№ 610
гр. Плевен, 30.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на тридесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
Членове:ЕМИЛ СТ. БАНКОВ
ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА
при участието на секретаря НИКОЛАЙ В. ДИМИТРОВ
в присъствието на прокурора И. Б. Ш.
като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно частно
наказателно дело № 20254400600724 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.65, ал.8, вр. чл.62, ал.2 от НПК.
Образувано е по постъпила частна жалба, депозирана от В. В. Т. ЕГН:
********** - обвиняем по досъдебно производство пр.пр.№ 5388/2025 година
по описа на Районна Прокуратура - Плевен, чрез процесуалния му
представител адв. В. П. от АК-Плевен с искане за изменение на Определение
№877 от 23.09.2025г., постановено по ЧНД №1695/2025г. по описа на РС-
Плевен, с което е оставена без уважение депозираната от страна на
обвиняемия молба по чл.65 от НПК за изменение на взетата спрямо него
мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Частният жалбоподател навежда доводи, че не е налице необходимост от
продължаване действието на мярката за неотклонение „Задържане под
стража“. Излага твърдения, че не е налице реална опасност обвиняемият да се
укри или да извърши престъпление, тъй като същият е признал вината си и
иска производството да продължи по реда на глава 27 от НПК. Сочи, че има
постоянен адрес в с. *********, където живее със семейството си, което има
нужда от неговата помощ и подкрепа. В заключение прави искане съдът да
отмени обжалваното определение и да постанови ново, с което да промени
взетата спрямо обвиняемия МНО „Задържане под стража“ в по-лека такава по
преценка на съда.
В съдебно заседание във въззивната инстанция жалбата изцяло се
поддържа, както от защитника, така и лично от обвиняемия. Прави се искане
така постановената мярка „Задържане под стража“ да бъде изменена в по-
лека.
Процесуалният представител на Окръжна прокуратура-Плевен сочи, че
1
обжалваното определение е правилно и като такова следва да бъде
потвърдено. Сочи, че от материалите по досъдебното производство, събрани
към настоящия момент, се установява както пряката съпричастност на
обвиняемия към инкриминираната дейност, така и опасност обвиняемият да
се укрие или да извърши престъпление. Счита, че към настоящия момент не са
налице доказателства, които да налагат промяна на вече взетата мярка за
неотклонение. Прави искане съдът да потвърди обжалвания съдебен акт.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид становищата на
страните и се запозна с материалите по делото, както и след цялостна
проверка на обжалваното определение на първоинстанционния съд,
намира следното:
Жалбата е депозирана от процесуално легитимирана страна, в
законоустановения в чл. 65, ал. 7 от НПК срок, поради което същата се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
С постановление за привличане на обвиняем В. В. Т. е привлечен в
качеството на обвиняем за това, че:
1. На 12.08.2025 г., в условията на продължавано престъпление влязъл в
дома на различни собственици и на различни адреси в с.********* обл.
Плевен, като употребил за това ловкост и деянието е извършено нощем, както
следва: На 12.08.2025 г. в 02:00 часа в с.********* обл. ************* влязъл
в дома на Г. М. Д. ЕГН: **********, като употребил за това ловкост и
деянието е извършено нощем; На 12.08.2025 г. в 02:30 часа в с.********* обл.
*********** влязъл в дома на Г. П. А. ЕГН: **********, като употребил за
това ловкост и деянието е извършено нощем; На 12.08.2025 г. в 03:10 часа в
с.********* обл. *************** влязъл в дома на Б. И. Р. ЕГН:**********,
като употребил за това ловкост и деянието е извършено нощем - престъпление
по чл.170 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК.
2. На 12.08.2025 г. около 02:30 часа в с.********* обл. ************ се
заканил с убийство спрямо Г. П. А. от с.с. с думите „Г., тази вечер ще те убия“,
и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването
му – престъпление по чл.144 ал.3 т.1 вр. ал.1 НК.
3. На 12.08.2025 г. в с.********* обл. *************, при условията на
опасен рецидив, отнел чужди движими вещи - паричната сума в размер на 1
800 лева от владението на собственика й Б. И. Р. ЕГН: **********, без нейно
съгласие с намерение противозаконно да я присвои - престъпление по чл.196
ал.1 т.1 във вр. чл.194 ал.1 във вр. чл. 29 ал.1 б.„а“ НК.
В производство по чл. 64 НПК с С Определение №788/13.08.2025г. по
ЧНД №1500/2025г. на Плевенски районен съд по отношение на обвиняемия
В. В. Т. е взета мярка за неотклонение ”Задържане под стража”.
Така постановения съдебен акт е бил изцяло потвърден с Определение
№501/19.08.2025г. по ВЧНД №615/2025г. по описа на ОС-Плевен.
Предмет на обсъждане в производството по чл. 65 НПК е въпросът
2
настъпила ли е промяна на обстоятелствата, при условията на които спрямо
обвиняемия е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано
от влизане в сила на последния акт на съда.
В разглеждания случай не се установяват обстоятелства, настъпили след
първоначалното вземане на мярката за неотклонение „Задържане под стража“
по отношение на обвиняемия В. Т., които да налагат изменение на тази мярка
за неотклонение.
Настоящият съдебен състав счита, че и към настоящия момент
продължават да са налице кумулативните предпоставки за потвърждаване на
настоящата мярка за неотклонение, съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от
НПК, позовавайки се на събраните до момента в хода на досъдебното
производство доказателства.
На първо място, и към настоящия момент са налице доказателства,
които в достатъчна степен да доведат до обосновано предположение по
смисъла на чл. 63, ал. 1 от НПК, че обвиняемият е съпричастен към
извършване на инкриминираното деяние. В този смисъл съгласно
константната и богата практика на ЕСПЧ това, което като фактология е
описано в обвинителния акт, все още може да се приеме, че „на пръв
поглед“ не е разколебано до този момент, преценявайки обобщено и във
взаимна връзка наличните и към настоящия момент данни, за да се установи
дали прокуратурата има Prima Facie основание за подозренията си.
Това подозрение в необходимата за нуждите на мерките за неотклонение
степен се подкрепя от следните доказателства, събрани в досъдебното
производство: протоколите от разпитите на свидетелите Г. М. Д., К. Д. К., Н.
И.ова Т.а, Г. П. А., К. К. Д., Б. И. Р., П. Г. Г., от протоколите за извършените
действия по разследването, в това число протоколи за оглед на
местопроизшествия, от приложените писмени доказателства -
характеристична справка, електронна справка за съдимост на обвиняемо
лице.
На следващо място, настоящият съдебен състав счита, че и към
настоящия момент продължават да са налице и двете визирани в разпоредбата
на чл. 63, ал.1 от НПК опасност от укрИ.е и извършване на друго деяние от
обвиняемия.
Отчетените от първия съд обстоятелства са пряко относими към
законово определените опасности, за които съдът следва да се увери, че
съществуват. Многобройните минали осъждания на обвиняемия, който е само
на 25 години, очертават еднопосочно траен престъпен начин на живот.
Впечатление прави и вида на извършваните престъпления, сред които има
грабежи, квалифицирани кражби, изнасилване и друго престъпление по чл.
170 НК, както и факта, че В. Т. е изтърпявал ефективно наказание в затвора,
което явно не му е подействало възпиращо и превъзпитателно. Тези данни за
изключително интензивна престъпна дейност, свързана с насилствени
престъпления, резултиран в извода за реален риск от извършване на
3
престъпление. Обществената опасност на дееца се повишава и от изнесеното
от свидетелката Т.а, че няколко дни по-рано обвиняемият отново е влизал в
семейното им жилище и е отправял закани, за което е сигнализирала
полицията. Механизмът и начинът на извършване на деянията, а именно
проникване в семейните жилища нощем и дръзки посегателства срещу
интимната сфера на пострадалите, отнемане на немалка парична сума, всички
извършени по едно и също време, а именно нощем, са категоричен маркер за
изключително висок риск от извършване на подобни деяния от страна на
обвиняемия.
Описаните фактически данни характеризират обвиняемия Т. като
личност с изключително висока степен на обществена опасност, склонна към
извършване на престъпления. Поради това в конкретния случай е налице
реална опасност той да извърши престъпление, ако спрямо него бъде взета по-
лека мярка за неотклонение.
Неоснователни са оплакванията в жалбата, че съдът не е съобразил
регистрираният адрес на обвиняемия и това, че той има семейство, което има
нужда от подкрепата му. Тези обстоятелства не могат да разколебаят извода,
че съществува реална опасност обвиняемият да извърши престъпление,
същите са били налични и по време на извършване на деянията, като явно не
са подействали възпиращо на обвиняемия. Необходимостта от охрана на
обществените отношения е в пъти по-належаща в конкретния случай.
Съдът отчита, че макар да са разпитани голяма част от свидетелите в
хода на досъдебното производство, то в настоящия случай, рпедвид механизма
и начина на извършване на деянията, е налице и опасност от опит за
повлияване на наказателното производство. Тази опасност се извежда от
деятелността на обвиняемия и обстоятелството, че престъпната история на Т.
включва други посегателства срещу същите пострадали на същото село, които
обосновано изпитват страх от него.
Освен реалните опасности, в конкретния случай е налице е законовата
презумпция по чл.63 ал.2 т.1 и т.2 НПК, позволяваща извеждане на опасност
при първоначално задържане от квалификацията на обвинението – в
условията на опасен по чл. 196, ал. 1, т. 1 НК. Така презумираната опасност не
се разколебава от доказателствения материал, а напротив – потвърждава се от
същия.
В тази връзка, съдът преценява, че към настоящия момент, от страна на
защитата и на обвиняемия Т. не се сочат нови доказателства и нови
обстоятелства, които да обуславят промяна в обстоятелствата, които вече са
били взети предвид от съдебните състави при определяне на мярката за
неотклонение.
Не е налице и прекомерна продължителност на действието на мярката за
неотклонение „Задържане под стража“ на обвиняемия. Видно от материалите,
намиращи се в кориците на делото, органите на досъдебното производство
активно извършват действия по разследването, необходими за прецизно
4
обосноваване на обвинението. По досъдебното производство и към настоящия
момент продължават да се извършват действия по разследването, предвид
краткия период от привличане в качеството на обвиняем до сега, а именно по-
малко от два месеца.
С оглед на изложените по-горе обстоятелства, съдът счита, че към
момента от наличните доказателства не може да се направи извод за наличие
на основания за изменение на мярката му за неотклонение с друга такава.
Фактът, че обвиняемият има желание производството по делото да
продължи по реда на глава 27 от НПК не е достатъчно да мотивира настоящия
съдебен състав, че по-лека мярка за неотклонение би постигнала целите в
чл.57 от НПК в достатъчна степен, предвид коментираните и анализирани по-
горе обстоятелства.
Предвид изложеното, съдът счита, че жалбата е неоснователна, а
определението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което
същото следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 65, ал. 8 НПК,
Плевенският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №877 от 23.09.2025г., постановено по
ЧНД №1695/2025г. по описа на РС-Плевен, с което е оставена без уважение
депозираната молба по чл.65 от НПК за изменение на взетата мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ от В. В. Т. ЕГН: ********** - обвиняем
по досъдебно производство пр.пр.№ 5388/2025 година по описа на Районна
Прокуратура – Плевен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5