РЕШЕНИЕ
№ 2575
гр. Пловдив, 22.12.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на девети
декември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като
разгледа докладваното от Председателя адм.
дело № 2001 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І.
Производството и исканията на страните:
1. Производството е по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел
І от АПК, във връзка с чл. 215, ал.1 и
чл. 219 от Закона за устройство на територията.
2. Образувано е по жалба на С.И.П., ЕГН **********,
адрес: ***, чрез адвокат И.А., срещу заповед № РД-21-426/01.06.2021г., издадена
от кмета на район „Централен“ при община Пловдив, с която е наредено да бъде
премахнат незаконен строеж: „Постройка на допълващо застрояване за отглеждане на
домашно животно, находяща се в поземлен имот с идентификатор 56784.521.9 по
Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив, с административен
адрес ул. „Волга“ № 41А.
В жалбата се
навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска
отмяната му от съда. Твърди се, че ответният административен орган не е изяснил
всички факти и обстоятелства от значение за случая. Поддържа се, че не са
съобразени конструктивните характеристики на обекта, поради което същият
неправилно бил квалифицирал като „строеж“. Също така неправилно били определени
неговите граници и обем. Не бил
изследван и периодът на изпълнение на обекта, нито били установени неговите
собственици. Претендира се присъждане на сторените в хода на съдебното
производство разноски.
3. Ответникът – кмета на район „Централен“ при община
Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С., дава становище, че
жалбата е основателна.
4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, редовно уведомена
за възможността за встъпване в настоящото производство, не изпраща представител
и не взема становище по жалбата.
ІІ. По
допустимостта:
5. Жалбата е подадена в предвидения за
това преклузивен процесуален срок при наличието на правен интерес срещу
административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява
ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите
по делото:
6. На 15.04.2021 г. длъжностни лица от
район „Централен“ при община Пловдив извършили проверка на обект: „постройка на
допълващо застрояване за отглеждане на домашно животно, находяща се в поземлен
имот с идентификатор 56784.521.9 по Кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Пловдив“.В резултат на проверката бил съставен Констативен акт
№ 22/15.04.2021 г., в които било отразено, че строежът е собственост на С.И.П..
Данни за възложител и строител на
строежа не са установени. Строителството е описано като едноетажна сграда с
габарити 155 х 300 см, със стоманени - решетъчни стени, без западната, която
представлява тухлен зид с размер 300 см х 195 см. Покривът е едноскатен
ламаринен с височина в кота било – 225 см и в кота стреха – 195 см. Обектът е
изграден върху бетонова настилка с дебелина 5 см. Същият бил изграден след
03.06.2009г., тъй като преди това същият не бил отразен в Кадастралната карта.
Изготвена
била и графична част, от която е видно разположението на констатираното
незаконно строителство и неговият обем.
При тези
данни проверяващите установили, че строежът е изпълнен в нарушение на
разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ и е незаконен по смисъла на чл. 225, ал.
2, т 2 от ЗУТ, което е основание за започване на процедура за премахване на
незаконното строителство.
Актът бил
съобщен по реда на § 4, ал. 2 от ДР на ЗУТ, чрез поставяне на съобщения на мястото на проверката - ул. „Волга“ № 41А,
както и на информационното табло в сградата на администрацията.
7. Оспорващият подал възражение вх.№
94012-32079/2/18.05.2021 г. до кмета на район „Централен“ при община Пловдив, в
което заявил, че установеният „незаконен строеж“ всъщност представлява
преместваем обект, поради което Констативен акт № 22/15.04.2021 г. следвало да
бъде отменен.
8. Със заповед № РД-21-426/01.06.2021г.
кметът на район „Централен“ при община Пловдив наредил да се премахне
процесният незаконен строеж, като в мотивите си възприел изцяло, отразената в
Констативен акт № 22/15.04.2021 г. фактическа обстановка. Строежът бил
установен като такъв от шета категория,
за който не били налице условията за търпимост, предвид годината на
изпълнението му. Възраженията на жалбоподателя били обсъдени, но приети за
неоснователни, тъй като начинът на изграждане и вложените материали поставяли
строежа извън категорията на преместваемите обекти по смисъла на § 5, т. 80 от
ДР на ЗУТ.
9. За удостоверяване на компетентността да издаде
оспорения административен акт, ответникът представи заповед №
13ОА556/05.03.2013 г. на кмета на община Пловдив, с която на кмета на район
„Централен“, на основание §1, ал. 3 от ДР на ЗУТ е делегирано правомощието да
издава заповеди по чл. 225а от ЗУТ.
10.
По делото бе
допусната Съдебно – техническа експертиза, с вещо лице инж. Я.Р., чието
заключение се прие без възражения от страните и се кредитира с доверие от съда.
Според вещото лице и от огледа на място се установява, че за обекта не са
изграждани стени. Монтирани са 5 броя винкели вертикално и същите по вид
винкели – хоризонтално, за скара на покритието от трапецовидна ламарина. В
земята не са изливани фундаменти, а вертикалните винкели са дълбоко забити.
Самата стоманена конструкция, изработена за направата на клетка за куче има
П-образна форма и е изработена изцяло от
винкели 50/50мм. на заварки. Състои се от колонки в два реда - три от
едната страна и два от другата, с
напречни гредички между тях, служещи като столици за полагане на
покритието от ламарина. Цялата конструкция може да бъде “извадена" от
терена и преместена на друго място отново като клетка за куче. Стоманените
профили, от които тя е изпълнена са заварени един за друг и при внимателно
преместване конструкцията може да запази своята цялост. С тези характеристики,
експертизата счита, че обектът не представлява строеж по смисъла на тв38 от 55
на ДР на ЗУТ, тъй като може да бъде лесно отделен от терена и преместен на
друго място, където да изпълнява същата функция. Покривната ламарина не е
заварена за винкелите, а само положена върху тях и може да бъде свалена. Обект
отговаря на определението, дадено в т.80 от 55 на ДР на ЗУТ за “преместваем
обект“.
11. По делото се събраха показанията на свидетеля
Атанас Ангелов Ч., който заявява, че познава жалбоподателя, тъй като са съседи
в кооперацията, находяща се в ***. Известно му е, че П. отглежда куче. Познава
го от построяване на кооперацията през 2001 г. – 2002 г. През лятото на 2001 г.
разговарял с работник по строителството на кооперацията, който му казал, че ще
заграждат едно празно пространство на нов съсед, който има куче. Направили една
преграда на съществуващото пространство, образувано от стена на съществуващи
гаражи, монолитна ограда на южния имот и монолитна ограда към западния вход.
Това се случи между лятото и есента на 2001 г.
IV. От правна страна:
12. Според чл. 225а от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед
за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла
на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Заповедта се издава въз основа на
констативен акт, съставен от служителите за контрол по строителството в
администрацията на всяка община (район). Актът се връчва на заинтересуваните
лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Когато нарушителят е
неизвестен, копия от констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и
на определените за това места в сградата на общината, района или кметството.
По смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен,
когато се извършва: 1. в несъответствие с предвижданията на действащия подробен
устройствен план; 2. без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за
строеж; 3. при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект; 4. със
строителни продукти, несъответстващи на изискванията, или в нарушение на
правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи, ако това се
отразява на конструктивната сигурност и безопасното ползване на строежа и е
невъзможно привеждането на строежа в съответствие с изискванията на този закон;
5. при наличие на влязъл в сила отказ за издаване на акт по чл. 142, ал. 5, т.
8 от ЗУТ и 6. в нарушение на изискванията за строителство в територии с особена
териториалноустройствена защита или с режим на превантивна устройствена защита
по чл. 10, ал. 2 и 3 от ЗУТ.
Според §5, т.38 от ДР на ЗУТ „Строежи" са
надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки,
надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация,
реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за
културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи
и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения,
както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без
промяна на предназначението.
Съгласно чл. 20, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ застрояването в урегулираните
поземлени имоти е основно и допълващо. Застрояване със спомагателни, стопански,
обслужващи и второстепенни постройки, допълва основното застрояване. Правилата
относно основното и допълващо застрояване са разписани в радели VI и VII на
ЗУТ, където са предвидени специфичните характеристики и предназначение на
различните видове строежи. Така по аргумент от чл. 37 и чл. 41 на ЗУТ
"сгради" са тези строежи, чрез които се осъществява основното
застрояване на поземлените имоти съобразно тяхното предназначение (жилищни,
производствени, курортни, вилни, обществено-обслужващи и други), а чрез „постройките“
се осъществява допълващото застрояване и същите имат спомагателен и обслужващ
характер - например: барака, навес, тоалетна, изградени към основна жилищна или
стопанска сграда (в този смисъл Решение №9571 от 08.07.2010 г. на ВАС по адм.
д. № 3855/2010 г.).
По смисъла на §5, т. 80 от ДР на ЗУТ "Преместваем обект" е
обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от
повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в
пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде
ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за
което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или
премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята,
както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя.
Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при
необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или
монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект
и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на
обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж.
Според чл. 57а, ал. 3 вр. ал. 2 от ЗУТ, премахването на преместваеми
обекти се извършва по заповед на кметът на общината или оправомощено от него
длъжностно лице, въз основа на констативният акт, съставен от служителите за
контрол по строителството в администрацията на всяка община (район).
При горната фактическа и правна установеност настоящия състав на
съда, намира за безспорно, че процесният обект не разкрива белезите на
„строеж“. В тази насока се явява и приетото без възражение от страните
становището на вещото лице. Установените конструктивни характеристики на обекта
го поставят в приложното поле на §5, т. 80 от ДР на ЗУТ, поради което
премахването му може да бъде извършено по реда на чл. 225а от ЗУТ.
Мотивиран от горното при проверката
по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспореният административен акт е
незаконосъобразен като издаден в пряко противоречие с материалноправните норми
и целта на закона, поради което жалбата се явява основателна.
V. По съдебните разноски:
13. Предвид изхода на делото на жалбоподателя следва да се присъдят сторените съдебни разноски, които се доказват в размер на 1360 лева, от които 1080 лева за адвокатска защита, 270 лева за възнаграждение на вещо лице и 10 лева за държавна такса. По правилото на чл. 143, ал. 1 във вр. §1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат поети от юридическото лице, в структурата на което е административният орган.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед № РД-21-426/01.06.2021г., издадена от кмета
на район „Централен“ при община Пловдив.
ОСЪЖДА община Пловдив да заплати на С.И.П., ЕГН **********,
адрес: ***, сумата от 1360 (хиляда триста и шестдесет) лева, представляваща
направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок
от съобщаването на страните за неговото постановяване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: