Р Е Ш Е Н И E
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.П.,………………г.
П.ски окръжен съд, гражданско отделение , в публичното заседание на двадесет и четвърти окто***и през двехиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
при секретаря
Евгения Луканова като
разгледа докладваното от ЧЛЕН СЪДИЯ ПАНОВА възз.гр. дело № 714 по описа на П.ски
окръжен съд за 2019 г и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № *** от 19.07.2019 г по гр. дело № ***/2019г
по описа на РС – П. състав на същия съд
е ОСЪДИЛ ***
гр. П., БУЛСТАТ ***, с адрес на управление гр. П., ул. „***” № 3, представлявана от К.В.Н., да заплати на Л.В.В. ***, ЕГН **********, следните суми:
-сумата от 1 615, 12 лв., представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 10. 04.
2016 год. до 31. 03. 2019
год., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба- 10.
04. 2019 год., до окончателното изплащане на сумата;
-сумата от 228, 55 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от падежа на всяко месечно
плащане до 31. 03. 2019 г
Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.
Срещу така постановеното решение въззивна
жалба е подадена от *** – П. , в която се възразява ,че решението на РС - П. е незаконосъобразно, неправилно и постановено
при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Възразява се, че РС неправилно е приел, че
следва да се преизчислява положения нощен труд от служителя по правилата на чл.
9 ал. 2 от НСОРЗ. Възразява се, че за процесния период са действали две наредби
по различно време за реда на организация и разпределянето на работното време,
за отчитането му и компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивка на държавните служители в ***.
В тези наредби липсва текст, който да допуска преизчисляване на нощен към
дневен труд с определен коефициент. За исковия период е действала една наредба
№ ***/2014 г ,но само за 4 дни и незаконосъобразно РС – П. е обосновал изводите
си на разпоредбата на чл. 31 ал.2 от
тази наредба. Възразява се, че не е налице празнота в нормативната уредба за
работното време ,отчитането и заплащането му на служителите по служебно
правоотношение.Служителите от *** могат да полагат по 8 часа нощен труд за
разлика от служителите по трудово правоотношение. Възразява се, че положеният
нощен труд е заплатен изцяло с допълнително възнаграждение от 0,25 лв на час.
Възразява се, че по отношение на тази група служители по служебно
правоотношение е неприложима НСОРЗ.Възразява се, че по делото не са събрани
доказателства, че служителят е работил над рамките на установеното работно
време по график. Възразява се, че не са обсъдени възраженията на ответната
страна пред първоинстанционния съд. Претендира се отмяна на атакуваното решение
и
постановяване на друго такова, с което да се
отхвърлят предявените искове.
Въззиваемата страна, редовно
призована, чрез процесуалния си представител адв. В.П., оспорва жалбата като
неоснователна. Възразява се ,че редът за
организацията на работното време, отпуските и почивките, отчитането на
положения труд, режима на дежурство, се определят от наредба на министъра на
вътрешните работи. Възразява се, че в действащата за процесния период
наредба липсва правна регламентация за
преизчисляване на нощния труд в дневен, каквато регламентация е налице за
работещите по трудово правоотношение. Възразява се, че правилно съдът е приел,
че следва да се приложи разпоредбата на чл. 9 ал.2 от НСОРЗ, тъй като и в
международни актове не се допуска различно третиране на гражданите по отношение
на правото им на труд, както и правилно е приел, че следва да се прилагат
едновременно и посочената по – горе
разпоредба и тази на чл. 8 от НСОРЗ.Претендира се потвърждаване на атакуваното решение като
правилно и законосъобразно.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе
предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със законовите изисквания, намира за
установено следното:
ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА И ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА
СПОРНИТЕ въпроси по
делото касаят наличието на условия за
заплащане на дължимо трудово
възнаграждение за положен извънреден
труд в резултат на превръщане на положен нощен труд в дневен такъв
РС – П. е приел ,че между страните не е налице спор, че през процесния
период от 10. 04. 2016 год. до 31. 03.
2019 год. ищецът е полагал труд по служебно правоотношение при ответника на
длъжността „младши инспектор група ООР“.
В конкретния случай отношенията между страните
се уреждат от З***, който се явява специален по отношение на ЗДСл. по аргумент от чл. 142 ал. 2 от З***. Според РС разпоредбата на чл. 187
ал. 3 от З*** регламентира,
че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни- подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24- часови смени- сумирано за тримесечен период. Съгласно разпоредбата на
чл. 187 ал. 5 от З*** работата извън редовното работно време се компенсира с
допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение
за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни- за служителите на
ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите,
работещи на смени. С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е
полагал труд през нощта (от 22. 00 часа до 06. 00 часа), а
отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство
също липсва спор между страните. От това следва,според РС, че в
процесния случай приложими в
отношенията между страните са и разпоредбите на чл. 187 ал. 5- 6 от З***, предвиждащи
компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за
извънреден труд за служителите на смени.
РС е приел, че от съществено значение за разрешаване на
възникналия между страните правен спор е обстоятелството дали по отношение на
ищеца намира приложение нормата на чл. 9
ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
предвиждаща преизчисление на положения нощен труд. В тази връзка РС е приел, че според чл. 187 ал. 9 от З***
редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Хронологията на
издадените такива наредби, според РС, е
следната: за периода от 19. 08. 2014 год. до 01. 04. 2015 год. е действала
Наредба № 8121з- 407/ 11. 08. 2014 год. (ДВ, бр. 69 от
19. 08. 2014 год., в сила от 19. 08. 2014 год., отм., бр. 40 от 02. 06. 2015 год., в сила от 01. 04. 2015 год.). От 01. 04. 2015 год. до 29. 07. 2016 год. е действала
Наредба № 8121з- 592/ 25. 05. 2015 год., която е била
отменена с решение № 8585 от 11. 07. 2016 год. на ВАС на РБ по адм. д. № 5450/ 2016 год., обн. в ДВ бр.
59 от 29. 07. 2016 год. От 02. 08. 2016 год. понастоящем
действа Наредба № 8121з- 776 от 29. 07. 2016 год. (обн., ДВ, бр.
60 от 02. 08. 2016 год., в сила от 02. 08. 2016 год.). Текстовете на
чл. 3 ал. 3 и в трите наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22. 00 часа и 06. 00 часа, като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов период.
Съобразно чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з- 407/ 11. 08. 2014 год. при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22. 00 часа и 06. 00 часа за отчетния
период се умножава по 0,143. В следващите две наредби № 8121з- 592/ 25. 05. 2015 год и № 8121з- 776/ 29. 07. 2016 год., приложими към
процесния период, липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Липсата на изрична норма
обаче, според РС, не следва да се тълкува като законово въведена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в *** часове нощен труд в дневен, а
представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на
такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в ***, следва,
според РС, субсидиарно да се приложи чл. 9 ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, или коефициент 1. 143. В противен случай държавният служител в *** би се поставил в неравностойно
положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се
регулират от Кодекса
на труда.
По изложените съображения исковата претенция
за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване
на положените часове нощен труд в дневен, според РС, се явява доказана по основание. От заключението на
назначената съдебно- счетоводна експертиза се установява, според РС – П., че за периода от 10. 04. 2016 год. до 31. 03. 2019 год. ищецът е положил нощен
труд, който преизчислен с коефициент 1. 143 за превръщането му в дневен труд възлиза
общо на 244,
53 часа, като дължимото незаплатено от ответника възнаграждение е в размер на 1 615, 12 лв. Предвид
изложеното предявеният главен иск следва да бъде уважен изцяло, като на ищеца
следва да се присъди и законната лихва от депозирането на исковата молба в
съда- 10. 04. 2019 год., до окончателното изплащане на сумата.
Задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение за извънреден
труд е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение, а за
последното е установен срок. На основание чл. 84 ал. 1 от ЗЗД, според РС, ответникът е изпаднал в забава след изтичане
на срока, в който е трябвало да се изплати съответното възнаграждение. РС е
приел, че акцесорната претенция за
мораторна лихва е основателна за периода от падежа на всяко изискуемо вземане
до 31. 03. 2019 год. Съгласно заключението на вещото лице за същия период
обезщетението за забава възлиза на 228, 55 лв., предвид на което искът следва
да бъде уважен изцяло.
Решението на
РС – П. е частично незаконосъобразно
Първоинстанционният съд е изложил мотиви за
изводите си, които не се споделят изцяло от въззивния съд.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Неоснователно е оплакването, че ПлРС в
противоречие със Закона е приел липса на нормативна уредба в Наредбите по З***
и по аналогия е приложил чл.9 ал.2 НСОРЗ. При липсата на специално правило,
което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в
дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните
служители в ***, правилно съдът е приел, че е налице нормативна празнота, която
следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ).
Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е.
приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143,
получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/
и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на обратното становище би
поставило държавния служител в *** в неравностойно положение спрямо работниците
и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата.
В подкрепа на тези разсъждения е и Р № 311/08.01.2019г.
по гр.д. № 1144/2018г. на ВКС на РБ, изясняващо че това тълкуване е в
съответствие с основния правен принцип за равенство и недопускане на
дискриминация, закрепен в чл.6 КРБ и чл.14 ЕКЗПЧОС.
По отношение на направеното с въззивната жалба
възражение, че в процесния случай не е налице положен извънреден труд по
смисъла на чл.143, ал.1 КТ
по съображения, изложени в приложеното по делото писмо с изх. № 94-НН-198 от
29.08.2011г. на Министерство на труда и социалната политика (МТСП), същото е частично
основателно само за периода от 01.01.2018г. до 17.07.2018г., но поради
действието на чл.9Г от НРВПО, а не по доводите на ответника. Посоченото писмо
няма нормативна сила и анализирането му би довело до противоречиви разбирания относно
приложението на НСОРЗ и НРВПО досежно наличието на извънреден труд в случаите
на преизчисляване по чл.9, ал.2 НСОРЗ.
Съгласно чл.143 КТ извънреден е трудът, който се полага
по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или
на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него
работно време. Съгласно чл. 142, ал.2 КТ
работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време –
седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече
от 6 месеца. Работното време на държавните служители в ***, работещи на 8-, 12-
или 24-часови смени, се изчислява сумирано за тримесечен период предвид чл.187, ал.3,
изр.1 З***. Сумираното изчисляване на работното време е форма на
отчитане на работното време, при която установената нормална продължителност на
работното време се спазва средно за определен по-продължителен период от време,
който в процесния случай е тримесечен. При сумираното изчисляване
продължителността на работния ден не е еднаква, поради което за работодателя не
съществува задължение през всеки календарен период (седмица, месец) да
осигурява отработване на пълния размер на законоустановеното работно време,
което за държавните служители в *** е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица съгласно чл.187, ал.1 З***.
На 01.01.2018 г.
е влязла в сила нормата на чл.9Г (нов - ДВ,
бр. 41 от 2017г., в сила от 01.01.2018г.) от НРВПО, съгласно която
отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за
който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от
часовете, определени съгласно чл.9Б от Наредбата, се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 КТ
пред Инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в дневни.
По-късно по силата на § 3 от Постановление на
Министерския съвет № 131 от 05.07.2018г. за изменение и допълнение на Наредбата за работното време,
почивките и отпуските (обн. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018г., в сила от
17.07.2018г.) в чл.9Г думите "без превръщане на нощните часове в
дневни" се заличават. Тоест отчетените в повече часове и в двата случая са
извънреден труд, като при превръщане на нощните часове в дневни броят им със
сигурност е над броя отработени часове, определени по чл.9Б НРВПО.
За периода от 01.01.2018г. до 17.07.2018г. е действало правилото
на чл. 9Г (нов - ДВ,
бр. 41 от 2017г.) от НРВПО, съгласно което извънредният труд се
отчита без превръщане на нощните часове в дневни. При сумирано изчисляване на
работното време обаче отработените часове (фактически отработените часове, към
които се прибавят часовете, получени след превръщане на нощните часове в дневни
с коефициент 1,143) се определят в края на отчетния период и се съпоставят с
работните часове при нормална продължителност на работното време за същия този
период. Именно в края на отчетния период се извършва преценката за наличието на
положен извънреден труд и съответно тогава става дължимо възнаграждението за
положен извънреден труд. Поради това правилото на чл. 9Г НРВПО
намира приложение за два от периодите на отчитане (01.01.2018г. – 31.03.2018г.
и 01.04.2018г. – 30.06.2018 г.), но не и за положените за периода от 01.07.2018
г. до 17.07.2018 г. часове нощен труд, тъй като те попадат в отчетния период от
01.07.2018г. до 30.09.2018г. и по отношение на тях преценката за наличието на
извънреден труд следва да се извърши към 30.09.2018 г., когато вече действа
новата редакция на чл.9Г от НРВПО
(изм. ДВ, бр.58 от 13.07.2018г.).
Съобразно неоспореното заключение на вещото лице по
назначената съдебно-икономическа експертиза за периода от 01.01.2018 до
30.06.2018г на ответника са се дължали общо
249,35 лв. главница и 22,93лв. лихви, които следва да се извадят от
общия размер на възнаграждението за извънреден труд, изчислено от вещото лице
за целия исков период. Получената сума възлиза на 1365,77лева, до който размер
искът се явява основателен, като за горницата над тази сума до пълния предявен
размер от 1615,12 лева искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
От присъдената сума за лихва за забава от 228,55 лв. следва да се извади сумата от 22,93лв. За периода от 10.04.2016г. до 31.03.
2019г. се дължат 205,62лв лихви , а за
разликата до 228,55 лв. пълния размер на присъдената сума искът следва да се
отхвърли като неоснователен.
При тези мотиви въззивната жалба се явява частично
основателна. На основание чл. 271, ал. 1 ГПК
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в Частта, с която
въззивникът е осъден да заплати на въззиваемия сумата над 1365,77 лв до пълния
предявен размер от 1615,12лв., представляващи дължимото и неизплатено
допълнително възнаграждение за извънреден труд , получено след преизчисляване с
коефициент 1, 143 на положения от въззиваемия труд за периода от 10.04.2016г до 31.03.2019г ведно
със законната лихва от 10.04.2019г. до окончателното плащане, като вместо него
следва да се постанови, че искът се отхвърля като неоснователен за горницата.
Решението
следва да се отмени и за лихвата, разноските и дължимата д.т. от ответното ОД ***
гр.П. в Частите, с които ответникът е осъден да плаща на ищеца сумата над 205,62 лв до пълния предявен размер от 228,55 лв.,
представляваща дължимата лихва за забава върху неизплатената главница за периода
от 10.04.2016 до 31.03.2019г., а за
горницата – искът за лихвата за забава следва да се отхвърли като
неоснователен.
С оглед
гореизложеното следва да се отмени решението в частта за държавната такса,
дължима от *** – П. за разликата над 104,63лв до постановения размер от 114,60лв,
както и за разноските за ВЛ за разликата над 127,80 лв.
С оглед
гореизложеното следва да се отмени решението и в частта за присъдените разноски
за разликата над 298,20 лв с оглед отхвърлената и уважена част на иска.
Разноски за въззивното
производство се дължат по компенсация съразмерно
на уважената и отхвърлена част от въззивната жалба . ОД *** гр.П. претендира заплащането на 100 лв
юрисконсултско вънаграждение и сумата за държавна такса по въззивната жалба от
57,30 лв. Другата страна във въззивното производството има претенция за разноски в размер на 200 лв
адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на делото пред въззивната
инстанция и след компенсация следва да
се осъди
*** – П. да заплати на другата страна разноски в размер на 176,72лв.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ №
*** от 19.07.2019 г по гр. дело № ***/2019г по описа на РС – П. В ЧАСТТА, В КОЯТО е РАЙОНЕН СЪД – П. Е ОСЪДИЛ на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179,
ал.1, вр.чл.187 от З*** ***-П. ЕИК ***,
адрес: гр.П., ул.*** № 3, представлявано от К.Н. ДА ЗАПЛАТИ на Л.В.В. ***, ЕГН ********** сумата
от 1
615, 12 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд за периода от 10. 04. 2016 год. до 31. 03. 2019 год., получен в
резултат на преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба- 10. 04. 2019 год.,
до окончателното изплащане на сумата ЗА РАЗЛИКАТА НАД сумата от 1367,77 лв до постановения размер от 1615,12 лв
КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ ОТ Л.В.В.
***, ЕГН ********** СРЕЩУ *** НА *** – П.
ИСК на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1,
вр.чл.187 за заплащане на сумата 1 615,12 лв. - неизплатено възнаграждение за
положен извънреден труд, след превръщане на нощните часове към дневни за
периода 10.04.2016 г. до 31.03.2019 г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на завеждане на делото - 10.04.2019г. до окончателното
ѝ заплащане ЗА РАЗЛИКАТА НАД
1365,77 лв до претендирания размер от
1615,12 лв КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОТМЕНЯ
РЕШЕНИЕ № *** от 19.07.2019 г по гр. дело №
***/2019г по описа на
РС – П. В ЧАСТТА, В КОЯТО е РАЙОНЕН СЪД
– П. Е ОСЪДИЛ на основание чл.86 от ЗЗД ***-П. ЕИК ***, адрес: гр.П., ул.*** № 3,
представлявано от К.Н. ДА ЗАПЛАТИ на Л.В.В.
***, ЕГН ********** сумата от 228,55
лв., представляваща лихва за забава върху неизплатеното възнаграждение за
извънреден труд от 1 615,12 лв., за периода от 10.04.2016 г. до 31.03.2019г
ЗА РАЗЛИКАТА НАД 205,62 лв до постановения размер от 2228,55 лв КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО И ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ ОТ Л.В.В.
***, ЕГН ********** СРЕЩУ *** НА *** – П.
ИСК на основание чл. 86 от ЗЗД ИСК за заплащане
на сумата от 228,55 лв, представляваща
лихва за забава върху неизплатеното възнаграждение за извънреден труд от
1 615,12лв., за периода от 10.04.2016 г. до 31.03.2019г ЗА РАЗЛИКАТА НАД 205,62
лв до претендирания размер от 228,55 лв КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОТМЕНЯ
РЕШЕНИЕ № 1371 от 19.07.2019 г по гр. дело
№ 2258/2019г по описа на РС – П. В ЧАСТТА , В КОЯТО РАЙОНЕН СЪД – П. Е ОСЪДИЛ *** на ***- П. ДА ЗАПЛАТИ на Л.В.В. деловодни разноски за
първата инстанция ЗА РАЗЛИКАТА НАД 298,20 лв до постановения размер от 350 лв
КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 1371 от 19.07.2019 г по гр. дело № 2258/2019г по
описа на РС – П. В ЧАСТТА , В КОЯТО
РАЙОНЕН СЪД – П. Е ОСЪДИЛ *** на
***- П. ДА ЗАПЛАТИ държавна такса в
полза на Районен съд – П. ЗА РАЗЛИКАТА
НАД 104,63 лв до постановения размер от
114,60 лв и ЗА РАЗЛИКАТА над 127,80 лв за разноски за ВЛ до постановения размер
от 150 лв КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
ОСЪЖДА *** на ***-П. ЕИК ***, адрес: гр.П., ул.*** № 3,
представлявано от К.Н. ДА ЗАПЛАТИ на Л.В.В.
***, ЕГН ********** деловодни разноски за въззивната инстанция в
размер на 176,72 лв
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО в останалата обжалвана част КАТО
ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
РЕШЕНИЕТО
не
подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :
ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА СЪДИЯ
ЕКАТЕРИНА ПАНОВА :
Считам, че следва по делото да е категорично установено, че са
налице отработени часове от служителя над тримесечната норма при сумарното изчисляване
на работното време. По делото липсва такава експертиза – за тримесечната норма и за разликата отработени
часове над нея, ако има такива.