РЕШЕНИЕ
№ 1617
гр. София, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20231110216773 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. К. Т. с ЕГН: ********** срещу
наказателно постановление (НП) №VI-25/17.11.2023г., издадено от Даниел Г.
Дашев на длъжност началник сектор „ОП“ при 01 РУ-СДВР, с което на
основание чл. 25, ал. 1 от Закона за опазване на обществения ред при
провеждане на спортни мероприятия/ЗООРПСМ/ на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 000 (хиляда) лева
за нарушение на чл. 21, т. 10 ЗООРПСМ.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на
атакуваното наказателно постановление, като жалбоподателят твърди, че то е
издадено в нарушение на материалния закон. Оспорват се и констатациите
относно фактическата обстановка, направени в акта за установяване на
административно нарушение и изготвеното впоследствие наказателно
постановление, като жалбоподателят твърди, че те не отговарят на
действителната фактическа обстановка. Въз основа на така изложеното от
съда се иска отмяна на наказателното постановление.
В съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество,
жалбоподателят М. К. Тръпче не се явява и не се представлява. Процесуалният
представител на санкционираното лице, адвокат Г. С., редовно призован, не се
явява.
Наказващият административен орган Д Г. Д на длъжност началник
1
сектор „ОП“ при 01 РУ-СДВР, редовно призован, не се представлява.
Съдът, след като служебно провери изцяло атакуваното
наказателно постановление, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност
доказателствените материали по делото, намери за установено
следното:
По фактическите обстоятелства и доказателствените материали:
На 16.11.2023 г. с начален час 19:00 часа в гр. София на Националния
стадион "Васил Левски" е проведен футболен мач при закрити врати без
публика между националните отбори на България и Унгария.
На същата дата по същото време е бил организиран и проведен протест
срещу ръководството на Българския футболен съюз. В един момент
действията на протестиращите ескалирали, като те започнали да хвърлят
камъни и бутилки към служителите на полицията - охраняващи това масово
мероприятие, което довело до тяхното задържане. Сред задържаните лица бил
и жалбоподателят, като за задържането му е била издадена заповед за
задържане на лице с рег. № 225зз-138/23.
След като бил задържан, срещу жалбоподателя е издаден акт за
установяване на административно нарушение №VI-25/17.11.2023г. от К. Н.
Щ., младши полицейски инспектор в група „ТП Изгрев“ при 01 РУ-СДВР. При
предявяване на акта за установяване на административното нарушение
жалбоподателят посочил писмено, че има възражения срещу него, тъй като
отразеното в него не отговаряло на истината.
Впоследствие Д Г. Д на длъжност началник сектор „ОП“ при 01 РУ-
СДВР издал срещу М. К. Т. наказателно постановление №VI-25/17.11.2023г., с
което на основание чл. 25, ал. 1 ЗООРПСМ на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 1 000 (хиляда) лева за
нарушение на чл. 21, т. 10 ЗООРПСМ.
Гореописаните фактически обстоятелства съдебният състав установи
въз основа на събраните по делото доказателствени материали: гласните
доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните пред съда
свидетели Й. В. Д. и А. К. Г., както и в писмените доказателства по делото,
приети по надлежния процесуален ред на чл. 283 от НПК: заповед за налагане
на ПАМ №23-VI-18-0112, акт за установяване на административно нарушение
№VI-25, наказателно постановление №VI-25/17.11.2023г., докладна записка
№225р-44002/23, протокол за писмено показание на свидетел по ЗООРПСМ,
заповед за задържане на лице рег. № 225зз-138/23, протокол за личен обиск на
лице от 17.11.2023г.
Съдебният състав кредитира събраните в хода на съдебното следствие
гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Й. В. Д. и А. К. Г., както и
събраните писмени доказателства. Не се констатират противоречия, като
2
съдът кредитира доказателствената съвкупност в цялост и не се налага
обстоен доказателствен анализ.
При така установените фактически обстоятелства съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от легитимирано
лице в срока за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 17.11.2023г.,
а жалбата е подадена на 21.11.2023г.) и е насочена срещу обжалваем
(подлежащ на съдебен контрол) акт, поради което е породила своите
суспензивен и деволутивен ефекти.
След извършената служебна проверка на въпросите относно
компетентността съдебният състав установи, че актът за установяване на
административното нарушение е съставен от компетентно лице с оглед
разпоредбата на чл. 52, ал. 1 ЗООРПСМ. Наказателното постановление също
е издадено от компетентен орган съгласно чл. 30, ал. 1, т. 1 ЗООРПСМ -
началник сектор „ОП“ при 01 РУ-СДВР. Въз основа на това се формира и
извод от съдебния състав, че правилата за компетентност са били спазени и не
е налице съществено нарушение на същите, което да води до отмяна на
оспореното НП.
Актът за установяване на административното нарушение е съставен в
рамките на сроковете по чл. 34, ал.1, б. в, предл.1 от ЗАНН, а наказателното
постановление е издадено в рамките на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
При изготвянето на акта за установяване на административното
нарушение са спазени изискванията на чл. 40 и чл. 43 ЗАНН - той е съставен в
присъствието на един свидетел и на жалбоподателя, подписан е от
съставителя, свидетеля и жалбоподателя, предявен е на последния за
запознаване със съдържанието му и му е връчен препис.
По отношение на твърдяното нарушение, в което жалбоподателят е
обвинен, при извършена служебна проверка съдът установи, че в акта за
установяване на административно нарушение и наказателно постановление е
посочено, че М. Т. е нарушил чл. 21, т. 10 от ЗООРПСМ. Същевременно в
двата акта се твърди, че санкционираното лице е хвърляло предмети и е
предизвикало сбиване. Следва да бъде взето предвид, че всяко едно от така
описаните действия представлява отделна форма на изпълнително деяние.
Хвърлянето на предмети е спортно хулиганство по чл. 21, ал. 1, т. 6, а
предизвикването на сбиване е спортно хулиганство по чл. 21, ал. 1, т. 10. В
конкретния случай повдигнатото обвинение е единствено за нарушение на чл.
21, ал. 1, т. 10, като по този начин е допуснато съществено процесуално
нарушение, изразило се в несъответствие между описанието на извършеното
от жалбоподателя нарушение и законовите разпоредби, които са нарушени.
Актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз
основа на него наказателно постановление трябва да съдържат описание на
нарушението и обстоятелствата, при които то е било извършено, както и
правните норми, които са били виновно нарушени, като между тях следва да е
3
налице правно единство. От изложеното по-горе следва, че в процесния казус
това не е сторено. Така в хода на административно-наказателното
производство се е стигнало до нарушаване правото на защита на наказаното
лице, което е изпаднало в невъзможност да разбере какво нарушение се
твърди да е осъществил, за кое свое поведение е наказан с "глоба" в размер на
1000 лева, респ. срещу кои факти да организира защитата си. Това допуснато
съществено процесуално нарушение е самостоятелно основание за отмяна на
атакуваното наказателно постановление.
При извършена проверка на акта за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление настоящият съдебен състав
констатира също, че при изготвянето им е допусната липса на описание на
факти от обективната страна на вмененото нарушение, предпоставящи
неговата съставомерност. На практика в двата акта липсват твърдения, че
нарушението е извършено в спортния обект или в спортната зона преди, по
време или непосредствено след спортното мероприятие, нито твърдения, че
това се е случило на отиване или връщане от спортния обект във връзка със
спортното мероприятие. Настоящият съдебен състав, приема, че подобно
лаконично описание на действията на санкционираното лице при липса на
твърдения относно обективен признак от състава на вмененото нарушение
съставлява съществено нарушение на процесуалните правила и не позволява
на съда да формира категорични изводи от фактическа и правна страна, както
и да провери законосъобразността на обжалваното наказателно
постановление. Описана по този начин, фактическата обстановка не позволява
на съда да обоснове категоричен извод за обективна съставомерност на
деянието, за да бъде то субсумирано под разпоредбата на чл. 21, т. 10
ЗООРПСМ.
За пълнота на изложението настоящият съдебен състав счита, че следва
да бъдат проверени и изложените в жалбата доводи за неправилно прилагане
на материалния закон и по-точно разпоредбата на чл. 21 от ЗООРПСМ.
Съгласно цитираната разпоредба "Противообществена проява (спортно
хулиганство) по смисъла на този закон е проява, която не съставлява
престъпление по смисъла на Наказателния кодекс и е извършена в спортния
обект или в спортната зона преди, по време или непосредствено след
спортното мероприятие, както и на отиване или на връщане от спортния обект
във връзка със спортното мероприятие". Не може да бъде прието, че
твърдяното нарушение е извършено в спортния обект или в спортната
зона/още повече че липсват и такива твърдения/, тъй като в наказателното
постановление е посочено, че нарушението е извършено в градинката на храм
„Св. Седмочисленици“, намиращ се на адрес гр. София ул. „Граф Игнатиев“
№25, а футболната среща се е провеждала на Национален стадион „Васил
Левски“, с адрес гр. София, бул. „Евлоги и Христо Г.и“№ 38. В процесния
случай спортното мероприятие, а именно състоялият се футболен мач между
националните отбори на Република България и Република Унгария се е
провеждал без публика, като на стадиона не са допускани зрители.
4
Следователно не може да се приеме също, че жалбоподателят е отивал или се
е връщал от спортния обект във връзка с провеждането на футболната среща,
тъй като на футболния мач не се е допускала публика. Дори да бъде прието, че
М. Т. е участвал в организирания срещу Български футболен съюз протест
няма как действия, осъществени по време на протеста, да бъдат субсумирани
като състав на спортно хулиганство.
Предвид гореизложеното съдът намира, че процесното НП следва да
бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
При този изход на делото жалбоподателят има право на присъждане на
разноски. Жалбоподателят е бил представляван от адв. С., като видно от
приложения договор за правна защита и съдействие жалбоподателят е
заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева. В писмени
бележки процесуален представител на жалбоподателя е направил възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съобразно чл. 18, ал. 2, вр.
чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за
адвокатска работа адвокатското възнаграждение при интерес до 1000 лева е
400 лева. Съдът приема, че в процесния случай делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, с оглед на което справедливият и обоснован
размер на адвокатското възнаграждение съобразно чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата не следва да надвишава сумата от 400 лева и възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение следва да бъде уважено, като
СДВР следва да бъде осъдена да заплати в полза на жалбоподателя 400 лева
разноски за адвокатско възнаграждение за съдебното производство.
Водим от горното и на осн. чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № VI-25/17.11.2023г., издадено
от Д Г. Д на длъжност началник сектор „ОП“ при 01 РУ-СДВР, с което на
жалбоподателя М. К. Т. на основание чл. 25, ал. 1 ЗООРПСМ е наложена глоба
в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 21, т. 10 ЗООРПСМ.
ОСЪЖДА СДВР да заплати в полза на М. К. Т. 400 лева,
представляващи разноски за адвокатско възнаграждение за съдебното
производство.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от
АПК и на основанията по НПК пред Административния съд – София-град в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5