№ 7915
гр. София, 15.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. Г.ЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. Г.ЕВ Гражданско дело №
20241110153043 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба (подадена първоначално пред Районен съд
– Д.) на Г.В.К срещу „К.Т“ ЕООД с която са предявени претенции за
признаване за установено по отношение на ответника, че сключеният между
страните Договор за паричен заем № ************ г. действа помежду им без
клаузите на раздел трети от договора, които уреждат „еднократна такса за
експресно разглеждане“ в размер на 3746,40 лева и цена за „изготвяне на
индивидуално кредитно предложение“ в размер на 3746,64 лева, поради
нищожността на последните поради противоречие със закона –
неравноправност, или евентуално – противоречие с добрите нрави.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника Договор за паричен заем №
************ г., по силата на който последният му е предал сумата от 5000
лева, която ищецът следвало да върне на 12 месечни вноски по 808 лева до
28.07.2024 г., като заплатил лихва от 10 % годишно, а в договора е записан
годишен процент на разходите (ГПР) от 10,34 %. Въпреки това в договора
били включени и двете посочени в горния абзац клаузи, които увеличавали
общото задължение от 9696 лева на 12 768 лева. Клаузите се оспорват, като
уреждащи забранени в Закона за потребителския кредит разходи за отпускане
и усвояване на кредита, евентуално – като несправедливо увеличаващи
размера на задължението по потребителски договор, поради което са или
неравноправни, или противоречат на добрите нрави. Претендира разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – „К.Т“ ЕАД с
който предявеният иск се оспорва като нередовен и поради това недопустим, а
и като недопустим поради това, че ищецът не бил платил оспорените от него
такси, поради което ответникът не бил дал повод за водене на делото.
Съдът намира, че са предявени обективно кумулативно съединени
искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. второ ГПК във връзка с чл.
26, ал. 4 ЗЗД; чл. 26, ал. 1, предл. първо и трето ЗЗД; чл. 10а, ал. 2 ЗПКр; чл.
146, ал. 1 ЗЗП и чл. 143, ал. 2, т. 10 ЗПКр, като разпределя доказателствената
1
тежест по исковете в съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от
страните е длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания или
възражения, по начина, описан в диспозитива на настоящото определение.
По направените от страните доказателствени искания в исковата молба
и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и
необходими към предмета на спора следните доказателства: писмените
доказателства, представени с исковата молба.
Възраженията на ответника за нередовност на исковата молба са
неоснователни – неправилното посочване на управител на ответника от страна
на ищеца не прави исковата молба нередовна, тъй като тези данни са
публичнодостъпни при посочен ЕИК на ответника (което е направено) и съдът
служебно издирва тези данни съгласно чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ, което е
направил. Видът на съединяването на искове се определя от съда и няма
съмнение при прочит на исковата молба, че те са предявени кумулативно. Що
се отнася до изискването за посочване на банкова сметка, доколкото чл. 129,
ал. 2 ГПК не препраща към чл. 127, ал. 4 ГПК, това не е условие за
нередовност на исковата молба. Доколкото ищецът има претенция за
разноски, следва да му се укаже да посочи данни за банкова сметка.
Настоящият съдебен състав намира, че възражението за недопустимост
на установителните искове, направено от втория ответник, е неоснователно,
като съгласно практиката на Съда на Европейския съюз – т. 2 от Решение от
23.11.2023 г. по дела C‑321/22 Provident Polska, потребителят винаги има
интерес да предяви и установителен иск за неравноправност на клаузи в
сключен от него договор, ако това може да обслужи друга претенция – в
случая тази по осъдителния иск срещу първия ответника, поради което тези
искове са допустими.
По направеното от ответника възражение за подсъдността на спора,
настоящият съдебен състав е установил, че макар и постоянният адрес на
ищеца да е в Община Д., същият има настоящ адрес в София, поради което на
основание чл. 113, ал. 1 ГПК по потребителския спор е компетентен
Софийският районен съд и възражението следва да се отхвърли.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 119 ГПК възражението на
ответника „К.Т“ ЕАД за ОТВОД ЗА НЕПОДСЪДНОСТ на спора.
РАЗПОРЕЖДА на основание чл. 127, ал. 4 ГПК на ищеца Г.В.К в срок
до насроченото открито заседание по делото да представи с писмена молба
данни за банковата си сметка или друг начин, по който би могъл да получи
разноските по делото.
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ съдът може да му наложи ГЛОБА съгласно
чл. 89, т. 2 ГПК.
ПРЕПИС от отговора на исковата молба и приложенията към него да се
2
изпрати на ищеца.
НАСРОЧВА гражданско дело 53043 по описа за 2024 година на
Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 12
март 2025 г. от 14:00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад на делото по чл.
146 ГПК:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове за установяване
на действителното съдържание на договор между страните, като се твърди, че
две отделни клаузи от договора за такси са нищожни поради противоречие със
закона – неравноправност или противоречие на забрана за такси за усвояване
на кредит, или с добрите нрави – като уреждащи прекомерни по размер
плащания, с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. второ ГПК във връзка
с чл. 26, ал. 4 ЗЗД; чл. 26, ал. 1, предл. първо и трето ЗЗД; чл. 10а, ал. 2 ЗПКр;
чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 143, ал. 2, т. 10 ЗПКр.
Исковете се уважават, ако съдът установи, че са уговорени такива
клаузи, като същите не съответстват на действително предоставени услуги на
близка до уговорената стойност, или уреждат такси за действия по усвояване
на кредита.
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест с оглед
правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е
да установи: сключването на договора, съдържащ двете оспорени клаузи.
УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с
възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно
проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят
възможността да направят това освен ако не посочат основателни причини за
забавянето (чл. 147 ГПК).
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
УКАЗВА на страните на основание чл. 40 ГПК и чл. 41 ГПК, че ако
променят адреса, на който са призовани, или го напуснат за повече от 30 дни,
включително ако се преместят в чужбина, са длъжни да посочат нов адрес в
Република България, на който да бъдат призовавани. Ако не направят това,
съобщенията ще се прилагат по делото и ще се смятат връчени.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните!
УКАЗВА на страните с оглед спестяване на придвижване на
служителите на съда да потвърдят получаването на изпратените до тях от съда
електронни съобщения с връщане на обратно електронно писмо на адрес:
************@***.*******.
В частта относно отказа на съда да изпрати делото по подсъдност,
определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис на страните. В останалата си
част определението не може да се обжалва.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4