РЕШЕНИЕ
№ 548
гр. Смолян, 28.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на трети ноември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Гергана Кузманова
при участието на секретаря Веселина Младенова
като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело №
20255440100562 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „***“ ЕООД гр.София против П.
Ф. Л., в която се твърди от ищеца, че на 08.11.2019 година между ответникът и „***“ ООД е
сключен Договор за потребителски кредит № 370316, по силата на който ответникът е
получил сумата от 1000 лева, срещу което се съгласил да върне 7 броя вноски в по 279.00 в
срок до 08.06.2020 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план,
неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен
процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48.06 %.
Съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за паричен заем е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на
договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите,
съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне. Страни по договора за паричен заем са потребителят и кредиторът, като
потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за паричен заем
действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко
физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави паричен заем
в рамките на своята професионална или търговска дейност. Видно от приложените Общи
условия и Договор за паричен заем № 370316 на 08.11.2019 г. по безспорен начин
установяват сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна
не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от
ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички
1
негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от
12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото
Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното законово изискване.
Изложеното обосновава извод, че процесният договор е действителен като сключен според
повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК. В чл. 31, ал. 3 от Общите условия по
Договора за потребителски кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки
ден забава. В чл. 33, ал. 2 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било
уговорено „***“ ООД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други
документи ще се считат за получени от Кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или
доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на
договора за кредит. Горепосочените договори са по електронен път по силата на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът е сключен като част
от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора
страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на
процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон.
Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е
всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне
на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето
на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние - едно или повече. Дори и съдът да не приеме, че договорите не
са сключени по електронен път, то следва да приеме, че Договора за паричен заем по своето
естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на
паричната сума.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 05.04.2023г. г. „***“
ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за
потребителски кредит на цесионера „***“ ЕООД, ЕИК *** . Длъжникът не е изпълнил в
срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок
за погасяване на кредита. Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от
цедента – на длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който
следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице,
което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да
изпълни именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения
договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор – цедент. Връчването на
уведомлението обаче няма характер на лично и незаместимо действие, поради което е
възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната
съдебна практика няма пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор
/цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване
на длъжника за извършената цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да
става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно
2
извършено. Ако се приеме, „е уведомяването на длъжника – ответник на посочения от него
имейл адрес не е извършено надлежно, то следва да се приеме за надлежно връчването на
уведомлението, извършено с исковата молба. Ответникът П. Ф. Л., ЕГН ********** не е
изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за
погасяване на кредита. Към настоящия момент задължението все още не е погасено. За
вземанията си по договора за кредит е подал заявление за издаване на задпровед за
изпълнение по чл.410 от ГПК и по образуваното ч.гр.д.№1576/2024г. на СмРС е издадена
заповед за изпълнение за дължимите суми. Предвид подаденото в срок възражение от
длъжника и дадените от съда указания предявява настоящия иск за установяване на
вземането си по издадената заповед за изпълнение.
Моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение
на ответника, че същият дължи на ищеца сумата в общ размер от 1,378.93 лв., формирана
както следва: главница в размер на 1000 лв.; договорна възнаградителна лихва върху
главницата в размер на 169.06 лв. за периода от 08.11.2019 г до 07.06.2020 г., законна лихва
за забава върху главницата в размер на 209.87 лв. за период от 08.06.2020 г. до 12.12.2024 г.,
както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда -
30.12.2024г. до окончателно изплащане на вземанията, за които суми по ч.гр.д. №1576/2024г.
на РС-Смолян е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
В с.з. ищецът р. пр. не изпраща представител.
Ответникът оспорва иска с писмена молба чрез пълномощника си адв.Н.***, като
моли да бъде съобразено от съда Решение №235/16.06.2025г. по гр.д.№1446/2024г. на РС-
Смолян, с което договорът за кредит е обявен за нищожен.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От приложените по делото писмени доказателства, безспорно се установява, че на
08.11.2019г. година между ответника П. Ф. Л., в качеството му на кредитополучател, и "***
" ООД, в качеството му на кредитодател, е сключен Договор за потребителски кредит №
370316, по силата на който дружеството е предоставило в заем на ответника сумата в размер
на 1000,00 лева. Последният от своя страна се е задължил да върне сумата за срок от 7
месеца, на 7 месечни погасителни вноски, в размер на 279,00лв., включваща главница и
възнаградителна лихва, като общия размер на всички плащания е 1169,06 лв. Лихвения
процент по кредита е 40,05%, а ГПР- 48,06%.Няма спор, че сумата по кредита е усвоена от
ответника.
Видно от приложеното заверено копие на Договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 05.04.2023 г., "***" ООД, като цедент е прехвърлило на ищеца свои
вземания, произтичащи от просрочени неизплатени договори за кредит на физически лица,
които вземания са индивидуализирани в Приложение № 1 към договора цесия. Представена
е извадка от приложение №1 към договора за цесия касаеща вземането от ответника.
3
В случая няма данни длъжникът да е уведомен за цесията преди подаване на
исковата молба. Съгласно Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о.
ТК, получаването на уведомлението в рамките на съдебното производство по предявен иск
за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано. Предвид това и доколкото в случая
уведомлението за извършената цесия е представено ведно с исковата молба, съдът приема,
че цесията е надлежно съобщена на ответника.
По ч. гр. д. 1576/2024г. по описа на Районен съд – Смолян е издадена Заповед
№97/06.02.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е
разпоредено длъжникът П. Ф. Л. да запрати на кредитора „ ***“ ЕООД следните суми: 1000
лв. (хиляда лева) — главница дължима по Договор за потребителски кредит № 370316
сключен на 08.11.2019 г., 169,06 лв. (сто шестдесет и девет лева и 06 ст.) - Договорна лихва
за периода от 08.11.2019 г. до 07.06.2020г., 209,87 лв. (двеста и девет лева и 87 ст.) - лихва за
забава за периода от 08.06.2020 г. до 12.12.2024г., законна лихва, считано от датата на
подаване на заявлението - 30.12.2024г. до окончателно изплащане на задължението. 77,58 лв.
(седемдесет и седем лева и 58ст.) разноски по делото, включващи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лв. и заплатена държавна такса в размер на 27,58 лв.
Длъжникът е подал в срок възражение по чл.414 от ГПК, че не дължи изпълнение
по издадената заповед за изпълнение, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК
на заявителя е указано, че може да предяви иск за вземането си. Разпореждането с
указанията за предявяване на установителен иск е връчено на заявителя на 12.03.2025г. и в
едномечесния срок- на 08.04.2025г. е образувано и настоящото исково производство.
С Решение №235/16.06.2025г. по гр.д.№1446/2024г. на РС-Смолян е прогласен за
нищожен на осн.чл.26 ал.1 ЗЗД във вр. с чл.22 ЗПК и чл.146 ал.1 ЗЗП Договор за паричен
заем №370316/08.11.2019г., сключен между „***“ ООД като заемодатели П. Ф. Л. като
заемополучател по иск, предявен от П. Ф. Л. против „***“ ООД. След служебна справка
съдът установи, че решението не е обжалвано и е влязло в сила Решението е влязло в сила
на 15.07.2025г.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск по чл.422 от ГПК е частично основателен.
Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит бъде обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. По делото не се спори, че сумата от 1000,00 лв. –главница по
договора за кредит е усвоена от ответника. Ответникът не ангажира доказателства, че е
извършил плащания по кредита и е погасил дадената му в заем сума. Поради посоченото,
на основание чл. 23 от ЗПК следва да се приеме, че ответникът дължи връщане на
претендираната от ищеца сума от 1000,00 лв., представляваща чистата сума по кредита, по
отношение на която договорът за кредит и последващият договор за цесия са породили
правни последици. В тази му част- за дължимост на главницата искът е основателен и следва
да се уважи, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
4
заявлението до окончателното й изплащане.
Останалите исковата претенция в останалата й част - за дължимост на договорна и
законна лихви за процесните периоди следва да бъдат отхвърлен като неоснователен, тъй
като въз основа на недействителен договор за потребителски кредит не се дължат лихви и
други разходи.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски в исковото производство в размер на 108,78 лв. и разноски в заповедното
производство в размер на 56,26 лв., съобразно с уважената част от иска.
На осн.чл.78 ал.1 от ГПК следва ищеца да бъде осъден да заплати на ответника
разноски в исковото производство в размер на 135,75лв. за адвокатско възнаграждение,
съобразно отхвърлената част от иска.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. Ф. Л., ЕГН ********** с
адрес гр.Смолян, ул.“***, че същият дължи на "***" ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: гр. ***, район ***, бул. "***“ ***, сумата от 1000,00лв., представляваща
главница по договор за потребителски кредит № 370316/ 08.11.2019 г., сключен между "***"
ООД и П. Ф. Л., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 30.12.2024г., до окончателното
изплащане, за които суми по ч.гр.д. № 1576/2024 г. по описа на Районен съд –Смолян е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
ОТХВЪРЛЯ предявените от "***" ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: гр. ***, район ***, бул. "***“ *** против П. Ф. Л., ЕГН ********** с адрес
гр.Смолян, ул.“*** искове за установяване съществуването на следните вземания: 169,06 лв.
(сто шестдесет и девет лева и 06 ст.) - Договорна лихва за периода от 08.11.2019 г. до
07.06.2020г., 209,87 лв. (двеста и девет лева и 87 ст.) - лихва за забава за периода от
08.06.2020 г. до 12.12.2024г., за които суми по ч. гр. д. № 1576/2024 г. по описа на Районен
съд –Смолян е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА П. Ф. Л., ЕГН ********** с адрес гр.Смолян, ул.“*** на "***" ЕООД,
ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. ***, район ***, бул. "***“ *** разноски в
исковото производство в размер на 108,78 лв. и разноски в заповедното производство в
размер на 56,26 лв., съобразно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА "***" ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. ***, район
***, бул. "***“ *** да заплати на П. Ф. Л., ЕГН ********** с адрес гр.Смолян, ул.“***
разноски по водене на настоящото дело в размер на 135,75лв. за адвокатско
възнаграждение, съобразно отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Смолян в двуседмичен
5
срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
6