Мотиви
към присъда по НОХД N 2781 / 2015 г. по
описа на ПРС, V н.с.
ОБВИНЕНИЕ
:
Районна прокуратура – гр. Пловдив е
повдигнала две обвинения за извършени престъпления от общ характер против подсъдимия П.П.Р., както следва:
по
чл.198 ал.1 вр чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК, за това, че на 06.05.2014 г. в
гр.Раковски, обл.Пловдив, в съучастие като съизвършител с неизвестен
извършител, е отнел чужди движими вещи – пари, сумата от 3030 лева, 5 евро /към
инкриминираната дата 1 евро = 1,955 лв. съгласно „Фиксирани курсове на еврото и
на валутите на държавите в еврозоната към българския лев” на БНБ. Или 5 евро в
левова равностойност от общ 9.775 лв./ и мъжка борсета, платнена, черна на
цвят, с две прегради и джоб, без надписи или други отличителни белези на
стойност 5 лв., всичко на стойност 3044.78 лв. от владението на Н.В.К., с
намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила.
по
чл.195 ал.1 т.4 пр.1 вр. чл.194 ал.1 от НК, за това, че на 04/05.01.2015 г. в
гр.Раковски, обл.Пловдив, чрез използването на моторно превозно средство – лек
автомобил марка „БМВ” модел „320 Д”, с регистрационен № ***, собственост на П. П.Р.,
е отнел чужди движими вещи – машина за вибротрамбовка, марка „Векер Би Ес 550” /WECKER BS 500/, със сер.
№ 5351858 на стойност 3300 лв. и фугорез марка „Векер Би Фи Ес 100” /WECKER BFS 100/, със
сер. № 1291457 на стойност 4200 лв. или всичко обща стойност 7500 лв. от
владението на „КАБЕЛ ЕКСПЕРС СЕРВИЗ – 3” ООД – гр.София, представлявано от В.Е.М.,
без съгласието на ръководството на дружеството и с намерението противозаконно
да ги присвои.
В съдебно заседание представителят
на ПРОКУРАТУРАТА поддържа обвиненията с тези правни квалификации на деянията.
По отношение на индивидуализиране на наказанията предлага на подсъдимия да
бъдат наложени ефективни наказания лишаване
от свобода при условията на чл.58а от НК, тъй като производството протече по
реда на Гл.ХХVІІ от НПК.
Частният обвинител и гр.ищец Н.В.К., лично и
представляван от адв.Б. се придържа към становището на прокуратурата относно
наказателната отговорност на подсъдимия за обвинението по чл.198 от НК, както и
че следва претендираният гр.иск за присъждане на имуществени вреди да бъде
уважен изцяло.
ПОДСЪДИМИЯТ се признава за виновен, признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
представляван от защитника си – адв.М.
пледира за приложение на
института на чл.66 от и определяне на
наказанията под минималния размер.
СЪДЪТ,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намира за установено
следното по фактите и правото:
ДЕЯНИЕ :
Подсъдимият П.П.Р. е роден на *** ***, ***, български гражданин,
със средно образование, безработен, неженен, неосъждан - реабилитиран, ЕГН **********.
В началото на м.май 2014 г. свид. В.Н. К. бил в
заведение в центъра на кв.Секирово в гр.Раковски, обл.Пловдив. На съседна маса
в същото заведение се намирал подс. П.П.Р.
с негов приятел. Докато стояли в заведението Р. и приятелят му чули, че свид.В.
К. говорил, че баща му – постр.Н.В.К. се бил върнал от Гърция и възнамерявал да
прави ремонт на къщата им. Тогава Р. и неговият приятел решили, че тази работа е
свързана с пари. На следващият ден Р. ***. Минал покрай хора, които разговаряли
и тогава той дочул името на свид.Н.К. и разбрал номера на мобилния телефон на
пострадалия. Няколко дни след това Р. и неговият приятел /неустановен в хода на
разследването/ минавали покрай дома на свид.Н.К. ***. Те видели свид.Н.К. да
вади, да брои и след това да слага пари в чанта, която била на кръста му. В
този момент у подсъдимия Р. и неговият приятел се зародило желание да отнемат
парите на Н.К..
На 06.05.2014г. около 19:00 ч. постр.Н.В.К.
и синът му - свид. В.Н. К. отишли на гости у свидетеля Г.И.О. в дома му на ул.
„***. Свид.Н.К. носел в чантичка /тип борсета/ завързана на кръста му сумата от
3030 лв. в банкноти от по 50, 20, 10 лв. и някои по-дребни от по 5 и от по 2
лв., както и една банкнота от 5 евро, чиято левова равностойност към 06.05.2014
г. е на обща стойност 9,775 лв. Същата вечер подс.Р. и неговият приятел решили да
пристъпят към изпълнение на замисленото от тях и да вземат парите на свид.Н.К..
Към 21:20 ч. Р. се обадил на личният телефонен номер на Н.К., като преправил
гласът си да звучи като женски глас и казал „Бачо К., М. съм. Може ли да
поговорим с теб малко. Искам да те питам нещо за М.”. Тъй като в къщата било
шумно свидетелят не разбрал добре кой се обажда, но предположил, че това било
дъщеря му, която работела в Гърция. Тя имала обичай всяка вечер да му се обажда
и да разговаря с него. Поради тази причина свид. Н.К. излязъл в двора на къщата
и се насочил към улицата.
Последвало второ обаждане от страна
на подсъдимия, което Н.К. приел. Чул женски глас, който го попитал: „Чичо К.,
ти ли си?”. Свидетелят потвърдил, че е той и попитал кой го търси. Р. си
преправил отново гласа на женски и отговорил: „М. се обажда, ако можеш да
дойдеш до дома на Р.”. Дома на Р. се намирал на гърба на игрището на училището
в града. Свид.Н.К. се притеснил, че това обаждане би могло да бъде свързано с
дъщеря му и веднага тръгнал на посоченото по-горе място. Р. и неговият приятел се
намирали в близост до дома на свид.Г.О.. Те имали ясна видимост към двора на О.,
тъй като дворът бил ограден само с мрежа. След като видели, че св.Н.К. се
насочва към посоченото от Р. място, последният и неговия приятел също се
насочили натам. От дома на свид.О. до този на Р. пътят бил около 5 минути. Свид.Н.
К. пристигнал на мястото и започнал да върви напред-назад. Тъкмо решил да се
прибира, когато срещу него се насочили подсъдимият и неговият приятел. В един
момент те двамата се разделили. Р. тръгнал леко встрани, като продължил да
върви в посока към свидетеля. Когато се изравнил с пострадалия К., той го
хванал с едната си ръка през врата и го натиснал надолу към земята, като в това
време му дръпнал чантата /тип борсета/ от кръста, в която се намирали парите.
След това започнал да го удря с ритници и с ръце. Приятелят на Р. също започнал
да удря свидетеля. В един момент двамата спрели да го удрят и побягнали, след
което се разделили. Свидетелят Н.К. се върнал от дома на свид.Г.О. и споделил
на сина си какво му се е случило. На свой ред свид.В. К. съобщил на органите на
РУП гр.Раковски. Докато баща и син К. гостували в дома на свид.О., там бил също
и свид.М.Я.Л..
Същата вечер в дома на свид.К.С.Т. в
гр.Раковски се били събрали СВИДЕТЕЛИТЕ А.И.К., А.М.Г., И.К.А., И.Г.А. и А.Т.Т..
Към 23:00 часа свид.Т. се обадил на П.Р. и го поканил да дойде у тях. Малко
след това свид.К. се обадил на Р., за да му каже по път да купи напитки
„Съмърсби”. От разговора свидетелите разбрали, че Р. нямал пари. Тогава
свидетелите Т. и К. отишли до магазина, за да купят посочената напитка. Там
срещнали Р., който също бил закупил от същата напитка. Те го попитали дали ще
се присъедини към тяхната компания, а Р. им отговорил, че имал малко работа и
след това ще отиде. Действително след половин час Р. пристигнал в дома на
свидетелите Т.. Към 01:30 часа свид.К. се подготвил да тръгва към работното си
място, което се намирало до гр.Карлово. Р. го помолил да го закара до гр.Пловдив.
К. се съгласил и откарал Р. ***, където го оставил пред хотел „Тримонциум”. Към
05.00 часа на 07.05.2014г. Р. се обадил по телефона на свид.А. и го помолил да
отиде до гр.Пловдив и да го прибере. А. му отказал, тъй като имал работа. След
това Р. се обадил на свид.А. със същата молба. Свидетелят се съгласил, отишъл
до гр.Пловдив и прибрал Р.. Последният му споделил, че е загубил в казиното
около 300 лева. Когато пристигнали в гр.Раковски, Р. поискал 200 – 300 лева в
заем от свид. А. и последният му дал 300 лева. На другия ден го търсил по
мобилния телефон, за да си поиска парите, тъй като му трябвали, но подс.Р. не
му вдигнал телефона.
С изясняване на случая се заели
полицейските служители при РУП гр.Раковски, сред които бил и свид.К.С. Т.. В
резултат на проведени оперативно-издирвателни мероприятия, като извършител на
деянието бил установен П.П.Р.. Лицето, с което Р. извършил престъплението не
било назовано от него и същото не било установено. Свидетелят Т. присъствал,
когато Р. написал подробни саморъчни обяснения, в които дал обяснения за
извършеното от него престъпление. Пред свид.Д.Г.В. /полицейски служител в РУ на
МВР гр.Раковски/, подсъдимият дал подробни обяснения относно отнетите чрез сила
пари от владението на свид.Н.К., като описал всички подробности и детайли за
извършеното от него и неустановеното лице престъпно деяние.
От края на 2014 г. „Кабел Експерс
Сервиз-3”
ООД гр.София извършвало изграждане на канализационна система в гр.Раковски.
Дружеството се представлявало от свид.В.Е.М.. Когато работниците от фирмата
изпълняващи поръчката за изграждане на канализацията достигнали до ул. „Райко
Даскалов” в гр.Раковски, те попитали свид.К.Б.П., която живеела на същата улица
на № ** дали могат да оставят за през нощта в двора на дома й машини и
строителни пособия. Свидетелката се консултирала със сина си – свид.Й.И. П. и
двамата дали съгласие. В същата къща живеела и свид.М. Г. П.А. За да не се
търсели непрекъснато, свид.П.А показала на работниците къде стои ключът за
пътната врата. Сутрин работниците отключвали, взимали нужната им техника, а
вечер оставяли оборудването си и заключвали сами пътната врата.
Към
м.януари 2015 г.
в двора на къщата на свид.К.П.А се намирали на съхранение машина за
вибротрамбовка, марка „Векер Би Ес 550”
/WECKER BS 500/, със сер. № 5351858 и фугорез марка „Векер Би Фи Ес 100” /WECKER BFS 100/, със
сер. № 1291457. Оградата на двора на сем.П.И била от мрежа и видимостта към
вътрешността на двора била добра.
В
началото на м.януари 2015 г.
подс.П.П.Р. видял машините. У него се породило желанието да вземе посочените
вещи, след което възнамерявал да ги продаде и с получените пари да удовлетвори
свои лични нужди.
През
нощта на 04.01.2015 г. срещу 05.01.2015 г., Р. решил да извърши кражбата на
посочените по-горе вещи от двора на сем.П.и. От предишното си посещение, когато
забелязал машините, знаел, че в двора на
къщата на П.И можело да се влезе от две врати – едната по-малка входна и
една плъзгаща се, която се намирала непосредствено до мястото, където били
оставени машините. Проверил плъзгащата се врата и тя се оказала незаключена.
Леко я плъзнал и тя се отворила без да издаде никакъв звук. П.Р. влязъл в двора
и се насочил към една от машините - фугорез марка „Векер Би Фи Ес 100” /WECKER BFS 100/, със
сер. № 1291457. Машината била на К.ла, не много голяма и подсъдимият преценил,
че може да се събере на задната седалка на автомобила. П.Р. хванал машината за
дръжката и я избутал по земята през врата на улицата. Избутал машината на около
60 м. и я
оставил до храсти в един необитаван имот. След това се върнал и взел другата
машина - вибротрамбовка, марка „Векер Би Ес 550” /WECKER BS 500/, със сер.
№ 5351858. И нея изтеглил по земята и я скрил до първата машина.
Тогава
се върнал в дома си и взел автомобила на баща си П. П.Р. без неговото знание.
Автомобилят бил марка „БМВ” модел „320” с рег. № ***. С този автомобил Р. отишъл
до мястото, където бил скрил двете машини. На задната седалка успял да качи
машината фугорез, а машината
вибротрамбовка натоварил в багажника на колата. След като натоварил
двете машини, П.Р. шофирал до полето
между кв.Парчевич и кв.Секирова на гр.Раковски. Там Р. разтоварил машините, тъй
като автомобила на баща му не вървял добре. Подсъдимият снимал двете машини с
мобилния си телефон. След това отишъл до дома на свид.П. Б.Т., който живеел в
гр.***. Вече било около 01:00 ч. на 05.01.2015 г. Р. събудил свид.Т. и му
поискал автомобила му – „Ауди А3” с рег. № *** черна на цвят. Т. се съгласил и
дал на Р. своето МПС, но му казал, че в резервоара няма гориво. Свидетелят
забелязал, че подсъдимият бил дошъл до дома му с лек автомобил „БМВ” с рег. № ***.
Р. обяснил на Т., че колата с която бил дошъл имала неизправности в ходовата
част и затова му била необходима друга кола. Р. взел автомобила на Т. и
потеглил. Върнал се на мястото където бил оставил отнетите от двора на сем.П.И машини.
Натоварил ги в автомобила, след което позвънил по телефона на свид.Г.И.И.. Р. попитал
И. дали е възможно да остави в цеха на баща му в гр.Пловдив някакви строителни
машини. Свид.Г.И. казал на подсъдимия да го чака до цеха. Вече било към 02:00
ч. на 05.01.2015 г. когато свидетеля пристигнал до цеха. Той видял, че Р. бил
сам с лек автомобил „Ауди А3”. Р. отворил багажника на автомобила и свидетелят
видял двете машини, които били вътре, а задните седалки били бутнати напред. Свид.
Г.И. попитал откъде има тези машини и дали не са крадени. Р. обяснил, че не са
крадени и обяснил, че ги е взел от някъде, без да уточнява от къде. Тогава И. се
съгласил да прибере в склада машините. Р. сам свалил едната машина - машината вибротрамбовка.
Втората машина – фугорез свалил с помощта на свидетеля. След като оставили
машините в цеха, двамата си тръгнали. Свид.И. се прибрал в дома си, а Р. отишъл
до дома на свид.П. Т. и му оставил автомобила без да го буди. След това с
автомобила на баща си се прибрал в дома си.
През
деня на 05.01.2015 г. Р. се обадил по телефона на свид.Г.И. Г.. Уговорили си
среща пред магазин „Кауфланд” в ЖК "Тракия" в гр.Пловдив. До
гр.Пловдив Р. пристигнал с лек автомобил, управляван от негов приятел. На
уреченото място го чакал свид.Г.. Подсъдимият излязъл от автомобила, с който
бил пристигнал и влязъл в този на свид.Г.. Казал му, че има за продаване две
машини и дори му ги показал снимани на телефона си, като ме казал, че машините
са крадени. След това разяснение Г. категорично отказал да купи машините и си
тръгнал. Подсъдимият и лицето, което го докарало до гр.Пловдив се върнали в
гр.Раковски.
На
07.01.2015 г. Р. решил да продаде машините в някоя заложна къща. Помолил свид.К.С.Т.
да отидат до гр.Пловдив с неговият автомобил, който бил товарен автомобил
„Фолксваген Крафтър” с рег. № ***. Т. се съгласил и двамата отишли до цеха на
бащата на свид.Г.И., където преди това подсъдимият бил оставил отнетите от него
машини. Междувременно Р. разговарял със свид.Г.И., като го помоли да дойде и да
отвори склада, тъй като щял да продава машините. И. се съгласил и отишъл до
цеха. Р. и свидетелят Т. натоварили в
автомобила на последния двете машини. Р. помолил свид.Г.И. да се качи в
неговият автомобил /лек автомобил „Нисан Микра”/ и да го закара до кв.Кючюк
Париж в гр.Пловдив. Подсъдимият казал на свид.Т. да кара след тях. Малко след
като двата автомобила тръгнали от мястото били спрени от полицейски служители,
в състава на който бил свид.Д.А.Д. /полицейски служител в ОД на МВР гр.Пловдив/.
Пред полицейският служител П.Р. дал подробни обяснения за извършената от него
кражба на двете машини.
Междувременно на 07.01.2015 г.
сутринта свид.Й. П. съобщил на свид.Г.Я.Г. /работник по изграждане на
канализацията на гр.Раковски”/, че липсват двете машини. П. съобщил за липсата
на двете машини и на свид.В.М., който на свой ред сезирал органите на РУ на МВР
гр.Раковски. Бил извършен оглед на местопроизшествие и бил изготвен фотоалбум.
ДОКАЗАТЕЛСТВА
:
Гореописаната фактическа обстановка се
установява от следните, събрани по делото доказателствени материали – от
признанията по реда на чл.371 т.2 от НПК на подсъдимия, от писмените
доказателства, събрани на досъдебното производство, прочетени на основание
чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал, вкл.
протоколи по извършени процесуалноследствени действия /огледи, претърсване и изземване/, протоколи по извършени разпити
на свидетелите по делото, както и от
извършените експертизи. Свидетелските
показания са в логическа последователност, непротиворечиви помежду си,
обективни, и в съвкупност с писмените доказателства, подкрепят обясненията на
подсъдимия относно признаването на всички факти по обвинителния акт и водят на
безспорна установеност на гореизложената фактическа обстановка.
На
07.01.2015 г. било извършено претърсване и изземване в обитавания от П. П.Р.
дом и прилежащи постройки в гр.Раковски на ул. „Ягода” № 29, при който се
намерили и иззели един чифт маратонки марка „Асикс”. На същата дата било
извършено претърсване и изземване от товарен автомобил „Фолксваген Крафтър” с
рег. № ***, управляван от К.С.Т., при който се намерели и иззели машина за
трамбоване с надпис WECKER BS 500 и един брой машина за рязане на асфалт WECKER
с четири К.ла и жълт капак /фугорез/. Фактите по делото се потвърждават и от
веществените доказателства. Съдът кредитира и изготвените експертни заключения.
Назначената стоково-оценъчна експертиза е дала заключение, че стойността на 1
брой мъжка борсета, платнена, черна на цвят е 5 лева, която е собственост на
постр.К.. Назначената стоковооценъчна експертиза е дала заключение, че
стойността на машина за рязане на асфалт марка WECKER, модел ЕSF 100 възлиза на
сумата от 4200 лв., а за машина за трамбоване, марка WECKER, модел ВS 500 –
възлиза на сумата от 3 300 лв., или общо за двете инкриминирани машини
7 500 лева, отнети от пострадалото дружество.
За телесните увреждания на постр.К.
е допусната и назначена
съдебно-медицинска експертиза на живо лице № 423/2014г. Според нея при прегледа на Н.В.К. се установявило
разкъсно-контузна рана на главата в теменната област вдясно; охлузвания по
главата и по двата долни крайника. Описаните травматични увреждания били
причинени от удар или притискане с или върху твърд тъп предмет или неговото
тангенциално действие и е възможно по начин и време да са получени както
съобщава освидетелствания, а именно с юмруци и ритници по главата и тялото и
последващо падане на земята. Разкъсно-контузната рана на главата в теменната
област вдясно е довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и
129 от НК - лека телесна повреда по
смисъла на чл.130 ал.1 от НК. Останалите травматични увреждания са причинили
болка и страдание, без разстройство на здравето, което представлява лека
телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.2 от НК.
ПРЕСТЪПЛЕНИЕ :
Подсъдимият
е извършил престъплението по чл.198 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК.
От обективна страна, на 06.05.2014 г. в гр.Раковски, обл.Пловдив, в
съучастие като съизвършител с неизвестен извършител, е отнел чужди движими вещи
– пари, сумата от 3030 лева, 5 евро в левова равностойност 9.775 лв., мъжка
борсета, платнена, черна на цвят, с две прегради и джоб, без надписи или други
отличителни белези на стойност 5 лв., всичко на стойност 3044.78 лв. от
владението на Н.В.К., с намерение противозаконно да ги присвои, като е
употребил за това сила, обективирана чрез нанасянето на удари по пострадалия.
Вследствие установяването на трайна фактическа власт върху неговата борсета и
съдържанието й, подсъдимият се разпоредил с инкриминираните вещи като свои.
Подсъдимият е извършил
и престъпление по чл.195 ал.1 т.4 пр.1 вр. чл.194 ал.1 от НК.
От обективна страна, на
04/05.01.2015 г. в гр.Раковски, обл.Пловдив, чрез използването на
моторно превозно средство – лек автомобил марка „БМВ” модел „320 Д”, с
регистрационен № ***, собственост на П. П.Р., е отнел чужди движими вещи –
машина за вибротрамбовка, марка „Векер Би Ес 550” /WECKER BS 500/, със сер.
№ 5351858 на стойност 3300 лв. и фугорез марка „Векер Би Фи Ес 100” /WECKER BFS 100/, със
сер. № 1291457 на стойност 4200 лв. или всичко обща стойност 7500 лв. от
владението на „КАБЕЛ ЕКСПЕРС СЕРВИЗ – 3” ООД – гр.София, представлявано от В.Е.М.,
без съгласието на ръководството на дружеството и с намерението противозаконно
да ги присвои.
Налице са обективните
признаци на това деяние – отнемането на чужди движими вещи от владелеца им и
без неговото съгласие с намерението на подсъдимия да се разпореди с тях в свой
интерес – т.е. да ги присвои като ги продаде и изхарчи получените от тях пари.
Същевременно за да извърши престъплението
е използвал горното МПС, тъй като му е било нужно да придвижи с него
машините, както и да се отдалечи от мястото на престъплението.
От субективна страна, и двете престъпления подсъдимият Р. е извършил
при пряк умисъл, като е съзнавали общественоопасния характер на
извършеното и е желаел настъпването на общественоопасните последици.
НАКАЗАНИЕ :
При индивидуализиране на наказанията, които
следва да бъдат наложени на подсъдимия за двете горепосочени престъпления, след
преценка на степента на обществена опасност на деянието и на дееца, подбудите
за извършване на деянието, и след като съобрази смекчаващите и отегчаващи
вината обстоятелства, и императивната
разпоредба на чл.373 ал.2 от НПК, съдът намира следното:
За престъплението по
чл.198 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от три до десет години.
Съобразявайки обстоятелствата
по делото, съдът намира, че за постигане целите по чл.36 от НК и за
превъзпитание на извършителя и предупредително въздействие и върху останалите
членове на обществото, следва да бъде наложено наказание от четири години и
шест месеца лишаване от свобода, което е в близък до предвидения от
законодателя минимален размер при превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства - признание на вината пред
полицейски служител веднага след разкриване на престъплението, съжаление за
стореното, младата му възраст. На тях противостои обществената опасност на
самото престъпление – действията на подсъдимия са били насочени против
възрастен човек и с предварително обмисляне на план за действие за извършване
на престъплението, като и подмамването на пострадалия към мястото на деянието.
При това съдът счита, че наказанието не може да се определи в законовия
минимум, още по-малко са налице условията на чл.55 от НК. Не са налице нито
многобройни, нито дори едно изключително по своя характер смекчаващо
обстоятелство. В тази насока е неоснователно искането на защитата.
Съобразно изискванията
на чл.58а от НК след като ОПРЕДЕЛИ наказанието, съдът НАМАЛЯВА същото с една
трета и това е наказанието, което фактически подсъдимият следва да изтърпи. Нормата се прилага така да се нарече
автоматично – намалявато на наказание произтича от закона и е един вид „бонус”
за извършителя, който е предпочел производството да протече по реда на Глава 27
– чл.371 т.2 от НПК, тъй като чрез това процесуално поведение е облекчил
значително процеса на доказване на обвинението, за което пък бе преценена
обосноваността на самопризнанието му от събраните на досъдебното производство
доказателства, от които то следва да се подкрепя и съдът констатира това с
определението си по чл.372 ал.4 от НПК на съдебното следствие. Извършвайки това
намаляване по чл.58а ал.1 от НК на определеното наказание от четири години и
шест месеца следва подс.П.Р. да ИЗТЪРПИ наказание в размер на ТРИ ГОДИНИ
лишаване от свобода.
Относно престъплението
по чл. чл.195 ал.1 т.4 пр.1 вр. чл.194 ал.1 от НК предвиденото наказание е от
една до десет години лишаване от свобода. Тук съдът счита, че обществената
опасност на престъплението е висока предвид организираната подготовка за
извършване на деянието, осигуряването предварително на МПС, наблюдението на
обекта, където се намирали машините и значителната им стойност. Като смекчаващи
обстоятелства съдът намира съдействието на подсъдимия при разкриване на
престъплението още на досъдебното производство, изразеното съжаление за стореното.
Поради това наказание от три години лишаване от свобода при условията също на
чл.54 от НК се явява адекватно на обстоятелствата, които следва да се отчетат
при определяне на наказанието съобразно правилата в сочената разпоредба от НК.
Това наказание, намалено с 1/3 се равнява на две години лишаване от свобода,
което фигурира в диспозитива на присъдата по делото.
Налице са основанията
по чл. 23 ал. 1 от НК и следва да се определи и наложе на подсъдимия П.П.Р.
едно общо и най-тежко за изтърпяване наказание от горните две в размер на ТРИ
ГОДИНИ лишаване от свобода.
Няма пречка предвид чистото съдебно минало на
дееца /реабилитиран/, а и така ще се даде шанс на млад човек да осъзнае
постъпката си и да се поправи – не се налага реално да търпи общото и
най-тежко наказание от 3 години лишаване от свобода. По този начин следва да се
приложи института на чл.66 от НК, но се определи по-дълъг изпитателен срок – ПЕТ
години считано от влизане на присъдата в сила. Този срок ще е достатъчен да
препятства извършването на други престъпления от подсъдимия и е гаранция, че в
един дълъг период от време той следва да се въздържа от противоправности, тъй
като в противен случай наложеното наказание лишаване от свобода под условие ще
се активизира. А с оглед дългия срок на
въздържание от извършване на престъпления, и след изтичането му /5 години/
съдът счита, че при това положение ще е отпаднала опасността подсъдимият да
извърши престъпление - т.е. ще е налице неговото реално превъзпитание и
постигане целите на чл.36 от НК в индивидуален и генерален план.
Следва на основание
чл. 59 ал. 1 от НК да се приспадне от така наложено общо и най-тежко наказание
на подс. Р. времето, през което е бил задържан – на 10.05.2014 г за 24 часа по
реда на ЗМВР и по реда на НПК за 72 часа от 08.01.2015 г. до 11.01.2015 г.
ГР.ИСК, ВЕЩЕСТВЕНИ
ДОКАЗАТЕЛСТВА, РАЗНОСКИ :
На съдебното
производство е конституиран пострадалия Н.В.К. като граждански ищец и е приет
за съвместно разглеждане в наказателното производство предявеният от него
граждански иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 3044,78
лв. вследствие извършеното престъпление по чл.198 от НК. Тъй като съдът призна
подс.Р. за виновен в извършване на това престъпление, гражданският иск се явява
доказан по основание. Гражданската претенция е основателна и по размер, тъй
като именно отнетите пари и вещи на пострадалия са в размера по обвинението,
който съответства на иска. При тези съображения следва подсъдимият П.П.Р. да бъде
осъден с присъдата да заплати на гражданския ищец Н.В.К. ЕГН ********** сумата
от 3044,78 лв /три хиляди четиридесет и четири лева и 78 ст/, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие извършеното от него престъпление
по чл.198 ал.1 вр чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК.
Следва веществените
доказателства 2 бр. СИМ-карти на Глобул /Теленор/;1 бр. пластика /носител/ на
СИМ-карта на Глобул ведно със СИМ-карта; 1 бр. СИМ-карта на оператор „Лебара”;
2 бр. парчета отчупени от пластика /носител/ на СИМ-карта на Глобул, намиращи
се на съхранение при Домакина на РУ на МВР гр.Раковски да се унищожат като вещи
без стойност след влизане на присъдата в сила.
Следва
да бъдат отнети в полза на Държавата на основание чл. 53 ал. 1 б.А от НК
веществените доказателства: 3 бр. мобилен телефон „Самсунг”; 2 бр. мобилен
телефон „Нокиа”, намиращи се на съхранение при Домакина на РУ на МВР
гр.Раковски, тъй като подсъдимият го е използвал и чрез тях се е обаждал на
пострадалия представяйки се за дъщеря му и го е подмамил на
местопрестъплението, и е комуникирал през тях при извършване на престъпленията.
Веществените
доказателства 3 бр. черни връхни дрехи – якета с качулки и чифт маратонки марка
„Асикс”, намиращи се на съхранение при
домакина на РУ на МВР гр.Раковски следва да се върнат на подс. П.П.Р., а вещественото доказателство
1 бр. черно яке от шушлякова материя с качулка, също намиращо се на съхранение при домакина на РУ на МВР
гр.Раковски, следва да се върне на лицето, което го е предало за нуждите на
разследването - П.И.Б. ЕГН **********.
С оглед
изхода на делото и на осн.чл.189 ал.3 от НПК следва да бъдат възложени в тежест
на подсъдимия П.П.Р. направените по делото разноски в размер на 105 /сто и пет/
лева, които следва да заплати по сметка
на ОД на МВР – Пловдив в полза на бюджета на Държавата. Подсъдимият следва да
бъде осъден да заплати и Държавна такса върху уважения граждански иск в размер
на 121,80 лв /сто двадесет и един лева и
80 ст./ по сметка на ПРС в полза на бюджета на съдебната власт.
По
изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС