Решение по дело №188/2018 на Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

 

№ 7

 

гр. Тутракан, 27.06.2019 г.  

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – гр. Тутракан в открито заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Районен съдия: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

 

при  участието  на  секретаря ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 188/2018 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на Глава XXXIII (чл. 142) и сл. от ГПК.

1. Предявени са кумулативно обективно съединени установителен иск по чл. 422, във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД с осъдителни искове по чл. 240, ал. 2 и чл. 79, ал. 1, предл. 1 и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД (уточнени - л. 45, изменени - вж. Молба вх. № 3690/12.06.2018 г. - л. 53 и Определение № 411/12.06.2018 г.) от „П. К. Б.“ ЕООД, упълномощило с приложено към исковата молба Пълномощно юрисконсулт Р.И., за

1.1. установяване на вземането му, предмет на Заповед № 773/20.11.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, изд. по ч. гр. д. № 586/2017 г. на Районен съд - гр. Тутракан (ТнРС), за заплащане от ответника С.С.С., на

1.1.1. равностойността на заета сума (главница), дължима на основание  чл. 240, ал. 1 от ЗЗД по Договор за потребителски паричен кредит с номер **********/01.04.2016 г. в размер на 1 612,19 лв.

1.1.2. законната лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД върху главницата от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението;

1.2. осъждането на ответника да заплати:

1.2.1. възнаградителна лихва по чл. 240, ал. 2 от ЗЗД в размер на 542,22 лв.;

1.2.2. възнаграждение за „допълнителни услуги” по чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, уговорено в Споразумение за предоставяне на пакет допълнителни услуги, инкорпорирано в договора, в размер на 1 449,58 лв.

1.2.3. законната лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 върху сбора от дължимите суми       сумите от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

1.3. Твърди се, че на 01.04.2016 г. между ищеца и ответника бил сключен договора за потребителски паричен кредит. „П. К. Б.” ЕООД изпълнило точно и в срок задълженията си по договора, като на 04.04.2016 г. превежда паричната сума по посочена от длъжника С.С.С. банкова сметка.

1.4. ***, че предвид факта, че длъжникът не бил изпълнявал точно поетите с договора задължения, и не е направил нито една погасителна вноска, като след изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от страните в т. 12.3. от Общите условия към Договора за потребителски кредит, а именно - просрочие на една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпило автоматичното прекратяване на ДПК и обявяването на неговата предсрочна изискуемост. На 26.07.2016 г. договорът му за кредит бил прекратен автоматично от страна на „П. К. Б.” ЕООД, и е обявена неговата предсрочна изискуемост.

2. Ответникът С.С.С. е депозирал отговор в срока по чл. 131 от ГПК чрез назначеният от съда с Определение № 711/24.10.2018 г. особен представител адв. Д.А. ***, с който оспорва исковете. Твърди, че с възнаграждението за допълнителни услуги ГПР надхвърля петкратния размер на законната лихва.

 

От фактическа страна

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

3. На 01.04.2016 г. е сключен Договор за потребителски паричен кредит с номер **********/01.04.2016 г. между ищеца, в качеството му на кредитодател и ответника, в качеството му на кредитополучател (л. 7 и сл.). Заетата сума - 2 050 лв., е преведена на ответника съгл. Преводно нареждане от 04.04.2016 г. (л. 26).

4. На същата дата между същите страни е сключено Споразумение за предоставяне на пакет допълнителни услуги  (л. 11), инкорпорирано в самия договор.

5. Към договора и споразумението са приложени Общи условия към договора за кредит (л. 13). 

6. По делото е изслушана съдебна икономическа експертиза, която е установила размера на вземанията (л. 98 и сл.).

 

От правна страна

 

От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

 

I. По допустимостта

 

7. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни, като ищеца има правен интерес от воденето им, което налага разглеждането им по същество.

 

II. Общи положения 

 

8. По отношение на релевираната предсрочна изискуемост:

8.1. В т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.

