
респективно по реда на чл. 402 ГПК към датата на извършване на процесните
действия от страна на ДСИ. Спазени са всички изисквания на изпълнителното
производство съобразно ГПК, както и специалните изисквания, поставени от
ЗПКОНПИ по отношение фактическото налагане на допуснатите
обезпечителни мерки. В тази насока изготвеният опис отговаря на
регламентираното съдържание на чл. 467 ГПК, доколкото съдържа посочване
на акта, който се изпълнява – обезпечителната заповед в случая, мястото и
подробно описание на вещта. Спазени са и изискванията на чл. 468, ал. 2 ГПК
относно назначаване на вещо лице и чл. 470 ГПК относно назначаване на
пазач.
За по-голяма яснота следва да бъде обяснено, че отмяната на основание
чл. 435, ал. 4 ГПК на действията на ДСИ при СРС по изп. дело №643/2020 г.,
изразяващи се в изземване на лекия автомобил „Ролс Ройс Фантом“, с
решение №264771/14.07.2021 г. на СГС по ч. гр. д. №4976/2020 г., не
рефлектира върху извода за правомерност на изпълнителните действия на
ДСИ при разглеждането на процения иск по реда на чл. 441, ал. 1 ГПК,
респективно върху извода за липсата на осъществен деликт от страна на
съдебния изпълнител. В тази насока са логичните разяснения, дадени към
мотивите на т. 3 от Тълкувателно решение №7/31.07.2017 г. по тълк. дело
№7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно тези указания при споровете по чл.
435 ГПК се решава процесуалния въпрос за валидността на процесуалните
действия на съдебния изпълнител, като приетото от съда разрешение се
отнася единствено до обжалваното конкретно действие или отказ на съдебния
изпълнител и не се зачита като правоустановяващо действие по други спорове.
Същото не обвързва съда, разглеждащ деликтния иск на увредения за
присъждане на обезщетение от причинено процесуално незаконосъобразно
принудително изпълнение от частен съдебен изпълнител на основание чл. 45
ЗЗД, а на основание чл. 49 ЗЗД от държавен съдебен изпълнител. Съдът
сезиран с посочените искове подлага на самостоятелна преценка
законосъобразността на действията или бездействията на изпълнителния
орган, като не е обвързан от съдържанието на съдебното решение по чл. 436
ГПК. В разглежданият случай действията на ДСИ при СРС са отменени
поради обстоятелството, че запорирана движима вещ (лек автомобил)
формално не е собственост на ответниците по предявените от КПКОНПИ
тогава искове. Действително, считано от 16.07.2015 г. собственик на лекия
автомобил „Ролс Ройс Фантом“ с рег. № ****** е „Хеликс България“ ЕООД,
което дружество е едноличен собственик на капитала на „Хеликс Консултинг
Лимитид“ – един от ответниците по исковете с правно основание чл. 153
ЗПКОНПИ. Поради изложеното в случая, ако действително е претърпяло
вреди „Хеликс България“ ЕООД, може да ги претендира от КПКОНПИ, сега
КОНПИ, по чието искане е наложена и изпълнена процесната обезпечителна
мярка - запор върху лек автомобил марка „Ролс Ройс Фантом“ с рег. №
7
******. Изтъкнатите доводи водят до извод за неоснователност на
оплакванията на въззивника, обективирани във въззивната жалба.
Също така за яснота следва да се посочи, че според въззивния съд в
случая, освен доказани противоправни изпълнителни действия или
бездействия на ДСИ, липсва и доказана втората предпоставка за деликтната
отговорност - реално претърпяна вреда под формата на пропуснати ползи. В
тази насока съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно
решение №3/13.01.2023 г. по тълк. дело №3/2021 г. на ОСГТК на ВКС,
причинените от деликт пропуснати ползи трябва да бъдат доказани със
сигурност. Пропуснатата полза е неосъществено увеличаване на имуществото
на увреденото от деликта лице. На обезщетяване подлежат само реалните
вреди, т.е. правото на обезщетение се поражда само за действително
претърпените вреди, а не предполагаемите или хипотетични, тъй като
обратното може да доведе до случаи на неоснователно обогатяване.
Възможността за увеличение на имуществото на увреденото от деликта лице
сама по себе си не е достатъчна, за да се приеме наличието на пропусната
полза. Дали пропуснатата полза е щяла да бъде реализирана е въпрос на
съществуване или несъществуване на обективни факти от действителността,
които подлежат на доказване и от които произтича тази възможност. Тъй като
законът изисква реално настъпила вреда, за да възникне правото на
обезщетение, наличието на пропусната полза трябва да се изгражда на
доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото на увреденото
лице. В разглеждания случай е доказана само и единствено хипотетичната
възможност лек автомобил със същите характеристики като процесния да
бъде отдаван под наем срещу пазарна наемна цена общо от 104 000 лв. за
периода от 09.03.2020 г. до 18.08.2021 г. Не е доказана обаче реалната
възможност в конкретния случай да бъде реализирано в тази насока
увеличаване на имуществото на ищеца – собственик. На първо място липсват,
както твърдения, така и доказателства, че „Хеликс България“ ЕООД е имал
намерения да отдава под наем процесния автомобил, или че е развивал такава
дейност по възмездно предоставяне на ползване на МПС като търговец по
занятие. Освен това предвид екстравагантните характеристики на лекия
автомобил „Ролс Ройс Фантом“ с рег. № ****** е изключено масовият
потребител да иска да го наеме за временно ползване. Нещо повече не е
доказано от ищеца и че преди изземването на процесния автомобил същият
бил въобще ползван от „Хеликс България“ ЕООД в търговската му дейност и
че във връзка с изземването му търговската дейност на това дружество е
пострадал през периода на задържането му. При положение, че не са доказани
първите две предпоставки от фактическия състав на деликтната отговорност, е
безпредметно обсъждането на наличието на останалите.
Поради неоснователността на главния иск с правно основание чл. 441,
ал. 1 ГПК, не следва да бъде разглеждан от въззивния съд предявения обратен
иск с правно основание чл. 203, ал. 2, пр. 1 КТ от ответника Министерство на
правосъдието срещу Д. В. И..
8
От всичко гореизложено следва, че оплакванията за неправилност на
първоинстанционното съдебно решение, релевирани във въззивна жалба, са
неоснователни. При така приетите за изяснени правнорелевантни
обстоятелства и изложените правни съображения и настоящата съдебна
инстанция достига до категоричния правен извод, че предявеният иск с правно
основание чл. 441, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 49 ЗЗД е неоснователен. Тъй
като правният извод, до който настоящата съдебна инстанция достига, съвпада
изцяло с крайните правни съждения на първоинстанционния съд, въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде
потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор пред въззивната инстанция на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 273 ГПК, въззиваемата страна има право да
претендира да й бъдат присъдени сторените във въззивното производство
разноски, а именно 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Основателно е възражението на Министерство на правосъдието за
прекомерност на размера на претендираното от адв. С. Р. възнаграждение за
предоставеното на ответницата по обратния иск - Д. В. И. безплатно
процесуално представителството във въззивното производство. Въззивният
съд определя дължимото адвокатско възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 1, т. 3
ЗА вр. с чл. 78, ал. 4 ГПК и чл. 273 ГПК в размер на 1500 лева, което е под
минималните размери за адвокатски възнаграждения съгласно Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така определеният
размер е съобразно решението на Съда на ЕС от 25.01.2024 г. по дело С-
438/22, вземайки предвид не високата правна и фактическа сложност на
делото, това че във въззивното производство не са събирани доказателства,
проведено е само едно открито съдебно заседание и че процесуалният
представител на Д. В. И. е изготвил отговор на въззивната жалба и писмена
защита, сходни по съдържание с представените писмени становища и писмена
защита в първоинстанционното производство.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3614/17.06.2024 г., постановено по гр. д.
№14478/2021 г. по описа на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК „Хеликс
България“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Министерство на
правосъдието, БУЛСТАТ *********, сумата от 200 лв. – съдебни разноски във
въззивното производство за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА вр. с чл. 78, ал. 4 ГПК и чл.
273 ГПК Министерство на правосъдието, БУЛСТАТ *********, да заплати на
адв. С. Р. от САК, ЛН **********, сумата от 1500 лв. с включен ДДС –
9
адвокатско възнаграждение по заявения, но неразгледан обратен иск във
въззивното производство.
Решението е постановено при участието на Д. В. И., ЕГН ********** и
Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество като трети лица-
помагачи на страната на Министерство на правосъдието.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10