Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 02.12.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на трети ноември две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
МИРОСЛАВ
ВЪЛКОВ
при секретаря Татяна Тотева и с участието на прокурора
Кирил П., като разгледа докладваното от съдия Христова к.а.н.д. № 179/2020г. по
описа на Административен съд Ловеч, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение № 260010/20.08.2020г., постановено по н.а.х.д.
№ 545/2020г., Ловешки районен съд, първи наказателен състав е отменил като незаконосъобразен
електронен фиш серия К № 3333206, издаден от ОД на МВР Ловеч, с който на С.Т.П.
с ЕГН ********** *** – законен представител на „Коин Консулт” ООД, е наложена
на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) глоба в размер на 400 лв. за извършено нарушение по чл.21, ал.1
от ЗДвП.
Решението е обжалвано в законния срок с касационна
жалба от надлежно легитимирано лице – ОД на МВР Ловеч, страна по н.а.х.д. № 545/2020г.
по описа на Ловешки РС.
В жалбата се излагат твърдения за неправилност на
съдебния акт като постановен в нарушение на материалния закон. Твърди се, че
неправилно въззивния съд е приел, че жалбоподателят не е могъл да упражни и
защити правата си поради нередовно връчване на процесния ЕФ. В тази връзка се
излага, че фишът е изпратен с писмо с обратна разписка, която се е върнала като
надлежно връчена на служител на юридическото лице. Твърди се на последно място,
че нарушението е доказано по безспорен начин и издадения при условията и по
реда, предвиден в ЗДвП, ЕФ е законосъобразен. Иска се отмяна на решението на РС
Ловеч и потвърждаване на електронния фиш.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, чрез
упълномощен юрисконсулт поддържа жалбата и ангажира становище за нейната
основателност с подробно изложени доводи.
Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание не
се явява и не се представлява. В представено писмено становище оспорва
касационната жалба и моли за потвърждаване на оспореното решение, като излага
доводи по същество на спора.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд Ловеч, втори касационен състав,
след като извърши проверка на обжалваното съдебно решение и съобрази доводите
на страните, както и доказателствата по делото, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна и е допустима.
Съгласно чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН,
административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на
съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по
принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци
на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и
служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът
намира касационната жалба за основателна. Аргументите за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства районният
съд правилно е установил фактическата обстановка, от която е видно, че на 28.11.2019г.
в 16:31 ч. в с. Сопот, област Ловеч, на ПП І-
При така установеното от фактическа страна, районният
съд приел, че от формална страна електронният фиш е съставен в
законоустановените срокове и притежаващ изискуемите по закон реквизити, при
пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. При
обсъждане на събраните писмени доказателства районният съд приел, че мобилната
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение е одобрен тип
средство за измерване, преминала е техническа проверка, а по същество стигнал
до правилния извод, че нарушението е безспорно доказано от събраните
доказателства.
За да отмени електронния фиш, въззивният съд приел, че
наказващият орган е допуснал съществено нарушение на процедурата по връчването
му. Мотивите на решаващия състав са, че писмото с обратната разписка не е било
връчено лично на жалбоподателя и той е узнал за него случайно в по-късен
момент, което е нарушило правата му по закон да се защити чрез подаване на
декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП за лицето, действително управлявало
автомобила, или възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП, както и да заплати в
законовия срок 70% от наложената му глоба. По този начин съществено били
нарушени процесуалните права на жалбоподателя по издаването и оспорването на ЕФ.
Настоящият състав намира
посочените касационни основания и доводи на жалбоподателя за основателни, а
решението – предмет на проверка в настоящото производство, за валидно и
допустимо, но постановено в противоречие с приложимите законови разпоредби.
Съгласно специалната разпоредба на чл.189, ал.5, изр.
първо от ЗДвП, електронният фиш по ал.4 се връчва на лицето по чл.188, ал.1 или
2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на
определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при
осъществяване на функциите и правомощията им. В случая от данните по делото е
видно, че процесният ЕФ е връчен при условията на първата хипотеза – с
препоръчано писмо с обратна разписка. Начинът на връчване не обуславя сам по
себе си незаконосъобразност на атакувания акт, тъй като разпоредбите, свързани
с връчването, касаят възможността за упражняване на правото на защита на
наказаното лице (каквото в случая не е отречено от съда), а нито по въззивното
дело, нито в настоящото касационно производство са приложени доказателства,
които да свидетелстват за осуетени от страна на органите процедури по чл.189,
ал.5, изр. второ, ал.6 или ал.9 от ЗДвП. Цитираните законови разпоредби уреждат
административния ред за защита против наложено административно наказание с
издаден ЕФ и упражняването на тези правни възможности в случая не е осуетено. Не
са представени доказателства настоящият ответник след узнаване за съставения ЕФ
да е опитал да упражни правата си да подаде декларация за управляване от друго
лице на МПС, или възражение, или да е поискал да заплати глобата в намален
размер от 70%, и реализирането на тези права да му е било отказано от АНО.
Нещо повече, в жалбата си до районния съд, поставила
началото на съдебното производство, жалбоподателят не е изложил никакви
съображения за осуетяване от съответните органи на процедурите по чл.189, ал.5,
ал.6 и ал.9 от ЗДвП, явяващи се резултат от неправилното, според него връчване
на ЕФ. В хода на цялото съдебно производство, развило се пред районния съд
такива възражения не са правени, въпросът за нарушени права по чл.189, ал.5,
ал.6 и ал.9 от ЗДвП не е поставян, не са представяни доказателства за това, не
са правени и доказателствени искания. Възражения, представяне на доказателства
или доказателствени искания за осуетяване ползване на правата по горните
разпоредби от ЗДвП не са правени и пред касационната инстанция. От жалбата до
районният съд е видно, че се обжалва ЕФ по отношение документите, касаещи
редовността и годността на системата за измерване на скорост, по отношение
установяване на действителната скорост, с която се е движело МПС, наличието на
Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система. На
всички тези въпроси районният съд е отговорил изчерпателно в съдебния си акт,
като ги е приел за неоснователни. Извършвайки пълна проверка на отразеното в
ЕФ, на деянието и по отношение на лицето, извършило нарушението, е стигнал до
извода, че ЕФ съответства на всички законови изисквания, че е установено по
безспорен начин нарушението, нарушителя и неговата вина.
Както бе изложено по горе, установяването на нередовно
връчване (в настоящия случай връчването е направено препоръчано с обратна
разписка, на адреса на дружеството, който е и заявения от жалбоподателя адрес,
представляващият дружеството може и да не пребивава на този адрес непрекъснато,
поради което в закона са разписани специални разпоредби за връчване в тази
хипотеза) по принцип е относимо до осъществяване правото на жалба до съда. В
настоящия казус районният съд е приел последната за подадена в срок и е
разгледал спора по същество, с което е спазено правото на съдебна защита на
наказаното лице. Електронният фиш е достигнал до знанието на нарушителя, като
последният го е оспорил пред съда, без да заяви в жалбата, поставила началото
на въззивното производство или в отделна декларация, че друго лице е
управлявало МПС, че МПС е било обявено за издирване или е със специален режим
на движение, и че му е било отказано да заплати глобата в намаления законов
размер. Такива твърдения не са изложени от него и в хода на цялото
първоинстанционно производство, въпреки че е разполагал с процесуалната
възможност да реализира правата си по чл.189, ал.5, изр. второ или ал.6 и по
чл.189, ал.9 от ЗДвП още с подаване на жалбата си до РС. Следователно изводите
на решаващия състав, че в случая са били нарушени съществено правата на защита
на наказаното лице и това е основание за отмяната на ЕФ, при липса на съответни
доказателства за горното, са незаконосъобразни. Не са налице съществени
процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правото на защита на
наказаното лице, напротив това право е упражнено в пълен обем, като в хода на
развилите се пред две съдебни инстанции производства, жалбоподателят е
разполагал в пълна възможност да изложи възраженията си и да ангажира
доказателства за тяхната основателност.
В заключение касационната инстанция приема, че при
установяване на нарушението и провеждане на специалната административнонаказателна
процедура по издаване на процесния електронен фиш няма допуснати съществени
нарушения. Безспорно са установени нарушението и авторът му, годността на
техническото средство и спазването на законовите изисквания за реквизити на
процесния ЕФ. Деянието е санкционирано законосъобразно, като наложената глоба съответства
на нормативно предвидения в чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП вид и размер на
наказанието и на констатираното превишение на скоростта за движение.
По изложените мотиви съдът
счита касационната жалба за основателна, а решението на Районен съд Ловеч за валидно,
допустимо и постановено в съответствие с процесуалните правила, но при
неправилно прилагане на закона, поради което същото следва да бъде отменено.
Тъй като делото е изяснено
от фактическа страна и не се налага събирането на нови доказателства, а съдът е
изразил подробни мотиви по съществото на спора, след като е приел, че
нарушението е безспорно доказано, обжалвания пред него електронен фиш следва да
се потвърди като законосъобразен.
Водим от горното и на
основание чл.63, ал.1, изр. последно от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, предл.
второ и чл.222, ал.1 от АПК, Ловешки административен съд, втори касационен
състав
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260010 от 20.08.2020г.,
постановено по н.а.х.д. № 545/2020г. по описа на Ловешки районен съд, и вместо
него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА като
законосъобразен Електронен фиш Серия К № 3333206 на ОД на МВР Ловеч, с който
на С.Т.П. с ЕГН ********** *** – законен представител
на „Коин Консулт” ООД, е наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182,
ал.1, т.4 от ЗДвП глоба в размер на 400 лв. за извършено нарушение по чл.21,
ал.1 от ЗДвП.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.