РЕШЕНИЕ
№ 153
гр. Кърджали, 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Кирил М. Димов
Габриел Р. Русев
при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова
като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно гражданско дело №
20225100500091 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 119/15.03.2022 г. по гр.д. № 106/2021 Г. по описа на РС –
Момчилград, е признато за установено по отношение на Р. С. Х. от с.П.,
общ.К., обл.Кърджали, с ЕГН:**********, че Н. М. Я. от с.П., общ.К., с ЕГН
********** е собственик по давностно владение и наследство на недвижим
имот, а именно: дворно място с площ в размер на 403 кв., м., представляващо
УПИ VI-69, кв.20 по ЗРП на с.П., общ.К., обл.Кърджали, при съседи: изток -
улица; юг - УПИ V II- 68; запад - УПИ V-85 и север - улица. Със същото
решение Р. С. Х. е осъден да заплати на Н. М. Я. сумата в размер на 1761 лв.,
представляващи разноски по делото.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Р. С.
Х., представляван от процесуалния си представител адв. Р.Х., който го
обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон, при
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
необоснованост. В жалбата се сочи, че с договор за покупка на недвижим
имот, сключен на 30.03.1945 г., М. А. Е. продал на К. Я. К. къща със застроена
площ от 40 кв.м. и нива - дворно място около 200 кв.м. в с. П., като в същия
1
договор не били посочени граници и съседи на имота. Не ставало ясно откъде
и въз основа на какви доказателства първоинстанциония съд възприел, че
дворното място е с площ 403 кв.м. след като в гореописания договор било
посочено дворно място, с площ от около 200 кв.м. Видно от удостоверение №
9 от 22.02.2021 г. от Районна техническа служба – с.Б., общ.К., обл.Кърджали,
в разписната книга от плана на селото имот с пл.сн. № 69 бил записан на Я. К.
К. и М. К. К. от с.П., който имот бил с площ от 200 кв.м. и с неуредени
регулационни сметки. В представените писмени доказателства никъде не
било посочено, че въззиваемата е собственичка на дворно място от 403 кв.м.,
придобито по давност и наследство. В точка втора от констативен протокол
от 18.06.2020 г. на РДНСК - Кърджали било посочено че имот с пл.сн. № *,
кв.20, е част от УПИ VI, пл.сн. № *, кв.20, поради което въззиваемата не
можела да придобие по наследство и давност процесния имот, представляващ
УПИ VI, пл.сн.№ 69, кв.20 по ЗРП на с.П., общ.К., обл.Кърджали с площ от
403кв.м. при граници и съседи: изток улица, юг-УПИ VII, пл.сн 68, кв.20,
запад УПИ V, пл.сн. № 85, кв.20 и север-улица. Съгласно §6, ал.2 от ПЗР на
ЗУТ, въззиваемата не спазила шест месечния срок от деня на влизане на
закона в сила, за да бъдат приложени действащия към деня на влизане на този
закон дворищно регулационен план. Сочи се също, че съгласно §8, ал.1 от
ПЗР на ЗУТ, след изтичане на срока по §6, ал.2 и ал.4 всички отчуждителни
мероприятия се прекратяват, като собствениците могат да поискат да бъдат
приложени съществуващите граници на поземления имот. Съгласно §22, т.2,
буква.“в“ от ПЗР на ЗУТ, ПУП се считат за приложени с изплащане на
обезщетенията по отчуждителните производства, поради което ободрения със
заповед № 645/06.07.1977г. от ОНС-Кърджали план на с.П. не бил влязъл в
сила. Разпитаните свидетели в съдебно заседание потвърдили, че
въззиваемата никога не е владяла процесния имот, същият бил изоставен без
да се полагат каквито и да е грижи за него повече от 20 години. Процесният
имот нямал нищо общо с имота на въззивника, тъй като между тях имало
пътека с ширина 2 метра и нямали обща граница. Тази пътека съществувала
повече от 50 г., като жителите на селото я ползвали, за да посещават местния
молитвен храм. Двете стопански постройки били построени от свидетеля С.
А. през 1974 г., тъй като същият бил майстор строител. Свидетелят заявил в
съдебно заседание, че въззиваемата не е владяла процесния имот, същият бил
изоставен от повече от 20 години и обрасъл с дървета и треви, не бил
2
индивидуализиран и ограден. Това се потвърждавало от изготвените
съдебно-технически експертизи, където било посочено, че между двата имота
има пътека и, че двете постройки са извън границите н поземлен имот с пл.сн.
№ 69, кв.20 по плана на с.П.. От комбинираната скица било видно, че имот с
пл.сн. № 69, кв.20. е с площ от 155 кв.м. и не е идентичен с УПИ VI, пл.сн.№
*, кв.20, с площ от 403 кв.м, а само 105 кв.м попадат в УПИ VI, пл.сн.№ *,
кв.20. Моли съда да отмени обжалваното решение на РС - Момчилград.
Претендира разноски.
В хода на въззивното производство въззивникът Р. С. Х. е починал, като
на негово място като въззивници са конституирани неговите наследници по
закон - С. Х. Х. - съпруга, с ЕГН **********, с адрес с. П. № *, общ. К., обл.
Кърджали, С. Ю. Х. – дъщеря, с ЕГН **********, с адрес с. П. № *, общ. К.,
обл. Кърджали, и син, непълнолетен, С. Р. Х., с ЕГН **********, с адрес с. П.
№ *, общ. К., обл. Кърджали, действащ лично и със съгласието на своята
майка му С. Х. Х.. В съдебно заседание въззивниците С. Х. Х. и С. Ю. Х.
представлявани от процесуалния си представител - адв.М. С., поддържат
въззивната жалба по изложените в същата и съображения. Въззивникът С. Р.
Х. – непълнолетен, не се явява и не се представлява.
Въззиваемата Н. М. Я., представлявана от процесуалния си
представител - адв. К.Г., е представила отговор на основание чл.263, ал.1 от
ГПК, с който оспорва въззивната жалба. В отговора се сочи, че видно от
назначената СТЕ с вещо лице инж. Г. К. площта на спорния УПИ VI-69, кв. 20
по ЗРП на с.П. била 403 кв.м. За част от дворното място бил представен
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 30.03.1945 г., а за
останалата част от УПИ било доказано с трима свидетели, че въззиваемата е
собственик и на тази част. Процесният УПИ бил урегулиран със ЗРП на
с.Пресека от 1977 г., който бил първи и единствен за селото. При условията,
посочени в чл.17, ал.2. т.2 от ЗУТ, считано от момента на влизането му в сила
- 31.03.2001 г ., присъединените части са могли вече да бъдат и са били
придобити от въззиваемата и съпругът й по давностно владение, в най-лошия
случай на 31.03.2011 г. Т.е. от 01.04.2011 г ., по аргумент от ал.2 във вр. с
ал.1 на чл. 200 от ЗУТ, с изтичането на 10-годишен срок на упражняване на
фактическа власт са стананали собственици, тъй като тези части били
включени в площта на урегулирания поземлен имот. Установено било по
делото, че в процесния имот има пътека, но тя не била регулационна граница.
3
Представеният от ответника н.а. № 171/22.12.2020 г. касаел право на
собственост върху две сгради - жилищна и стопанска, но не и за поземлен
имот. Стопанската сграда не била строена през 1974 г., тъй като не била
нанесена в плана на селото, който бил от 1977 г . Моли съда да потвърди
обжалваното решение на РС - Момчилград. В съдебно заседание,
представлявана от процесуалния си представител - адв.К.Г., поддържа
въззивната жалба. Претендира разноски. В представена писмена защита се
застъпва становището, че разпоредбите на ЗУТ, касаещи прекратяването на
отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени
дворищнорегулационни планове, не са приложими в случая, тъй като няма
данни за собственост на съседни имоти, т.е. на кого да се заплатят частите от
УПИ.
Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото
доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от
въззивника, констатира:
Въззивната жалба е допустима, подадена е в срок от лице, имащо
правен интерес от обжалване, а по съществото разгледана е основателна.
Решението на Момчилградския районен съд е валидно и допустимо,
като не са налице основания за обезсилването му като недопустимо или
обявяването му за нищожно.
Първоинстанционното исково производство е било образувано по
предявен първоначално ревандикационен иск с правно основание чл.108 от
ЗС, изменен в установителен с правно основание чл.124 от ГПК. Ищцата
твърди, че е собственик по наследство и давностно владение на дворно място
с площ около 400 кв.м., представляващо УПИ VI-69, кв.20 по плана на с.П.,
общ.К.. Сочи, че бащата на нейния съпруг закупил с писмен договор от
30.03.1945 г. дворно място от 240 кв.м., от които къща застроена на площ от
40 кв.м. и празно дворно място около 200 кв.м. До 1980 г. родителите на
нейния съпруг владеели имота, а след тяхната смърт, ищцата, заедно със своя
съпруг упражнявали владението. Съпругът на ищцата починал през 2014 г., от
когато ответникът построил незаконна стопанска постройка и тоалетна в
имота, разрушил оградата, пускал крави в дворното място и стоварил две
коли камъни.
Ответникът в първоинстанционното производство Р. С. Х. не е
4
представил отговор на исковата молба на основание чл.131 от ГПК. В съдебно
заседание оспорва предявения иск. Сочи, че не е навлизал в имота на ищцата,
който бил отделен от неговия имот с пътека.
С договор от 30.03.1945 г. М. А. Е. продал на К. Я. К. една къща,
находяща се в с.П., със застроено място от 40 кв.м. и незастроено място от
200 кв.м., заедно с дама в двора.
От представеното като доказателство по делото удостоверение за
наследници, се установява, че М. К. Я., починал на **.**.**** г. е син на К. Я.
Х. и съпруг на Н. М. Я..
Установява се от представеното като доказателство по делото заверено
копие от акт за граждански брак № 14, че М. К. Х. и Н. М. С. са сключили
граждански брак на 20.06.1977 г., като иманата на същите са променени на М.
К. Я. и Н. М. Я.. Установява се също така от представените удостоверение за
идентичност на лице с различни имена изх. № 13/15.03.2021 г. и
удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх. № 14/15.03.2021
г., че М. К. Я. и М. К. К., са имена на едно и също лице, както и, че И. К. Х. и
Я. К. К., са имена на едно и също лице.
От представеното удостоверение изх. № 9/22.02.2021 г., изд. от Община
К., се установява, че в регистър на имоти към ПУП на с.П., общ.К.,
обл.Кърджали, одобрен със заповед № 645/06.07.1977 г. от ОНС – Кърджали,
имот с пл.сн. № 69 е записан на Я. К. К. и М. К. К.. Посочено е, че имотът е с
площ 200 кв.м. с построено в него паянтово жилище, и същият имот е с
неуредени регулационни сметки.
Видно от удостоверение № 94-00-4411/05.08.2021 г., изд. от Кмета на
Община К., кадастралният, застроителният и регулационният план на с.П.,
общ.К. са одобрени със заповед № 645/06.07.1977 г. на Председателя на ИК на
ОНС – Кърджали. В обхвата на имот с пл.сн. № 69, кв.20 няма по-предишни
одобрени ЧР (частични регулации) и нови изменения. По действащият план
на селото за имота е отреден УПИ-VI, кв.20 с неуредени регулационни
сметки. В ОбА - К. няма представени документи от собствениците на имота за
извършени сделки на разпореждане с дворищнорегулационен парцел и за
изплатени обезщетения на сметки по регулация по реда на отменените ЗТСУ
и ППЗТСУ, не са постъпили и искания в срока по §6, ал.2 от ПР на ЗУТ.
От представеното като доказателство по делото заверено копие от скица
5
№ 77/01.02.2018 г. на УПИ (имот) VI-62, кв.20 по плана на с.П., се установява,
че имотът е записан по разписен лист на Я. К. К. и М. К. К. и съгласно ПУП е
предвиден за жилищно застрояване.
С нотариален акт за собственост на недвижими имоти по давностно
владение № 171/22.12.2020 г., том II, рег. № 2457, дело № 358/2020 г. по
описа на Нотариус Атанас Узунов, с район на действие РС – Момчилград,
вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 694, Р. С. Х. и съпругата
му С. Х. Х. са признати за собственици по давностно владение на следните
недвижими имоти: двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ
90 кв.м., състояща се от три стаи, антре и баня с тоалетна на първия етаж и
три стаи и коридор на втория етаж, и масивна стопанска постройка, със
застроена площ 51 кв.м., които сгради са построени в поземлен имот с площ
458 кв.м. по геодезическо заснемане, находящ се в с.П., общ.К., при граници
на имота: север – улица и И. Р. Х., изток – пътека, юг – пътека и Н. Л. Х..
Видно от удостоверение изх. № 94-002835/07.08.2020 г., изд. от Кмета
на Община К., обект „Стопанска постройка“ със застроена площ 51 кв.м. в
УПИ VI, кв.20 по плана на с.П., общ.К., построен през 1974 г., т.е. преди
31.03.2001 г., съгласно нотариално заверена декларация рег. № 360/30.07.2020
г., е търпим строеж и не подлежи на премахване и забрана за ползване.
По делото е представено като доказателство и геодезическо заснемане и
скица-проект на поземлен имот с площ 458 кв.м, масивна двуетажна жилищна
сграда с площ 90 кв.м. и селскостопанска сграда с площ 51 кв.м.
От писменото заключение на вещото лице инж. Г. Д. К. по назначената
съдебно-техническа експертиза, както и от разпита на същия пред
първоинстанционния съд, които съдът приема, се установява, че за имот,
описан в договор от 30.03.2021 год. с площ по документ „около 200 кв.м.”,
следва да се има предвид поземлен имот с пл.сн. № 69 по плана на с. П., общ.
К., който от своя страна е с графично определена площ от 155 кв.м.
Процесното УПИ VI-69, кв.20 по ПРЗ на с. П., предмет на делото, е с площ
графично определена площ от 403 кв.м. Видно от разликата в площите,
липсата на изменения за процесия имот в плана на с. П., удостоверение №
9/22.02.2021 г., издадено от Районна техническа служба - с. Б., за неуредени
регулационни сметки за имот с пл.сн. 69 от кв. 20 по плана на с. П. и
изготвената комбинирана скица, имотът, предмет на договора от 30.03.1945
6
год. и имотът, предмет на делото се препокриват частично като само 105 кв.м.
от поземлен имот с пл.сн. № 69 попадат в УПИ VI-69, кв. 20. Имотът, предмет
на договор от 30.03.1945 год. и имотът, предмет на делото съвпадат по
местоположение, но не са напълно идентични. Процесен по делото и посочен
в петитума на исковата молба е урегулиран поземлен имот (УПИ) VI-69 кв. 20
по ЗРП на с. П., общ. К. с графично определена площ от 403 кв.м. Съседи са:
изток - улица; запад - УПИ V-85, кв. 20; север - улица и юг – VII-67,68, кв. 20.
В УПИ VI-69, кв. 20 по ПРЗ на с. П. има построена една стопанска сграда и
една тоалетна. В северозападния край е изградена масивна ограда в едната си
част, имаща роля и на подпорна стена, която не възпрепятства достъпа до
имот с пл.сн. № 69 от кв. 20. В процесният по делото УПИ VI-69, кв. 20 и по-
конкретно в частта на препокриване с имот с пл.сн. № 69 има изградена
паянтова сграда - гараж, както и развалина (съборена стара сграда/и). Трудно
е да се твърди еднозначно дали е имало изграден дам в процесния имот, но в
плана на населеното място такъв не е бил отразен. Източната част на
процесния УПИ е обрасла. Дървесната растителност се състои от десетина
акации и две плодни дръвчета - джанки, чиято приблизителна възраст е 20
години. В имота има и два стари пъна. В УПИ VI-69, кв. 20 по ЗРП на с. П.,
общ. К. към 19.06.2021 г. не е установено наличието на купчина камъни с
обем около два самосвала, но е констатирано наличието на яма с гасена вар.
Установено е, че само стопанска сграда с площ 51 кв.м.попада в процесния
УПИ.
От писменото заключение на вещото лице инж. Е. А. Я. по назначената
съдебно-техническа експертиза, както и от разпита на същия пред
първоинстанционния съд, които съдът приема, се установява, че стопанска
сграда в УПИ VI-69, кв. 20 по ПРЗ на с. П. е построена преди 2014 г.
Измазването на тоалетната и изграждането на пристройката от запад за
извършени в период преди около 8 до 10 години. Общата стойност на
едноетажна масивна стопанска сграда със застроена площ от 46 кв.м, с
пристроена външна тоалетна с площ 3 кв.м. към нея и навес от запад с площ
5.4 кв.м., възлиза в размер на 11 700 лв.
От показанията на разпитаните по делото свидетели С. М. Т., Д. С. М. и
П. Г. Т., се установява, че въззиваемата и нейният съпруг са живели в старата
къща и ползували имота. Свидетелят С. М. Т. сочи, че е построил гараж с
дървена конструкция и гасил четири тона вар.
7
Свидетелите С. М. А. и И. Р. Х. сочат, че между имотите на страните
има два метра пътека, по която минавали хората от селото. Свидетелят С. М.
А. сочи, че през 1974 г. построил обор на бащата на Р. С. Х..
Разпитаният пред първоинстанциониня съд свидетел О. Ю. Ю. -
служител в РУ - К., сочи, че въззиваемата е подавала жалби против Р. С. Х. за
закани и саморазправа от негова страна по повод имота.
При така установените данни следва извода, че предявеният иск е
недоказан, а решението на първоинстанционния съд е неправилно.
Не е спорно по делото, че ищцата е собственик по наследство и
давностно владение на поземлен имот с пл.сн. № 69 с площ от 200 кв.м.,
ведно с построеното в същия имот паянтово жилище. Същевременно, обаче
от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин
ищцата и нейния наследодател да са установили трайна фактическа власт с
намерение за своене на процесния недвижим имот с площ от 400 кв.м., а
именно УПИ VI-69, кв. 20 по ПРЗ на с.П.. Не се установява от кой момент
наследодателите на ищцата са започнали да владеят целия УПИ VI-69, кв. 20
по ПРЗ на с. П. с площ от 400 кв.м., по плана на с.П., одобрен със заповед №
645/06.07.1977 г. на Председателя на ИК на ОНС – Кърджали. Не се
установява също така как и с какви действия е установена фактическата власт
върху УПИ VI-69, кв. 20 по ПРЗ на с. П. с площ от 400 кв.м. В исковата молба
не са въведени твърдения относно тези обстоятелства, а именно кога и как е
установено владението върху целия дворищнорегулационния парцел, респ.
УПИ VI-69, кв. 20 по ПРЗ на с. П., с площ от 400 кв.м. Разпитаните по делото
свидетели на ищцата С. М. Т., Д. С. М. и П. Г. Т. също не установяват
твърденията на ищцата за установено владение върху целия УПИ VI-69, кв.
20 по ПРЗ на с. П., с площ от 400 кв.м. Напротив, тези твърдения за
установено владение върху УПИ VI-69, кв. 20 по ПРЗ на с. П. с площ от 400
кв.м. се опровергават от показанията на свидетелите на ответника С. М. А., И.
Р. Х. и О. Ю. Ю., които сочат, че между имота на страните е имало пътека, по
която са минавали хората от селото, за да отидат до чешмата. Също така
свидетелят Свидетелят С. М. А. сочи, че през 1974 г. е построил обор на
бащата на Р. С. Х.. Също така твърденията за установено владение върху
целият УПИ с площ от 400 кв.м. се опровергават и от заключението на
вещото лице инж. Е. А. Я. по назначената съдебно-техническа експертиза,
8
съгласно което стопанската сграда в УПИ VI-69, кв. 20 по ПРЗ на с. П. е
построена преди 2014 г., а измазването на тоалетната и изграждането на
пристройката от запад за извършени в период преди около 8 до 10 години. От
анализа на всички събрани по делото доказателства не се установяват
твърденията за установено владение върху целия дворищнорегулационния
парцел, респ. УПИ VI-69, кв. 20 по ПРЗ на с. П., с площ от 400 кв.м.,
продължило повече от 10 години.
Като е достигнал до обратни на изложените доводи,
първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да
бъде отменено, а предявеният иск следва да бъде отхвърлен като недоказан.
При този изход на делото в полза на въззивниците следва да бъдат присъдени
разноски за двете инстанции в размер на 1425 лв., от които 800 лв. за първа
инстанция и 625 лв. за втора инстанция.
Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 119/15.03.2022 г. по гр.д. № 106 по описа за 2021
г. на РС - Момчилград, вместо което постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н. М. Я. от с.П., общ.К., с ЕГН **********,
против С. Х. Х., с постоянен адрес с. П. № *, общ. К., обл. Кърджали, с ЕГН
**********, С. Ю. Х., с постоянен адрес с. П. № *, общ. К., обл. Кърджали, с
ЕГН ********** и С. Р. Х., с постоянен адрес с. П. № *, общ. К., обл.
Кърджали, с ЕГН ********** - непълнолетен, действащ лично и със
съгласието на своята майка - С. Х. Х., тримата наследници на Р. С. Х. от с.П.,
общ.К., обл.Кърджали, с ЕГН **********, установителен иск с правно
основание чл.124 от ГПК, за установяване правото на собственост върху
дворно място с площ в размер на 400 кв., м., представляващо УПИ VI-69,
кв.20 по ЗРП на с.П., общ.К., обл.Кърджали, при съседи: изток - улица; юг -
УПИ VII-68; запад - УПИ V-85 и север - улица, като недоказан.
ОСЪЖДА Н. М. Я. от с.П., общ.К., с ЕГН **********, да заплати на С.
Х. Х., с постоянен адрес с. П. № *, общ. К., обл. Кърджали, с ЕГН **********,
С. Ю. Х., с постоянен адрес с. П. № *, общ. К., обл. Кърджали, с ЕГН
********** и С. Р. Х., с постоянен адрес с. П. № *, общ. К., обл. Кърджали, с
9
ЕГН **********, разноски за двете инстанции в размер на 1425 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС при наличието
на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10