Р Е Ш Е Н И Е № 99
гр.Габрово, 27.04.2017 г.
В
ИМЕТО НА
НАРОДА
Габровският окръжен съд в
публично заседание на тридесети март през
две хиляди и седемнадесета година,.в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:П.Пенкова
ЧЛЕНОВЕ
при участието на секретаря Б.Бобчева ,като разгледа докладваното от съдията
Пенкова т.д.№27 по описа за 2016г. и за да се произнесе ,взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от „Ю.Б. „ АД срещу П.И.П. *** иск по чл.422 ГПК с цена
125 472,40лв.
Твърденията ,на които се основава
исковата претенция са ,че на 22.04.2008г. в гр.Плевен е издаден запис на заповед на предявяване от
„Скорпион – Трейд” ООД, с ЕИК114672404,с който дружеството се е задължило неотменяемо и безусловно да заплати при
предявяването му на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД /към момента „Ю.Б.”АД/ или
на негова заповед сумата от 80 000лв.,ведно с годишна лихва в размер на
13,5% върху тази сума, считано от датата
на издаване на записа на заповед, като в него е посочено,че същият може да бъде предявен за плащане в срок до 09.04.2017г. и че е платим
без разноски и протест в гр.Плевен, ул.”Д.П.” №18. Записът на заповед е бил
авалиран при условията,при които е
издаден, от И.Т.И. и П.И.П..С нотариална покана
за изпълнение на парично задължение
по запис на заповед от 22.04.2008г. , чрез нотариус С.И. процесният
запис на заповед е предявен от ищеца на
издателя „Скорпион-Трейд”ООД,ЕИК114672404.Връчването на нотариалната покана е осъществено на
08.09.2015г.,от когато е настъпила и
изискуемостта на вземанията на кредитора „Ю.Б. „АД по записа на заповед
от 22.08.2008г. спрямо издателя. Процесният запис на заповед е бил предявен от
ищеца и на двамата авалисти. Предявяването на
авалиста И.Т.И. е извършено с нотариална покана за изпълнение на парично
задължение по запис на заповед от 22.04.2008г.
чрез нотариус С.И., връчена на 04.09.2015г.,от която датата е настъпила изискуемостта на вземането на кредитора ,произтичащо от записа на
заповед от 22.08.2008г. спрямо авалиста И.Т.И.. Предявяването на авалиста П.И.П. е извършено с нотариална покана за изпълнение
на парично задължение по запис на заповед от 22.04.2008г. чрез нотариус Невена Матева, връчена на
21.07.2015г.,от която датата е настъпила
изискуемостта на вземането на кредитора
„Ю.Б.”АД ,произтичащо от записа на заповед от 22.08.2008г. спрямо авалиста П.И.П..
Поради настъпи лата изискуемост и липсата на
доброволно изпълнение от солидарно задължените лица, кредиторът „Ю.Б.”АД
е подал заявление по чл.417 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист срещу издателя
„Скорпион-Трейд”ООД и авалистите. Искането е било уважено и заповедта е
издадена от Плевенски РС по ч.гр.д.№5672/2015г.С нея е разпоредено длъжниците
„Скорпион-Трейд”ООД ,И.Т.И. и П.И.П. да заплатят на ищеца неиздължена главница от 80 000лв. по запис на заповед от 22.08.2008г. и неиздължени договорни лихви по записа на заповед в размер на 45 472,40лв.
за периода 29.06.2011г. – 14.09.2015г.,за което вземане е издаден и
изпълнителен лист от 18.11.2015г.Тъй като длъжникът П.И. П. е
подал възражение в законния срок, с предявяване на настоящия установителен иск Банката е упражнила правата
си по чл.422 ГПК ,като претендира да
бъде постановено решение ,с което да се приеме за установено по отношение на
ищеца, че ответникът П.И.П. като авалист дължи
на банката сумата от 80 000лв.,представляваща неиздължена главница
по запис на заповед, издаден от „Скорпион-Трейд”ООД на 22.04.2008г.,ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК на
10.11.2015г.,както и сумата от 45 472,40лв.,представляваща неиздължени
договорни лихви по процесния запис на
заповед за периода 29.06.2011г. – 14.09.2015г.,ведно със законните последици
В законния срок е постъпил писмен отговор ,в който ответникът оспорва исковата претенция ,като в условията на евентуалност ,ако не бъде уважено искането му по чл.126,ал.1 ГПК,е изложил подробни твърдения за недължимост на исковата сума. Направено е възражение за нищожност на абстрактната сделка по записа на заповед от 22.04.2008г. на основание чл.26,ал.1 ЗЗД, поради противоречието й с добрите нрави .Изложените за това основания са,че в процесния запис на заповед издателят е определил на основание чл.487,ал.1 ТЗ по-дълъг срок от обичайния едногодишен срок за предявяване на менителницата като е записано ,че записът на заповед може да бъде предявен в срок до 19.04.2017г. Периодът от 23.04.2008г. до 19.04.2017г.,през който приносителят на ценната книга може де предяви менителницата за плащане, е твърде голям. В т.р.№1/2009г. по т.д.№1/2009г. на ОСГК е дадено определение на понятието „добри нрави”.Всички срокове в глава тридесета и тридесет и първа от ТЗ са кратки, включително за давността. Общият принцип, залегнал в чл.487,ал.1 ТЗ за предявяване на менителничния ефект е едногодишен ,а съгласно чл.533 от ТЗ тези срокове не могат да се продължават .Освен това в процесния запис на заповед е въведена условност,като е записано,че „може да бъде предявен” в посочения в него срок. Така записаното условие също е нищожно. Това създава привилегия за приносителя ,които може и да не предяви записа ,както и при бездействие в едногодишния срок по чл.487 ТЗ ,му се дава възможност в следващите осем години да го предяви, в който и да било момент. Хипотезата на чл.487,ал.1 ТЗ, пр.трето изисква в този случай срокът да е ясно посочен и индивидуализиран - определен ден. В процесния запис думата „може”, съгласно двете й значения в Българския тълковен речник,не индивидуализира определения от издателя по-дълъг срок /при хипотеза,че е имал такова намерение/ и води до неяснота за определения по-дълъг срок на предявяване .Процесният запис на заповед е поставен в зависимост от друга каузална сделка предвид, че самият ищец в исковата молба претендира договорна лихва в размер на 45 472,40лв. ; направени изявления от издателя на записа на заповед и отговор на БНБ.В чл.465 ТЗ е допуснато изключение относно възможността авалиста да противопостави възражения на приносителя,като това е възможно когато последният е бил недобросъвестен при придобиване на менителницата .В случая ищецът въз основа на сключен договор с издателя на процесния запис на заповед е отпуснал банков кредит на последния и се е снабдил със запис на заповед срещу кредитополучателя, авалиран от ответника .Това е недобросъвестно поведение на ищеца, тъй като банката може да се снабди и се е снабдила с изпълнителен лист въз основа на записа на заповед, но няма правна пречка да се снабди с изпълнителен лист и на друго основание /извлечение от счетоводните книги по договора за кредит/ .По този начин ищецът може да получи двойно плащане. От справка в ТР ответникът е установил че издателят на процесния запис на заповед е с прекратена търговска дейност, като към настоящия момент срокът за ликвидация е изтекъл. В ТР е отправена покана от ликвидатора до всички кредитори на дружеството да предявят вземанията си. Непредявяването на вземането на ищеца в указания срок е друго основание за недобросъвестност на Банката. С оглед на това и поради проявеното от нея бездействие ответникът е лишен от възможността при плащане по записа на заповед да потърси регресните си права на основание чл.485,ал.3 ТЗ. Претендираната с исковата молба договорна лихва за сочения период няма данни как и на какво основание е начислена от ищеца ,като в записа на заповед е записано,че дължимата е 13,5% годишна лихва върху главницата от 80 000лв.Съгласно т.4 от ТР №1/2005г. по т.д.№1/2004 на ОСТК на ВКС, ако не бъде означено ясно и определено в записа на заповед сумата, която следва да се плати, то той не може да има действие на менителничен ефект .Процесният запис на заповед не е съставен в изискуемата форма, като записаната в него сума е неясна, неточно формулирана. Определената 13,5% годишна лихва върху главницата не дава яснота върху целия размер на дължимата сума. За авлиста по този запис на заповед възниква задължение да плати различни суми според датата, на която му е предявен същия ,като възможната крайна дата е 09.04.2017г.,но в зависимост от това ,кога ще бъде предявен –през 2009,2010 и сл. години ,сумите ще бъдат различни. От посочената от ищеца дата на падеж 29.06.2011г. до датата на предявяване на исковата молба ответникът твърди, че задължението е погасено по давност на основание чл.531 ТЗ. Наведени са доводи и за ненадлежно предявяване на записа на заповед.
Третите лица – помагачи не са взели становище по предявения иск.
Съдът ,като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи ,прие за установено следното:
Предмет на делото е предявен по реда на чл.422,ал.1 ГПК иск за установяване съществуване на вземане на ищеца „Ю.Б.”АД срещу ответника П.И.П., като авалист по запис на заповед от 22.04.2008г., в размер на 80 000лв. главница и 45 472,40лв. договорна лихва по записа на заповед върху главницата, дължима за периода 29.06.2011г. – 14.09.2015г.,за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.417,т.9 ГПК по ч.гр.д.№5672/2015г. на ПлРС.
Искът е предявен в законния едномесечен срок ,видно от приложените доказателства за датата на връчване на съобщението на заявителя с указанията по чл.415,ал.1 ГПК на 04.04.2015г. и тази на постъпване на исковата молба в съда, предвид на което е процесуално допустим.
По направеното от ответника възражение по чл.126,ал.1 ГПК съдът се е произнесъл с определението от 27.07.2016г.,като след произнасянето не се сочени нови обстоятелства ,които да дават основание това възражение да се приеме за основателно.
Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на иска поради липсата на идентичност между вземането ,предмет на заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК и това ,предмет на настоящия установителен иск по чл.422 ГПК. Заявената като дължима главница и лихва ,както и периода ,за който се претендира лихвата, предмет на предявения иск по чл.422 ГПК, са напълно идентични с тези ,по издадената заповед по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№5672/2015г. на ПлРС,както и обстоятелствата ,на които се основава претенцията за тяхната дължимост от ответника ,посочени в заявлението по чл.417 ГПК от 10.11.2015г. и в исковата молба – като авалист по записа на заповед от 22.04.2008г.
От приложените по делото
доказателства се установява ,че с издадена по чл.417 ГПК заповед за
изпълнение №3447/13.11.2015г. от ПлРС по
ч.гр.д.№5672 /2015г. е разпоредено длъжниците „Скорпион-Трейд”ООД - в ликвидация
/съгласно актуалното вписване в ТР „Скорпион –Трейд”ЕООД / ,И.Т.И. и П.И.П.
солидарно да заплатят на кредитора „Ю.Б.”
АД сумата от 80 000лв.- главница и
от 45 472,40лв. лихва за периода 29.06.2011г. – 14.09.2015г.,ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 10.11.2015г. до окончателното й
изплащане ,като дължими по запис на заповед от 22.04.2008г.,както и разноските
в заповедното производство в размер на 2509,45лв. държавна такса и 2894,51лв.
адвокатско възнаграждение
Представен е по делото запис на заповед, издаден на 22.08.2008г.,с който „Скорпион-Трейд” ООД се е задължил неотменяемо и безусловно да заплати при неговото предявяване на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД /с предишно наименование „Българска Пощенска Банка ”АД ,а към настоящия момент „Ю.Б.” АД / или на негова заповед, сумата от 80 000лв.,ведно с годишна лихва в размер на 13,5% върху тази сума, считано от датата на издаване на записа на заповед, като същият може да бъде предявен за плащане в срок до 09.04.2017г. и е платим без разноски и протест в гр.Плевен ,ул.”Д.П.” №18. Записът на заповед е авалиран при условията ,при които е издаден, от И.Т.И. и П.И.П., удостоверено с положените върху него подписи
Страните не спорят ,а това се установява и от събраните доказателства, че записа на заповед от 22.08.2008г. е издаден за обезпечаване на вземането по сключения между издателя му „Скорпион – Трейд”ООД /сега с наименование „С.”ЕООД-в л. и „Българска пощенска банка”АД / сега с наименование „Ю. Б.”АД/. договор за банков кредит №BL5818 от 09.03.2007г.,анекс 1 от 17.04.2008г. – т.7 и т.7а от договора.
Ищецът е представил по делото заверени преписи от изпратени от него нотариални покани за изпълнение на парично задължение по запис на заповед от 22.04.2008г.,като съгласно извършеното нотариално удостоверяване поканата е връчена на издателя „Скорпион-Трейд”ЕООД на 08.09.2015г; на авалиста И. И. - на 04.09.2015г. и на авалиста П.П. - на 21.07.2015г.. Представил е и покани от 04.07.2012г.,изпратени до същите лица за изпълнение на задължения по договора за кредит,№BL5818, като на ответника по настоящото дело П.П. поканата е връчена на 05.07.2012г.
Не се твърди и не са представени доказателства за плащане на исковите суми по процесния запис на заповед.
От заключението на ССчЕ се
установяваа,че към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК ,по което е
образувано ч.гр.д.№5672/2015г. по описа на ПлРС-10.11.2015г., задълженията по
договора за банков кредит BL5818 от 09.03.2007г. са в размер на
87 768,56лв. главница и 36 437,96лв. лихва за периода 21.03.2012 – 25.06.2014г. и
дължими такси в размер на 1206.98лв.,като това е размера на задълженията и към
датата на изготвяне на заключението 16.03.2017г.Вещото лице е определило ,че
дължимата лихва на база 1515дни за исковия период 29.06.2011г. – 14.09.2015г.
при 13.5% годишна лихва върху главницата от 80 000лв. по процесния запис на заповед, е в размер на
45 450лв.
Констатациите на ССЕ не са опровергани от останалите доказателства по делото, предвид на което съдът ги приема за обосновани и обективни.
Събраните по делото доказателства установяват, че процесният запис на заповед от 22.04.2008г. съдържа изискуемите по чл.535 ТЗ реквизити и е редовен от външна страна. Задължението по него е с падеж на предявяване в срок до 09.04.2017г.Плащането по процесния запис на заповед е обезпечено с менителнично поръчителство, дадено в изискуемата по чл.484 ТЗ форма от двамата авалисти: И.Т.И. и ответника по настоящото дело П.И.П. ,за които в това им качество се е породила отговорността по чл.485 ТЗ.
Неоснователно е възражението на
ответника,че процесният запис на заповед не е съставен в изискуемата от закона
форма, като съдържащите се в него уговорки не сочат на точно определена дължима парична сума,за която издателят на
записа на заповед поема задължението,при неясно определения момент за
предявяване за период от повече от девет
години и посочената 13,5 % годишна лихва върху главницата ,която не дава яснота
какъв е целият размер на дължимата сума.
В чл.535 ТЗ са посочени изискуемите
реквизити като съдържание на записа на заповед ,като съгласно т.2 и т.3 следва
да съдържа безусловно обещание да се плати
определена сума пари и падеж..Начинът на определяне на падежа е
регламентиран в чл.486 ТЗ ,приложим и по
отношение на записа на заповед на основание чл.537 ТЗ. Нормата на чл.486 ТЗ предвижда,че
падежът може да бъде на предявяване, на
определен срок след предявяването, на определен срок след издаването и на
определен ден. Съгласно
чл.487,ал.1 ТЗ менителницата на предявяване , респективно записът на заповед,
трябва да се предяви за плащане в срок до една година от издаването. Нормата е
диспозитивна и предвижда възможността издателят да определи по-къс или по-дълъг
срок. В случая процесният запис на заповед
от 22.04.2008г. е с изискуемото съдържание по чл.535,т.3 ТЗ, като е с определен падеж съгласно чл. 486, ал.1 от ТЗ
и това е на предявяване, което следва от неговото съдържание с изричното
посочване, че може да се предяви за плащане в срок до
29.04.2017г.,с което издателят е упражнил правото си по чл.487 ТЗ да определи
по-дълъг срок от визирания в закона /в този смисъл и опр. №776 от 05.11.2010г.
но ВКС по ч.т.д.№733 от 2010г.,ІІ т.о.,опр.№108 от 16.02.2012г. на ВКС по
ч.т.д.№70/2012г.,ІІт.о./. Изрично в записът на заповед е посочена и сумата ,която издателят безусловно се
задължава да плати при предявяване на
записа на заповед – сумата от 80 000лв.,което е в съответствие с
изискването на чл.535,т.2 ТЗ .Не съставлява нередовност на записа на заповед в хипотезата на
чл.535,т.2 ТЗ поетото в него задължение за заплащане на лихва в размер на 13,5% годишно върху сумата
от 80 000лв., считано от датата на издаване на записа на заповед .Такова
уговаряне е допустимо от закона ,тъй като процесният запис на заповед е с падеж
на предявяване ,а в чл.459 ТЗ е предвидено ,че
в менителница, платима на предявяване ,издателят може да поеме
задължение за лихва върху сумата, като
размерът на лихвата трябва да бъде посочен в менителницата. В случая това е
изпълнено ,като в процесния запис на заповед е посочено,че върху сумата от 80 000лв.
се дължи годишна лихва от 13,5%,считано от датата на издаване на записа на
заповед. За редовността на записа на заповед при така уговорена лихва има
постановена и съдебна практика – опр.№754/03.10.2010г. на ВКС по ч.т.д.№563/2011г.ІІт.о,
съгласно която изискването на чл.535,т.2 ТЗ записът на заповед да съдържа „безусловно обещание да се плати
определена сума пари” се отнася за самата сума ,предмет на записа на заповед –
за главното задължение, но не може да бъде отнесено към акцесорното задължение
за лихва .За да е редовен от външна страна по отношение на поетото
задължение за заплащане на
възнаградителна лихва ,тя трябва да е посочена като процент ,начисляван върху
сумата по главницата ,а не като конкретна сума ,формирана за съответния период.
В случая това изискване е изпълнено и начина на уговаряне на възнаградителната
лихва в процесния запис на заповед не е
в противоречие с чл.439 ТЗ и изискуемото съдържание по чл.535,т.2 ТЗ.
Няма основание да се приеме,че в случая
уговореното в записа на заповед
акцесорно вземане е за
закъснителна лихва. Начинът, по който е формулирано задължението в ценната
книга – че се дължи лихва от издаване на записа на заповед, а не
от падежа му, сочи,че поетото задължение за заплащане на лихва е по чл.459 ТЗ,,а
не на мораторна лихва по чл.86 ЗЗД .Присъждането
на възнаградителна лихва по реда на чл.459 ТЗ не е предмет на разглеждане на Тълкувателно решение №1 от 28.12.2005г. на
ОСТК на ВКС и т.4 от него е неприложима
в настоящия казус, тъй като касае присъждането на мораторна лихва върху сумата по записа на заповед от датата на падежа до подаване на молбата ,каквато претенция в случая не е
предявявана от ищеца с подаденото заявление по чл.417 ГПК по
ч.гр.д.№5672/2015г. на ПлРС.и не е предмет на предявения иск по чл.422 ГПК.
Неоснователно
е възражението на ответника за нищожност на абстрактната сделка, обективирана в
процесния запис на заповед от 22.04.2008г.,на основание чл.26,ал.1 ЗЗД- поради
противоречие с добрите нрави.
Посоченият в процесния запис на
заповед срок за предявяване – до 19.04.2017г.//срок от 9 години/ и употребения
израз ”може да бъде предявен за плащане”,не обосновават твърдяната от ответника
нищожност поради противоречие с добрите нрави. С разпоредбата на
чл.487,ал.1,пр.2 ТЗ е предоставена
възможност на издателя да определи по-дълъг срок
за предявяване за плащане от
посочения в закона едногодишен срок. В случая издателят „Скорпион –Трейд”ООД е
упражнил това свое право и е определил по-дълъг срок за предявяване,а
авалистите са се задължили при същите условия ,с което не са нарушени техни
признати от закона интереси или
принципът за справедливост.
За
да настъпи изискуемостта на вземането по процесния запис на заповед спрямо всеки от солидарните длъжници-издател
и авалист, същият следва да е надлежно
предявен на издателя, в който смисъл е постановената съдебна практика на ВКС по чл.290 ГПК. Съгласно р.№112 от
23.06.2016г. по т.д.№1556/2015г. на ВКС
,ІІт.о. ,р.№206 от
06.04.2015г. по т.д.№3701/ 2013г.на ВКС,ІІт.о и др., запис на заповед с падеж на предявяване,
трябва да бъде предявен на издателя ,което е необходимо условие за определяне
падежа на задължението и настъпване на изискуемостта на задължението за
плащане. Задължението по записа на
заповед с падеж на предявяване възниква със самото му подписване, но това не го
прави изискуемо от този момент; издателят отлага изпълнението на задължението
си до момента, в който записът на заповед не му бъде предявен за плащане. С
извършването на предявяването, до знанието на издателя се довежда и на кого
трябва да плати - преди плащането записът на заповед може да е джиросан на
друго лице. Относно начините, по които следва да се извърши предявяването, ТЗ
не предписва определена форма, то може да се извърши неформално и по всякакъв
начин; най-често предявяване се извършва чрез отбелязване върху самата ценна
книга, че е предявена на издателя; или чрез покана, връчена от нотариус по
правилата за връчване на съобщения по ГПК.Установената практика приема,че
указанията ,дадени в т.3 от ТР№1/
28.12.2005г. по т.д.№1/2004г. на ОСГК се отнасят за запис на заповед ,който не е с падеж на предявяване и тези
указания нямат отношение към записа на заповед с падеж на предявяване ,в който
смисъл са постановените от ВКС решения по чл.290 ГПК по т.д.№1126/2011г.,ІІ
т.о,по т.д.№1556/2015г.Съгласно р.№206/2015г. по т.д.№3701/2013г. на ВКС,ІІт.о.
предявяването на записа на заповед на
издателя е условие за настъпване изискуемостта на вземането спрямо всеки от солидарните длъжници –издател
и авалист При редовно предявен на издателя запис на
заповед с падеж на предявяване, е без значение дали записът на заповед е
предявен на авалиста / в този смисъл и опр. №349/04.05.2012 г. по ч.т.д. №135/2011
г. на ІІ т.о. ;опр.№45/13.01.2014 г. по ч.д.№ 2880/2013 г. на І т.о., постановени
по чл. 274 ал. 3 ГПК,/.Следователно, за да се търси отговорност на авалиста е
необходимо да е настъпила изискуемостта
на вземането – записът на заповед с
падеж на предявяване трябва да е предявен за плащане на издателя, тъй като
отговорността на авалиста е производна от тази на издателя .
В случая процесният запис,който е с падеж на предявяване,е предявен за плащане на издадтеля „Скорпион Трейд”ООД чрез връчената нотариална покана на 08.09.2015г. при условията на чл.50,ал.4 ГПК съгласно извършеното удостоверяване от нотариус С.И.. По делото не е оспорена редовността на така извършеното връчване,а и данните по делото не дават основание да се приеме за нередовно. Връчването е извършено на адреса на управление на издадетеля –търговец „Скорпион Трейд”,вписан в ТР.С връчване на нотариалната покана на издателя на процесния записа на заповед на 08.09.2015г., е настъпила изискуемостта на задължението за плащане. Предявяването на записа на заповед и на авалиститите не променя факта на настъпване на изискуемостта на задължението за плащане по процесния запис на заповед на 08.09.2015г. по изложените по-горе съображения. С оглед на това е ирелевантно за спора възражението на ответника за нередовно връчена на 20.07.2015г. на изпратената до него нотариалната покана в качеството му на авалист за предявяване от ищеца на вземането по процесния записа на заповед. Това възражение се явява и неоснователно с оглед данните по делото за извършеното нотариално удостоверяване на датата на връчване и лицето,на което е връчена нотариалната покана рег.№2396/2015г.,изпратена до ответника П.,предвид представените писмени доказателства на л.12-14 ,л.66 от делото/. .
Като авалист по процесния запис на заповед ответникът е противопоставил възражения за недължимост на претендираните от ищеца като дължими суми по него.,позовавайки се на погасяване на вземането по давност и на недобросъвестност на ищеца като приносител на записа на заповед с противопоставяне на съществуващо каузалното правоотношение ,което е обезпечено с издадения запис на заповед – приложения по делото договор за банков кредит от 09.03.2007г.
Неоснователно е възражението на ответника за погасяване на вземането по процесния запис на заповед по давност.
За това коя погасителна давност
следва да се прилага при предявен
иск за вземане срещу авалиста по запис
на заповед, с постановеното по чл.290 ГПК р.№150 от 30.11.2016г. на ВКС по
т.д.№1552/2015г.,ІІт.о е прието,че това е специалната тригодишна давност по
чл.531,ал.1 ТЗ във вр. с чл.537 ТЗ /в този смисъл и р.№102 от 23.07.2014г. на
ВКС по т.д.№2680/2013г.,І т.о, р..№150 от 30.11.2016г. по т.д.№1552/2015г.,ІІ
т.о ,ВКС/ от падежа .В случая записът на заповед е предявен за плащане на издадетеля
на 08.09.2015г. ,когато е настъпил падежа на вземането , и към датата на
подаване на заявлението по чл.417 ГПК на 10.11.2015г. не е изтекла тригодишната давност
по чл.531,ал.1 ТЗ /същата не е изтекла дори ако се вземе предвид датата на връчване на
поканата на авалиста П.П. - 21.07.2014г./ ,поради което вземането по менителничния ефект не е погасено по давност. Удостовереното
връчване на нотариална покана на ответника през 2012г. /приложената на л.94 от делото/ не
обосновава друг извод ,тъй като с нея не е предявено вземането по процесния запис
на заповед ,а непогасени задължението по договора за кредит към 03.07.2012г.,които не са предмет на настоящия иск по чл.422 ГПК.
Поканата за дължимостта на суми по този договор е изпратена до ответника като
поръчител по същия и авалист по издадения запис на заповед,за обозпечаване на
вземането по договора за банков кредит,но касае единствено вземането по
договора за кредит,което изрично е посочено в нея.За това няма основание да се
приеме,че предявяването на процесния запис на заповед е станало през м.юли 2012г. с връчената нотариална покана на ответника и че оттогава
следва да се брои давностният срок по
чл.531 ТЗ за вземането по процесния запис на заповед.
За да противопостави възражения по каузалното правоотношение,което записът на заповед обезпечава ,авалистът следва да е страна по това правоотношение или да се позове на недобросъвестност на приносителя на запис на заповед.или на злоупотреба с право. В този смисъл са и постановените по чл. 290 ГПК решение № 102/23.07.2014 г. по т.д. № 2680/2013 г., ВКС, ТК, І т.о и решение № 26 от 24.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1027/2013 г., II т. о. Изразеното становище в посочената задължителна практика е, че авалистът, който не е страна по каузалното правоотношение не може да противопоставя на приносителя на менителничния ефект възражения, които би могъл да му предостави самият хонорат /издател на записа на заповед/ - както абсолютни възражения за недействителност на ефекта /с изключение на възражението относно формата/, така и лични възражения, произтичащи от каузално правоотношение между приносителя и хонората. Това становище е основано на правната характеристика на менителничното поръчителство /авал/, което има самостоятелен и неакцесорен характер спрямо главното задължение, което обезпечава. Задълженията на издателя на менителничния ефект и на авалиста произтичат от самостоятелни правни сделки, а с оглед абстрактния им характер обстоятелствата относно каузалното правоотношение, което записът на заповед евентуално обезпечава, са предмет на изследване само в случай при релевирано възражение за погасяването на вземането по записа на заповед. Посоченото изключение се свързва с недобросъвестност или злоупотреба с право на приносителя , изведено от систематичното тълкуване на чл. 8 ЗЗД, чл. 63, ал. 1 ЗЗД, чл. 289, чл. 465 и чл. 485, ал. 2 ТЗ. Изискването за добросъвестност при упражняване на правата по абсолютните търговски сделки, каквато е авала - арг. чл. 1, ал. 1, т. 8 вр. чл. 286, ал. 2 ТЗ, поставя пряка корелативна връзка между наличието му и възможностите на авалиста за защита срещу иска на приносителя.
В случая ответникът не е страна по
договора за банков кредит,обезпечен с процесня запис на заповед,който е
авалиран от него,но е противопоставил възражение за недобросъвестност на ищеца
като приносител на записа на заповед, които твърдения са недоказани.От
събраните доказателства не е установено знание на хонората за наличие на
правоизключващи, правопогасява щи или правоунищожаващи възражения на длъжника
по облигационното правоотношение , обезпечено с менителничния ефект – с
издадения запис на заповед от 22.04.2008г. / реш.№ 2 по т.д.№ 984 / 2012 год.
на ІІ т.о. на ВКС,реш.№ 40 по т.д.№ 148/2011 год. на І т.о. на ВКС, реш.№ 230
по т.д.№ 383/2012 год. на ІІ т.о. на ВКС и др./.Няма данни ищецът да е
предявявал по исков ред и да се е снабдявал с изпълнителен лист за непогасените
задължения по договора за банков кредит,който е обезпечен със записа на
заповед.Не е доказано и вземането по договора за банков кредит да е погасено
чрез плащане.От заключението на ССчЕ се установява ,че непогасените задължения
по този договор надхвърлят по размер
главницата по процесния запис на заповед – сумата от 80 000лв.От приложените
доказателства е видно,че ищецът не е бездействал и е предявил вземането си по
издадената заповед по чл.417,т.9 ГПК към издадетял „Скорпион-трейд”ЕООД в производството по ликвидация съгласно представената по ч.гр.д.№5672/2015г. ПлРС
молба на л..48-л.49 от делото.
На основание изложеното съдът прие,че
исковата претенция по чл.422 ГПК за
сумата от 80 000лв. като дължима главница по процесния запис на заповед от
22.04.2008г.,авалиран от ответника,е основателна и доказана и следва да бъде
уважена.При установената редовност на процесния запис на заповед,с изискуемото
по чл.535 съдържание, надлежното предявяване за плащане с настъпил падеж на
вземането по менителничния ефект към датата на подадаве на заявлението по
чл.417,т.9 ГПК-към 10.11.2015г. и непогасяването на менителнич ния дълг чрез
плащане или по давност, дават основание да се приеме,че отразеното в процесната
заповед за изпълнение парично вземане за сумата от 80 000лв. съществува и
е дължимо от ответника като авалист на основание чл.485, ал. ТЗ. Върху
главницата се дължи и законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 10.11.2015. до окончателното изплащане на вземането.,чието
присъждане е претендирано от ищеца.
Основателна се
явява и исковата претенция за установяване дължимостта на уговорена в записа на заповед лихва,но не в
претендирания размер от 45472,40лв.
С
процесния запис на заповед е уговорена лихва по чл.459 ТЗ от 13,5 % годишно
върху сумата от 80 000лв., считано от датата на издаване на записа на заповед.Тази
лихва е претендирана от ищеца като дължима за исковия период, с начална датата 29.06.2011г.,явяваща се последваща на датата
на издаване на записа на заповед -22.04.2008г.Съгласно заявеното от ищеца в
с.з. на 13.09.2016г вземането за лихва е претендирано само за част от периода, за
който се дължи, за да не се стигне до неоснователно обогатяване, съобразявайки
задълженията по обезпечения договор за банков кредит. В самото заявление по чл.417 ГПК /л.6 от ч.гр.д.№5672/2015г./
също изрично е посочено ,че се
претендира част от дължимата лихва по
записа на заповед за периода 29.06.2011 – 14.09.2015г. ССчЕ е определила,че нейният размер за този период при лихвен
процент от 13,5 % годишно /при годишна база 360дни/ е 45 450лв.,което не е
оспорено от ищеца. Възражението на ответника за неяснота при начина на определяне на дължимата лихва
за исковия период ,е неоснователно. Размерът на лихвата е изрично посочен в
записа на заповед, както и главницата, върху която е дължима .При конкретно
заявения исков период не е необходим специален метод или познания, за да се
извърши пресмятане на дължимата лихва по процесния запис на заповед. В случая задължението
за заплащане на договорната лихва по
чл.459 ТЗ по процесния запис на заповед е уговорено,считано от издаването му – от 22.04.2008г., от когато е дължима,но
предвид диспозитивното начало в процеса, лихвата следва да се присъди от последваща дата,от която ищецът претендира
заплащането й – от 29.06.2011г.Размерът на задължението за лихва по чл.459 ТЗ би могъл да бъде
определен едва след настъпване на падежа на записа на заповед – с предявяването
на ефекта /опр.№754 по ч.т.д.№563/2011г.,ІІт.о.ВКС/ . В случая това е
08.09.2016г.,когато записът на заповед е предявен на длъжника и към тази дата
следва да бъде изчислен размерът на възнаградителната лихва. При посочения в процесния
запис на заповед размер от 13,5% годишна лихва върху сумата от 80 000лв.,за
периода 29.06.2011 – 08.09.2015г. тя е в
размер на 45 270лв. /при 360дни годишна
база/ ,до който искът следва да бъде
уважен .В останалата част искът следва да се отхвърли за разликата над
45 270лв. до 45 472,40лв. ,претендирана като дължима договорна лихва по
записа на заповед за исковия период ,тъй като уговорената в записа на
заповед лихва е възнаградителна,а не за забава и след предявяване на записа за плащане възнаградителна лихва не се дължи,а може да
се претендира лихва за забава /мораторна лихва/.
По изложените съображения съдът прие ,че искът по чл.422 ГПК
е основателен и доказан в размер на сумата от 80 000лв. главница и 45 270лв.. договорна лихва ,дължими по
процесния запис на заповед за периода
29.06.2011г.- 08.09.2015г. от ответника
като авалист, за което вземане е издадена заповед по чл.417,т.9 ГПК по
ч.гр.д.№5672/2015г. и в тази част следва да бъде уважен.
Всяка от страните по делото е
претендирала присъждане на разноски.
Съгласно т.12 от ТР 4/2013 на ОСГТК на ВКС, съдът, пред
който се развива производството по иска по чл. 422 от ГПК
следва да разпредели отговорността за разноски и в исковото производство и в
заповедното.В случая същите следва да бъдат определение на основание чл.78 ГПК
съразмерно уважената и отхвърлена част от иска.Неоснователно е възражението на
ответника,че на ищеца не следва да се присъждат разноски поради непредставен списък по чл.80 ГПК. Присъждането
на разноски не е обусловено от представяне на списък за тях,в който смисъл е и
т. 8 от ТР№6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Неоснователно е възражението на ищеца за прекомерност
на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение. Както в заповедното,
така и в исковото производство, заплатеното възнаграждение ,съответно в размер
на 2200лв. и на 2500лв.,не надхвърля минималния размер по чл.7,ал.2,т.4 и ал.5
от Наредба №1/2004г. /преди изм. ДВ
бр.84/2016г/. и няма основание да се приеме за прекомерен. За заповедното
производство дължимите на ищеца разноски съразмерно уважената част от иска са в
размер на 5395лв.,а за исковото в размер на 2657,70лв. Дължимите на ответника
разноски съразмерно отхвърлената част от иска са в размер на 3,54лв. за
заповедното производство и в размер на 4лв. за исковото.
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ,на
основание чл.422 ,ал.1 ГПК, че П.И.П., ЕГН**********,*** дължи на „Ю.Б.”АД,ЕИК000694749, със седалище и адрес на
управление *** сума в размер на
80 000лв.- главница по запис на заповед от 22.04.2008г.,ведно със
законната лихва върху нея, считано от 10.11.2015г. до окончателното й изплащане
и сума в размер на 45 270лв.,представляваща договорна лихва за периода 29.06.2011 –
08.09.2015г по запис на заповед от 22.04.2008г .,за които вземания е издадена срещу
ответника П. И.П. като солидарен длъжник
заповед за незабавно изпълнение от
13.11.2015г. по ч.гр.д.№5672/2015г. на Плевенски районен съд.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и
недоказан иска по чл.422 ГПК в
останалата част за признаване за установено
съществуването на вземане на „Ю.Б.”
АД, ЕИК000694749, със седалище и адрес на управление *** срещу П.И.П., ЕГН**********,*** в размер на сумата над 45 270лв. до
размер на 45 472,40лв.,представляваща договорна лихва по запис на заповед
от 22.04.2008г. за периода 29.06.2011 – 14.09.2015г.,за което вземане е
издадена срещу ответника П. И.П. като
солидарен длъжник заповед за незабавно
изпълнение от 13.11.2015г. по ч.гр.д.№5672/2015г. на Плевенски районен съд.
ОСЪЖДА П.И.П.
ЕГН**********,*** да заплати на „Ю.Б.”АД,
ЕИК000694749, със седалище и адрес на управление *** сумата от 5395лв. разноски за заповедното производство
и сумата от 2657,70лв. разноски за исковото производство пред настоящата
инстанция.
ОСЪЖДА „Ю.Б.”АД,
ЕИК000694749, със седалище и адрес на управление *** да заплати на П.И.П. ЕГН**********,*** сумата от 3,54лв. разноски за заповедното
производство и сумата от 4лв. разноски за исковото производство.
Решението
е постановено при участието на „Скорпион-Трейд”ЕООД-в ликвидация и И.Т.И.,ЕГН**********
като трети лица-помагачи на страната на ответника П. И.П..
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд –Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен съдия :