№ 437
гр. Р., 22.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Милен Петров
Членове:Силвия Павлова
Мария Велкова
при участието на секретаря Недялка Неделчева
като разгледа докладваното от Милен Петров Въззивно гражданско дело №
20234500500686 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Е. Т. Д. чрез редовно упълномощен процесуален представител обжалва Решение №
989/26.06.2023 г. на Районен съд-Р., постановено по гр.д. № 1021/2023 г., с което е признато
за установено по отношение на жалбоподателката, че дължи на ”Топлофикация Р.” АД,
сумата от 994.73 лв.–цена за доставена и разпределена топлинна енергия в имот с абонатен
№ *********** за периода 22.10.2021 г.–27.09.2022 г., с лихва за забавено плащане за
периода 15.12.2021 г.-05.01.2023 г. в размер на 11.04 лв., със законната лихва върху
главницата, считано от 06.01.2023 г., както и в частта за разноските. Излага подробни
оплаквания за неправилност на съдебното решение и иска неговата отмяна и постановяване
на друго, с което предявените срещу нея искове да се отхвърлят. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна. В
о.с.з. на 14.11.2023 г., процесуалният представител на ”Топлофикация Р.” АД заявява, че
счита жалбата за неоснователна и моли първоинстанционното решение да се
потвърди.Претендира разноски.
Въззивният съд намира жалбата за допустима- подадена е от страна по спора, в
законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
По същество на жалбата намира следното :
Районен съд-Р. е издал ЗИ по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 104/2023 г. в полза на
“Топлофикация Р.” АД срещу Е. Т. Д. за сумата от 994.73 лв.- главница за доставена и
1
разпределена топлинна енергия в имот с абонатен № *********** за периода 22.10.2021 г.–
27.09.2022 г., ведно със законната лихва от 06.01.2023 г., лихва за забава от 11.04 лв. и
деловодните разноски в заповедното производство в размер на 77.20 лв., вземане по 3 броя
фактури. Длъжникът по издадената заповед за изпълнение е възразил срещу заповедта по
реда на чл.414 ГПК, поради което кредиторът е предявил иск с правно основание чл.422
ГПК за установяване на вземането си в законоустановения срок. По този иск е образувано
гр.д. № 1021/2023 г., решението по което се обжалва.
Решението е валидно и допустимо. При извършване на въззивния контрол за
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната
жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на събраните доказателства, намира, че
обжалваното решение следва да бъде отменено.
Производството е по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 предл. 1 ЗЗД и чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД – за установяване съществуването на вземания в полза на ищцовото дружество
за сумите, за които е издадена ЗИ по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 104/2023 г. В тежест на
ищеца е да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по
повод доставка на топлинна енергия за битови нужди в посочения топлоснабдяван имот и
свързаните с това други услуги /качеството на ответника на "потребител на топлинна
енергия"/, че е доставяло ТЕ в имота на ответницата за процесния период от време,
количеството на реално потребената от нея топлинна енергия, както и стойностите /размера/
на начислените за това суми и тези за услугата дялово разпределение и отчет на средствата
за дялово разпределение. За да се приеме, че ответницата дължи сумите, търсени като
стойност на доставена топлинна енергия, ищецът следва да установи главно и пълно, че
ответницата има качеството "потребител на топлинна енергия", и ако това бъде установено -
да докаже размера на вземането си.
По делото е безспорно установено, че ответницата е собственик на процесния имот,
находящ се в гр.Р., ул.”П.” **, бл.”С.”, *, *, абонатен № ***********, като от 1994 г.
страните са в договорни отношения по повод извършваните от дружеството услуги за
доставка на топлинна енергия. Няма спор относно качеството на въззиваемия, който е
топлопреносно предприятие по смисъла на чл. 126, ал.1 ЗЕ. Поради изложеното, въззивният
съд приема, че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба
на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ и ОУ. В тази връзка следва да се приеме също, че по процесния договор
дружеството-ищец има задължение да доставя топлинна енергия, а ответницата има
задължение да заплаща реално доставената й топлинна енергия.
Във връзка с размера на претендираните вземания настоящият съдебен състав
приема следното: Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/
и в Наредба №Е-РД-04-1/12.03.2020 г. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
2
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142,
ал. 2 ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Въз
основа на заключението на вещото лице по съдебно - техническата експертиза е установено,
че за процесния период са регистрирани нулеви показания за отопление на имота на ищцата,
а за битова гореща вода-съобразно показания на водомера. Експертът установява, че и
поради неосигурен достъп за финален отчет на уредите за отоплителен сезон 2021/2022 г.,
при изготвяне на изравнителната сметка следва да се начисли сметка за топлинна енергия за
отопление на имота на ищцата на база спецефичен разход на сградата.
Съгласно разпоредбите на чл. 70, ал. 2 и ал. 4 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020
г. за топлоснабдяването, всички клиенти са длъжни да осигурят достъп до отоплителните
тела и изводите за гореща вода в имота си на представителите на топлопреносното
предприятие и/или лицето по чл. 139б ЗЕ за отчитане на показанията на уредите и
водомерите за гореща вода и/или осъществяване на визуален оглед на контролните
приспособления към тях, като на клиентите, неосигурили достъп за отчет на
индивидуалните уреди за дялово разпределение, за всички отоплителни тела в имота се
начислява енергия по реда на т. 6. 5 от приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела
без уреди, а топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване се начислява по реда на
чл. 69, ал. 2, т. 2 ЗЕ. Това обаче е една прогнозна стойност, оборима с оглед останалите
събрани в производството доказателства. От ексертизата се установява, че не е
потребявана топлинна енергия в процесния имот.
При въведено оспорване от страна на ответницата, че реално не е ползвано
отопление в имота, в тежест на ищцовото дружество е да установи реалното потребление.
При постановяване на решението си съдът е обвързан да разреши спора при съобразяване на
правилото на чл. 154, ал.1 ГПК за разпределяне на доказателствената тежест. В настоящия
случай ищцовото дружество, за което е доказателствената тежест, не е провело пълно
доказване на обстоятелствата, във връзка с които претендира размера на процесното
вземане. От страна на ищеца не са оспорени твърденията на ответницата, че не е
потребявана топлинна енергия за исковия период. Всичко изложено до тук води въззивния
съд до извод за недоказаност на ищцовите претенции, поради което и исковете се явяват
недоказани.
В този смисъл решението на първоинстанционния съд е неправилно, като
необосновани се явяват изводите, че исковете са доказани.По тези съображения, решението,
с което са уважени исковете, следва да се отмени, а претенциите да се отхвърлят.
В тежест на ответника по жалбата са разноските. На Е. Д. следва да се присъди
сумата от 50.00 лв.-държавна такса по въззивната жалба, а на предоставилия й правна
помощ по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗА адвокат-сумата от 500.00 лв.-възнаграждение за двете
инстанции.
Мотивиран така, Окръжният съд
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 989/26.06.2023 г. по гр. д. № 1021/2023 г. по описа на
Районен съд- Р. и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ”Топлофикация Р.” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Р., ул.“ТЕЦ-Изток“№1 срещу Е. Т. Д., ЕГН ********** от гр.Р.,
ул.“П.” ** искове за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от
994.73 лв.- главница за доставена и разпределена топлинна енергия в имот с абонатен №
*********** за периода 22.10.2021 г.–27.09.2022 г., ведно със законната лихва от 06.01.2023
г. и лихва за забава в размер на 11.04 лв., за които суми е издадена ЗИ по чл.410 ГПК №
83/06.01.2023 г. по ч.гр.д. № 104/2023 г. по описа на Районен съд- Р..
ОСЪЖДА ”Топлофикация Р.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Р., ул.“ТЕЦ-Изток“№1 да заплати на Е. Т. Д., ЕГН ********** от гр.Р.,
ул.“П.” ** сумата от 50.00 лв.-разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА ”Топлофикация Р.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Р., ул.“ТЕЦ-Изток“№1 да заплати на адв.Т. П. Б. от АК-Р., адрес:гр.Р.,
ул.“П.К.“ ** сумата от 500.00 лв.-възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на
Е. Т. Д. на осн. чл.38, ал.1, т.2 ЗА
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4