Р
Е Ш Е Н И Е
№ гр. Асеновград, 30.12.2019г
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІV гр. с-в в публично заседание на шести ноември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕВЕНА КАБАДАИЕВА
при секретаря СТЕЛА КАРАМАНОВА като
разгледа докладваното от съдия НЕВЕНА КАБАДАИЕВА гр.дело № 844 по
описа за 2019г. и като обсъди:
Предявен иск с
правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД.
С.Е.Б.
*** моли да бъде постановено решение, с което да бъде осъден
„АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, със седалище и адрес на управление гр. София бул.
„Александър Стамболийски № 84-86,
представлявано от Филип Добринов и Светослав Ангелов сумата от 590,64лв,
платена при начална липса на основание по договор за потребителски кредит №
241450 с дата на първа вноска 14.09.2018г, ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане. Твърди, че
между страните е бил сключен договор за потребителски кредит № 241450 с дата на
първа вноска 14.09.2018г с предмет отпускане на паричен заем в размер на 700лв.
В договора била предвидена неустойка в размер на 775,10лв, ако в еднодневен срок от подписване на
договора кредитополучателят не осигури
двама поръчители или банкова гаранция, а сумата е следвало да бъде платена на
10 вноски. Сключеният договор е
недействителен на основание чл. 22 вр чл
11 от ЗПК тъй като не са посочени
условията за прилагане на договорения лихвен процент, не е посочен размерът на
възнаградителната лихва и как се разпределя във времето, освен това
надхвърля трикратно размера на законната
лихва. Договорът е недействителен и тъй
като липсва посочена в договора общата сума, дължима от потребителя и от какви
разходи е формирана, не е посочено разпределението на вноските измежду дължимите по договора суми. Твърди,
че договорът е недействителен и поради това, че няма подпис на всяка страница
от общите условия. Поради недействителност на договора съгласно чл. 23 ЗПК кредитополучателят връща
единствено заемната сума, а ищцата е заплатила по договора сумата от 1290,64лв,
или сумата от 590,64лв над получените по договора 700лв е недължимо платена. Ангажира
събиране на доказателства, претендира присъждане на адвокатско възнаграждение
по реда на чл. 38 от ЗА.
Ответникът оспорва изцяло предявения
иск. Твърди, че на 15.08.2018г между ответника, в качеството на кредитодател и
ищата, в качеството на кредистополучател е сключен договор за потребителски
кредит „Гет Кеш“ № 241450, извършено по инициатива на кредитополучателя. Ищцата
е попълнала заявка за кандидастване, и
след преглед на предоставената информация е одобрен искания от нея кредит. Съгласно договора кредитодателят се е
задължил да върне дължимата главница,
ведно с уговорената лихва от 138,20лв на 10 равни 30-дневни вноски,
всяка една в размер на 83,82лв. Оспорва твърденията за недействителност на
договора, като заявява че съгласно т.4.1 от Договора кредитополучателят дължи
годишна фиксирана лихва в размер на 41%, както и условията за прилагането му.
Възразява срещу твърдението за нищожност на договорената лихва, като твърди че липсва
трайна съдебна практика, съгласно която възнаградителната лихва не трябва да
надхвърля трикратния размер на законната
лихва. Оспорва и твърдението, че липсва
посочване на общата сума дължима от потребителя, като сочи че в т.4.2 е
посочена общо длжимата сума, която се определя с погасителния план, а в
него са посочени 10 вноски, всяка една
по 83,82лв,или общо дължима сума от 838,20лв, посочена е и неустойката в размер
на 77,51лв за 30 дни. Оспорва и твърденията за липса на информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, последоватеността на разпределение
на вноските между различните неизплатени суми,
както и правото на потребителя при
погасяване на главницата да получи извлечение под формата на погасителен план. Оспорва и твърденията за недействителност,
поради липса на подпис на всяка страница от общите условия, представя общи
условия на АЙ ТИ ЕФ ГРУП АД, подписани на всяка страница от кредитополучателя.
Представя писмени доказателства, претендира разноски.
След като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено
следното: На 15.08.2018г
между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД гр София вкачеството на кредитодател и С.Е. Бащева в
качеството на кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит Гет
кеш № 241450, по силата на който кредитодателят е предоставил на
кредитополучателя потребителски кредит под формата на кредитна линия с
максимално разрешен лимит съгласно спецификация на кредитните продукти на „АЙ
ТИ ЕФ ГРУП“ АД, като сумата на първия транш по кредита съгласно подписания
Анекс от същата дата е в размер на 700лв,
със срок на договора една година, считано от влизането му в сила.(чл.3.1), при
договорена годишна фиксирана лихва в размер
на 41 % върху главницата. Заемната сума е предоставена на кредитополучателя на
18.04.2018г(л.31). Съгласно чл. 6.1 от Договора в срок до края на следващия
ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита, кредитополучателят е
длъжен да учреди обезпечение съгласно договора , както следва – поръчителство
на две физически лица, или банкова гаранция със срок на валидност от 30 дни
след крайния срок за погасяване на всички задълженият по договора, като в
случай на неизпълнение на това задължение, кредитополучателят дължи неустойка в
размери, посочени в погасителния план. (чл.6). С Анекс от 15.08.2018г е
договорена лихва за ползване на кредита от 138,20, а размерът на ГПР е посочен
като 49,67%, отпуснатият кредит кредитополучателят се е задължил да върне на десет месечни вноски, всяка една в рамер на 83,82лв. Страните
са договорили банкова гарнция в размер на 838,20лв, и неустойка в размер на
775,10лв за целия срок на погасяване на транша по кредита(чл.9). В погасителния
план, неразделна част от кредита е посочена общо дължима сума от 1613,30лв
формирана от месечни вноски в раземер на 83,82лв , формирани от главница и
лихва, като е посочено оскъпяване от 77,51лв или в размер от 161,33лв, ведно с оскъпяване от 77,51лв в случай че не
предостави обезпечение в указания в договора срок. На кредитополучателя е представен стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити –
Приложение № 2 към чл. 5 от ЗПК, в който
е посочена общата сума, която кредитополучателят заплаща по усоения първи транш по кредита –
838,20лв, при фиксиран годишен лихвен процент от 41% и ГПР от 49,67% , изчислен
при допускане за редовно погасяване на вноските по кредита, без начислени
разходи за събиране, лихви или неустойки за неизпълнение. Съгласно
представената справка от ответника дължимата сума по кредита е в размер на
442,30лв(л.72), а платената сума по кредита е в размер на 1291лв(л.73).
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните изводи: От наведените обстоятелства и формулираният петитум
следва да се направи извод, г по гр д че
е предявен иск с правно
основание чл. 55 ал.1 от ЗЗД - за заплащане на исковата сума, платена от ищеца без основание. Предявеният
иск е допустим при наличие на правен интерес.
Разгледан по същество. Няма
спор, че между страните е бил сключен договор за паричен заем от 15.08.2018г,
по силата на който на ответника е била предоставена сумата от 700лв, за срок от
десет месеца. Видно от договора, той е бил сключен при годишна фиксирана лихва в размер на 41 % върху главницата, брой
погасителни вноски - 10, размер вноската – 83,82лв при предоставяне на
обезпечение и в размер на 77,51лв в
случай, че не предостави обезпечение в указания
срок, и посочена дата на всяка
погасителна вноска(л.29). Не се спори и относно обстоятелството, че кредитодателят е изпълнил задължението си да
предаде на кредитополучателя заемната сума, както и че ищцата е заплатила по
договора за кредит сумата от общо 1291лв. Съгласно разпоредбата на
чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на посочените в нормата
разпоредби, сред които са и тези на чл.11 ал.1 т.9 -12 вкл от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Прави се възражение от ищеца, че не е посочен размерът на възнаградителната
лихва и как тя се разпределя във
времето. Това възражение е неоснователно. Видно от представения договор, същият е сключен при фиксиран годишен лихвен
процент от 41 %, посочено е и как се
прилага – върху главницата, а в погасителния план е посочено и как се
разпределя лихвата във времето. На следващо място прави възражение за нищожност
на договорената възнаградителна лихва поради противоречието й с добрите нрави,
тъй като размерът й надхвърля трикратния размер на законната лихва, а като е
нищожна това води до липса на договорена лихва, и оттам до противоречие с чл. 11 т.9 от ЗПК. Това
възражение също е неоснователно. В чл. 19 ал.4 ЗПК е въведена забрана годишният
процент на разходите да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. В процесният договор
е уговорен ГПР от 49,66%, и фиксиран годишен лихвен процент по заема в размер
на 41 %, или надвишаващ четири пъти размера на законната лихва. С оглед
на това не може да се приеме, че е налице нищожност на клаузата относно
договорената лихва, оттам липса на уговорена лихва, а следователно и недействителност на договора поради противоречието
му с чл. 11 т.9 ЗПК. Неоснователно е и
възражението за недействителност
на договора поради неспазване изискванията на чл. 11 т.10 от ЗПК. В чл. 4.4 от
Договора е посочен ГПР от 49,66%, а в погасителния план -
и общата сума дължима от потребителя. Неоснователно е възражението за
недействителност на договора за кредит поради неспазване изискванията на чл. 11
т.11 от ЗПК – цитираната разпоредба изисква посочване условията за издължаване на
кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми. Размерът на погасителните вноски, броя, датите на плащане, както и
разпределението на сумите ведно с оскъпяването са посочени в погасителния план.
Прави възражение за недействителност на договора поради противоречие с чл. 11
ал.1 т.12 ЗПК – цитираният текст изисква в договора да се съдържа информация информация
за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за
кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от
изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план
за извършените и предстоящите плащания. Това право на кредитополучателя е
посочено в чл.9.1 от ОУ на „Ай Ти Еф
Груп“ АД гр София, нераздела част от договора. Неоснователно е възражението за
недействителност на договора поради противоречие с чл. 11 ал.2 ЗПК, тъй като
съгласно чл. 22 ЗПК противоречието с чл. 11 ал.2 от с з не води до недействителност(по
арг на противното). Ето защо съдът намира иска неоснователен и като такъв ще се
отхвърли.
При този изход на делото, направеното искане и на основание чл. 78 ал.3 ГПК ще
се присъдят разноски в полза на ответника в размер на 600лв заплатено
адвокатско възнаграждение.
Поради,
мотивите изложени по-горе, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск от С.Е.Б.
ЕГН ********** *** да бъде осъден АЙ ТИ ЕФ ГРУП АД ЕИК202255877,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Александър Стамболийски“ №
84-86, представлявано от Филип Добринов и Светослав Ангелов да й заплати сумата
от 590,64(петстотин и деветдесет лв и шестдесет и четири ст)лв , платена от
ищцата при начална липса на основание по договор за потребителски кредит 241450
с дата на първа вноска 14.09.2018г,
ведно със законната лихва от предявяване на иска.
ОСЪЖДА
С.Е.Б. ЕГН ********** *** да заплати на АЙ
ТИ ЕФ ГРУП АД ЕИК202255877, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Александър Стамболийски“ № 84-86, представлявано от Филип Добринов и Светослав
Ангелов разноски по производството в размер на 600(шестотин)лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: