Normal;Iiaiene;Body Text 2;С Решение № 211/14.04.2005 година, постановено по НАХД № 664/2005 година, Кърджалийският районен съд е потвърдил наказателно постановление № 9-187/ 25.07.2003 година на директора на Дирекция “Областна инспекция по труда” гр. Кърджали, с което на Стела Николова Кидикова- Димитрова от гр. Кърджали, представител на ЕТ “Декор- Стела Кидикова” гр. Кърджали, за нарушение на чл. 63 ал.2 от КТ е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева на основание чл. 416 ал.2 във вр. с чл. 414 ал.3 от КТ. Производството е образувано по касационна жалба на Стела Николова Кидикова- Димитрова от гр. Кърджали, с която решението се обжалва като неправилно- постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Съдът необосновано и незаканосъобразно приел,че жалбодателката била получила обжалваното наказателно постановление. Наказателното постановление било изпратено по пощата, като известие за доставката му не била получила. Наказателното постановление се връчвало срещу подпис лично, като не била превидена възможност да се изпраща по пощата. Не били събрани освен това достатъчно доказателства в подкрепа на наказателното постановление, за нарушение на чл. 63 ал.2 от КТ. Трудовият договор с работника Желязков бил от 07.07.2003 година, но жалбодателката нямала физическа възможност да го регистрира в РУСО Кърджали, тъй като бил краят на работното време. Въпреки, че работникът имал трудов договор, започнал да изпълнява самостоятелно задълженията си едва на 11.07.2003 година, след като му бил проведен инструктаж. Поради изложеното моли съда да отмени решението и да постанови друго, с което да отмени наказателното постановление като неправилно издадено. В съдебно заседание, касаторът поддържа жалбата. Ответникът по касация, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Моли решението на районния съд като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Окръжна прокуратура гр.Кърджали изразява становище, че жалбата е неоснователна, а решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Окръжният съд, след преценка на доказателствата по повод направените касационни оплаквания, намира жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна. Формулирано с жалбата касационно основание е това по чл. 218б ал.1 б.”в” – неправилност на първоинстанционното решение поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Във връзка с това основните оплаквания за нарушения, довели до постановяване на неправилно решение са, че наказателното постановление не било връчено на жалбодателкага, както и че извършването на административното нарушение не било доказано. Първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е събрал доказателствата от значение за установяване на обстоятелствата по наказателното постановление. Така, при извършена на 07.07.2003 година проверка от инспектори при Дирекция “ОИТ” Кърджали по работните места на ЕТ “Декор- Стела Кидикова” гр. Кърджали е констатирано, че работодателят- едноличен търговец е допуснал до работа лицето Желязко Иванов Желязков, ЕГН ********** с трудов договор № 1/07.07.2003 година на длъжност “заварчик”, без да му е предоставил копие от уведомление от РУСО гр. Кърджали. Съставен на работодателя е акт за административно нарушение, в което е отразено това обстоятелство, а въз основа на него- наказателно постановление № 9-187/25.07.2003 година на директора на Дирекция “ОИТ” гр. Кърджали, с което описаното от фактическа страна нарушение е квалифицирано като такова по чл. 63 ал.2 от КТ, за което на работодателя Стела Кидикова- Димитрова е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева на основание чл. 416 ал.2 от КТ във вр. с чл. 414 ал.3 от КТ. За да приеме за доказано извършването на административното нарушение от жалбодадателката по делото, първоинстанционният съд е дал вяра на показанията на актосъставителя Кючуков, разпитан като свидетел в съдебното производство, на показанията на св. Кехайов и Иванова; както и на събраните писмени доказателства по делото. Съдът е обсъдил защо счита, че изпращането на наказателното постановление по пощата чрез писмо с обратна разписка не представлява процесуално нарушение, ограничило правото на защита на нарушителя и е изложил доводи относно извършването на нарушението от обективна и субективна страна, поради което е потвърдил наказателното постановление като законосъобразно. Като е достигнал до горните изводи и е потвърдил на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН наказателното постановление, районният съд не е допуснал нарушение на материалния закон и необоснованост. Във връзка с довода, че на жалбодателката не било връчено наказателното постановление съобразно разпоредбата на чл. 58 ал.1 от ЗАНН, следва да бъде отбелязано, че това обстоятелство е от значение във връзка с надлежното упражняване на правото на жалба срещу издадения административен акт. От това право жалбодателката очевидно се е възползвала, като обжалването на наказателното постановление е станало в срока и по реда на чл. 60 и сл. от ЗАНН и по съответния инстанционен ред. Още повече, наказателното постановление е било изпратено по пощата, придружено с известие за доставяне на писмо, като е описано, че на жалбодателката се изпраща наказателно постановление 9-187/2003 година на Д”ОИТ” гр. Кърджали, като не възниква съмнение относно съдържанието на пощенската пратка, адресирана до жалбодателката. Така, на пратката е с посочен адрес- известният такъв на жалбодателката по административнонаказателната преписка и пощенската пратка е върната като непотърсена. В такъв случай, приложима е разпоредбата на чл. 58 ал.2 от ЗАНН, при хипотезата на която, когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху НП и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Последното /отбелязването/ не е сторено от наказващия орган и наказателното постановление не е влязло в сила, което е дало възможност на жалбодателката да го обжалва по съдебен ред /друг такъв- например административен, за оспорване законосъобразността на един издаден административен акт, не съществува/. По този начин не са нарушени процесуалните й права- субектът на административнонаказателна отговорност не е бил лишен от правото на жалба срещу наказателното постановление. Като е достигнал до същия извод, районният съд не е допуснал грешки при прилагане на релевантната правна норма към установените по делото факти с оглед неточното им юридическо квалифициране, т.е. не е допуснал твърдяното в жалбата касационно основание нарушение на материалния закон. На следващо място, касационният съд не констатира обжалваното решение да е неправилно поради необоснованост, т.е. изводите, че нарушението е осъществено от фактическа и правна страна, да не съответстват на събраните доказателства по делото. В тази връзка следва да бъде обсъдено следното: административното нарушение по чл. 63 ал.2 от КТ се осъществява чрез бездействие от страна на работодателя, който не е изпълнил задължението си да уведоми съответното ТП на НОИ за сключените с работниците и служителите трудови договори и съответно да предостави копие от това уведомление на съответното лице, т.е. работодателят има задължение не само да сключи писмен трудов договор с лицето, да уведоми за сключването му съответната РУСО, но и да връчи екземпляр от договора и уведомлението на работника и преди да изпълни това свое задължение, няма право да допусне съответното лице на работа. С противното работодателят допуска административно нарушение на чл. 63 ал.2 от КТ. Обстоятелството, че с Желязков е бил сключен писмен договор от 07.07.2003 година е несъмнено, както е безспорно и това, че уведомлението до ТП на НОИ Кърджали е изпратено на следващия ден - 08.07.2003 година и връчено на работника тогава. Тези факти не се оспорват и от жалбодателката. Обяснението, че същата нямала физическа възможност да регистрира трудовия договор на работника Желязков, тъй като проверката била извършена в края на работния ден, не изключва извършването на нарушението. Работодателят е нямал право да го допусне до работа преди трудовият му договор да бъде регистриран в ТП на НОИ и да му бъде връчено копие от уведомленито чрез подпис, което става по реда на Наредба № 5/29.12.2002 година. Обстоятелството, че работникът започнал да работи самостоятелно по-късно, след като му бил проведен инструктаж, не променя този извод- същият се е намирал в трудово правоотношение с едноличния търговец, с всички права и задължения за двете страни, произтичащи от това правоотношение. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че работодателят няма право да допусне работникът или служителят без да му е предоставил екземпляр от трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомление по чл. 62 ал.3, заверено от ТП на НОИ. Т.е. самостоятелно административно нарушение представлява както полагането на труд без сключен писмен договор, т.е. липсата на такъв при наличието на трудово правоотношение, така и допускането до работа на работник или служител преди да му е предоставен някой от документите по чл. 63 ал.1 от КТ. В настоящия случай, извършването на административно нарушение по чл. 63 ал.2 от КТ е безспорно доказано. Установено е качеството на работодател на наказаното лице по смисъла на параграф 1 т.1 от ПЗРКТ. За извършеното нарушение е наложена глоба в законоустановения размер – от 1000 лева, който е фиксиран в санкционната разпоредба на чл. 414 ал.3 от КТ. Ето защо касационната жалба е неоснователна. Така, при извършената проверка на обжалваното решение, не се констатира при постановяването му да е допуснато нарушение на материалния закон или решението да е необсновано, поради което същото следва да бъде оставено в сила като правилно. Водим от изложеното и на основание чл.40 ал.1 от ЗВАС, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 211/14.04.2005 година, постановено по НАХД № 664/2005 година по описа на Кърджалийския районен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|