Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 29.10.2020
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на двадесет
и девети септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА
АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ИРИНА СТОЕВА
при секретаря Вероника
Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Орешарова гражданско дело № 3018
по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С
решение № 156698 от 02.07.2019 г., постановено по гр. д. № 31844/2018 г., Софийският
районен съд, II ГО,
66-ти състав, е отхвърлил предявените от З.В.Д. и П.Н.Д. срещу „З.А.“ АД искове
с правно основание чл. 405 КЗ за осъждане на ответното застрахователно
дружество да заплати на ищците сумата от 1 411,64 лв. – застрахователно
обезщетение за имуществени вреди по договор за застраховка „Отмяна на пътуване“
№ 0153Е0000011058 от 08.09.2016 г., и сумата от 6 184,86 лв. – застрахователно
обезщетение за имуществени вреди по договор за застраховка „Отмяна на пътуване“
№ 0153Е0000013659 от 20.01.2017 г., ведно със законна лихва върху сумите за периода
от 18.05.2018 г. до окончателното им изплащане, както и исковете с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответното застрахователно дружество да заплати
на ищците сумата от 154,88 лв. – обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата от 1 411,64 лв. за периода от 19.04.2017 г. до
18.05.2018 г., и сумата от 678,63 лв. – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата от 6 184,86 лв. за периода от 19.04.2017
г. до 18.05.2018 г. С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищците
са осъдени да заплатят на ответното дружество сумата от 100 лв. – разноски за
първоинстанционното производство.
В
законоустановения срок срещу решението е постъпила въззивна жалба от З.В.Д. и П.Н.Д., в
която се излагат подробни съображения срещу правилността на обжалваното решение.
Въззивните жалбоподатели оспорват извода на първоинстанционния съд, че
причината, поради която е било осуетено планираното от тях пътуване, а именно –
призоваването им за участие в съдебно заседание в процедура по осиновяване –
попада извън обхвата на покритите от застраховката рискове. Позовават се на
клаузата на т. 53.8 от общите условия на застраховката, като считат, че
посочените там немедицински причини не са изброени изчерпателно и доколкото
изрично като такива са посочени назначаването на застрахования за съдебен
заседател призоваването му за свидетел по дело или за даване на експертно
заключение, за които застрахованият е узнал след датата на резервацията, с още
по голяма сила следва да се приеме, че такава немедицинска причина представлява
и призоваването им като страна в производство по осиновяване, където личното им
явяване е задължително. Молят решението да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендират
разноски. Представят списък по чл. 80 от ГПК.
В
срока за отговор на въззивната жалба такъв е постъпил от „З.А.“ АД, в който се
излагат подробни съображения в подкрепа на обжалваното решение. Въззиваемото
дружество намира за правилни изводите на първоинстанционния съд, че причината,
довело до невъзможност за осъществяване на планираното пътуване, попада извън
покритите от застраховката рискове. Моли въззивната жалба да
бъде оставена без уважение, а решението на първоинстанционния съд да бъде
потвърдено. Претендира възнаграждение за юрисконсулт.
Софийският градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно
чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт и възраженията на въззиваемата страна, намира следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните основания във
въззивната жалба. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Въззивният
съд споделя фактическите и правните изводи, възприети в обжалваното решение,
поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционния съд в съответната част. Независимо от горното и
във връзка с наведените доводи в жалбата, следва да се добави и следното:
Съдът
е сезиран с обективно и субективно съединени искови претенции съответно с
правно основание чл.405, ал.1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За
основателността на исковете по чл. 405, ал. 1 КЗ за присъждане на
претендираните застрахователни обезщетение ищците следва да установят
настъпването на застрахователно събитие, представляващо покрит риск по сключени
между тях и ответното дружество договори за застраховка „Отмяна на пътуване“ по
повод на планирано от тях пътуване по маршрута София-Доха-Бангкок-Пукет-Сингапур-Доха-София
за периода от 15.02.2017 г. до 28.02.2017 г., както и претърпените от тях имуществени
вреди поради настъпилата в резултат на застрахователното събитие невъзможност
за осъществяване на пътуването.
По
делото не е спорно, че между З.В.Д. и П.Н.Д., от една страна, и „П.Т.“ ООД, от
друга, е бил сключен договор от 02.09.2016 г. за организиране на пътуване със
самолет с маршрут София-Доха-Бангкок-Пукет-Сингапур-Доха-София, планирано за
периода от периода от 15.02.2017 г. до 28.02.2017 г. на стойност 3 158,46
лв., както и договор от 29.12.2016 г. за организиране на хотелско настаняване в
Бангкок, Тайланд, Пукет, Тайланд и Сингапур в периода от 16.02.2017 г. до
26.02.2017 г. на обща стойност 7 082,67 лв.
Не
е спорно, а и от представените по делото писмени доказателства се установява,
че З.В.Д. и П.Н.Д. са заплатили сумите по двата договора за организирано
туристическо пътуване, като впоследствие по договора от 02.09.2016 г. за
организиране на пътуване със самолет им е била възстановена сумата от
1 746,36 лв., съответно по договора от 29.12.2016 г. за организиране на
хотелско настаняване им е била възстановена сумата от 897,81 лв.
Между
страните не е спорно, а и от представените по делото застрахователни полици се
установява, че на 08.09.2016 г. между З.В.Д. и П.Н.Д., от една страна, и „З.А.“
АД е сключен договор за застраховка „Отмяна на пътуване“ № 0153Е0000011058 с
предмет самолетен билет, срок на застрахователното покритие за периода от
08.09.2016 г. до 28.02.2017 г., застрахователна сума от 3 158 лв., покриваща
рисковете смърт вследствие на злополука на лица над 14 годишна възраст, разходи
за отмяна на пътуването, разходи за удължаване на пътуването и закъснение на
самолетен полет.Установява се също така и че на 20.01.2017 г. между същите
страни е сключен втори договор за застраховка „Отмяна на пътуване“ №
0153Е0000013659 с предмет хотелска резервация, срок на застрахователното
покритие за периода от 20.01.2017 г. до 28.02.2017 г., застрахователна сума от
7 082,67 лв., покриваща същите застрахователни рискове.
По
делото са представени общи условия на ответника за застраховка „Отмяна на пътуване“,
приложими към сключените между страните по делото договори за застраховка от
08.09.2016 г. и от 20.01.2017 г., видно от които застрахователното покритие
обхваща рисковете смърт вследствие на злополука на лица над 14 годишна възраст,
разходи за отмяна на пътуването, разходи за удължаване на пътуването и
закъснение на самолетен полет, като същите съвпадат с рисковете, посочени в
застрахователните полици, сключени между ищците и ответното застрахователно
дружество. В т. 53.2., раздел. XIII – „Определения“ за целите на договора под
„отмяна на пътуване“ следва да се разбира отмяна преди отпътуване или
пропуснато пътуване поради медицински или немедицински причини, независещи от
волята на застрахования и непредвидими към момента на сключване на
застраховката. Понятието „немедицински причини“ за целите на застраховката е
дефинирано в т. 53.8. от общите условия, където е посочено, че същите се
състоят в „назначаване на застрахования за съдебен заседател; призоваване на
застрахования за свидетел по дело или даване на експертно заключение,
узнаването на които е след датата на резервация; връчване на съобщение за
предявен иск за развод от съпруг; злоумишлени действия, кражба или грабеж по смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 3 и чл. 198,
ал. 1 НК в жилището на застрахования или в помещения, където същият развива
търговска, професионална или промишлена дейност, природно бедствие, палеж или
пожар на същите, настъпили преди не повече от 72 часа преди отпътуване или по
време на пътуването и при условие, че щетата на имуществото надвишава 2 000
лв., както и когато присъствието на застрахования се изисква от надлежен
държавен орган във връзка с такива събития; уволнение от работа, с изключение
на дисциплинарно уволнение; отмяна или отказ на отпуска на застрахования от
работодателя поради неотложни служебни ангажименти; невъзможност за отпътуване
поради неблагоприятни климатични условия; пропускане на следващ полет поради
закъснение на самолетен полет (при полети с прекачване); претърпяно ПТП,
повреда или кражба на МПС или авария на превозно средство, с което се
осъществява пътуването, причинили неочаквано закъснение; стачка, довела до
пропускане на първоначалното пътуване; кражба на документите на застрахования,
които са му необходими за напускане пределите на държавата, при доказана
фактическа невъзможност същите да бъдат предадени преди пътуването“.
Видно
от представената по делото заповед № ЗД-ЗД-ВН14/0017/01.03.2016 г., издадена от
директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – гр. Варна, е
издадено двегодишно разрешение за вписване на З.В.Д. и П.Н.Д. в регистъра на
осиновяващи за пълно осиновяване. По делото са представени адресирани до ищците
съдебни призовки за явяване открито съдебно заседание по гр. д. № 81/2017 г. по
описа на ОС – Русе, насрочено за 09.02.2017 г., като от извършените върху тях
отбелязвания е видно, че същите са им били връчени на 03.02.2017 г. По делото е
представено решение № 62 от 09.02.2017 г. по гр. д. № 81/2017 г., с което ОС –
Русе е допуснал съпрузите З.В.Д. и П.Н.Д. да осиновят при условията на пълно осиновяване
децата Е. Г.Д.и Б.Г.Д..
Спорен
между страните в производството е въпросът за това дали причината, поради която
на ищците се е наложило да отменят предвиденото пътуване, а именно –
призоваването им за явяване в открито съдебно заседание по гр. д. № 81/2017 г.
по описа на ОС – Русе, насрочено за 09.02.2017 г., и възникналата след влизане
в сила на решението за допускане на осиновяването възможност за ищците да се
приберат вкъщи с осиновените деца – представлява покрит от застрахователя риск.
При
анализа на общите условия за застраховка „Отмяна на пътуване“, приложими към договор
за застраховка № 0153Е0000011058 от 08..09.3026 г. и договор за застраховка №
0153Е0000013659 от 20.01.2017 г. и в частност клаузите на т. 53.2. във вр. с т.
53.8. от раздел. XIII – „Определения“ се налага извода, че причината, наложила
отмяната на плануваното от ищците пътуване, а именно призоваването им за
явяване в открито съдебно заседание по гр. д. № 81/2017 г. по описа на ОС –
Русе, насрочено за 09.02.2017 г., и възникналата след влизане в сила на
решението за допускане на осиновяването на 17.02.2017 г. възможност за ищците
да се приберат вкъщи с осиновените деца – не може да бъде отнесена към нито
един от изчерпателно изброените в общите условия случаи на немедицински причини
за отмяна на пътуването, включени в обхвата на застрахователното покритие. Действително
между посочените в чл. 53.8. немедицински причини, довели до отмяна или
пропускане на пътуването, попадат назначаването на застрахования за съдебен
заседател, призоваването му за свидетел по делото или за даване на експертно
заключение. Изтъкнатата от ищците причина обаче не попада измежду изброените,
доколкото не се твърди застрахованите да са назначени за съдебни заседатели,
нито да са призовани за даване на свидетелски показания или заключение, а същите
са призовани в качеството на страни в производство по осиновяване, при това
насрочено преди датата на планираното отпътуване, макар и действително датата,
на очакваното влизане в сила на решението за допускане на осиновяването, когато
ищците са могли да се приберат вкъщи с осиновените деца, да съвпада с периода
на плануваната екскурзия. При това изброяването в общите условия изброяване на
немедицинските причини, попадащи в обхвата на застрахователното покритие, е
направено изчерпателно, за което настоящият състав съди от клаузата на т. 12.2.
от общите условия, където изрично е посочено, че застрахователят не дължи
обезщетение за събития, които са настъпили в резултат на невъзможност на застрахования
да пътува или да продължи започнатото пътуване, когато не са налице медицински
или немедицински причини, покрити по условията на застраховката.
От
изложеното следва, че в случая не е налице основание за ангажиране на
отговорността на застрахователя, поради което предявените искове за заплащане
на застрахователно обезщетение по договор за застраховка № 0153Е0000011058 от
08..09.3026 г. и договор за застраховка № 0153Е0000013659 от 20.01.2017 г.
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. С оглед акцесорния характер на
претенциите за присъждане на законната лихва за забава върху претендираните
застрахователни обезщетения, на отхвърляне подлежат и предявените искове с
правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По отговорността за
разноски:
Предвид
изхода на спора на въззивниците не се следват разноски. Основателно е и следва
да се уважи искането за присъждане на разноски на въззиваемата страна. „З.А.“
АД претендира разноски за юрисконсулт, които на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във
вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът
определя в размер на 100 лв.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 156698 от 02.07.2019 г. на Софийският
районен съд, II ГО, 66-ти състав, постановено
по гр. д. № 31844/2018 г.
ОСЪЖДА З.В.Д. и П.Н.Д. да заплатят на „З.А.“ АД на
основание чл. 78, ал. 8 във вр. с ал. 3 ГПК сумата от 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.