Решение по дело №57/2021 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба на „До Си Мо Си“ООД-гр.Видин , против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №11002/ 08.02.2021г. на Началник отдел „Оперативни дейности“-Велико Търново, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която на дружеството е наложена ПАМ-запечатване на обект-пицария „Пица Буона“, находяща се в гр.Видин, и забрана на достъпа до обекта за срок от 14 дни.

Твърди се в жалбата, че атакуваният административен акт е незаконосъобразен. Сочи се, че липсват мотиви за определяне на срока , за който се прилага ПАМ“запечатване на обект“. Сочи се и че посоченият мотив от административния орган , послужил за определяне на продължителността на мярката, е неоснователен , тъй като издаването на фискални касови бележки не е утежняващо обстоятелство ,  а същите се издават само за удостоверяване на артикулите и сумите за заплащане. Сочи се , че нарушението е безспорно, за което дружеството ще понесе своята финансова санкция , но неиздаването на касови бележки не води до друго нарушение , поради което са несъстоятелни твърденията за заблуждаващи и други действия на дружеството. Сочи се, че налагането на ПАМ в случая не отговаря на нито една от целите на закона , като в конкретния случай целта на запечатването е допълнителна санкция и представлява превратно упражняване на власт. Сочи се , че при определяне на срока на мярката е следвало да се вземе предвид , че констатираното нарушение е първо такова на лицето , както и че лицето няма публични задължения. Сочи се също така , че заповедта е издадена и в противоречие с материалния закон, тъй като административният орган не е образувал административно наказателно производство до момента на издаване на ЗПАМ , до когато не е бил издаден АУАН , нито предявен и връчен такъв. Излагат се съображения  и за незаконосъобразно определяне на датата на запечатване на обекта.

Иска се от съда да отмени оспорената заповед. Претендират се и разноските за производството.

Ответникът по делото, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Иска се от съда да отхвърли жалбата. Претендира се и ю.к. възнаграждение.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

На 03.02.2021г. е извършена проверка на обект , стопанисван от жалбоподателя –пицария „Пица Буона“, относно спазване на данъчното и осигурителното законодателство, като първоначално е извършена контролна поръчка на обявения телефон на пицарията с доставка до адрес. Доставената поръчка на стойност 27,40 лв е заплатена от поръчващия , като същата не била придружена с фискална касова бележка , а с бележка от нефискален принтер. При извършената проверка в обекта от ФУ е изваден КЛЕН , при което е установено , че направената покупка не фигурира в него. Прието е от проверяващите , че е извършено нарушение , тъй като за направената поръчка не е издадена нито фискална касова бележка , нито бележка от кочан , както и работещ в обекта фискален апарат. Резултатите от проверката са отразени в Протокол за извършена проверка сер.АА № 0066825 от 03.02.2021г., приложен по делото , констатациите в който не се оспорват от страните. Към същия са приложени и събраните в административното производство доказателства , вкл. бележката от нефискален принтер и извадката от ФУ.

При горната фактическа обстановка и направени констатации от поверяващите в обекта за нарушение на чл.25,ал.1 във вр. с чл.3,ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ на дружеството-жалбоподател, стопанисващо обекта, на основание чл.186,ал.1,т.1,б.“а“ от ЗДДС е издадена процесната заповед за налагане на ПАМ-запечатване на обект и забрана достъпа до обекта за срок от 14 дни.

Посочено е в заповедта , че при определяне на продължителността на мярката са взети предвид тежестта на нарушението и последиците от същото. Посочено е , че целта  е промяна в начина на осъществяване на дейността. Изрично са изложени мотиви , че продължителността на срока е определена като е взет предвид вида на търговския обект, вида на извършваните услуги и предлаганите стоки , както и факта , че се издават нефискални касови бележки за извършените доставки, което води до заблуждаване на клиентите.

За нарушението на дружеството е съставен и АУАН от 17.02.2021г.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното :  

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган-Началника на отдел „Оперативни дейности“-Велико Тръново в дирекция „Оперативни дейности“ , ГДФК в ЦУ на НАП-в кръга на неговите правомощия, съобразно разпоредбата на чл. 186, ал. 3, вр. с ал. 1 от ЗДДС и на основание заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на изпълнителния директор на НАП, в съответната писмена форма и необходими реквизити, поради което представлява валиден административен акт.

Същата е постановена в съответствие с материалния закон, при липса на нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с целта на закона.

Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС принудителната административна мярка "запечатване на обект за срок до един месец" независимо от предвидените глоби и имуществени санкции се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118. Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, като съобразно чл.25 от наредбата при разносна търговия фискалната касова бележка се издава от лицето по чл. 3 и се предава на разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача при плащането, освен когато плащането по продажбата се регистрира и отчита чрез фискално устройство на мястото на предаване на стоката или услугата. По делото безспорно е установено, тези обстоятелства не се оспорват и от жалбоподателя , че за извършената покупка с доставка на стойност 27,40 лв от единственото налично в обекта ФУ не е издадена фискална касова бележка , а е издадена нефискална такава, която именно е предадена на купувача и въз основа на която същият е заплатил сумата, поради което са налице визираните в разпоредбата на чл.186,ал.1,т.1, б“а“ предпоставки за налагана на процесната ПАМ „запечатване на обект“ - неиздаване на документ за продажба по чл.118 от ЗДДС.

Съдът намира, че административният орган е определил правилно и продължителността на срока на наложената ПАМ, като е обсъдил конкретните факти, естеството и тежестта на нарушението-нарушението на данъчното законодателство , касаещо отчетността ,  вида на извършваната дейност и е направил извод за необходимостта да се предотвратят нежелателните последици за фиска, в частност да се промени начина на осъществяване на дейността , като е изложил съображения конкретно  и относно начина на осъществяване на нарушението- чрез издаване на нефискални касови бележки, което  е приел за утежняващо обстоятелство. Навадените доводи за незаконосъобразност на заповедта поради липса на мотиви относно срока на наложената ПАМ не се възприемат от съда, тъй като тази защитна теза на жалбоподателя не съответства на съдържанието на оспорената заповед. Съгласно чл. 186, ал. 1 ЗДДС максималният срок, който може да се наложи е 30 дни. Срокът в случая е определен в рамките на оперативната самостоятелност на административния орган и е в рамките на законоустановения максимален размер. Изложени са достатъчно мотиви, позволяващи преценка за съответствие с принципа на съразмерност по чл. 6 АПК. В тази връзка оплакванията на касатора за неспазване на принципа на съразмерност са неоснователни, вкл. и относно доводите , че нарушението е първо такова и че търговецът няма публични задължения, тъй като органът е обосновал съображенията си за налагане на посочения срок на ПАМ , които изцяло се споделят от съда. Разпоредбата на чл.186а от ЗДДС е неприложима в случая.     

Неоснователни са и доводите за незаконосъобразност на обжалваната заповед поради липса на съставен АУАН и проведено административно-наказателно производство. В случая след издаването на заповедта за налагане на ПАМ е издаден АУАН от една страна, а от друга налагането на принудителна административна мярка не е обвързано с издаването на наказателно постановление или с образуването на административно-наказателно производство. Двете производства са самостоятелни и не е налице преюдициалност на административно-наказателното производство спрямо това за налагане на принудителна административна мярка. Изрично разпоредбата на чл.186 от ЗДДС разписва предпоставките за налагане на ПАМ като тази мярка за административна принуда е законово установена и не е предоставена преценката за налагането ѝ на органа . Действително нормата на чл. 187, ал. 4 ЗДДС предвижда прекратяване на мярката от органа по молба на административнонаказаното лице след заплащане на глобата или имуществена санкция, но това са обстоятелства релевантни за прекратяване на мярката, не и относно нейното налагане. В случая съдът извършва преценка на законосъобразността на заповедта за налагане на принудителната административна мярка, а доводите във вр. с чл.187,ал.4 от ЗДДС касаят нейното изпълнение. Още повече, че в случая липса разпореждане за предварително изпълнение на заповедта, поради което и това право на жалбоподателя не е нарушено. По идентични съображения са неоснователни доводите за незаконосъобразност на заповедта с оглед посочената дата на запечатване на обекта: посочената дата касае самото привеждане в изпълнение на заповедта след влизането ѝ сила, но съгласно чл.166,ал.1 от АПК в случая това изпълнение е спряно с подаването на настоящата жалба.

Предвид гореизложеното заповедта е законосъобразна като постановена в съответствие с материално-правните разпоредби, в предвидената от закона форма, мотивирана е, вкл. и относно срока /противно на изложеното в жалбата/, и при издаването и не са допуснати нарушения на административно-производствените правила.

Заповедта е издадена и в съответствие с целта на закона- предотвратяване и преустановяване на административни нарушения в защита на държавния бюджет и осигуряване на нормално функциониране на цялата държавна бюджетна система.

Жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

С оглед изхода на спора искането на представителя на ответника за присъждане на направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт е основателно съгласно разпоредбата на чл. 143 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и следва да бъде уважено, като следва да бъде присъдено същото в полза на ЮЛ, към което е органа, издал акта. На основание чл.2,ал.2 от ЗНАП в полза на НАП съобразно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ с оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да бъде присъдено възнаграждението в размер на 100 лв.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХЪРЛЯ жалбата на „До Си Мо Си“ООД със седалище и адрес на управление гр.Видин, представлявано от Х.В.В., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №11002/ 08.02.2021г. на Началник отдел „Оперативни дейности“-Велико Търново, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която на „До Си Мо Си“ООД е наложена ПАМ-запечатване на търговски обект-пицария „Пица Буона“, находяща се в гр.Видин, и забрана на достъпа до обекта за срок от 14 дни.

ОСЪЖДА „До Си Мо Си“ООД със седалище и адрес на управление-гр.Видин, представлявано от Х.В.В., да заплати на Национална агенция за приходите – гр.София, разноски по делото в размер на 100/сто/ лв, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Административен съдия: