Решение по дело №419/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 9 ”б”, изр. 2, във вр. с чл.4, ал.1, изр. 2 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/, във вр. с чл.144, ал.1 и чл.156 - чл.161 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на „Ф+С - А.” ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. **, представлявано от управителя С.Я.С., против Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 2022-1-81-1/01.12.2022г., издаден от инспектор към отдел „Местни данъци и такси” при Община Ветрино, в частта, с която е установено за 2022г. задължение за такса за битови отпадъци в размер на 23 402.50 лева, от които главница в размер на 22 816.24 лева и лихва в размер на 586.26 лева.

Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност на оспореният АУЗ, поради допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие на материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Излага доводи за неспазване на установената за административен акт форма – непосочване на фактически и правни основания за издаването му, липса на мотиви относно причините за неприлагане на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ; противоречие с материалноправни разпоредби - липса на одобрена план-сметка за 2022г. за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в разпоредбата на чл.66 от ЗМДТ дейности. Счита, че неправилно и незаконосъобразно размерът на дължимата ТБО е определен на база на данъчната оценка равна на отчетната стойност на имотите. Твърди се, че АУЗ е издаден в противоречие с разпоредбата на чл.16б, ал.1 от Наредбата на Община Ветрино, според която размерът на таксата се определя в левове според количеството на битови отпадъци; Счита, че решението на ОбС, с което е определена основата за изчисляване на ТБО противоречи на материалноправни норми от по-висок ранг – чл.67 от ЗМДТ и чл.16б, ал.1 от Наредбата на Община Ветрино. Според жалбоподателя оспореният акт е издаден и в несъответствие с целта на закона – размерът на определена такса за битови отпадъци надхвърля многократно разходите по предоставената услуга, което противоречи на закона и на установения принцип на съразмерност. По изложените съображения се иска отмяна на оспорения акт. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – Началникът отдел „Местни данъци и такси” при Община Ветрино с депозирани писмени становища с.д. № 6281/25.04.2023г. и с.д. № 10219/04.07.2023г. оспорва жалбата с искане за нейното отхвърляне, като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От „Ф+С А.” ООД са подадени до Община Ветрино декларации по чл.14 от ЗМДТ, както следва:

Вх. № **********/03.09.2020г. за имоти с партиден № 5306F7739;

Вх. № **********/03.09.2020г. за имоти с партиден № 5306F7740;

Вх. № **********/03.09.2020г. за имоти с партиден № 5306О7741.

За определяне на дължимите за 2022г. задължения за такса битови отпадъци и данък върху недвижимите имоти, дружеството е подало искане до кмета на Община Ветрино и до ръководителя на звено „Местни приходи“ с вх. № 5300-889/21.11.2021г.

Със Заповед № РД-635/19.10.2021г. издадена от Кмета на Община Ветрино са определени границите и районите, включени в системата за организирано поддържане на чистотата, включващи и имотите на жалбоподателя.

Със Заповед № РД-414/03.08.2020г. на кмета на Община Ветрино, издадена на осн. чл. 44, ал.1 и ал.2 от ЗМСМА, във връзка с чл.4, ал.1, 3 и 4 от Закона за местните данъци и такси, на служителите Ф.М.Ф.и В.К.В.са предоставени правата и задълженията на органи по приходите по реда на ДОПК, при установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци. С оглед предоставените правомощия, и предвид направеното от дружеството искане, В.К.В.– инспектор „МДТ“ издава акт за установяване на задължения по чл.107, ол.3 от ДОПК с № 2022-1-81-1/01.12.2022г., с който установява за периода от 01.01.2022г. до 01.12.2022г. задължения за такса битови отпадъци за 2022г. в общ размер на главницата от 22 816, 24 лева и общ размер на лихвата от 586,26 лева, т.е. общо /главница + лихва/ 23 402,50 лева.

Актът е съобщен на дружеството на 06.12.2022г. С жалба с вх. № Ж-16/09.12.2022г. дружеството е оспорило издадения акт за установяване на задължения. С издадена на осн. чл.4, ал.5, пр. второ от ЗМДТ от кмета на Община Ветрино Заповед № РД-652/26.10.2021г., началникът на отдел „Местни данъци и такси и неданъчни приходи“ в община Ветрино – Д.И.А. е определена за решаващ орган с правомощия на териториален директор на Национална агенция за приходите за Община Ветрино, във връзка с установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси по реда на ДОПК. Решаващият орган не се е произнесъл по жалбата на „Ф+С А.“ ООД в срока по чл.155, ал.1 от ДОПК, поради което дружеството подава жалба срещу същия АУЗ до Административен съд гр. Варна.

За изясняване на фактите и обстоятелствата относно предоставените от ответника услуги по сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане на битовите отпадъци бе разпитан свидетеля А Х А . От показанията на същия се установява, че работи като началник склад при жалбоподателя, в базата в с. Ветрино. Свидетелят твърди, че сметоизвозването е организирано от общината и се извършва два или три пъти месечно, според сезона. Сочи, че имота се намира в покрайнините, в местност извън селото и около него няма жилищни сгради. Имота разполага с един контейнер, тип „Бобър“, който е позициониран вътре в базата и според свидетеля е напълно достатъчен за нуждите на базата. Извън района на базата няма контейнери, които да бъдат използвани. Твърди, че в базата има пропускателен режим и може точно да се установят датите на извозване, тъй като при влизане в базата, превозното средство се регистрира всеки път.

По делото е допусната комбинирана техническо-икономическа експертиза и допълнителна комбинирана техническо-икономическа експертиза.

От допуснатата и приета като доказателство съдебна експертиза на вещото лице Т.С. и от заключението по допълнително поставената задача се установява, че съгласно сключени договори за обществена поръчка с № 177/10.12.2021г. и № 45/31.03.2022г. между Община Ветрино и „Д.-с.“ ЕООД, с предмет на дейност „Сметосъбиране и сметоизвозване на отпадъци, генерирани на територията на Община Ветрино“, е договорено следното: Единичната цена общо за сметосъбиране и сметоизвозване на биоразградими и ТБО за един съд с вместимост 1100 литра /1,1m3/ - 7.00 лева, без включен ДДС и 8,40 лв. с включен ДДС. От месечните фактури, издадени от „Д.-с.“ ЕООД за периода 01.01.2022г.-31.12.2022г. обективирани в таблиците на стр.4 от експертизата, е посочено като основание на фактурираните услуги сметосъбирането и сметоизвозването по вид на съдовете и съответно единичната цена за всеки вид съд.

В допълнителната задача по допълнителната комбинирана техническо-икономическа експертиза вещото лице установява, че при използване метод, основаващ се на РЗП, таксата е с еднаква тежест по отношение на физическите и юридическите лица /стр.5 от експертизата/.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебен контрол акт по чл. 107, ал. 3 ДОПК, по отношение на който е налице правен интерес от съдебното му оспорване.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна.

Оспореният АУЗД е издаден от компетентен орган, определен като такъв с издадената от кмета на Община Ветрино заповед № РД-414/03.08.2020г., която предоставя за издателя на АУЗД В.В. правомощия по чл. 9б вр. с чл. 4, ал. 3 и 4 ЗМДТ.

Неоснователно е възражението изложено в жалбата относно формата на оспорения АУЗ. Формата е уредена в разпоредбата на чл.107, ал.2 от ДОПК, съгласно която изискването е за наличие на справка съдържаща данни за начина по който е изчислено задължението, за задълженото лице, вида, основанието, общия и неплатения размер – справката е представена от ответника и приложена по делото.

Възражението на жалбоподателя за липса на мотиви относно неприлагането на чл.67, ал.1 от ЗМДТ – за определяне размера на таксата според количеството на битовите отпадъци, сочи на допуснато от органа по приходите съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т.3 от АПК. В случая органът по приходите е бил длъжен да предприеме процесуални действия за прилагане на реда по чл.67, ал.1 от ЗМДТ и едва след установяване на невъзможност за това, да приложи редът по чл.67, ал.2 от ЗМДТ. Данни за извършени от страна на органа по приходите процесуални действия с оглед спазване на тази задължителна поредност не са налице по делото. Без да е изключен редът за определяне на размера на таксата по чл.67, ал.1 от ЗМДТ, изчисляването му по ал.2 от същия текст е неправомерно.

Основателно е възражението на жалбоподателя в насока, че оспореният АУЗ е издаден и в противоречие с разпоредбата на чл.16б, ал.1 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Ветрино, според която размерът на таксата се определя в левове според количеството на битови отпадъци. От свидетелските показания се установи, че за събиране на битовите отпадъци в имотите на жалбоподателя е предвиден един брой контейнер тип „Бобър“. Според заключението на вещото лице, разходите за сметосъбиране и сметоизвозване за 2022г. за един контейнер тип „Бобър“ с вместимост 1,1 m3 извършени на територията на с. Ветрино са: 38х 7.00 лв. = 266.00 лв. /без включен ДДС/. Според експертизата, ако сметосъбирането и сметоизвозването се извършва ежеседмично през всичките месеци на 2022г., тогава разходите за сметосъбиране и сметоизвозване за един контейнер тип „Бобър“ с вместимост 1,1 m3 за 2022г. са в размер на: 52 х 7.00 лв. = 364 лв.; Разходите за преработка на отпадъци, съдържащи се в един контейнер тип „Бобър“ с вместимост 1,1 m3, с периодичност на обслужване един път седмично /52 пъти годишно/ са в размер на 334,88 лева. Разходите за обслужване на един контейнер тип „Бобър“ с вместимост 1,1 m3, периодичност на обслужване един път седмично за събирането и транспортирането на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното прибиране, съответно за третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации, като се има предвид вместимостта на контейнерите, са в размер на 698,88 лв. без ДДС и 838,66 лв. с ДДС. Според експертизата размерът на годишната такса битови отпадъци за процесния имот за 2022г., определен по метода, визиран в чл.67, ал.1 от ЗМДТ – според количеството битов отпадък за един брой контейнер тип „Бобър“, използван от дружеството-жалбоподател и периодичност на обслужването, определен от Община Ветрино /табл.4, л.81 по делото/ е: Събиране и транспортиране на битови отпадъци – 266.00 лв; Третиране на битови отпадъци за 1 бр. контейнер тип „Бобър“ – 244.53 лв; Разходи за поддържане на чистотата /фактически/ за „Ф+С А.“ ООД – 1486,30лв. Общо годишна ТБО за дружеството-жалбоподател – 1996,83 лв. без ДДС и 2396,20 лв. с ДДС.

Дължимата от жалбоподателя ТБО за 2022г. е в размер на 2396,20 лв. и лихва за забава, изчислени с програмен продукт „Електронен калкулатор”, считано от 01.01.2022г. до датата на издаване на АУЗД – 01.12.2022г. е в размер на 222,97 лв.

Предвид гореизложеното, съдът намира оспореният АУЗД за незаконосъобразен в частта, в която на „Ф+С А.” ООД за процесния период са определени задължения за ТБО, както следва: за събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране за разликата над размера от 266,00 лв. до 11408,12лв.; за третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации за разликата над размера от 244,53 лв. до 7605,42лв, и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания за разликата над размера от 1486,30 лв. до 3802,71лв. В частта за дължимите лихви за забава АУЗД е незаконосъобразен в частта относно дължимата лихва за 2022г. за разликата над сумата от 222,97 лв. до 586,26лв. /Справка – л.13 от адм. преписка/.

Съобразно изхода на спора, основателно се явява направеното от жалбоподателя искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски. Направените такива в хода на съдебното производство, установени по съответния ред са общо в размер на 3430.00 лв. Предвид размера на уважената част – 20 420,04 лв. от общия интерес по АУЗД – 22 816,24 лв., искането на жалбоподателя за присъждане на съдебно-деловодни разноски се явява основателно в размер на 2237,80 лв., на осн. чл.161 ал.1 от ДОПК, поради което ответникът следва да се осъди да заплати същите.

Водим от гореизложените съображения, Административен съд гр. Варна, пети състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължение чл. 107, ал. 3 ДОПК № 2022-1-81-1/01.12.2022г., издаден от инспектор към отдел „Местни данъци и такси” при Община Ветрино, мълчаливо потвърден на осн. чл.156, ал.4 от ДОПК в частта, в която на „Ф+С А.” ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. **, представлявано от управителя С.Я.С., за периода 01.01.2022г. – 01.12.2022г. са определени задължения за такса битови отпадъци: за събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране - за разликата над размера от 266,00 лв.; за третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации - за разликата над размера от 244,53 лв. и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания - за разликата над размера от 1486,30 лв. до размера на установеното задължение от 22 816,24 лв., както и по отношение на лихвите за разликата над 222,97 лв. до размера на установеното задължение от 586,26 лева.

ОСЪЖДА Община Ветрино да заплати на „Ф+С А.” ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. **, представлявано от управителя С.Я.С., сумата от 2 237,80 лв., разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.

	Съдия: