№ 539
гр. Стара Загора, 13.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на тринадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова Янчева Въззивно
частно гражданско дело № 20215500501626 по описа за 2021 година
Производството е образувано по частна жалба на Н. Д. М. против
определение № 261049 от 14.09.2021 г., постановено по гр.дело №
3261/2021г. на К. районен съд, в частта, с която се оставя без уважение
молбата на Н. Д. М. за освобождаване от задължението за заплащане на
разноски в производството по гр.д.№3261/2020 г. по описа на РС-К..
Жалбоподателката Н. Д. М. счита, че определението е
незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Твърди, че е неправилен
доводът на съда, според който получаваните от нея и от съпруга пенсии в
размер съответно на 619, 88 лв. и на 789, 27лв. са достатъчен аргумент за
извод на съда, че тя не се намира в затруднено материално положение. Съдът
не отчитал факта, че получаваните както нея, така и от съпруга доходи,
изразяващи се само и единствено в получавани от тях пенсии не са аргумент
за извода, че не са налице предпоставките на чл.83 ал.2 ГПК. Предвид
непрекъснато увеличаващия се размер на парични средства необходими за
издръжка на един човек, се налагал извода, че дори и сумите от 619, 88лв. +
789, 27лв., равняващи се на общо 1409,15лв., не достигат размера, съгласно
статистическите данни, необходим за издръжка на двама души.
Необходимите средства според статистическите данни към месец юли 2021г.
за издръжка на един човек са 1070лв., с които очевидно тя не разполагала. И
1
двамата със съпруга са пенсионери. Освен получаваните пенсии нямат
други доходи. Освен това поради напредналата си възраст и заболяванията,
които имат не могат да полагат труд и да получават работна заплата. Освен
всички други разходи имали и разходи за лечение и за лекарства видно от
представените от него медицински документи, които са неотложни като
разход, за който се налага задължително да отделят пари от пенсиите си.
Нямат допълнителни доходи от отдаване на имоти под наем, ренти, аренда,
печалба от регистрирани фирми или участия в търговски дружества. Имали
единствено жилище, в което живеят и не могат да реализират доходи чрез
отдаването му под наем. Неправилен бил доводът на съда, според който
върнатата надвнесена от тях сума от 782,50лв. е аргумент за липса на
предпоставки на чл.83ал.2 ГПК. На първо място, тази сума не била
единствено нейна, взета била от нея на заем, а освен това разноските по
делото не се изчерпвали само със заплащане на двата депозита за вещи лица
по допуснатите СТЕ и СГЕ, които са определени като размер от съда към
настоящия момент. Предвид изложеното счита, че за нея е затруднено
заплащането на разноски по делото. Недопустимо било да не може да
защитава законните си права и интереси само поради тежкото си материално
положение, което на практика представлявало демонстриран от съда отказ от
правосъдие. Моли съда да отмени определение № 261049 по гр.д. № 3261 /
20г. по описа на PC - К. в частта му, с която на нея е отказано
освобождаване от заплащане на разноски по делото и да бъде освободена от
заплащане на разноски на основание чл.83 ал. ГПК.
Съдът, като обсъди направените в частната жалба оплаквания и
представените писмени доказателства, намери за установено следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.108 от ЗС. По делото са
назначени съдебно-графологична и съдебно-техническа експертизи по искане
на ищците с поставени от тях въпроси.
С молба вх.№267241/30.07.2021 г. ищците Н. Д. М. и Д.Д.Н. молят съда
да бъдат освободени от внасянето на разноски по делото, а с молба вх.
№267451/12.08.2021 г. са представили 2 бр. декларации за материално и
гражданско състояние, епикриза от 14.08.2029 г., справка за пенсионер към
01.08.2021 г. на НОИ, извлечение от рецептурна книжка, разпореждане от
01.07.2021 г., амбулаторен лист от 11.08.2021 г. и медицинско направление от
2
11.08.2021 г.
От данните по делото се установява, че ищецът Н. Д. М., е омъжена,
получава пенсия в размер на 619.88 лв., а съпругът й пенсия в размер на
789.22 лв. като семейството притежава недвижим имот /жилище/ в гр.С. и лек
автомобил. С определение №260991/13.07.2021 г. съдът е върнал на ищеца
Н.М. сумата от 782.50 лв. като надвнесена по делото държавна такса.
Съгласно чл.83, ал.2 от ГПК такси и разноски по производството не се
внасят от физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно
средства да ги заплатят. Преценката за наличие на предпоставките за
освобождаване от внасяне на такси и разноски се извършва от съда въз
основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното
му положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички
обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на
законоустановеното задължение за внасяне, в случая на разноски в
производството по настоящото дело.
К.т районен съд като взел предвид установеното е приел, че ищцата Н.
Д. М. разполага с възможности за заплащане на своята част от разноските в
производството. Предвид изложеното молбата на Н. Д. М. като неоснователна
е оставена без уважение.
Това определение е правилно. Разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК,
предвижда, че такси и разноски по производството не се внасят от физически
лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги
заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите на
лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с
декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата
заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства.
Съгласно цитирания текст, сочените обстоятелства следва да се
установят с писмени доказателства, единствено имущественото състояние на
лицето може да се удостовери с декларация. Ищцата е декларирала, че е
омъжена, получава пенсия в размер на 619.88 лв., а съпругът й пенсия в
размер на 789.22 лв. като семейството притежава недвижим имот /жилище/ в
гр.С. и лек автомобил. Декларирала е, че страда от заболяване.
3
При това положение правилно районният съд е приел, че по отношение
на ищцата Н. Д. М. не са налице предпоставките на чл.83, ал.2 ГПК за
признаване от съда, че лицето няма достатъчно средства да заплати
дължимата държавна такса по предявения иск и разноските по
производството. Основанието за отказа не е обстоятелството, че ищцата си е
ангажирала адвокатска защита по делото, а преценката на обстоятелствата,
визирани в ал.2 на чл.83 ГПК. Районният съд само е съпоставил размера на
дължимата по делото държавна такса с внесения от ищцата адвокатски
хонорар.
С оглед гореизложените съображения въззивният съд намира, че
обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното, Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 261049 от 14.09.2021 г., постановено
по гр.дело № 3261/2021г. на К. районен съд, в частта, с която се ОСТАВЯ без
уважение молбата на Н. Д. М. за освобождаване от задължението за
заплащане на разноски в производството по гр.д.№3261/2020 г. по описа на
РС-К..
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ
при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК в едноседмичен срок от
съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4