Решение по дело №205/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е образувано по касационна жалба на Началника на Затвора в Бургас, чрез пълномощник Т. Ч.-старши юрисконсулт в Областна служба „Изпълнение на наказанията“ Бургас, с адрес [населено място], [улица], служебен адрес [населено място], пл.“Жени Патева“ № 1, ет. 3 против Решение № 1087 от 10.11.2023 г. по адм.дело№ 1417/2023 г. на Административният съд-Бургас.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано в частта, с която отменя Заповед № ЗН-704 от 11.07.2023г. на Началника на Затвора в Бургас, с която е отнета в полза на фонд „Затворно дело“ иззета на 23.05.2023г. от л.св. И. Н. Р. вещ-1бр. кафемелачка, без документ за собственост. Сочи се, че съдът е достигнал до погрешни правни изводи, като не е съобразил действителната фактическа обстановка.Счита за невярна констатацията, че не е дадена възможност И. Р. да бъде изслушан и да изрази становище по иззетата вещ. Излага подробни съображения относно законосъобразността на процесната заповед. Иска отмяна на обжалваното решение и и отмяна на заповед № ЗН-704 от 11.07.2023г. на Началника на Затвора в Бургас, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание касационният жалбоподател Началника на Затвора в Бургас, не изпраща представител.

Ответникът по касация И. Н. Р., редовно призован, Явява се лично и оспорва жалбата. Счита, че решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура-Бургас счита, че първоинстанционното съдебно решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл.218, ал.1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора И. Р. срещу Заповед № ЗН-704 от 11.07.2023г. на Началника на Затвора в Бургас.

С обжалваното решение съдът е отменил Заповед №ЗН-704 от 11.07.2023 г. на Началника на Затвор Бургас, с която е отнета в полза на Фонд"Затворно дело", иззета на 23.05.2023 г. от лишения от свобода И. Н. Р. вещ – 1бр. кафемелачка, без документ за собственост.

За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи за допуснати нарушения на административно производствените правила при издаването й. Н. следващо място е посочил, че заповедта е издадена на съществуващо правно основание – чл. 122, ал. 2 от ЗИНЗС, но без доказано фактическо основание за отнемане на държана вещ от лишения от свобода. Съгласно сочената разпоредба на чл. 122, ал. 2 от ЗИНЗС, "Предметите и парите, държането на които не е разрешено или не е установено чия собственост са, се изземват. Б. е приел, че в случая нито една от горните две хипотези не е налице. Позовава се на Заповед №ЛС-04-268/17.06.2022 г. на Министъра на правосъдието, с която е утвърден Списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места лишените от свобода и задържаните под стража по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, настанени в затворите, поправителните домове, затворническите общежития и арестите в затворите. В раздел І от списъка за изброени лични дрехи, вещи и хранителни продукти, които могат да се държат в спалното помещение, в т. 5. Битови вещи, буква "г" е посочена като разрешена лична вещ – механична или електрическа пластмасова кафемелачка.

Предвид горното съдът е приел, че не е налице нарушение по чл. 97, т. 1 от ЗИНЗС, която разпоредба предвижда забрана за лишените от свобода да внасят и държат при себе си неразрешени предмети.

По отношение на втората хипотеза на закона - изземване и отнемане на вещи, за които не е установено чия собственост са, съдът е приел, че не е ясно въз основа на какъв документ за собственост и въз основа на какъв нормативен или вътрешнослужебен акт администрацията на затвора изисква да притежава лишен от свобода за битовите вещи, изброени в раздел І, т. 5 от утвърдения списък на разрешени за държане в спалното помещение вещи – такъв не се сочи от ответника. Поради това съдът приема, че в случая се касае за движима вещ в обичайна употреба. При липсата на каквото и да е твърдение или съмнение, че вещта кафемелачка е държана от лишения от свобода Рибов в нарушение и на забраната по чл. 97, т. 2 от ЗИНЗС – да е взета, заета, продадена, купена, дарена или заменена вещ от друг лишен от свобода, съдът приема, че изявлението на И. Н. Р., че това е негова лична вещ е достатъчно да се приеме, че кафемелачката е с установена собственост.

В заключение, съдът приема, че обжалваната заповед като незаконосъобразна следва да се отмени, на осн. чл. 122, ал. 3 във връзка с чл. 111, ал. 6, т. 2 от ЗИНЗС.

Така постановеното решение е правилно.

Бургаския административен съд, касационен състав намира касационната жалба на Началника на Затвора в Бургас за процесуално допустима, като подадени от страна в съдебния спор, против решение, които е неблагоприятно за нея и при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна.

Спрямо установените факти съдът правилно е приложил материалния закон.

Б. в настоящия си състав споделя правните изводи на първоинстанционния съд, досежно липсата на предпоставките за издаване на процесната заповед заложени в чл. 122 ал. 2 от ЗИНЗС.

Съгласно разпоредбата на чл. 97, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС лишените от свобода не могат да внасят и държат при себе си неразрешени предмети.

Съгласно чл. 122, ал. 1 от ЗИНЗС, министърът на правосъдието утвърждава списък на разрешените вещи и предмети, които осъдените и задържаните по реда на Наказателно-процесуалния кодекс лица, настанени в затворите, поправителните домове и затворническите общежития, могат да държат при себе си и да ползват, а съгласно ал. 2 предметите и парите, държането на които не е разрешено или не е установено чия собственост са, се изземват. Собствеността им се отнема в полза на Фонд "Затворно дело" със заповед на началника на затвора.

За да бъде издадена заповед по чл. 122, ал. 2 от ЗИНЗС, следва да бъде установено наличието на една от двете хипотези, а именно, че лишеният от свобода, съответно задържания под стража държи предмети и пари, чието държане не е разрешено или не е установено, чия собственост са те.

Безспорно, в случая не е налице хипотеза на чл. 122, ал. 2 от ЗИНЗС.

Н. първо място, не е налице първата хипотеза, по отношение на едната от вещите държани от ответната страна, а именно 1 бр. кафемелачка, тъй като нейното държане не е забранено. Видно от заповед ЛС-04-268/17.06.2022 г. на министъра на правосъдието, която е общодостъпна на Интернет страницата на Министерство на правосъдието, с нея е утвърден списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места лишените от свобода и задържаните под стража. В този списък в раздел І, т. 5 попада една от вещите намерени при жалбоподателя, съгласно докладните, а именно 1 бр. кафемелачка, поради което това не е вещ, държането на която не е разрешено. След като нейното държане е разрешено, тя не подлежи на изземване по реда на чл. 122, ал. 2 от ЗИНЗС. Н. следващо място и с оглед липсата на каквото и да е твърдение, че вещта кафемелачка е държана от лишения от свобода Рибов в нарушение и на забраната по чл. 97, т. 2 от ЗИНЗС – да е взета, заета, продадена, купена, дарена или заменена вещ от друг лишен от свобода, изявлението на И. Н. Р., че това е негова лична вещ е достатъчно да се приеме, че кафемелачката е с установена собственост, тъй като се касае за движима вещ в обичайна употреба, за придобиване на която физическо лице не е длъжно да разполага с нарочен писмен документ. Ето защо, в случая не е доказан осъществен фактически състав на чл. 122, ал. 2 от ЗИНЗС и по отношение на втората хипотеза.

При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал съществени процесуални нарушения. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна, поради което решението като обосновано и материално и процесуално законосъобразно следва да се остави в сила.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В С. Решение № 1087 от 10.11.2023 г. по адм.дело№ 1417/2023 г. на Административният съд-Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.