Р Е Ш Е Н И Е
№................
гр. София, 13.07.2021г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-15 с-в в закрито съдебно заседание на тринадесети
юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия Теодосиев частно гражданско дело № 4892 по описа за 2021
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 437, вр. чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, образувано по жалба на „Т.С.“
ЕАД срещу постановление от 25.01.2021г. по изп.д. №20217900400053 на ЧСИ с рег.
№790, с което съдебният изпълнител е отказал да намали по възражение на
жалбоподателя разноските на взискателя Д.Е.И.за адвокатско възнаграждение по
изпълнителното дело.
Възраженията
в жалбата са, че размерът от 400 лв. на приетите разноски на взискателя за
адвокатско възнаграждение е прекомерен, тъй като изпълнителното дело не
разкрива фактическа и правна сложност, по изпълнителното дело не са извършени
изпълнителни действия, които да предпоставят необходимост от плащане на възнаграждение
по чл. 10, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, жалбоподателят не дължи възстановяване на разноски на
взискателя за адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 2 от цитираната наредба и
защото не са приложени изпълнителни способи за принудително изпълнение на
вземането по изпълнителния лист.
Взискателят
Д.Е.И.оспорва жалбата и претендира разноски за адвокатско възнаграждение за
защита срещу нея.
Жалбата
е неоснователна.
Приетият
с актове на съдебния изпълнител размер от 400 лв. на разноските на взискателя
за адвокатско възнаграждение за изпълнителното дело е в рамките на минималните
размери, предвидени с разпоредбите на чл. 10, т. 1 и 2 от Наредба №1 от
09.07.2004г., което изключва възможността за извод за прекомерност на
адвокатското възнаграждение по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.
С
оглед възраженията в жалбата следва да се посочи, че нормативното основание за
отговорността на длъжника за възстановяване на разноските на взискателя за
адвокатско възнаграждение, платено за образуване и водене на изпълнително дело,
не представляват разпоредбите на чл. 10, т. 1 и 2 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (които регламентират правоотношения
между възложителя и изпълнителя на адвокатски услуги, тоест правоотношения
между взискателя и упълномощения адвокат, в които длъжникът не участва), а
разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК.
Част
от правилата на тази разпоредба (чл. 79, ал. 1, т. 3 ГПК) действително
предвиждат, че длъжникът не отговоря за разноски на взискателя, направени за
изпълнителни способи, които не са приложени, но разноските за адвокатско
възнаграждение за водене на изпълнително дело по смисъла на чл. 10, т. 2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения поначало не
представляват разноски за извършване на конкретен изпълнителен способ, поради
което и правилото на чл. 79, ал. 1, т. 3 ГПК не намира приложение по отношение
на тези разноски (изключение са хипотезите, при които договорът за правна помощ
изрично регламентира възнаграждение за провеждане на конкретен изпълнителен
способ, но процесният случай не е такъв).
По
изложените съображения жалбата следва да бъде отхвърлена, като при този изход
на съдебното производство по чл. 435 ГПК основателно се явява искането на
взискателя за присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение, направени
за процесуално представителство и защита в това производство.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Т.С.“
ЕАД срещу постановление от 25.01.2021г. по изп.д. №20217900400053 на ЧСИ с рег.
№790.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на Д.Е.И.с
ЕГН ********** и адрес *** на основание чл. 78 ГПК сумата 200,00 лв. – разноски
за адвокатско възнаграждение по делото.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.