Р Е Ш Е Н И Е
№59
гр. Русе, 04.06.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Русенски окръжен съд, търговска колегия, в публично заседание на втори юни през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАЛМА ТАРАЛАНСКА
при секретаря Анелия Генчава като разгледа докладваното от съдията ТАРАЛАНСКА търг. дело
№ 231 по описа за 2019 год. за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 365 и сл. ГПК.
Постъпила е искова молба от „Ф****” ООД гр. Р****, ЕИК ****, представлявано от С. Я. С. - управител, чрез адв. Б.С.–***, с която в обективно кумулативно съединение са предявени
искове с правно основание чл. 327 ТЗ във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, срещу Д.С.С.от гр. В****, регистрирана като
земеделски производител с БУЛСТАТ ********** за изпълнение на договорно
задължение за заплащане на сумата от
63 450,87 лв, представляваща незаплатена цена по договори за
покупко - продажба на торове, препарати
за растителна защита или специализирано
агротехническо обслужване – стоки и услуги, определени по видове и количества,
за които са съставени 20 бр. фактури, ведно със законната лихва върху така
претендираната сума, считано от датата на завеждането на иска до
окончателното й изплащане, както и сумата от 11 096,47 лв – обезщетение за
забавено плащане върху главницата по фактурите за периода от деня, следващ деня
определен във фактурата като краен срок за плащане на задължението до датата на
предявяване на иска. Претендира направените по делото разноски.
Постановено е връчване на препис от исковата молба с приложените към нея
писмени доказателства на ответницата,
с указание да подаде
писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора
и последиците от неподаването
му. Тъй като същата не е могла да бъде
намерена на посочените по делото
в Регистъра на населението – Национална база данни „Население“ постоянен и настоящ адреси и не се е намерило лице,
което да се съгласи да получи съответното
съобщение, с намерение да
го предаде на адресата му,
на 07.11.2019
г. връчителят е залепил уведомление на входната врата на адреса на ответницата Д.С.С.– гр. В****, ****,
за което е изготвена разписка. В
уведомлението е
посочено, че книжата са оставени
в канцеларията на Окръжен съд Варна, както и че те могат
да бъдат получени там в двуседмичен срок от залепването на уведомлението.
Този срок е изтекъл и за ответницата не се е явило лице, което да получи призовките.
На основание чл. 47, ал.6 ГПК съдът е назначил
особен представител на ответницата
на разноски на ищеца.
В срока
по чл.367, ал.1 ГПК назначеният
особен представител не е депозирал отговор на исковата молба.
В съдебно
заседание изразява становище за неоснователност на претенцията.
С оглед на редовно разменените книжа и направените и
доказателствени искания, съдът се е произнесъл
с определение по въпросите, визирани в разпоредбата
на чл.374, ал.1 ГПК. Възражения срещу
доклада по делото, установената фактическа обстановка, направена правна
квалификация и разпределена доказателствена тежест няма направени и от двете
страни.
Съдът определя
правната квалификация на предявените искове като такива – по чл. 327 ТЗ във вр.
с чл. 79 ЗЗД за претенцията за неизпълнение на договорно задължение и чл.
86, ал.1 ЗЗД за претенцията за мораторна
лихва.
Предявените
искове са допустими и вероятно основателни с оглед на посочените в исковата
молба обстоятелства, представените доказателства и заключението на приетата и
неоспорена от страните съдебно – счетоводна експертиза.
По делото е
представен Договор № **********/2016,
сключен между страните - видно от който ищцовото дружество „Ф****” ООД гр. Р****, ЕИК ****, в качеството му на доставчик се е задължило да
продава, а ответницата Д.С.С.от гр. В****, регистрирана като
земеделски производител с БУЛСТАТ **********, в качеството й на
клиент, е приела да купува с цел третиране на обработваните от нея селскостопански
площи със семена, торове, препарати за растителна защита или специализирано
агротехническо обслужване – стоки и услуги, определени по видове и количества.
При продажбата на стоките доставчикът се е задължил да предоставя на клиента
спецификация на семената, торовете и/или препаратите относно вид, разфасовки,
количества, информация за особености и изисквания към фирмите производители и
разпространители при съхранение, транспортиране и употреба. Договорът е сключен
с оглед дейността и необходимостта на клиента за календарната 2016 г.
В подкрепа на
твърдението за извършените доставки по делото са представени съставените за всяка доставка сключени анекси и издадени
фактури: № 3000008903/01.09.2016
г. за сумата 24 837,60 лв с ДДС, и № 3000009012/03.10.2016
г. за сумата от 2 935,68 лв, видно от които молителят е доставил стоки на
ответното дружество в изпълнение на сключения между тях Договор № **********/2016 за покупко – продажба на семена, торове, продукти за
растителна защита, горива и/или специализирано агротехническо обслужване,
като само по
едната от тях – тази с № 3000008903/01.09.2016
г. има извършено частично плащане в размер на 3 672,60 лв, като остава неиздължена сума в размер на
21 165,14 лв.
На 03.01.2017 г. е сключен нов договор за
доставка № **********/2017 г., като за извършените доставки по този договор са
издадени данъчни фактури № **********/10.03.2017 г. за сумата от 393,60 лв; №
**********/10.03.2017 г. за сумата от 3 333,60 лв; № **********/31.03.2017
г. за сумата от 1 411,20 лв; № **********/13.04.2017 г. за сумата от
744,00 лв; № **********/18.05.2017 г. за сумата от 5 125,69 лв; № **********/11.03.2017
г. за сумата от 2 034,00 лв; № 0771/11.03.2017 г. за сумата от 2 880,00 лв.
Всички суми по тези фактури са дължими.
Договор е сключен и през 2018 г. - № №
**********/10.03.2017 г. за сумата от 393,60 лв, по който та издадени данъчни
фактури № **********/18.04.2018 г. за сумата от 1 596,00 лв; №
**********/18.04.2018 г. за сумата от 1 530,00 лв; № **********/18.04.2018 г.
за сумата от 960,00 лв; № 30000120104/04.05.2018 г. за сумата от 1 368,00 лв; №
**********/17.05.2018 г. за сумата от 252,00 лв; № 30000123914/28.05.2018 г. за
сумата от 3 750,00 лв; № **********/08.06.2018 г. за сумата от 7 050,00
лв; № **********/20.06.2018 г. за сумата от 423,96,00 лв; №
**********/10.07.2018 г. за сумата от 1 818,00 лв; № **********/26.07.2018 г.
за сумата от 780,00 лв. И по тези
фактури всички суми не са заплатени.
Вещото лице в съдебно
заседание поддържа изготвеното от него заключение, което не се оспорва и от
страните по делото, видно от което неиздължената сума
по всички цитирани фактури възлиза на 63 254,07 лв, след като бъде приспаднато издаденото кредитно известие по фактура №
**********/10.03.2017 г. за сумата от
196,80 лв. Дължимата лихва върху главницата по всяка от фактурите е изчислена в
общ размер на 11 094,33 лв. Заключението на вещото лице е обосновано и съдът го възприема изцяло. След
приемането му ищцовата страна е направила отказ от иска за разликата над 63 254,07 лв главница до
заявения размер от 63 450,87 лв и за разликата над 11 094,33 лв лихва
за забава до заявения размер от 11 096,47 лв.
Съдът намира за
неоснователни наведените в съдебно заседание от особения представител
възражения за недоказаност на реалността на сделките, които възражения
кредитира единствено като защитна теза на представляващия ответницата адвокат,
доколкото с изключение само на една фактура, всички останали фактури са
подписани лично за получател от представляваната Д.С.С.от гр. В****, регистрирана като
земеделски производител с БУЛСТАТ **********, която очевидно в продължение на визирания период
от три години е получавала по сключените
от нея договори торове, препарати за
растителна защита или специализирано агротехническо обслужване – стоки и
услуги, определени по видове и количества, за които са съставени 20 бр.
Фактури, които не е заплатила.
По тези
съображения, Окръжният съд на основание чл.239, ал.1 ГПК
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
Д. С. С., ЕГН: ********** от гр. В****, регистрирана като земеделски производител с БУЛСТАТ **********
да заплати на „Ф****” ООД гр. Р****, ЕИК **** сумата от 74 348,40 лв, от
които 63 254,07 лв главница представляваща
незаплатена цена по 3 бр. договори за
доставка на стоки на отложено плащане – препарати за растителна защита, или
специализирано агротехническо обслужване – стоки и услуги, определени по видове
и колечества, за които са издадени фактури №
3000008903/01.09.2016
г.; № 000009012/03.10.2016 г.; № **********/10.03.2017 г.; № **********/10.03.2017 г.; №
**********/31.03.2017 г.; № **********/13.04.2017 г.; № **********/18.05.2017 г.;
№ **********/11.03.2017 г.; № **********/11.03.2017 г.; № **********/18.04.2018
г.; № **********/18.04.2018 г.; № **********/18.04.2018 г.; № 30000120104/04.05.2018 г.; №
**********/17.05.2018 г.; № 30000123914/28.05.2018
г.; № **********/08.06.2018 г.; № **********/20.06.2018 г.; №
**********/10.07.2018 г. и №
**********/26.07.2018 г. и 11 094,33 лв – обезщетение за
забавено плащане върху главницата по фактурите за периода от деня, следващ деня определен във фактурата до 03.07.2019 г.
– деня на завеждане на иска, ведно със законната лихва върху претендираната
сума за главница, считано от датата на завеждането на
иска до окончателното й изплащане, както
и 7 470,00
лв направени по делото разноски съобразно представената справка почл. 80 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Апелативен съд гр. Велико Търново в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: