Начало на формуляра
Р Е Ш Е Н И Е № 280
гр.Стара Загора 30.06.2022 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд в публичното
заседание
на двадесет и първи юни през
две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при секретаря Николина Николова
и в присъствието на прокурора ,
като разгледа докладваното от
БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело № 189
по описа за 2022 год, за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.145 и сл. от
Административно- процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.46, ал.5 от Закона
за общинската собственост/ЗОС/.
Образувано е по
жалба от З.Д.С. *** против Заповед №
274/ 23.02.2022г на Кмета на Община Казанлък за прекратяване на наемно
правоотношение, възникнало на основание договор за наем на общинско жилище. В
жалбата са изложени оплаквания, които по същество се свеждат до издаване на
заповедта в нарушение на материалния закон. Подателката оспорва изложените като
мотиви факти за прекратяване на наемното правоотношение поради нарушаване на добрите
нрави и системни нарушения на обществения ред. Обосновава, че предвид здравословното й
състояние обективно не би могла да извършва такива нарушения. Моли заповедта да
бъде отменена.
Ответникът - Кмет на Община Казанлък, редовно
призован, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административноправния
спор:
С оспорената заповед № 274/ 23.02.2022г на Кмета на Община Казанлък е прекратено
наемното правоотношение между Община Казанлък и З.Д.С. по договор за наем № 20/
01.11.2019г с предмет общинско жилище с административен адрес гр.Казанлък,
ул.“Цанко Церковски“ № 31. Изложени са мотиви, че видно от постъпили в Община Казанлък
жалба вх.№ 94-00-50/ 24.08.2020 г от живеещи в кв.“Христо Ботев“ гр.Казанлък,
жалба вх.№ 94-Н-3097-1/ 16.09.2020г от Н.К. и сигнал от 17.11.2021г,
жалбоподателката З.С. системно нарушава обществения ред, определен с Наредба №
1 на Общински съвет Казанлък. От правна страна са изтъкнати като основание за
издаването чл.46 от ЗОС и чл.36, ал.1, т.10, от Наредба № 12 за настаняване под
наем на граждани с доказани жилищни нужди и продажба на общински жилища на
Общински съвет Казанлък във връзка с Раздел III, чл.14, т.11 от Договор за наем № 20/ 01.11.2019г и
Решение № 66 от Протокол № 8/ 29.22.2021г.
Със заповед № 1469/ 20.09.2019г на Кмета на Община
Казанлък жалбоподателката З.С. и нейната внучка З.М. /родена на ***г/ са
настанени в приземен етаж от къща, намиращ се в гр.Казанлък, ул.“Цанко
Церковски“ № 31. Между страните по
делото е сключен договор за наем № 20/ 01.11.2019г с предмет гореописания
недвижим имот, представляващ общинско жилище. В раздел III, чл.14, т.11 от него е уговорено прекратяването му едностранно
от наемодателя в едномесечен срок със заповед на кмета при нарушаване на
добрите нрави и системни нарушения на обществения ред, установени по реда на
Наредба № 1 на Общински съвет Казанлък и ЗУЕС с протоколи и констативни актове
на домсъвета или съответните административни служби.
С предизвестие изх.№ 94-З-1352-1/ 10.12.2021г жалбоподателката
е уведомена, че наемното правоотношение за ползваното от нея общинско жилище ще
бъде прекратено на 31.03.2022г .
По делото са представени и приети като доказателства
документите, съдържащи се в преписката по издаване на оспорения административен
акт, включваща жалба вх.№ 94-00-50/ 24.08.2020 г от живеещи в кв.“Христо Ботев“
гр.Казанлък, жалба вх.№ 94-Н-3097-1/ 16.09.2020г от Н.К., сигнал от 17.11.2021г и съставения във връзка
с него протокол от 17.11.2021г на комисия от служители в общинска администрация
Казанлък.
Приета като доказателство е и представената с жалбата
срещу оспорения административен акт епикриза от 25.09.2021 г., удостоверяваща
болничен престой на жалбоподателката в периода 21.09.2021 г. – 25.09.2021 г. с
поставена диагноза мозъчен инфаркт.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с изложените в жалбата
доводи и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1
във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Жалбата е
подадена в законоустановения 14-дневен срок от съобщаването и от надлежна страна, за която
административният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, се явява основателна.
Заповед № 274/ 23.02.2022г на Кмета на Община Казанлък, предмет на съдебна проверка, е издадена
от компетентен орган в кръга на неговите правомощия и предвидената писмена
форма. Съгласно разпоредбата на чл.46, ал.2 от ЗОС, транспониран в чл.36 от
Наредба № 12 на Общински съвет Казанлък за настаняване под наем на граждани с
доказани жилищни нужди и продажба на общински жилища, прекратяването на
наемните правоотношения се извършва със заповед на кмета на общината.
При постановяването на оспорената заповед обаче е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение
на материалния закон.
За образуваното административно производство на
жалбоподателката като заинтересовано лице не е изпратено уведомление по чл.26,
ал.1 от АПК с оглед административния характер на производството по чл.46 от
ЗОбС. Предизвестие изх.№ 94-З-1352-1/
10.12.2021г не може да се приеме за изискуемото уведомление, тъй като то е в
изпълнение на облигационните отношения между страните и не съдържа информация
за административно производство, което ще приключи с акт на компетентен
орган. Съдът намира, че това нарушение
представлява съществено такова на административнопроизводствените правила. За
да бъде едно нарушение квалифицирано като съществено, е необходимо да е
повлияло или да може да повлияе върху съдържанието на акта - когато създава
вероятност за неистинност на установените факти, от значение за съществуването
на разпореденото или отказано с акта субективно право, т.е такова нарушение,
недопускането на което е могло да доведе до друго разрешение на поставения пред
административния орган въпрос. В конкретния случай констатираното нарушение се
е отразило върху съдържанието на волеизявлението на органа, обективирано в
оспорената заповед. В жалба вх.№
94-00-50/ 24.08.2020 г от живеещи в кв.“Христо Ботев“ гр.Казанлък, жалба вх.№
94-Н-3097-1/ 16.09.2020г от Н.К. и сигнал от 17.11.2021г не се съдържа никаква
конкретна информация за поведението на жалбоподателката. От представената по
делото епикриза от 25.09.2021 г. се удостоверява болничен престой на З.С. в периода
21.09.2021 г. – 25.09.2021 г. с поставена диагноза мозъчен инфаркт и статус при
изписване хипорефлексия и пареза. Развилото се съдебно производство налага
извод, че ако бяха събрани и обсъдени от органа обясненията и възраженията на С.
като участник в спорното административно правоотношение, те биха установили
фактическа обстановка и обосновали правни изводи и резултат, различни от
възприетото административно решение - т.е допуснатото нарушение е повлияло
върху съдържанието на обжалвания акт и разпореденото с него прекратяване на
наемното правоотношение. Изложеното налага извод, че административният орган
също така в нарушение на процесуалното правило на чл. 35 АПК не е изяснил
релевантните за случая факти и обстоятелства.
Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 3 от ЗОбС
/непосочена изрично като правно
основание, но кореспондираща с фактическите констатации/, наемните правоотношения се прекратяват поради нарушаване
на добрите нрави. Според възприетото в съдебната практика, под "нарушаване
на добрите нрави" следва да се има предвид такова поведение на наемателя,
което е свързано с противообществени прояви, противоречащи на морала и
битността на българина. Моралът може да бъде разглеждан най - общо като система
от принципи, неписани норми и правила, които са формирани като общопризнати
изисквания за нравствено поведение на членовете на дадено общество. В този
смисъл нарушаване на добрите нрави ще представлява всяко действие или
бездействие, което отрицателно въздейства върху установените и наложени в
обществото морални и/или етични норми и принципи или е в противоречие и е
несъвместимо с тях.
В случая административният орган не е изложил мотиви кое
конкретно поведение на жалбоподателката счита за укоримо от морална гледна
точка и/или представляващо системно нарушение на обществения ред. Препращането
към жалба вх.№ 94-00-50/ 24.08.2020 г от живеещи в кв.“Христо Ботев“
гр.Казанлък, жалба вх.№ 94-Н-3097-1/ 16.09.2020г от Н.К. и сигнал от
17.11.2021г не удовлетворява изискването на закона и съдебната практика за
надлежно мотивиране на акта, тъй като в тези документи също не се съдържат
конкретни данни поведение на С., нарушаващо реда в сградата, спокойствието на
съседите и представляващо извършване на противообществени прояви, които са в
разрез с морала и нравите на обществото. Дори да се приемат за документи,
предхождащи и подготвящи издаването на административния акт, то в тях няма
информация за пряко участие на С.. Липсата на конкретни мотиви освен че
представлява съществено процесуално нарушение, не позволява на съда да провери
съответствието на административния акт с материалния закон и целта му.
Доколкото не са изложени конкретни фактически
основания за издаване на оспорената заповед, съдът не е в състояние да прецени
наличието на твърдяното в нея правно основание за прекратяване на договора за
наем на общинското жилище, сключен със С.. Приложените жалби от лица с посочени
адреси около административния адрес на процесния недвижим имот, не
представляват надлежна причина за прекратяване на договора. Твърденията, които
са изложени в тях, е следвало да бъдат проверени и нарушенията непосредствено
установени от служители на административния орган, които да съберат
доказателства, за да се обоснове категоричен извод, че е налице посоченото в
заповедта основание за прекратяване на наемното правоотношение. Съставеният протокол
от 17.11.2021г на комисия от служители в общинска администрация Казанлък също
не съдържа данни, че именно жалбоподателката и живеещото с нея лице системно са
нарушавали добрите нрави и/или обществения ред, поради което не удовлетворява
изискването на чл.36, ал.1, т.10 от Наредба
№ 12 за настаняване под наем на граждани с доказани жилищни нужди и продажба на
общински жилища нарушенията да са установени
с протоколи или констативни актове. Следователно кметът на общината е издал
оспорения административен акт при липса на установеност на посоченото правно
основание по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 3 от ЗОбС и чл.36, ал.1, т.10 от Наредба № 12 за настаняване под наем на
граждани с доказани жилищни нужди и продажба на общински жилища.
Административният орган е този, който е задължен да установи наличието на този
факт както при издаване на административния акт, така и при съдебното му
оспорване, което не е направено, въпреки дадените указания от съда. Съгласно
чл. 170, ал. 1 от АПК доказателствената тежест е върху административния орган,
който трябва да установи съществуването на фактическите основания в
административния акт.
По гореизложените съображения съдът намира, че жалбата
е основателна и следва да бъде уважена,
а оспорената заповед - да се отмени като
незаконосъобразна на основание чл.146,
т.3, т.4, и т.5 от АПК.
Водим от тези мотиви и на основание чл.172,
ал.2, предл.2 от АПК и чл.46, ал.5 от ЗОбС, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на З.Д.С. ЕГН ********** *** Заповед № 274/ 23.02.2022г
на Кмета на Община Казанлък за прекратяване на наемното правоотношение с Община
Казанлък, възникнало на основание договор за наем № 20/ 01.11.2019г за
общинско жилище с административен адрес гр.Казанлък,
ул.“Цанко Церковски“ № 31 , КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: