№ 3088
гр. София, 30.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря МАЯ Ф. МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно
наказателно дело № 20211110212710 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 585727-F617125/08.07.2021 г., издадено от директора
на дирекция „Средни данъкоплатци и осигурители“ в ТД на НАП-София, на Г. ООД е
наложена „имуществена санкция” в размер на 1524.16 лева за извършено административно
нарушение по чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 86, ал. 2 ЗДДС, изразяващо се в това, че със
закъснение е бил издаден протокол по реда на чл. 117, ал. 1 ЗДДС № *********/01.11.2019 г.,
като дължимият данък е бил начислен през данъчен период месец ноември 2019 г.
В жалбата са изложени доводи за неговата неправилност, като се сочи, че АУАН е
съставен след изтичане на 3-месечния давностен срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН, не са изпълнени
задължителните реквизити на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като липсвали време, място и
обстоятелства при които е извършено нарушението, и в този смисъл същото се явявало
неясно за жалбоподателя. Твърди се, че в случая се касае за договор с периодично
изпълнение, поради което данъчното събитие не е настъпило към датата на издаване на
фактурата. Алтернативно се излагат доводи, че е налице маловажен случай на извършеното
административно нарушение, доколкото същото е осъществено за първи път, дружеството е
издало протокол по чл. 117 ЗДДС и не са настъпили негативни последици за фиска. Не се
претендират разноски.
Процесуалният представител на дружеството-жалбоподател поддържа подадената жалба
1
по изложените в същата съображения.
Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва подадената жалба, като
моли да се потвърди обжалваното НП поради неговата законосъобразност. Сочи се, че
нарушението е доказано, като е било установено през месец април, когато дружеството е
представило съответните счетоводни документи. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Депозираната жалба срещу процесното НП е процесуално допустима, доколкото е
подадена в законоустановения 7-дневен срок от надлежно легитимирано лице.
Софийски районен съд, след като обсъди доводите в същата, както и събраните по
делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314
НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира,
че не са налице основания за неговото изменение или отмяна. Съображенията на съда за
това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа
обстановка:
С резолюция № П-22222520216092-0РП-001/29.12.2020 г. било възложено извършването
на проверка от страна на ТД на НАП - София на Г. ООД.
При извършване на проверката, осъществена на 26.02.2021г. били проверени първични и
вторични счетоводни документи и регистри, като били изискани и приобщени 5 броя
декларации от лица, работещи по трудово/гражданско правоотношение с Г. ООД.
Резултатите от проверката били обобщени в Протокол № 1583368/26.02.2021 г.
На 05.04.2021 г. Г. ООД предоставило на ТД на НАП фактури от доставки, протоколи за
самоначисляване по чл. 117 ЗДДС, транспортни документи и банкови извлечения за периода
01.01.2019 г.- 31.12.2020 г.
В хода на извършената проверка по документи било установено, че Г. ООД със
закъснение е издало протокол по реда на чл. 117, ал. 1 ЗДДС № **********/01.11.2019 г.,
като дължимият данък е бил начислен за месец ноември 2019 г., по фактура № 20193 от
30.06.2019г. с издател „Bally GamikgNejherlands II BV“ – испания и получател %“Г.“ ООД с
предмет „Право на ползване на софтуер“ с ДО 77 930 евро.
На 22.06.2021 г. св. Г. К. К., на длъжност „инспектор по приходите“ в ТД на НАП-София-
СДО, съставила акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
F617125/22.06.2021 г. срещу Г. ООД за извършено от дружеството административно
нарушение по чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 86, ал. 2 ЗДДС, като приела че дружеството е
издало протокол по реда на чл. 117, ал. 1 от ЗДДС, и дължимия данък е бил начислен през
2
данъчен период месец ноември 20189, а не до 16.07.2019, т.е има закъснение от четири
месеца, като липсва и уведомяване на контролните органи по реда на чл. 126, ал. 3, т. 2 от
ЗДДС в срок от два месеца от края на месеца, в който е следвало да бъде начислен данъка.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление
№ 585944-F617125/08.07.2021 г., с което за описаното в АУАН административно нарушение,
на Г. ООД била наложена имуществена санкция в размер на 1524.16 лева.
Препис от наказателното постановление бил връчен на представител на дружеството на
19.08.2021 г., което в законоустановения срок (на 26.08.2021 г.) подало жалба срещу
последното, която инициирала настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните
по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелите
Г. К. К.; Протокол за извършена проверка от 26.02.2021 г.; резолюция за възлагане на
проверка; фактура № 20193/30.06.2019 г.; Протокол № 2918/01.11.2019 г.; платежно
нареждане и Заповед № ЗЦУ- 1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на Национална
агенция по приходите, пълномощно № РД – 04-8 от 21.05.2021г.
Изложената в АУАН и в обстоятелствената част на обжалваното НП фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени
доказателства. Съдът кредитира показанията на св. Г. К., доколкото същите са подробни,
последователни и непротиворечиви. Именно от показанията на св. К. съдът доби
информация, че при извършване на документална проверка на представените от Г. ООД
документи е установено, че дружеството-жалбоподател е издало протокол по чл. 117, ал. 1
ЗДДС по конкретно посочена фактура и е начислило дължими я данък със закъснение от
четири месеца. Показанията на св. К. се подкрепят от приложените по делото писмени
доказателства и в частност горепосочената фактура, протокол по чл. 117, ал. 1 ЗДДС и
извлечение от банкова сметка на дружеството за извършено плащане по посочената фактура.
Следва да се посочи, че дружеството-жалбоподател не оспорва тези факти, а именно, че
на 01.11.2019 г. е издаден процесният протокол по чл. 117, ал. 1 ЗДДС, с който е начислен
дължимият данък по фактурата от 30.06.2019 г.
В случая единствено е налице спор по отношение на обстоятелството, кога контролните
органи са установили нарушението – дали по време на документалната проверка на
26.02.2021г., или в последствие, когато дружеството е предоставило счетоводните
документи, а именно на 05.04.2021г.
Съдът намира, че възарженията на процесуалният представител на жалбоподателя са
неоснователин в тази насока, доколкото от протокол от извършена проверка на 26.02.2021г.
не се установява да са били предоставени счетоводни документи касаещи процесната
3
фактура, като е посочено, че са иззети като документи декларации на лица с трудови
правоотношения с дружеството, а документи са били изискани допълнително и
предоставени от дружеството на 05.04.2021г.
Съдът кредитира и останалите писмени доказателства по делото, приобщени по делото,
като намира същите за относими към предмета на доказване по делото.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от
правна страна следното:
При извършената служебна проверка съдът счита, че не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното
производство, като АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица, съгласно т.
1.3, б. „в“ и т. 2.1. от приложената Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния
директор на Национална агенция по приходите, като са спазени давностните срокове по чл.
34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН за съставяне на АУАН и НП. Не са допуснати и нарушения на
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, като АУАН и НП съдържат всички задължителни
реквизити съобразно посочените норми. С оглед на това процесният АУАН и обжалваното
НП са издадени при спазване на процесуалния закон.
Съдът намира за неоснователно възражението, че АУАН е издаден след изтичане на 3-
месечния давностен срок, регламентиран в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН. Посоченият
срок започва да тече от откриване на нарушителя, което в случая предполага установяване
на извършеното нарушение от страна на Г. ООД. По делото се установи, че протокол №
**********/01.11.2019г. е бил предоставен на проверяващите служители от ТД на НАП-
София едва на 05.04.2021г., поради и което следва да се приеме, чето нарушението и
нарушителят следва да се считат за установени именно на тази дата. АУАН е съставен на
22.06.2021 г., поради което е спазен 3-месечният давностен срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН.
Съдът намира за неоснователно и направеното възражение за допуснати съществени
процесуални нарушения при издаване на НП, доколкото в последното не са описани факти
относно това дали действително са извършени доставки на стоки и услуги, били ли са
облагаеми и ДДС бил ли е дължим за начисляване от доставчика. Съдът счита, че в АУАН и
НП ясно е посочено, че се касае за придобиване по смисъла на чл. 82, ал. 2, т. 3 ЗДДС, като
данъкът е следвало да се начисли от получателя на услугата Г. ООД, а не от доставчика й.
Посочено е и че процесната доставка е била облагаема на посоченото по-горе правно
основание, поради което съдът намира за неоснователни твърденията на дружеството-
жалбоподател, че такива факти не са описани в АУАН и НП.
При проверка на материалната законосъобразност на обжалваното НП настоящият
съдебен състав счита, че Г. ООД е осъществило състава на вмененото му административно
4
нарушение по чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 86, ал. 2 ЗДДС.
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗДДС „ Регистрирано лице, за което
данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като включи размера на данъка при
определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за
този данъчен период, респ. посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за
съответния данъчен период“. Същевременно, съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 2 ЗДДС
данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден
данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е издаден в
срока по този закон - за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем. В случая се
касае за доставка на услуги - право на ползване на софтуер, с доставчик дружество, което е
регистрирано в Кралство Испания. Съгласно разпоредбата на чл. 82, ал. 2, т. 3 ЗДДС когато
доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и
доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е
изискуем от получателя по доставката на услуги, когато последният е данъчно задължено
лице по чл. 3, ал. 1, 5 или 6 от ЗДДС. В случая безспорно се установи, че Г. ООД е данъчно
задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗДДС, като същото е следвало да начисли
дължимия данък за извършената доставка на услуги.
Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 ЗДДС данъчното събитие за така извършената
доставка е възникнало на датата, на която услугата е извършена. Видно от съдържанието на
процесната фактура, същата касае заплащане на наемни такси за ползване на софтуер от
страна на Г. ООД за периода 01.04.2019 г. - 30.06.2019 г. С оглед на това и услугата е била
извършена при приключване на посочения във фактурата период, в който е бил ползван
съответният софтуерен продукт, а именно 30.06.2019 г., когато е издадена и фактурата.
На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 6, т. 1 ЗДДС ДДС става
изискуем за процесната доставка и за Г. ООД е възникнало задължение да го начисли на
датата на възникване на данъчното събитие по чл. 25, ал. 2 ЗДДС, в случая на 30.06.2019 г.
Предвид наличието на доставка по смисъла на чл. 82, ал. 2, т. 3 ЗДДС, на основание чл.
117, ал. 1, т. 1 ЗДДС регистрираното лице, получател на услугата, в случая Г. ООД, е
следвало да състави протокол. Съгласно нормата на чл. 117, ал. 3 ЗДДС протоколът се издава
в срок 15 дни от настъпване изискуемостта на данъка, а именно до 15.07.2021 г. В настоящия
случай протоколът е издаден със закъснение на 01.11.2019 г.
С оглед на това, Г. ООД е осъществило състава на вмененото му административно
нарушение по чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗДДС, доколкото не е начислило дължимия данък, като
включи размера му при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-
декларацията по чл. 125 от ЗДДС за продажбите за съответния данъчен период.
5
Същевременно, съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 2 ЗДДС данъкът е дължим от
регистрираното лице в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е издаден в
срока по този закон - за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем. Доколкото
протоколът по чл. 117, ал. 1 ЗДДС е бил издаден със закъснение, съответно данъкът е
начислен със закъснение в справка-декларация и отчетните регистри по ЗДДС през месец
ноември 2019 г., дружеството- жалбоподател е извършило вмененото му административно
нарушение по чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 86, ал. 2 ЗДДС.
Административнонаказателната отговорност на юридическите лица и ЕТ е безвиновна,
обективна такава, по смисъла на разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, поради което и в
случая не е необходимо да бъдат обсъждани съставомерните признаци на
административното нарушение от субективна страна.
Съгласно санкционната разпоредба на чл. 180а, вр. ал. 1 ЗДДС регистрирано лице, което,
като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер на 5 % от дължимия данък, но не по-малко от 50
лева. Следва да се посочи, че в случая се касае за данък, изискуем от лицето като платец по
Глава Осма от ЗДДС (чл. 82, ал. 2, т. 3 ЗДДС) и за начисления данък лицето има право на
пълен данъчен кредит, поради което приложима се явява санкционната разпоредба на чл.
180а, ал.1 ЗДДС, а не на чл. 180 ЗДДС. В случая на дружеството- жалбоподател е наложена
имуществена санкция в размер на 1524.16 лева, който размер се явява правилно
индивидуализиран, доколкото дължимият данък е в размер на 30 483.57 лева, като 5 % от
посочената сума се равнява именно на определената имуществена санкция. В случя не е
приложима привилегированата разпоредба на чл. 180а, ал.3 от ЗДДС, тъй като начисления
ДДС не се явява в следващия данъчен период, а закъснението е четири месеца.
Извършеното административно нарушение не представлява маловажен случай. С
Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС не е направено разграничение
относно приложимостта на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН спрямо формалните или
резултатни административни нарушения, като горепосочената разпоредба се прилага спрямо
двата вида нарушения. В този смисъл, съгласно разпоредбата на чл. 11 ЗАНН, вр. с чл. 93, т.
9 от НК, за да се определи един случай като „маловажен” се взема предвид липсата или
незначителността на настъпилите вредни последици или по-ниската степен на обществена
опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
В конкретиката на настоящия случай, обаче, предвид обстоятелството, че нарушението по
чл. 86, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗДДС е формално такова, на простото извършване, се явява
ирелевантна липсата на настъпили вредни последици, поради факта, че законодателят не е
предвидил в състава на нарушението настъпването на такива. При преценка характера на
извършеното нарушение и неговите обективни проявления съдът счита, че в случая не се
6
касае за по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от този вид. Следва да се отчете значимостта на регулираните
обществени отношения в сферата на данъчното облагане. В този смисъл разпоредбата на чл.
86, ал. 1 ЗДДС се явява гаранция за своевременното начисляване на дължимите данъци и
събираемостта им във фиска. В случая закъснението е четири месеца, поради и което
административното нарушение не представлява маловажен случай.
Предвид всичко гореизложено, подадената жалба се явява неоснователна, поради което
следва да се остави без уважение, а атакуваното НП да се потвърди като законосъобразно и
обосновано.
Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 ЗАНН и предвид направеното изрично
искане в хода на съдебните прения от страна на процесуалния представител на въззиваемата
страна, в полза на последната следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото, съдът счита, че
възнаграждението следва да се определи в съответствие на разпоредбата на чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ размер, а именно 100 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 и чл. 83 ЗАНН, вр. чл. 334, ал. 1, т. 6, вр.
чл. 338 НПК Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №585944- F617125/08.07.2021г., издадено
от директора на дирекция „Средни данъкоплатци и осигурители“ в ТД на НАП-София, с
което на Г. ООД е наложена „имуществена санкция” в размер на 1524.16 лева за извършено
административно нарушение по чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 86, ал. 2 ЗДДС.
ОСЪЖДА Г. ООД с ЕИК ХХХХХ, със седалище и адрес на управление: ХХХХ да
заплати на ТД на НАП- София сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство на въззивемата страна по настоящото
дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.
София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок
от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7