№ 227
гр. Айтос, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело №
20232110100941 по описа за 2023 година
Предявени са искове по чл. 45 ЗЗД.
Производството е образувано по ИМ на Д. М. П., ЕГН **********, чрез адв. В.Д.,
съд.адрес: ***, против Д. А. Й., ЕГН **********, чрез адв.Т.Х., съд.адрес: ***. Твърди, че
на 27.04.2022 г. в района на ***, находяща се в ***, била нападната от куче, вид „овчарка“,
бяло с черно на цвят, което я захапало за левия крак, скочило на гърдите на ищцата,
опитвайки се да я захапе по главата и по врата, като в резултат от нападението поддържа, че
получила разкъсно-контузна рана и счупване на крак, налагащи медицинска интервенция,
правейки съпътстващи лечението парични разходи. Твърди, че претърпяла операции в
резултат на получените травми, както и че търпяла неимуществени вреди – болки,
страдания, стрес, уплаха и психично разстройство. Поддържа, че ответникът бил собственик
на гореописаното куче, както и че същият бил осъден за извършено от него престъпление по
чл.325в, ал.1 НК с влязла в сила присъда – за това, че на 27.04.2022 г. в района на ***,
находяща се в м. ***, не положил достатъчно грижи за гръбначно животно – куче, вид
„овчарка“, бяло с черно на цвят, отговарящо на име A., което се намира под негов надзор, в
резултат на което причинило средна телесна повреда на ищцата, изразяваща се в
многофрагментно открито счупване на лявата подбедреница, довела до трайно затруднение
движението на левият долен крайник. Моли ответникът да бъде осъден да й заплати сумата
от 9 674,81 лв., съставляваща обезщетение за имуществени вреди – сторени разходи за
лечение от инцидента на 27.04.22г., ведно със законната лихва от завеждане на ИМ до
окончателно плащане на сумата, както и сумата от 13 000 лв., съставляваща обезщетение за
неимуществени вреди за претърпени болки, страдания, стрес, уплаха и психично
разстройство от увреждането, ведно със законната лихва от деня на увреждането - 27.04.22г.,
до окончателно плащане на сумата. Претендира разноски.
В срока по чл.131 и сл. ГПК ответникът е подал ОИМ. Счита иска за допустим, но за
неоснователен по размер, намирайки претенциите за прекомерни. Прави възражение за
съпричиняване от страна на ищцата, която със своите действия допринесла за вредоносния
резултат, т.к. идвала в процесната хижа не за първи път, знаейки за наличието на кучето,
1
като в процесния участък имало указателни табели и предупреждения за неговото наличие и
опасността от това, за които ищцата знаела, а освен това последната била предупредена от
друг турист в хижата за кучето, но въпреки това решила да премине покрай него на свой
риск. Оспорва факта, че част от твърдените от ищцата телесни увреждания се намирали в
причинна връзка с деликта. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото
приема за установено от фактическа страна следното:
С влязло в сила споразумение по НОХД № 150/2023г. на РС Айтос ответникът е
признат за виновен за извършено от него престъпление по чл.325в, ал.1 НК – за това, че на
27.04.2022 г. в района на ***, находяща се в м. ***, не положил достатъчно грижи за
гръбначно животно – куче, вид „овчарка“, бяло с черно на цвят, отговарящо на име A., което
се намира под негов надзор, в резултат на което причинило средна телесна повреда на
ищцата, изразяваща се в многофрагментно открито счупване на лявата подбедреница,
довела до трайно затруднение движението на левият долен крайник.
Видно от представените по делото епикризи на МБАЛ "Св.Анна-Варна" АД ищцата
е била приета в болничното заведение на 27.04.22г. и е била изписана на 13.05.22г., като е
постъпила за оперативно лечение на таза и долния крайник. Същевременно е била приета в
същото болнично заведение на 16.05.22г. и е изписана на 26.06.22г., постъпила за
оперативно лечение при остър перитонит. Освен това е била приета в болницата и на
28.11.22г. и е изписана на 09.12.22г., постъпила за оперативно лечение на червата, както и за
периода от 11.01.23г.-27.01.23г. постъпила за оперативно лечение на таза и долния крайник.
Видно от заключението на СМЕ, което съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено, се установява, че при инцидент на 27.04.2022г. ищцата получила
следните травматични увреждания: многофрагментно, открито счупване на лявата
подбедрица. ВЛ е заключило, че описаните травматични увреждания са резултат на удари
с/или върху твърди тъпи предмети, биха могли да бъдат получени по време и начин описани
в документацията. Съгласно заключението счупването на лявата подбедрица е реализирало
медико-биологичния квалифициращ признак трайно затруднение движенията на левият
долен крайник за период от около 5-6 месеца при обичаен ход на оздравителния процес, като
сама по себе си разкъсно-контузната рана е обусловила временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. ВЛ е посочило, че пострадалата е изпитвала и ще изпитва болка при
промяна на климата, вероятно продължително време, както и че оперативните интервенции
са били наложителни и извършени своевременно. Според ВЛ разкъсно-контузната рана няма
постоянен характер, оперативните цикатрикси ще са с постоянен и траен характер и ще имат
отражение върху биомеханиката на ставите. Съгласно заключението констатираните
състояния от хоспитализацията на пострадалата между 16.05-26.06.2022г., а именно: остър
перитонит, псевдомембранозен колит, перфорация на напречната част на дебелото черво
/транзверзума/ на средната му трета, както и няколко съседни десерозации, не са в пряка
причинно-следствена връзка с причинените травматични увреждания от инцидента от
27.04.2022г. В о.с.з. от 8.7.24г. ВЛ е пояснило, че експертизата е извършена по писмени
данни, че пълно възстановяване на увредения крайник на ищцата е невъзможно, която ще
продължава да изпитва болки във времето. Според ВЛ пострадалата е имала хроничен колит,
който след инцидента се е обострил, като не е налице причинна връзка между фрактурите на
бедрото и коремната операция, извършена на ищцата, респ. няма причинна връзка между
хоспитализацията в периода 16.05.23г.-26.06.23г. и ухапването. ВЛ е дало отговор и че
хоспитализацията на ищцата в периода 28.11.22г.-09.12.22г. също няма причинна връзка с
ухапването.
Не е спорно по делото, че собственик на процесното куче е ответника.
От свидетелските показания на свид. И.Николова се установява, че познава ищцата
от 2019 г., когато последната също била в процесната хижа и получила инсулт. Ищцата
2
посетила хижата и на 27.04.2022г., когато в двора на хижата кучето на ответника я
нападнало ненадейно, съборило я и я ухапало, въпреки че преди това свидетелката я
помолила да не се доближава до него. Дава показания, че имало указателни табели,
предупреждаващи за наличие на куче в двора на хижата, както и че кучето било на синджир
и било вързано. От свидетелските показания на свид. В.И. се установява, че ищцата в
процесния ден отишла да снима паун в двора на хижата и кучето я нападнало, заставайки
върху нея, ухапало я няколко пъти по крака. Дава показания, че кракът на ищцата бил счупен
след ухапването, не е виждал табели за куче в хижата. Кучето било вързано на със синджир
за тел и можело да се движи свободно в рамките на 10-15м. От свидетелските показания на
свид. М.Т., ценени съгласно чл. 172 ГПК, се установява, че ищцата била приета в болница
след ухапването, същата била в шок, гледала налудничево, била изплашена. Непосредствено
след това била закарана до болница в гр.Варна, където й поставили външен железен
фиксатор на крака, с който ищцата била над 6 месеца, причиняващ неудобство и болки на
ищцата. Дава показания, че след като я изписали се наложило отново да влезе в болница, т.к.
развила перитония, налагаща извършване на коремна операция на ищцата. След това
ищцата спряла да се храни и да пие вода, състоянието й било тежко, плачела постоянно,
имала силни болки в крака, нямала нужната мускулатура след това и не можела да се
подпира, не можела да става изобщо с месеци, не можела да си мести крака. Дава показания,
че външният фиксатор на крака на ищцата бил премахнат, след което й поставили фиксатор
в костта на крака, след което започнала рехабилитация. Сега се придвижвала с патерици, но
не можела да си готви и да се къпе сама. От свидетелските показания на свид. Х.Д. се
установява, че в хижата дошла варненска туристическа група, която свидетелят
предупредил, че в хижата има куче, което да не приближават. Предупреждението чула и
ищцата, която въпреки това отишла да снима паун в двора, след което била ухапана от
кучето. Кучето било вързано със синджир, движейки се свободно по тел в рамките на
няколко метра, а след ухапването ищцата паднала на земята. В хижата на места имало
поставени табели, предупреждаващи за наличието на кучето. Дава показания, че ищцата не е
дразнила или провокирала кучето преди ухапването. Съдът приема за достоверни
показанията на свидетелите, т.к. преценени с всички други събрани доказателства, те не са
вътрешно противоречиви, житейски логични са, като субективните възприятия за
последиците върху здравословното състояние на ищцата след злополуката са
непосредствени.
Предвид изложената фактическа обстановка от правна страна съдът приема
следното: Твърдените от ищцата в ИМ факти следва да се подведат под хипотезиса на чл.
45, ал. 1 ЗЗД, а не по чл. 50 ЗЗД. Отговорността по чл. 50 ЗЗД е безвиновна, обективна - за
вреди, произтичащи от обективните, присъщи качества и свойства на определена вещ, в
частност на животно. Когато вредоносните последици настъпват от действие или
бездействие на определено лице, какъвто е настоящият случай (виновното противоправно
поведение на ответника е установено с влязла в сила присъда по см. на чл. 300 ГПК, какъвто
характер има горецитираното споразумение на РС Айтос и като такова биващо
задължително за гражданския съд, разглеждащ гражданскоправните последици на
престъпното деяние), то носи имуществена отговорност за причинените на пострадалия
имуществени и неимуществени вреди от неизпълнение на своето правно задължение да
упражнява надзор върху стопанисваното от него куче. От фактическите твърдения на
ищцата в ИМ се установява, че тя е предявила спорното материално право, основавайки го
на виновното поведение на ответника, който не е осъществявал достатъчен надзор над това
животно, вследствие на което са причинени релевантните имуществени и неимуществени
вреди на пострадалата от нападението на агресивното куче. За да възникне предявеното
притезателно право за заплащане на заместващо обезщетение за причинени неимуществени
вреди на извъндоговорно (деликтно) основание, трябва в обективната действителност да
бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): деяние (волеви
3
акт на ответника, извършен чрез действие или бездействие), противоправност
(несъответствие между предписаното от уредените нормативни или общоприети правила
поведение и фактически осъщественото от дееца), причиняване на неимуществени вреди,
причинно-следствена връзка между противоправното деяние и настъпилия вредоносен
резултат, като това противонормено поведение да е виновно (в гражданското право вината
като субективен елемент на имуществената отговорност се презумира - арг. чл. 45, ал. 2
ЗЗД).
Съдът намира, че в случая са налице предпоставките за ангажиране отговорността
на ответника, т.к. несъмнено се установиха при условията на пълно и главно доказване
елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане. Относно фактите по
деликта настоящият състав е обвързан от действието на влезлия в сила съдебен акт –
горецитираното влязло в сила споразумение по НОХД № 150/23г. на РС Айтос, имащо
характер на вл. в сила присъда. Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от престъпното деяние, относно извършването на деянието, неговата
противоправност и вината на дееца. Следователно несъмнено е по делото, че ответникът е
осъществил очертания в исковата молба деликт, като лице-собственик на животното.
Същият и не оспорва така изложените твърдения, оспорвайки претенцията като прекомерна,
считайки, че е налице съпричиняване от ищцата. По делото не се събраха доказателства, от
които да се налага извод, че ответникът следва да бъде освободен от отговорност – нито се
твърди, нито установява вредите да са настъпили по изключителна вина на трето лице или
на пострадалата, представляващи основания за освобождаване от отговорност.
Неоснователно се явява и своевременно наведеното възражение от ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата (т. нар. „компенсация на вини", уредена в
чл. 51, ал. 2 ЗЗД). За да се определи дали е налице съпричиняване на вредоносния резултат,
респ. степента на участие на пострадалата в цялостния съпричинителен процес, е
необходимо да се изследва механизмът на настъпване на процесния инцидент.
Процесуалното задължение (доказателствената тежест) за установяването на този
правнорелевантен факт принадлежи на страната, която навежда това частично
правоизключващо възражение, като доказването трябва да е пълно (несъмнено, безспорно)
съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК. Съгласно задължителната практика /Р. № 350/17.10.11 по г. д.
№ 1382/10, IV ГО, Р. № 54/22.05.12 по т. д. № 316/11, II ТО, Р. № 159/24.11.10 по т. д. №
1117/09, II ТО, ППВС № 17/63, т.7/ съпричиняване е налице, когато с действията си
съответното лице е допринесло за настъпване на вредите, респ. когато е налице причинна
връзка между неговите действия или бездействия и вредоносния резултат. Именно
изхождайки от горните принципни постановки настоящият състав приема, че в случая няма
съпричиняване, т.к. не се установява поведение на пострадалата, което да е повлияло по
определен начин или да е станало причина за нападението, респ. да е подразнило животното
или да е било провокативно. При доказателствена тежест за установяване на твърдяното
съпричиняване на вредоностния резултат ответника не установи в процеса ищецът да е
извършил някакви определени действия или да е предприел определено поведение, което да
е повлияло по определен начин или да е станало причина да бъде нападнат от кучето на
ответника, за да бъде обоснован извод от съда за съпричиняване на вредоносния резултат.
Такива данни не се съдържат и в показанията на разпитаните свидетели, като
обстоятелствата дали ищцата и друг път е посещавала процесната хижа, че е знаела за
наличието на куче и евентуално че е била предупредена да не приближава кучето, дори да се
приемат за хипотетично доказани, не могат да обосноват извод за наличие на съпричиняване
по см. на чл. 51, ал.2 ЗЗД, т.к. от страна на ищцата не е допуснато поведение, което да е в
пряка причинна връзка с настъпилите вреди от увреждането. Приемането на обратното би
довело до автоматичен принос на всички, които намирайки се на обществени места или
допуснати в частни имоти, стават жертва на спонтанна, непредизвикана и неадекватна
4
реакция и агресия на кучета, която хипотеза е извън законово регламентираните. Напротив,
ако собственикът на кучето бе взел мерки за обезопасяване и надзор на повереното му куче,
каквото в случая не е сторил, е нямало да се стигне до увреждането на ищцата. За да е
налице съпричиняване на вредоносния резултат, пострадалият е следвало да предвижда
конкретно, а не абстрактно правната възможност, че със своето поведение (немислило е то
да не е противоправно) би допринесъл в единния, цялостния съпричинителен процес между
явленията и фактите в обективната действителност за настъпване на увреждането, каквото
поведение в случая не се установява, сочещо на извод за неприложимост на чл. 51, ал.2 ЗЗД.
Относно претенцията за имуществени вреди: По отношение на претендираните
от ищцата разходи за лечение от инцидента на 27.04.22г., са представените и неоспорени от
ответниците писмени доказателства - рецепти, фактури и фискални бонове /л. 27-58 от
делото/, с които се претендира възмездяване на разходи, свързани с лечението и
възстановяването на ищцата, обусловено от инцидента с нея. Въпросните документи са
издадени след инцидента и съдържат информация за вида и стойността на платените от
ищцата медицински услуги и за закупуване на предписаните лекарствени и превързочни
материали, поради което следва извод за относимостта им към настоящия правен спор.
Съгласно чл.51, ал.1 ЗЗД делинквентът дължи обезщетение за всички преки
(непосредствени) вреди. Съобразно теорията за адекватната причинна връзка, преки са
вредите, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от поведението на
дееца. Случайните вреди, които не са типичен и устойчив резултат на поведението, са
косвени. От косвените вреди следва да се разграничават вредите, които са последица не на
поведението на делинквента, а на други факти, които прекъсват причинната верига. В тези
случаи въобще липсва причинна връзка. В настоящия случай вредите, които ищецът
претендира да е претърпял от хоспитализацията в периода 16.05.23г. -26.06.23г. и в периода
28.11.22г.-09.12.22г. не се явяват необходима последица от ухапването от кучето, т.е. не е
налице пряка причинна връзка между последното и вредите, респ. сторените разходи за тези
лечения не следва да се възлагат в тежест на ответника. Доколкото се установява от
доказателствата, че по повод хоспитализацията в периода 16.05.23г. -26.06.23г. и в периода
28.11.22г.-09.12.22г. ищцата е сторила разходи от общо 1929,12лв. /уточн.молба –л.151 от
делото/, то претенцията за имуществени вреди следва да се уважи до размер от 7745,68 лв.,
т.к. тези разходи за лечението и възстановяването на ищцата са свързани с причиненото на
ищцата увреждане, а за горницата до пълния размер от 9 674,81 лв. да се отхвърли като
неоснователна и недоказана.
Относно претенцията за неимуществени вреди: Поради гореизложеното на осн.
чл. 52 ЗЗД следва да се определи размера на обезщетението за неимуществени вреди по
справедливост. В случая действително са налице преживени неимуществени вреди от
ищцата, установяващи се от събраните по делото доказателства. Първоначално ищцата е
изпитала силна болка и уплаха от атаката на процесното куче, събаряйки я и захапвайки я по
крака, налагащо ищцата да претърпи медицинска интервенция, болничен престой и
възстановяване за продължително време, като болките и уплахата неминуемо са я
съпътствали. Следва да се има предвид, че от процесния деликт на ищцата е причинена
телесна повреда, довела до трайно затруднение движенията на левият долен крайник за
период от около 5-6 месеца при обичаен ход на оздравителния процес, а също и сравнително
напредналата възраст на ищцата – същата е на 77 г., както и че ухапването съществено е
изменило начина й на живот в негативен план и го е променило като начин поведение не
само като физика, но и като психика. Физическите страдания към времето на инцидента и
след него са били интензивни и продължителни. И към момента ухапването от кучето има
своите негативни физически модулации в телесния интегритет на ищцата. Поради
изложените съображения и събраните доказателства търпените неимуществени вреди следва
да се репарират, доколкото са свързани с ухапването на 27.04.22г., като се посочи, че
5
хоспитализацията на ищцата в периода 16.05.23г. -26.06.23г. и в периода 28.11.22г.-09.12.22г.,
не са в причинна връзка ухапването от кучето, респ. ответникът не е длъжен да възмездява
неминуемо претърпените и от тези хоспитализации и съпътващи дейности неимуществени
вреди на ищцата. Според съда възражението относно прекомерността на тази претенция е
основателно. Действително предявения размер от 13 000 лв. обезщетение за претърпените
неимуществени вреди не е съразмерен на същите. При анализ на тяхната тежест, характер и
обхват, както и интензитета на негативно въздействие в живота на пострадалата, обсъдени
по-горе и при съобразяване на икономическата конюнктура в страната, се налага извода, че
съобразно правилата справедливостта приложими съобразно чл. 52 ЗЗД адекватно мерило на
същите в материален план се явява сумата 7000 лв., която сума ответника следва да заплати
на ищеца като обезщетение за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от деня на увредата до окончателното плащане, като претенцията до пълния размер от
13 000 лв. следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
Водим от изложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. А. Й., ЕГН **********, чрез адв.Т.Х., съд.адрес: ***, да заплати на Д.
М. П., ЕГН **********, чрез адв. В.Д., съд.адрес: ***, сумата от 7 000 лева - обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, причинени на 27.04.2022 г. в района на ***, находяща се
в м. *** от ухапване от куче, вид „овчарка“, бяло с черно на цвят, отговарящо на име A.,
намиращо се под надзора на ответника, за което деяние е налице влязло в сила споразумение
по НОХД № 150/2023г. на РС Айтос, ведно със законната лихва, считано от 27.04.2022 г. до
окончателното плащане, като за горницата до пълния предявен размер от 13 000 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА Д. А. Й., ЕГН **********, чрез адв.Т.Х., съд.адрес: ***, да заплати на Д.
М. П., ЕГН **********, чрез адв. В.Д., съд.адрес: ***, сумата от 7745,68 лева - обезщетение
за претърпени имуществени вреди, причинени на 27.04.2022 г. в района на ***, находяща се
в м. *** от ухапване от куче, вид „овчарка“, бяло с черно на цвят, отговарящо на име A.,
намиращо се под надзора на ответника, за което деяние е налице влязло в сила споразумение
по НОХД № 150/2023г. на РС Айтос, ведно със законната лихва, считано от завеждане на
ИМ до окончателното плащане, като за горницата до пълния предявен размер от 9 674,81 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в 2-седм. срок от връчването.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
6