8.2. Независимо от обстоятелството, че ищцовото дружество не е банка, а финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗКИ, даденото в ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС разрешение за необходимостта преди подаването на заявлението да се съобщи на длъжника изявлението на кредитора, че счита кредитът за предсрочно изискуем, е принципно и следва да намери приложение по аналогия. Същото следва да се прилага не само за настъпване на предсрочната изискуемост на задължения по договор за банков кредит (който по същността си е договор за заем), но и по отношение настъпването на предсрочна изискуемост на разсрочени парични задължения по други договори, по които престацията на кредитора е била изпълнена в цялост, а задължението на длъжника е разсрочено. Не съществуват правно - логически аргументи, които да послужат като основание за различно третиране на предсрочната изискуемост на потребителските кредити (заемите), отпускани от небанкови финансови институции, и тези, отпускани от търговските банки. Няма основание заемодателят, който е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗКИ и по занятие предоставя заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, да бъде освободен от задължение да обявява на длъжника, че счита кредитът за предсрочно изискуем, защото това несъмнено би го поставило в привилегировано положение спрямо банката, която също по занятие предоставя в заем парични суми за своя сметка и на собствен риск. Липсва и основание за поставяне на кредитополучателите по договори, сключени с небанкови финансови институции, в по - неблагоприятно положение спрямо длъжниците по договори за банкови кредити (Решение № 188 от 22.05.2019 г. на ОС - София по в. гр. д. № 141/2019 г.).

8.3. Поради тази причина съдът намира, че последиците на предсрочната изискуемост възникват в момента, в който тя е обявена на длъжника.

9. По отношение на момента на установяване на вземането:

9.1. В т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.

9.2. В тази връзка в Решение № 139 от 05.11.2014 г. по търг. д. № 57/2012 г. на ВКС, I. т. о. са развити следните хипотези:

9.2.1. Ако волеизявлението на кредитора е получено от длъжника преди подаване на заявлението, заповедта за изпълнение е издадена за изискуемо вземане и в исковото производство се установява съществуването му. 

9.2.2. Ако волеизявлението на кредитора се съдържа в заявлението,  заявлението за издаване на заповед за изпълнение няма характер на уведомление до длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем. Връчването на издадената заповед за изпълнение на длъжника не би могло да се счита за уведомяване от кредитора за обявена предсрочна изискуемост. От една страна, волеизявление на кредитора в посочения смисъл не се съдържа в заповедта, а от друга, това е обстоятелство от значение за настъпване на изискуемостта на задължението, но същото не е било удостоверено съгласно чл. 418, ал.3 ГПК преди издаване на заповедта. Последващото уведомяване не би могло да промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемостта на задължението, след като уведомлението на длъжника е елемент от фактическия състав за обявяването й. В тази хипотеза ще следва да се установява съществуването на вземане, което не е било изискуемо в заявения размер.

9.2.3. Ако волеизявлението е направено в исковата молба по установителния иск по чл. 422, ал.1 ГПК или волеизявлението е получено от длъжника след подаване на заявлението, включително в хода на исковото производство, моментът на предсрочната изискуемост ще настъпи с получаването на преписа от ответника по иска. Последиците са същите, както при предходната точка.

9.2.4. В обобщение в последното цитирано решение е прието, че, предвид на обусловеността на установителния иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, от издадена заповед за изпълнение за вземане, основано на представения документ, предметът на делото е обвързан от основанието и размера на вземането, заявени в заповедното производство. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба или по друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, включително в хода на исковото производство, има за последица настъпване на изискуемостта към този момент, но променя основанието, на което е издадена заповедта. Недопустимостта на изменение на основанието, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение съгласно т. 11.б. на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, обуславя извода, че искът вземането не е било възникнало на предявеното основание с оглед на факти, осъществили се след подаване на исковата молба. Решението по установителния иск не се ползва с изпълнителна сила, а с уважаването му заповедта за изпълнение влиза в сила съгласно чл.416 ГПК и на принудително изпълнение би подлежало вземане, което към момента на издаването на заповедта не е било изискуемо. В този смисъл с решението по установителния иск по чл.422, ал.1 ГПК не би могла да се стабилизира заповед, издадена за неподлежащо на изпълнение вземане.

9.3. Независимо от това съгл. т. 1 от Тълкувателно решение № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС е допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.

9.4. Тези постановки следва да намерят разрешение и в настоящия случай поради съображенията, изложени по - горе (вж. т. 8.2)

10. Изискуемост на вземанията в контекста на предявените искове

10.1. Ищецът не отправил волеизявление до кредитополучателя преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В тази връзка съдът приема, че предсрочна изискуемост на процесните задължения не е настъпила към този момент.

10.2. Независимо от това, процесните вземания  произтичат от договор за кредит с определени срокове за плащане на отделните вноски, които са намерили отражение в счетоводните книги на банката. Размерът и падежите на всяка вноска са определени в договора и настъпването на изискуемостта им не е обусловена от сбъдването на допълнително условие. В тази хипотеза искът по чл. 422, ал. 1 ГПК за установяването на вземането за връщане на главницата, както и на осъдителният иск за заплащане на възнаградителна лихва следва да се уважи до размера вземанията, включен в изискуемите и неплатени вноски по кредита към момента на приключване на устните състезания - 24.01.2019 г.

 

11. Относно договорената цена на допълнителните услуги

11.1. Тези услуги са предмет на Споразумението от 01.04.2016 г. и се състоят в

11.1.1. приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит;

11.1.2. възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски;

11.1.3. възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски;

11.1.4. възможност за смяна на дата на падеж;

11.1.5. улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.

11.2. На първо място, предвиждането на плащания, свързани с кредит, които не са предвидени в самият договор за кредит противоречи на чл. 10, ал. 2 от ЗПК. В  тази връзка съдът намира, че клаузите, свързани с уговарянето на пакета са недействителни на осн. чл. 20, ал. 1 от ЗПК.

11.3. На следващо място, „услугите” по т. 11.1.1 - 11.1.4 представляват дейности по усвояване и управление на кредита, за които съгл. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни. Доколкото не може да бъде установена стойността на тези услуги съдът намира, че клаузите, свързани с уговарянето на целият пакет са недействителни и на осн. чл. 20, ал. 1 от ЗПК.

11.4. Посредством включването на таксите по управление на кредита и скритото допълнително възнаграждение в отделен договор се цели заобикалянето на забраната по чл. 19, ал. 4 от ГПК, като се има предвид факта, че дължимите суми по пакета и договора за кредит реално се погасяват по един и същ погасителен план (броят на вноските и падежите са идентични). Аргумент за това е им факта, че цената на пакета услуги (2 049,84 лв.) надвишава повече от два пъти размера на уговорената възнаградителна лихва по договора за кредит (991,52 лв.). В тази връзка съдът намира, че клаузите, свързани с уговарянето на пакета, са нищожни и на осн. чл. 21, ал. 1 от ЗПК.

11.5. Не на последно място, характерът на предоставените „услуги” не позволява на кредитополучателя - потребител по никакъв начин да прецени икономическите последици от договарянето им. В тях се включват абстрактни възможности за престации от страна на кредитодателя, които не са обвързани с конкретни задължения - т. 15 от ОУ (особено „услугите” по приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит и улеснената процедура за получаване на допълнителни парични средства). В  тази връзка съдът намира, че клаузите, свързани с уговарянето на пакета са неравноправни на и на осн. чл. 143, т. 18 от ЗЗП, което обуславя и нищожността на същите и на осн чл. 146, ал. 1 от ЗЗП (доколкото не са ангажирани доказателства те да са договорени индивидуално).   

          

III. Заета сума

 

12. В резултат на сключеният договор и предоставянето на заетата сума е възникнало задължението на кредитополучателя по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД да върне сумата, съгласно инкорпорирания в договора погасителен план.

13. Падежът за връщане на всички вноски е настъпил на 22.04.2018 г. (падежа на последната вноска), преди приключване на устните състезания.

 

IV. Възнаградителна лихва

 

14. Възнаграждението по чл. 240, ал. 2 от ЗЗД се дължи на кредитодателя срещу предоставената от него възможност кредитополучателя да ползва определена парична сума за определен период от време. Възнаградителната лихва е инкорпорирана в погасителните вноски, поради което изискуемостта и на това вземане също е настъпила (вж. т. 13).

 

V. Обезщетение за забава (мораторна лихва) по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД

 

15. Вноските за процесния период са падежирали, поради което на основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД ответникът дължи обезщетение за забава върху размера на погасителните вноски по двата договора от датата следваща, падежа на всяка една  просрочена вноска.

 

VI.Основателност на исковете

 

16. Съобразявайки гореизложеното, съдът намира, при изчисляването на погасителният ефект следва да се съобрази нищожността на уговорката за заплащане на допълнителни услуги, поради което следва да бъде кредитирано заключението на СИЕ, във Вариант II (л. 101).

17. В тази връзка исковете следва да бъдат уважени до следните размери:

17.1. заета сума: 1 250 лв.;

17.2. възнаградителна лихва: 291,02 лв.

 

Разноски

 

18. С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да бъде присъден размера на разноските по делото и в двете му фази (заповедната и исковата), доколкото и двете касаят едно производство по арг. от чл. 422, ал. 1 от ГПК.

19. Дължимото юрисконсултско възнаграждение обаче следва да бъде определено съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК на 150 лв., от които:

19.1. за заповедната фаза на осн чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ  - 50 лв.;

19.2. за исковата фаза на осн чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ  - 150 лв.

20. Размерът на останалите разноски не подлежи на редукция.

21. В тази връзка общият размер на разноските възлиза на 1 146,48 лв., от които съобразно уважената част от исковете следва да бъде присъдена част в размер на   510,89 лв.

22. Мотивиран от гореизложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

           

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ответника С.С.С., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, че съществува вземането срещу него на ищеца „П. К. Б.” ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: *******, предмет на Заповед № 773/20.11.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, изд. по ч. гр. д. № 586/2017 г. на Районен съд - гр. Тутракан, за заплащане от ответника на равностойността на заета сума (главница) по Договор за потребителски паричен кредит с номер **********/01.04.2016 г. в размер на 1 250,50 лв. (хиляда двеста и петдесет лева и петдесет стотинки); ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение пред Районен съд – гр. Разград (23.10.2017 г.) до окончателното изплащане на задължението.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за установяване на вземането за разликата между уважения размер - 1 250,50 лв. и предявения такъв - 1 612,19 лв.

 

ОСЪЖДА ответника С.С.С., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати на ищеца „П. К. Б.” ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: *******, възнаградителна лихва по Договор за потребителски паричен кредит с номер **********/01.04.2016 г. в размер на 291,02 лв. (двеста деветдесет и един лева и две стотинки); ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба пред Районен съд – гр. Тутракан (09.05.2018 г.) до окончателното изплащане на задължението.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете за присъждане на възнаградителна лихва, за разликата между уважения размер - 291,02 лв. и предявения такъв - 542,22 лв.; както и за заплащане на възнаграждение за „допълнителни услуги”, уговорено в Споразумение за предоставяне на пакет допълнителни услуги, инкорпорирано в горепосочения договор за кредит, в размер на 1 449,58 лв.

 

ОСЪЖДА ответника С.С.С., с ЕГН **********, да заплати на ищеца „П. К. Б.” ЕООД, част от направените по делото разноски съобразно уважената част от исковете в размер на 510,89 лв. (петстотин и десет лева и осемдесет и девет стотинки).

           

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.

 

ПРЕПИС от решението да се изпрати след влизането му в сила на заповедния съд.

                         

РАЙОНЕН СЪДИЯ: