№ 53
гр. С.З. , 09.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание
на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Въззивно търговско
дело № 20215501001173 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на „Д.“ ЕАД – гр. С. против
решение № 260021 от 19.02.2021г., постановено по гр.д. № 354/2020г. по
описа на Ч.ския районен съд, с което е осъдено дружеството да заплати на Д.
СТР. АНГ. сумата от 3400лв., представляваща обезщетение по чл. 432, ал. 1
във 1 вр. с чл. 493, ал. 1 от КЗ, за причинените на ищцата неимуществени
вреди, изразяващи се във физически и психически болки, страдания и
неудобства, в резултат на ПТП, настъпило на 13.06.2017г., ведно със
законната лихва, считано от 27.03.2020г. до окончателното изплащане на
сумата, като е отхвърлен иска за главница над присъдения размер от 3400лв.
до пълния претендиран размер от 5000лв. Присъдени са и разноските по
делото. Постановено е и допълнително решение от 22.04.2021г. Във
въззивната жалба са наведени подробни съображения за допуснати
нарушения на материалния закон, както и за съществени процесуални
нарушения. Изложени са подробни оплаквания против решението. Направено
е искане същото да се отмени и да се постанови друго, с което да се отхвърли
иска за обезщетение на неимуществени вреди.
Във въззивната жалба и допълнението към нея са развити подробни
1
съображения във връзка с незаконосъобразността на обжалваното решение в
осъдителната част. Направено е искане да се отхвърли иска за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди. Жалба е постъпила от застрахователя
против допълнителното решение, като са изложени доводи за неправилност и
нарушение на материалния закон и процесуалните правила.
Отговори са постъпили от страна на въззиваемия по първоначалната жалба,
допълнението към нея и допълнителната жалба. Изложени са съображения за
неоснователност на жалбата, както и е взето становище във връзка с
направените оплаквания.
Окръжен съд-Ст.Загора след като обсъди събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и взе предвид направените
оплаквания намира за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 и чл. 52 от
ЗЗД, чл. 86, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
По делото не се спори, че на 13.06.2017 г., около 12.45 часа, на път II-66-
107км., свързващ с. Плодовитово с гр. Ч., в посока гр. Ч. (запад - изток), е
настъпило пътно-транспортно произшествие (ПТП), със следните участници:
моторно-превозно средство (МПС) - лек автомобил, с рег. № СТ5653ВН,
собственост и управлявано от на Т.С.Н. и превозно средство с животинска
тяга (каруца), с рег. № Ч0331 – управлявано от С.А.И., с пътник в превозното
средство Д. СТР. АНГ., тъй като управлявания с несъобразена скорост от Т.Н.
лек автомобил е застигнал и ударил с предната си лява част, движещото се
пред него в дясната част на пътното платно за движение превозно средство с
животинска тяга (каруца), в неговата задна част, след което настъпило ПТП,
от което били причинени телесни повреди на двете лица, пътуващи в
каруцата. Тези обстоятелства се установяват от приложения протокол за ПТП
от 13.06.2017 г. и от заключенията на приетите по делото комплексна
автотехническа и съдебномедицинска експертиза и съдебно - автотехническа
експертиза.
В резултат на процесното ПТП, ищцата Д.А. е получила телесни
увреждания – болки в областта на гръдния кош към гърба,по гърба върху
гръдния кош в дясно оток на кожата по средна лопаткова линия.Преживяла е
2
краткотрайна стресова реакция, която е нормална психологична защитна
реакция. Не се е достигнало до разгръщане на психично заболяване, което да
има последствия за в бъдеще. Констатираните телесни увреждания и
медицински интервенции във връзка с настъпилото ПТП на 13.06.2017 г. не са
оказали неблагоприятно въздействие върху нормалните физиологични
процеси на организма. Тези обстоятелства се установяват от заключенията на
приетите по делото комплексна автотехническа и съдебномедицинска
експертиза.
Нанесените телесни увреди и преживеният стрес от ищцата, вследствие
процесното ПТП, се доказват и от събраните по делото гласни доказателства.
По делото не е спорно наличието на застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена между деликвента и
ответното застрахователно дружество, валидна към момента на ПТП . Не е
спорно и обстоятелството,че на 12.01.21 г. на ищцата е изплатено от
застрахователя застрахователно обезщетение в размер на 1200 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Настоящият състав споделя изцяло изводите на ЧРС относно наличието на
валидно застрахователно правоотношение; ПТП; механизмът на ПТП;
причинно-следствена връзка между описания механизъм на настъпване на
застрахователното събитие и настъпилите вреди.
Уврежданията на ищцата са причинили временно разстройство на здравето
неопасно за живот. По време на ПТП същата е преживяла краткрайна
стресова реакция. Констатираните увреждания не са оказали неблагоприятно
въздействие върху нормалните процеси в организма. Това се установява както
от СМЕ, така и от свидетелските показания.
Съдът, като отчете вида и характера на вредите, интензитета на
претърпените болки и страдания и тяхната продължителност, както и
възрастта на пострадалата, заключението на изслушаните експертизи които
сочат, че травмите се смятат за леки и не могат да имат вредоносен резултат,
намира, че предявения иск за неимуществени вреди следва да бъде уважен в
размер от 3 000 лв.. Като се приспадне заплатеното от застрахователя
3
обезщетение в размер на 1200 лв., то искът се явява за доказан до размера на
1800 лв..
Видно от постановеното допълнително решение от 22.04.21 г. по чл.250
ГПК, ЧРС е присъдил законна лихва върху заплатената главница от
1200лв.,считано от 27.03.20 г. до датата на заплащането 12.01.21 г.Допусната
е и поправка на ОФГ в обективирания в диспозитива на решението смисъл.
По отношение на началния момент за лихва за забава: заявена е и
претенция за присъждане на обезщетение за забава, считано от 27.03.2020 г..
Съгласно КЗ отговорността на застрахователя за лихви, дължими от
застрахования на увреденото лице е ограничена и това задължение е за
периода след датата, на която застрахователя е бил уведомен за настъпване на
застрахователното събитие било от застрахования, било от увреденото лице.
При това разпоредбата на чл. 498 от действащия КЗ предвижда задължение на
увреденото лице при настъпване на застрахователното събитие да предяви
претенцията си първо пред застрахователя и едва, ако същия не е платил в
срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице
не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение, то
може да предяви прекия иск по чл. 432 от КЗ срещу застрахователя. В
конкретния случай на 27.03.2020 г. ищецът е поискал от ответника заплащане
на застрахователно обезщетение, поради което следва, че застрахователят е
уведомен за процесното ПТП от ищеца именно на тази дата и за него
настъпва задължението да заплаща лихва за забава по чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. с
ал. 3 от КЗ. Предвид на това лихва за забава върху горепосоченото
обезщетение се дължи както е поискано в ИМ от 27.03.2020 г. до датата на
окончателното плащане.
Предвид гореизложеното и с оглед на материалноправна прецизност
постановените обжалвани решения следва да бъдат отменени
изцяло.Разноските следва да бъдат присъдени съответно съобразно уважената
и отхвърлена част на предявения иск и за двете съдебни инстанции.
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260021 от 19.02.2021г., постановено по гр.д. №
354/2020г. по описа на РС – Ч., както и постановеното допълнително
решение № 260051/22.04.21 г.като ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Д.“ ЕАД – гр. С., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
Република Б., област С. (столица), община ***, да заплати на Д. СТР. АНГ.,
ЕГН **********, от гр. Ч., ул. ***, чрез адв. З.К. – АК С.З., сумата в размер
на 1800 лв. (хиляда и осемстотин) лева, обезщетение по чл. 432, ал. 1, във
връзка с чл. 493, ал. 1 от КЗ, за причинените на ищцата неимуществени вреди,
изразяващи се във физически и психически болки, страдания и неудобства, в
резултат на ПТП настъпило на 13.06.2017 г., която сума представлява разлика
между определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 3000 лева и заплатеното от застрахователя на 12.01.2021 г. обезщетение от
1200 лв., , ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от
27.03.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска
за главница до пълния претендиран размер от 5000 лева, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА „Д.“ ЕАД – гр. С., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
Република Б., област С. (столица), община ***, да заплати на адв. З. К. адв.
възнаграждение по чл. 38 от ЗА в размер на 679,20 лв. за двете съдебни
инстанции съобразно уважената част на исковата претенция.
ОСЪЖДА Д. СТР. АНГ., ЕГН **********, от гр. Ч., ул. ***, чрез адв. З.К. –
АК С.З. да заплати на „Д.“ ЕАД – гр. С., ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: Република Б., област С. (столица), община ***, разноски в размер
на 563,60 лв. за двете съдебни инстанции съобразно отхвърлената част на
исковата претенция.
ОСЪЖДА „Д.“ ЕАД – гр. С., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
Република Б., област С. (столица), община ***, да заплати сумата от 60 лв.
държавна такса, и сумата 735,60 лв. разноски по делото по сметка СтОС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6