Решение по дело №67391/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 19570
Дата: 30 октомври 2024 г.
Съдия: Светлана Тодорова Панайотова
Дело: 20231110167391
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 декември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 19570
гр. С.., 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20231110167391 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по депозирана от „.“ ЕАД срещу Р. М. Б.,
искова молба по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, с която са предявени обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество
сумата от 706.17 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от м.07.2020г. до м.04.2022 г. за имот, находящ се в гр. С., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.08.2023г., до окончателното
изплащане, сумата от 105.47 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2021г. до 07.08.2023г. върху цената на топлинната енергия, сумата от 13.56 лева,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2020г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
– 14.08.2023г, до окончателното изплащане и сумата от 2.91 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 07.08.2023г. върху главницата за цена на
услугата дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение от
23.08.2020 г. по ч.гр.д. № . г. на СРС, 153 състав.
От името на ищеца се твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника в качеството му на съсобственик на 10/18 ид.ч от процесния топлоснабден имот,
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа се, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на
база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди се, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са
длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от публикуване на интернет
страницата на „.“ ЕАД на съответните фактури. Подчертава се, че ответникът е изпаднал в
забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл.86, ал. 1 ЗЗД
върху главниците. Претендира сторените в производството разноски.
1
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез назначения от съда особен представител
оспорва исковете, като подчертава, че представените доказателства не са достатъчни да
обосноват основателността на исковата претенция. Релевирано е възражение за изтекла
давност.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „.“ ООД не изразява становище по
съществото на спор, но представя писмени доказателства.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е
да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и
ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за
исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия
съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено
притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
По делото не се спори и че ., находящ се в гр.., се намира в сграда, присъединена към
абонатната станция, което се доказва и от представения по делото договор, сключен между
етажните собственици и дружество за въвеждане на топлинно счетоводство на разходите за
отопление и топла вода.
Първият спорен по делото въпрос е дали ответникът има качеството потребител на
топлинна енергия, т.е дали същият е собственик или притежава друго вещно право на
собственост върху процесния имот или идеални части от него. Във връзка с аргументите на
страните и при извършване на съвкупна преценка на всички събрани по делото
доказателства, Софийски районен съд приема следното:
За установяване правото на собственост върху процесния имот по делото е приет
договор за продажба на държавен недвижим имот съгласно Наредбата за продажба на
жилища от държавен жилищен фонд от .г., от който е видно, че ., находящ се в гр.., е закупен
от .., .. и ... Доколкото в договора не е посочено изрично кой от купувачите колко идеални
части от имота придобива, следва да се приеме, че всеки от тях придобива по 1/3 ид.ч от
имота, като по отношение на .. и .. собствеността е придобита в условията на семейна
имуществена общност по аргумент от чл. 13 от Семейния кодекс /ДВ, бр.23, от 1968г/, с
оглед представеното по делото удостоверение за наследници, от което е видно, че двамата са
били съпрузи.
Видно от представено по делото удостоверение за наследници изх.№ . от делото/ на ..
същият е починал на .г и е оставил за свои наследници съпругата си .. и двете си деца – сина
си .. и дъщеря си .. Предвид това настоящият състав намира, че с настъпването на смъртта
на . е прекратена семейната имуществена общност възникнала по отношение на процесното
жилище между него и ., поради което . е станала собственик на 1/3 ид.ч от процесното
жилище на основание покупко-продажба. По аргумент от чл. 5, ал. 1 от ЗН, вр с чл. 9, ал. 1
от ЗН . е придобила по наследство от съпруга си . и 1/3 ид.ч от притежаваната от . 1/3 ид.
част от топлоснабдения имот, задно с двете му деца. Ето защо към .г. съдът приема, че . е
притежавал 4/9 ид.ч от топлоснабдения имот, а . – 1/9 ид.ч. По отношение на другия
2
наследник на ., а именно синът му . следва да се отбележи, че същият е придобил по
наследство от баща си 1/9 ид.ч от имота, но доколкото е бил купувач по договора за
продажба на държавен недвижим имот на 1/3 ид.ч на същия имот, то към .г същият е станал
собственик на 4/9 ид.ч от топлоснабденото жилище.
Съгласно удостоверението за наследници на .. и удостоверението за родствени връзки
на .. /л.17 от делото/ . е починала на .., като е оставила за свои единствен наследник сина си .,
при съобразяване на обстоятелството, че за . е изрично отбелязано, че е дъщеря на . от
първия му брак, съответно е еднокръвна сестра на .. Следователно по аргумент от чл.5 ЗН . е
придобил изцяло притежаваните от починалата си майка . 4/9 ид.ч от топлоснабденото
жилище, т.е същият към . е притежавал общо 8/9 ид.ч от имота, до който ищеца твърди да е
доставял топлинна енергия, като същите са били получени на основание договора за
продажба на държавен недвижим имот и на основание наследяване на починалите му
родители.
Като доказателство по делото е представено и удостоверение за съпруга и родствени
връзки изх.№ . на .., от което е видно, че същият е починал на .г, като е оставил за свои
наследници съпругата си . и еднокръвната си сестра .. Съгласни разпоредбата на чл.9, ал. 2
ЗН когато съпругът наследява заедно с братя и сестри, той получава половината от
наследството, ако то се е открило преди навършване на десет години от сключване на брака,
а в противен случай получава 2/3 от наследството. Следва изрично да се отбележи, че в
текста на чл. 9, ал. 2 ЗН законодателят не прави разграничение между еднокръвни,
едноуторбни и родните братя и сестри, каквото разграничение се наблюдава в разпоредбата
на чл.8 ЗН. Следователно за да се установи каква част от наследството, в това число каква
част от процесния имот са придобили наследниците на ., следва да се извърши преценка
дали към датата на откриване на наследството са били изтекли 10 години от брака му с . или
не. Във връзка с това по делото е представен акт за граждански брак, сключен между . и ., но
датата на сключване на брака е нечетлива, а е налице единствено индиция, че бракът е
сключен през .г, доколкото от тази дата са описаните в акта за граждански брак медицински
свидетевства. Въпреки това по делото е приет като доказателство личен регистрационен
картон на .. /л.129-130 от делото/, в който изрично е вписано, че бракът му е сключен на ...г.
Същевременно е изрично отбелязано,че това е първия по ред за него брак, поради което
може да се направи непротиворечивият извод,че именно на тази дата е сключен бракът му с
.. Съгласно чл. 1 от ЗН наследството се открива в момента на смъртта, поради което при
съобразяване на обстоятелството, че . е починал на .г, следва да се приеме, че към датата на
откриване на наследството му /.г/ не са били изтекли 10г години от датата на сключване на
бракът му /...г/ с .. Ето защо по аргумент от чл.9, ал. 2 ЗН . е придобила 1/2 от притежаваните
от . идеални части от процесния топлоснабден имот, т.е 1/2 от притежаваните от него 8/9
ид.ч или 4/9 ид.ч /8/18 ид.ч/, а останалите 4/9 ид.ч са били придобити от сестрата на . - .,
която към 1992г е притежавала 1/9 ид.ч от имота по наследство от баща си . или същата към
1992г. е придобила общо 5/9 ид.ч по наследство.
Съгласно удостоверение за съпруга и родствени връзки изх.№ .г. на . същата е починала
на 18.07.2018г., като е оставила за свой единствен наследник детето си Р. М. Б. – ответник по
настоящото дело. Същият би получил по наследство и 4/9 ид.ч от топлоснабдения имот, но
само в случай че приживе . не е извършила завещателно разпореждане с имота. В тази
връзка следва да се има предвид, че наследяването по завещание е с приоритет пред
наследяването по закон. Само ако завещанието е недействително и не е годно да породи
действие, или облагодетелстваното от завещанието лице се откаже от наследството, към
наследяване се призовават наследниците по закон. В този смисъл е както правната теория,
така и константната съдебна практика, обективирана в решение № ..г. по гр.д.№. I г.о,
решение № .г. по гр.д.№. II г.о, решение № .г по гр.д.№. I г.о.
При съобразяване на така дадените разяснения, настоящият състав намира, че следва
3
да бъде взето предвид приетото като доказателство по делото удостоверение изх.№ 171/.г.,
издадено от нотариус . /л.128 от делото/, съгласно което на .. е обявено саморъчно
завещание на ., която е завещала имущество на . В действителност в самото удостоверение
не се посочва изрично, че саморъчното завещание касае процесния топлоснабден имот или
дали се касае за универсално завещание. Въпреки това съдът счита, че следва да бъде
съобразено, че така описаното удостоверение е представено с писмо на . /л.125 от делото/, в
което изрично е отбелязано, че удостоверението се представя като документ във връзка
собствеността на ., находящ се в гр.. към .г. Ето защо при съвкупна преценка на така
направеното удостоверяване от страна на . и представеното удостоверение за обявяване на
саморъчно завещание на .,неоспорени от ищцовото дружество, съдът намира за доказано по
делото, че притежаваните от . 4/9 ид.ч от ., гр.. към .г., са били придобити не от нейния
наследник по закон – ответника Р. Б., а от заветника . доколкото по делото не са ангажирани
доказателства, нито са наведени твърдения заветникът да се е отказал от завещаното
имущество или да е проведено надлежно оспорване на действителността на завещанието.
Следователно по делото е установено, че трети за спора лица през исковия период са
притежавали право на собственост върху процесния топлоснабден имот, а именно . и ..
Същевременно не са ангажирани доказателства ответникът да е притежавал право на
ползване върху топлоснабденото жилище или да е сключил изрично договор с ищцовото
дружество.
Предвид това настоящият състав намира, че ищецът не е доказал наличието на
облигационни отношения с ответника Р. М. Б. и при приложение на неблагоприятните
последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, исковете за
признаване за установено дължимостта на главница, представляваща цена на неплатена
топлинна енергия за периода от м.07.2020г. до м.04.2022г., и главница, представлява цена на
услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2020г. до 30.04.2022г. следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
С оглед неоснователността на претенциите за дължимост на главници, като
неоснователни следва да бъдат отхвърлени и исковете по чл. 86, ал. 1от ЗЗД за акцесорните
претенции за обезщетение за забава.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК право на разноски има
ответника, но същия е бил представляван от особен представител. Предвид това разноски не
следва да се присъждат.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „.“ ЕАД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление: гр.С.., ул. „.” №., срещу Р. М. Б., с ЕГН **********, с
постоянен адрес в гр.С.., ул. „.“ № ., искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че Р. М. Б., с ЕГН **********,
дължи на „.“ ЕАД, ЕИК ., следните суми: сумата от 706.17 лева, представляваща стойност
на незаплатена топлинна енергия за периода от м.07.2020г. до м.04.2022 г. за имот, находящ
се в гр. С., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
14.08.2023г., до окончателното изплащане, сумата от 105.47 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 07.08.2023г. върху цената на топлинната
енергия, сумата от 13.56 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за
периода от 01.07.2020г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
4
заявлението по чл. 410 ГПК – 14.08.2023г, до окончателното изплащане и сумата от 2.91
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 07.08.2023г. върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за
изпълнение от 23.08.2020 г. по ч.гр.д. № . г. на СРС, 153 състав.
Решението е постановено при участието в процеса на „.“ ООД като трето лице-помагач
на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5