№ 398 / 1.11.2018 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.МОНТАНА, 01.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана..…….....трети наказателен състав в публично
заседание на 01 октомври........……..………….…..………………………….
през две хиляди и осемнадесета година...........……………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
при секретаря Т.Владинова...………….......................…и в присъствието на прокурора..……………………….……....…..като разгледа докладваното от
съдията Цветкова..……………………....….............АН дело 1 353 по описа
за 2018г…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 18-0996-002796/ 08.08.2018г. на Началника на Сектор „ПП” към ОД на МВР-Монтана на Г.П.Г. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 20.00 лева на основание чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП, както и глоба в размер на 100.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал Г.П.Г., който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. В съдебно заседание пълномощникът му доразвива доводите изложени в жалбата.
Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не взема становище по жалбата.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на пълномощника на жалбоподателя и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
На жалбоподателят е съставен АУАН, за това, че на 18.07.2018г. около 08.10 часа в град Монтана на ул.”акад.Иван Дуриданов”, на пътна отсечка в ж.к.”Младост” зад бл.14 е управлявал товарен автомобил „Ивеко 35 С 13” с XXXX , като при маневра „движение на заден ход” блъска паркирания зад него лек автомобил „Мазда 6” с ДКН XXXX . Водачът напуска реализираното ПТП с материални щети, без да уведоми контролните органи. Същият е установен в 13.30 часа на същия ден. Актосъставителят счел, че жалбоподателят е нарушил чл.40 ал.1 от ЗДвП и чл.123 ал1 т.1 от ЗДвП, поради което и съставил АУАН.
В срокът по чл.44 ал.1 от ЗАНН жалбоподателят написал възражения – арг.л.7 от делото, с които оспорил констатираното. Навел доводи, че не е извършил нарушенията, които са му вменени, поради което и неправилно му е съставен АУАН.
Административнонаказващият орган приел възраженията за неоснователни и издал атакуваното НП, с което на жалбоподателя били наложени и съответните наказания.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е частично основателна поради следните съображения:
По направените процесуални възражения:
Жалбоподателят оспорва констатираното в АУАН и НП. Твърди още, че атакуваното НП е издадено при напълно неизяснена фактическа обстановка.
Спорното по делото е дали жалбоподателят е извършил деяния, които по смисъла на чл.6 от АНН да съставляват административни нарушения, правилно ли са определени нарушените и санкционните норми, допуснати ли са съществени нарушения на процесуалните правила, правилно ли е определен размера на всяко едно от наложените наказания.
Предвид гореизложеното съдът намира, че описаните деяния в съставеният против жалбоподателя акт съдържат всички обективни и субективни признаци на административни нарушения по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществяват както от субективна така и от обективна страна състав на административни нарушения по чл.40 ал.1 от ЗДвП и по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, за което жалбоподателят основателно е бил санкциониран. Ето защо съдът намира, че Г.Г. е извършил посочените административни нарушения.
Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове /какъвто е настоящият/ имат доказателствена сила до установяване на противното. В конкретният случай жалбоподателят по никакъв начин не доказа твърденията си изложени в жалбата.
Съдът намира възражението за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство за неоснователно.
По разбиране на настоящият съдебен състав фактическите обстоятелства свързани с настоящият случай не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено като се има предвид характера на този вид административни нарушения.
Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя. Наказанието по чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП е превилно индивидуализирано и не подлежи на изменение. При определяне размера на наказанието по чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП обаче съдът намира, че наказващият орган е следвало да има предвид целите на наказанието определени в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също и обществената опастност на този вид административно нарушение.
Административното наказание се определя за всеки конкретен случай в рамките на посочените в правната нарма размери, съобразени с извършеното от нарушителя деяние. Това означава всяко наказание да бъде конкретно определено и съобразено с отделния нарушител, с неговата вина и различните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, довели до извършване на нарушението. Безспорно е установено от доказателствата по делото, че наказания е извършил виновно действие, което по смисъла на чл.6 от ЗАНН е административно нарушение, но при определяне на наказанието не е отчел смекчаващите вината обстоятелства, а именно че няма данни да е наказван до сега за допуснати нарушения на ЗДвП. Съдът намира, че така определеното наказание е завишено, като едно наказание граничещо към минимума би изпълнило целите на наказанието - да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установеният правен ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани така както визира чл.12 от ЗАНН, а именно наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца и глоба в размер на 100.00 лева да бъдат намалени на лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месеца и глоба от 50.00 лв.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Монтана
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 18-0996-002796/ 08.08.2018г. на Началника на Сектор „ПП” към ОД на МВР-Монтана, в ЧАСТТА, с която на Г.П.Г. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА същото на лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец и глоба в размер на 50.00 лева, а в останалата част досежно наложеното наказание на основание чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП глоба в размер на 20.00 лева го ПОТВЪРЖДАВА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: