РЕШЕНИE
гр.
Никопол, 13.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НИКОПОЛСКИ РАЙОНЕН СЪД, в открито съдебно заседание,
на десети август през две хиляди и двадесета
година в състав:
Районен съдия: БИЛЯНА КИСЕВА
при секретаря ПОЛЯ ВИДОЛОВА като разгледа докладваното
гр.д. № 542 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Обективно
съединени искове с правно основание чл. 240 вр. с чл. 79, ал. 1, чл. 99 и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 12.09.2016г. между
„4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си
марка „Вивус“ и ответника К.В.Ц. е сключен
Договор за кредит № ********** по реда
на чл. 6 от ЗПФУР. Съгласно същия член, договор за предоставяне на финансови
услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като
част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана
от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние
– едно или повече. Твърди се, че сключеният договор е оформен съгласно
разпоредбите на чл. 3 вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ. Заявява се, че процедурата по
сключването на договора за кредит е подробно описана в Общите условия на
„4финанс“ ЕООД и е в съответствие със ЗПФУР и приложимото законодателство.
Заявява се, че кредитополучателят подава заявка за
отпускане на кредит след регистрация в системата на „Вивус“ на интернет
страницата на кредитодателя www.vivus.bg. На посочената страница „Вивус“
предоставят Общите си условия, които кредитополучателят трябва да приеме, както
и Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна информация, с която
трябва да бъде запознат, спазвайки изискванията на чл. 8 от ЗПФУР. След
подаване на заявката, проект за договора за кредит се предоставя на
кредитополучателя на интернет страницата на „Вивус“. Кредитополучателят трябва
да подпише договора, ако го приеме, като това се извършва чрез натискане на
бутона „Подпиши“. С натискането на бутона „Подпиши" от кредитополучателя
се счита, че се подписват всяка страница от договора и приложимите Общи
условия. С подписването на договора за кредит, кредитополучателят потвърждава,
че е прочел и приема условията на Договора за кредит и бланката на Стандартния
европейски формуляр, че желае да сключи договора за кредит с кредитодателя и се
съгласява последният да преведе сумата по кредита по описаната във формуляра за
заявка банкова сметка ***.Кредитодателят дава право на кредитополучателя да
поиска допълнителна, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката
за отпускане на кредит, като същата гарантира получаването на отговор до
20 минути от изпращането й. За използването
на услугата за експресно разглеждане на заявката се начислява такса за
експресно разглеждане, която се определя спрямо сумата и периода на договора за
кредит.
Твърди се, че в процесния случай на 12.09.2016 г.
страните сключват договор за кредит, фигуриращ в системата на „Вивус“ под №
********** и явяващ се пети по ред договор за кредит между тях. В заявката си К.В.Ц.
заявява желание да му бъде отпусната сума в размер 50 лева, като заявява и
ползването на допълнителната, незадължителна услуга за експресно разглеждане на
заявката. Кредитът е отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата 12.10.2016г.
Съгласно заявката на ответника и условията по договора сумата е отпусната на
името на кредитополучателя в „Изи Пей“ на 12.09.2016г.Към датата н ападежа
-12.10.2016г. отвтника е следвало д аплати сума в размер на 66,46 лв., от които
50.00 лв. – главница; 14,78 лв. – такса
експресно разглеждане и 1,68, лв. – договорна лихва.
Твърди се, че на 14.09.2016г. К.В.Ц. заявява искане за отпускане на
допълнителен кредит в размер 50 лева, като отново заявява и услугата експресно
разглеждане на заявката. Съгласно т. 8.2 от Общите условия кредитополучателят
има право да кандидатства за допълнителен кредит, преди да е върнал
първоначално отпуснатия. При отпускане на допълнителен кредит съществуващият
Договор за кредит се изменя чрез подписване на нов, като всички условия по
съществуващия договор, с изключение на размера на дължимите суми, остават
непроменени и се прилагат съответно и за допълнителния кредит. Твърди се, че
договорът е изменен на същата дата – 14.09.2016г. Съгласно клаузите на
изменения Договор за кредит и на основание т. 8.3 от Общите условия, за всеки
изтеглен Допълнителен кредит се дължат пропорционално лихви и такси, съгласно
разпоредбите на изменения Договор за кредит и остатьчния срок до падежа. На 14.09.2016г.
кредитодателят отпуска исканата сума на името на кредитополучателя в „Изи Пей“.
Твърди се, че на 15.09.2016г. К.В.Ц. заявява искане за отпускане на
допълнителен кредит в размер 270 лева, като отново заявява и услугата експресно
разглеждане на заявката. Съгласно т. 8.2 от Общите условия кредитополучателят
има право да кандидатства за допълнителен кредит, преди да е върнал
първоначално отпуснатия. При отпускане на допълнителен кредит съществуващият
Договор за кредит се изменя чрез подписване на нов, като всички условия по
съществуващия договор, с изключение на размера на дължимите суми, остават
непроменени и се прилагат съответно и за допълнителния кредит. Твърди се, че
договорът е изменен на същата дата – 14.09.2016г. Съгласно клаузите на
изменения Договор за кредит и на основание т. 8.3 от Общите условия, за всеки
изтеглен Допълнителен кредит се дължат пропорционално лихви и такси, съгласно
разпоредбите на изменения Договор за кредит и остатъчния срок до падежа.Като
към падежната дата 12.10.2016г. длъжника е следвало да плати общо сумата от
465,96 лв., от които: 370 лв. – главница; 84,54 лв. – такса експресно
разглеждане и 11,42 – договорна лихва. На 15.09.2016г. кредитодателят отпуска исканата
сума на името на кредитополучателя в „Изи Пей“.
На 16.09.2016г. К.В.Ц. извършил плащане в размер на 200 лв., с
което е погасил договорната лихва, таксата за експресно разглеждане и част от
главницата до размер на 265,96 лв.
Твърди се, че на 19.09.2016г. К.В.Ц. заявява искане за отпускане на
допълнителен кредит в размер 50 лева, като отново заявява и услугата експресно
разглеждане на заявката. На 19.09.2016г. кредитодателят отпуска исканата сума
на името на кредитополучателя в „Изи Пей“.
Твърди се, че на 26.09.2016г. К.В.Ц. заявява искане за отпускане на
допълнителен кредит в размер 50 лева, като отново заявява и услугата експресно
разглеждане на заявката На 26.09.2016г. кредитодателят отпуска исканата сума на
името на кредитополучателя в „Изи Пей“.
Твърди се, че на 28.09.2016г. К.В.Ц. заявява искане за отпускане на
допълнителен кредит в размер 50 лева, като отново заявява и услугата експресно
разглеждане на заявката На 28.09.2016г. кредитодателят отпуска исканата сума на
името на кредитополучателя в „Изи Пей“.
Твърди се, че на 30.09.2016г. К.В.Ц. заявява искане за отпускане на
допълнителен кредит в размер 50 лева, като отново заявява и услугата експресно
разглеждане на заявката На 30.09.2016г. кредитодателят отпуска исканата сума на
името на кредитополучателя в „Изи Пей“.
Твърди се, че с тегленето на допълнителната сума и
при точно спазване на уговорените срокове, К.В.Ц. към датата на паджа 12.10.2016г.се задължава
да върне на кредитодателя сума в общ размер 504,64 лева, от които главница в общ размер на
465,96 лв., договорна лихва в размер на
3,62 лв. и такса за експресно
разглеждане в размер на 35.06 лв.
Твърди се, че с настъпване на падежа по договора –
12.10.2016г., кредитополучателят не е погасил дължимите суми и е изпаднал в
забава. Съгласно клаузите на договора от 13.10.2016г. „4финанс“ ЕООД (Вивус)
започва да начислява наказателна лихва, формирана надбавяне на основния лихвен процент,
определен от БНБ – 10.00 %, към договорния лихвен процент , върху неизплатената
сума.
Заявява се, че след като изпада в забава, до
длъжника са изпратени напомнителни писма от страна на кредитора, като в тях се
съдържа детайлна информация за просрочения кредит – актуален размер на
задължението, дни просрочие, начислена наказателна лихва.
Твърди се, че в периода 29.11.2016г. –
05.12.2016г. К.В.Ц. извършва няколко плащания на обща стойност
50.00 лв., с които са погасени такси и част от натрупаната до този момент
наказателна лихва.
На 23.11.2018г. „4финанс“ ЕООД, в качеството си на
цедент, сключва с „Кредитреформ България“ ЕООД, в качеството си на цесионер,
Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033/23.11.2018г., по силата на който цедентът прехвърля на цесионера
вземанията по Договор № **********, в общ размер на 1006,44 лв., както следва:
главница в размер на 465,96 лева, договорна лихва в размер на 3,62 лева; такса
за експресно разглеждане в размер на 35,06 лева; наказателна лихва в размер на
481,80 лв. и отписани такси за събиране в размер на 20 лева. Посочените
вземания са подробно описани в Приложение № 1, което е неразделна част от
Договора за прехвърляне на вземания. По силата на сключения договор за цесия, в
чл. 26 и Приложенията към него, цесионерът е изрично упълномощен да уведомява
длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му. Съгласно
предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД,
„Кредитреформ България“ ЕООД изпраща уведомление за цесията чрез препоръчана
писмовна пратка посредством „Български пощи“ ЕАД, която е върната с отметка
„заминал“, поради което към исковата молба е приложено уведомление за
извършената цесия. В изпълнение на Договора за прехвърляне на вземания и чл.
99, ал. 4 от ЗЗД, „4финанс“ ЕООД предоставят на „Кредитреформ България“ ЕООД
Потвърждение за прехвърляне на вземания от 23.11.2018 г. От сключване на
договора до настоящия момент забавата на ответника шродължава.
С оглед изложеното, от съда се иска да постанови
съдебно решение, по силата на което да осъди ответника да заплати на ищцовото
дружество сумата 465,96 лв., представляваща неплатена главница по Договор за
кредит № ********** и сумата 481,80 лева – наказателна лихва за периода от
13.10.2016г. до 22.11.2018г., законна лихва върху главницата от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане, както и направените разноски в
настоящото производство и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.С
представен списък за разноски се претендират сумите от 100 лв. заплатена д.т.,
300 лв. за особен представите, 300 лв. за депозит за вещо лице и 150 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК, не ангажира становище по
предявения иск.В съдебно заседание се явява назначения особен представител аде.Б.
и заявява, че иска следва да бъде уважен за следните суми главница в размер на
335.04 лв. и наказателна лихва в размер на 364,61 лв.
Въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира за установено
от фактическа страна следното:
По делото като писмени доказателства са приети
договори за предоставяне на паричен заем от разстояние № ********** /12.09.2016г.,
слючен между „4 финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската марка „ВИВУС“ и К.В.Ц., който
не носи подписите на страните по делото; Общи условия по договор за
предоставяне на паричен заем от разстояние; документ удостоверяващ извършването
на превод на сумите съответно от 50 лв.на 12.09.2016г.; 59 лв. от 14.09.2016г.;
270 лв. от 15.09.2016г.; 50 лв. от 19.09.2016г.; 50 лв. от 26.09.2016г. ; 50
лв. от 28.09.2016г.и 50 лв. от 30.09.2016г. от „4 финанс“ ЕООД към EasyPay.
Като писмени доказателства са приети и Договор за прехвърляне на вземания
N:BGF-2018-033/23.11.2018г., Приложение-таблици N:1 към Договор за прехвърляне
на вземания N:BGF-2018-033/23.11.2018г., потвърждение за прехвърляне на
вземания от 23.11.2018г. и уведомление за прехвърляне на вземания от „4 финанс“
ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската марка „ВИВУС“ към
К.В.Ц., с приложена пощенска разписка от 13.12. годината не се чете. с отбелязване
– „заминал“.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
По смисъла на чл. 240 ал. 1 от ЗЗД с договора за
паричен заем заемодателят предава в собственост на заемателят определена сума
пари, срещу насрещното задължение на заемателя да ги върне. Договорът се счита
за сключен от момента на предаване на съответната сума, а не от постигане на
съгласието на страните, за това независимо дали е налице писмен акт между тях
или само устна уговорка, само с предаването на съответната сума е завършен
фактическия състав на съглашението. Именно предвид реалния характер на
договора, писменото обещание за връщане на парична сума, ако не съдържа в себе
си признание, че тя е получена от задължено в заем лице, не може да се цени
като доказателство за сключен договор. Тежестта на доказване на съществуването
на такъв е на страната, която търси изпълнение по него, в случая на ищеца на
когото е цедирано звемането, който твърди, че
ответникът не му е върнал съответната сума.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК всяка
страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания
или възражения. Дказването следва да изключва всякакво съмнение относно
осъществяването на правопораждащи факти в обективната действителност. В
противен случай влизат в сила неблагоприятните последици за разпределение на
доказателствената тежест, които задължават съда да приеме недоказаното за
нестанало.
Съгласно разпоредбата на чл.18, ал.2 от ЗПФУР, за
доказване на електронни изявления е приложим ЗЕДЕП. В последния закон е
предвидено, че документът, подписан с електронен подпис, се приравнява на
подписан с материален такъв. В случая, обаче, ищецът не е доказал, че върху
представените от него договори е положен електронен подпис от страна на
ответника. Според чл.2 от ЗЕДЕП "електронен подпис" означава данни в
електронна форма, които се добавят към или са логически свързани с други
електронни данни, и които се използват като метод за удостоверяване. В самите
общи условия на договора е предвидено, че кредитополучателят следва да потвърди
съдържанието на договора, като натисне изпратения от кредитора линк или бутон
за потвърждение. От този момент се счита, че между страните е възникнала
валидна облигационна връзка. Доказателства, че именно ответната страна е
получила „линка за потвърждение” и последващите й действия не са ангажирани по
настоящото дело.По силата на горепосочените разпоредби от ЗПФУР ищецът е могъл
да извърши запис на изявлението-заявка или формуляр за кандидатстване, направен
от заемополучателя по електронен път, респективно да докаже извършването му със
самия запис.По делото е приложен Договор за предоставяне на кредит от
разстояние, който не е подписан от кредитополучателя. Като неподписан документ
от ответната страна, същият не може да й се противопостави, а като частен
документ, който удостоверява само изгодни за ищцовата страна обстоятелства,
същият не се ползва с противопоставима нему доказателствена сила. По делото се намират разписки за
извършени плащания в полза на ответника от „Изи пей“, които представляват
индиции за съществуващи правоотношения между „4финанс“ ЕООД и ответника, но
същите не са в състояние да доведат по косвен път до извод за наличието на
именно твърдения от ищца юридически факт. а да възникне между страните
облигационно правоотношение от вида договор за заем, като потребителят на този
кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а
кредиторът пък действа по занятие, т.е. предоставянето на кредити е основният
му предмет на търговска дейност, то към този договор са приложими изискванията
на Закона за потребителския кредит. Съгласно чл.10 от ЗПК договорът трябва да е
сключен в писмена форма на хартиен или друг носител. Разглежданият договор се
твърди, че е сключен от разстояние, което е допустимо съгласно ЗПФУР, но по
делото липсват технически или електронни записи, от които да е установено по
безспорен начин, че волеизявленията на страните са насочени към сключване на
договора, за да е спазено изискването за съхраняването му на траен носител.
Съгласно чл.2 и 3 от Закона за електронния
документ и електронния подпис, електронно изявление е словесно изявление,
представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане
и визуално представяне на информацията. Електронен документ е електронно
изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава
възможност да бъде възпроизвеждано. Писмената форма се смята за спазена, ако е
съставен електронен документ. Такъв в производството не се установи да е
съставен.
В съдебната практика на ВКС се приема, че
електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с
възможност да бъде възпроизведено, представлява електронен документ по смисъла
на чл.3, ал.1 от ЗЕДЕУУ. Електронното изявление е представено в цифрова форма
словесно изявление, което се счита за подписано чрез поставянето на електронен
подпис, чрез който се установява авторството на същото. При изпълнението на
горните изисквания е налице електронен документ, който има доказателствена сила
на подписан писмен документ. Възпроизвеждането му на хартиен носител не променя
характеристиките на електронния документ. Авторът на електронното изявление е
физическото лице, което е посочено като извършител на електронното изявление и
в случай, че е извършено от негово име същият е и титуляр на електронното
изявление. Съгласно Регламент (ЕС) 910/2014г. на ЕП и на Съвета от 23.07.2014г.
относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни
трансакции на вътрешния пазар, чл.3, т.35, електронен документ означава всяко
съдържание, съхранявано в електронна форма и по- специално текстови, звуков,
визуален или аудио- визуален запис. В същия регламент е прието, че правната
сила и допустимостта на електронния подпис като доказателство в съдебен процес
не може да бъде оспорена единствено на основание, че е в електронна форма.
От
събраните по делото доказателства остана недоказано ответника да е отправил
волеизявление до „4 финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската марка „ВИВУС“ за предоставяне
на кредити от разстояние в размер на както следва: от 50 лв.на 12.09.2016г.; 59
лв. от 14.09.2016г.; 270 лв. от 15.09.2016г.; 50 лв. от 19.09.2016г.; 50 лв. от
26.09.2016г. ; 50 лв. от 28.09.2016г.и 50 лв. от 30.09.2016г., а още по-малко
при посочените в представените с исковата молба договори.
По изложените съображения предявената искова
претенция следва да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна и недоказана, тъй
като не се установи наличието на облигационна връзка между страните по делото и
получването на заемна сума от ответника.
При този изход на делото направените от ищеца
разноски остават за негова сметка.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Кредитреформ
България“ ЕООД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Шандор Петъофи“ 10, представлявано от управителя Р.В., искове с правно
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.240 от ЗЗД, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД,
вр. с чл.99 от ЗЗД за осъждане на ответника К.В.Ц. *** да заплати на ищеца
сумата от 465,96 лева по Договор за предоставяне на кредит от разстояние №
********** и сумата от 481,80 лв. наказателна лихва за периода от 13.10.2016г.
до 22.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
исковата молба – 10.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и
деловодни разноски в общ размер на 850 лева.
Решението може да
бъде обжалвано пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от уведомяване на
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :