Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 16.11.2017 година град
Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Хасковският окръжен съд граждански състав
На шести ноември Две хиляди и седемнадесета година
В открито заседание,в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА
Секретар:Мая Славилова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията ДЕЧЕВА
Т.д.№42 по описа на съда за 2017 год.,за да се произнесе взе предвид следното:
Т.д. № 42/2017г. по описа на ОС-Хасково е образувано по искова молба с вх. № 3046/29.03.2017г., подадена от Т.И.Т., с ЕГН **********,***, чрез адв. М.З. *** против „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68, представлявано от Д.Х.Д. и Ж.М.Д.. Предявени са обективно съединени искови претенции с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./, вр. § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016г. за сумата в размер на 80 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата в размер на 2 210,75 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди. Исковите претенции са предявени при условията на кумулативност.
ИЩЕЦЪТ-Т.И.Т. твърди, че на 30.01.2016г., около 16:25 часа, на автомагистрала „Тракия“, при км. 293+900м, с посока на движение гр. Бургас – гр. София, в северното платно на магистралния път, преминаващ през землището на с. Зимница, общ. Стралджа, обл. Ямбол, в дясна активна /средна/ лента за движение на пътното платно, при управление на МПС – автобус марка и модел „Сетра С 417 ГТ ХД“, с ДК № СА 1908 СС, водачът Ц.Н.С., с ЕГН ********** нарушил правилата за движение по пътищата, съгласно чл. 20, ал.1 и ал.2, чл. 23, ал.1, чл. 25, ал.1 и чл. 42, ал.2 от ЗДвП, като по непредпазливост му причинил травматични увреждания, а именно политравма – глава, гръден кош, крайници с клинична картина на травматичен шок, контузия на главата с оформена разкъсно-контузна рана на лявата буза и лявото ухо, сътресение на мозъка със загуба на спомен за инцидента и времето след него, натъртване на гръдния кош с фрактура на дясната скапула /лопатка/, контузия на бял дроб с фрактура на XII ребро вляво, друстранен и органичен хемохидроторакс, контузия на лява подбедрица – проксимална част до коляното, с оформена разкъсно-контузна рана и подлежаща многофрагментна фрактура на тибията /големия пищял/ - вътреставна, разкъсно-контузна рана на гърба на дясната длан, с разкъсване на екстензорните сухожилия на III-IV пръст, като разкъсно-контузните рани и кръвотечението са причинили на пострадалия и анемия (понижени до 102 стойности на хемоглобин в кръвта).
С деянието си водачът на автобуса Ц.Н.С. осъществил състава на престъплението по чл. 343, ал.4, вр. ал.3 б. „б“, вр. ал.1 б „в“, вр. чл. 342, ал.1 от НК, като със същото деяние била причинена смъртта на С. Д. С., както и значителни имуществени вреди в общ размер на 14 405, 60 лв. на товарен автомобил марка и модел „Мерцедес Вито“ с ДК № Х 8126 ВР и на автобус марка и модел „Сетра С 417 ГТ ХД“, с ДК № СА 1908 СС. С влязла в сила присъда по НОХД № 341/2016г. по описа на Окръжен съд – Ямбол, водачът Ц.Н.С. е признат за виновен в извършване на горепосоченото престъпление.
По време на настъпилото ПТП, в средната лента, в посока на движение гр. София са се движили следните МПС-та, а именно: извънгабаритна товарна композиция, съставена от влекач „Волво“, с ДК № СТ 9656 АМ, с прикачен полуремарке, с ДК № СТ 8992 ЕХ, с водач Т. Я., товарен микробус марка и модел „Мерцедес Вито“, с ДК № Х 8126 ВР, с водач С. С. и автобус марка и модел „Сетра С 417 ГТ ХД“, с ДК № СА 1908 СС, с водач Ц.Н.С.. Ищецът пътувал на предната седалка в микробус „Мерцедес Вито“, с ДК № Х 8126 ВР. При 293+900 км. от магистралата имало плавен ляв завой по посока на движението на тези МПС, без ограничение на видимостта и в двете посоки. На същото място, за да премине внимателно под напречен селскостопански надлез с височина над пътното платно 5 м., водачът на извънгабаритната товарна композиция намалил скоростта на движение от 77-78 км/ч до 7-8 км/ч. Движещият се след него микробус, управляван от С. С. също намалил скоростта на движение. В същия момент управлявания от Ц.С. автобус застигнал движещите се пред него две МПС-та и за да избегне удар предприел маневра за изпреварване.При същата обаче не осигурил достатъчно странично разстояние между управлявания от него автобус и изпреварвания от него микробус. Последвал удар и микробусът се завъртял около оста си, плъзнал се странично и се ударил в намиращата се отпред товарна композиция, след което преустановил движението си в банкета, вдясно от пътя.
Вследствие на настъпилото произшествие твърди,че претърпял гореописаните травматични увреждания. Сочи,че бил откаран за лечение в МБАЛ „СВ. Пантелеймон“ АД, гр. Ямбол и престоял там до 02.02.2016г., а от същия ден до 26.02.2017г. престоял в УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД, гр. Стара Загора с цел оперативно лечение, както и от 03.04.2017г. до 14.04.2017г. с цел отстраняване на поставената метална плака и винтове. По време на болничния си престой, както няколко месеца след него не бил в състояние да се обслужва сам, като повече от година продължавал възстановителния му период, включително и към момента на депозиране на настоящата искова молба. Поради затруднено движение се придвижвал и с патерици. Настъпилите травматични увреждания довели до нетрудоспособността му и същият не ходел на работа от настъпването на ПТП-то. Били му издадени множество болнични листове за временна неработоспособност за период от общо 358 дни. С Решение на ТЕЛК от 16.02.2016г. му била определена временна нетрудоспособност петдесет процента, за срок от една година.
Като последица от претърпяното ПТП твърди,че станал нервен, оплаквал се от безсъние и сънувал кошмари. Започнал да изпитва страх от пътувания с автомобил и избягвал да се вози на предната пасажерска седалка.
В хода на лечението си направил разходи, както следва: 1420 лв. – заключваща плака и винтове, 101 лв. – патерици, 146 лв. – платени такси за болничен престой и извършени изследвания и 543, 75 лв. – закупени лекарствени средства и медицински консумативи, или общо в размер на 2 210.75 лв.
Поддържа,че за него бил налице правен интерес от завеждане на настоящата искова претенция против ответното дружество, вследствие на настъпило непозволено увреждане по застраховка „Гражданска отговорност“ и ответникът следвало да възстанови вредите, причинени от застрахования.
Претендира осъждането на ответното застрахователно дружество за сумата в размер на 80 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, а именно – болки и страдания в резултат на претърпяното на 30.01.2016г. ПТП, изразяващи се в политравма – глава, гръден кош, крайници с клинична картина на травматичен шок, контузия на главата с оформена разкъсно-контузна рана на лявата буза и лявото ухо, сътресение на мозъка със загуба на спомен за инцидента и времето след него, натъртване на гръдния кош с фрактура на дясната скапула /лопатка/, контузия на бял дроб с фрактура на XII ребро вляво, друстранен и органичен хемохидроторакс, контузия на лява подбедрица – проксимална част до коляното, с оформена разкъсно-контузна рана и подлежаща многофрагментна фрактура на тибията /големия пищял/ - вътреставна, разкъсно-контузна рана на гърба на дясната длан, с разкъсване на екстензорните сухожилия на III-IV пръст, като разкъсно-контузните рани и кръвотечението са причинили на пострадалия и анемия (понижени до 102 стойност на хемоглобин в кръвта), както и сумата в размер на 2 210.75 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за направено посттравматично лечение, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от датата на настъпилото непозволено увреждане – 30.01.2016г. до окончателното им изплащане.
С допълнителната искова молба по чл. 372 от ГПК, ищецът оспорва изложеното в отговора на исковата молба. Поддържа, че в настоящия случай приложение намира § 22 от ПЗР на сега действащия КЗ, което обуславя приложение на чл. 226 от КЗ /отм./. Поддържа претендирания размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди – същият бил адекватен съгласно критерия за справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД.
ОТВЕТНИКЪТ-„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“АД-гр.София в срока по чл.367 от ГПК е подал писмен отговор,с който оспорва подадената искова молба и твърди,че същата е процесуално недопустима.Поддържа,че по отношение на задължителните застраховки приложение следвало да намери КЗ, в сила от 01.01.2016г. Оспорва предявените искове и поддържа,че същите са неоснователни – претендираните размери били силно завишени, а представените доказателства не водели до извода за доказаността им. Уважаването на претендираното обезщетение за неимуществени вреди щяло да доведе до неоснователното обогатяване на ищеца, с оглед причинените му увреждания. Изразяват желание за постигане на извънсъдебна спогодба, в случай, че ищецът изрази желание за същото.
Ответникът не депозира допълнителен отговор по чл. 373 от ГПК.
Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства поотделно и взети в тяхната съвкупност,приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори,че на 30.01.2016г., около 16:25 часа, на автомагистрала „Тракия“, при км. 293+900м, с посока на движение гр. Бургас – гр. София, в северното платно на магистралния път, преминаващ през землището на с. Зимница, общ. Стралджа, обл. Ямбол, в дясна активна /средна/ лента за движение на пътното платно, при управление на МПС – автобус марка и модел „Сетра С 417 ГТ ХД“, с ДК № СА 1908 СС, водачът Ц.Н.С., с ЕГН ********** нарушил правилата за движение по пътищата, съгласно чл. 20, ал.1 и ал.2, чл. 23, ал.1, чл. 25, ал.1 и чл. 42, ал.2 от ЗДвП, като по непредпазливост причинил на ищеца Т.И.Т. травматични увреждания, а именно политравма – глава, гръден кош, крайници с клинична картина на травматичен шок, контузия на главата с оформена разкъсно-контузна рана на лявата буза и лявото ухо, сътресение на мозъка със загуба на спомен за инцидента и времето след него, натъртване на гръдния кош с фрактура на дясната скапула /лопатка/, контузия на бял дроб с фрактура на XII ребро вляво, друстранен и органичен хемохидроторакс, контузия на лява подбедрица – проксимална част до коляното, с оформена разкъсно-контузна рана и подлежаща многофрагментна фрактура на тибията /големия пищял/ - вътреставна, разкъсно-контузна рана на гърба на дясната длан, с разкъсване на екстензорните сухожилия на III-IV пръст, като разкъсно-контузните рани и кръвотечението са причинили на пострадалия и анемия (понижени до 102 стойности на хемоглобин в кръвта).
Във връзка със станалото на 30.01.2016г. ПТП е образувано досъдебно производство № 38/2016г. по описа на ОСл№ при Окръжна прокуратура-Ямбол и прокурорска преписка №386/2016г. по описа на Окръжна прокуратура-Ямбол. С присъда №8 от 26.01.2017г.,постановена по НОХД №341/2016г. на Окръжен съд-Ямбол Ц.Н.С. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.343 ал.4 вр. ал.3 б.“б“ вр. ал.1 б.“в“ вр. чл.342 ал.1 от НК и му е наложено съответното наказание, а присъдата е влязла в законна сила на 11.02.2017г. Така постановената присъда на основание чл. 300 ГПК е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали същото е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца.
Безспорно по делото е,че към датата на станалото ПТП-30.01.2016г. автобуса „Сетра“ с рег.№ СА 1908 СС ,управляван от водача Ц.Н.С. е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със застрахователно дружество “Дженерали Застраховане“АД-гр.София по застрахователна полица №08115000550888,валидна от 27.02.2015г. до 26.02.2016г.
От заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза,изготвена от вещото лице д-р Х.Д.Е. въз основа на приложената по делото медицинска документация и личен преглед на ищеца,се установява,че в резултат на станалото на 30.01.2016г. ПТП ищецът Т.И.Т. е получил следните увреждания,а именно:Травматичен шок;счупване на дясна лопатка;счупване на 11 ляво ребро;контузия на бял дроб с двустранен плеврален излив;открито отломъчно счупване на големия пищял на лява подбедрица;разкъсно контузни рани на лява буза и ляво око;открита лезия на разгъвачните сухожилия на 3 и 4 пръсти от дясната ръка. Описаните увреждания са причинени по механизъм на действие от твърд тъп предмет и могат да се получат при автомобилна травма,по начина и обстоятелствата описани в делото.Причинено е разстройство на здравето временно опасно за живота,по смисъла на чл.129 от НК,което се дължи на претърпения травматичен шок.Шокът е своевременно овладян и преодолян без последици за здравето.Причинено е разстройство на здравето временно опасно за живота,по смисъла на чл.129 от НК,което се дължи на контузията на белия дроб ведно с двустранен плеврален излив,което увреждане е отзвучало без последици за здравето.Причинено е трайно затруднение в движението на снагата,по смисъла на чл.129 от НК,което се дължи на счупването на дясната лопатка и 11 ляво ребро,като срокът за възстановяване на това увреждане е до 3 месеца за физически труд и до 2 месеца за нефизически труд.Причинено е трайно затруднение в движението на дясната ръка,по смисъла на чл.129 от НК,което се дължи на разкъсването на разгъвачните сухожилия на 3 и 4 пръсти на ръката,като срока за възстановяване на това увреждане е за физически труд до 3 месеца и за нефизически труд до 2 месеца.Причинено е трайно затруднение в движението на левия крак,по смисъла на чл.129 от НК,което се дължи на големия пищял.Обичаен срок за възстановяване от това увреждане за физически труд до 8 месеца,за нефизически труд до 6 месеца.По-продължителният срок в случая според експерта се дължи на необходимостта от втора операция за сваляне на металните тела и мекотъканната травма.Към момента движенията на крака са напълно възстановени като обем и сила.Причинено е и разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК,което се дължи на разкъсно контузна рана на лявата буза и лявото око.Срок за възстановяване от тази рана до 20 дни.Вещото лице установява също,че по отношение на описаните в заключението травми ищеца е провел лечение,включително и оперативно.Металните тела са били свалени,провеждал е и рехабилитация,ползвал временна нетрудоспособност ,като в момента на прегледа разполага с решение на ТЕЛК за 50% трайна нетрудоспособност до 01.08.2018г.При личния преглед вещото лице е установило също,че ищецът получава“схващания на“левия крак при промяна на времето“,личат оперативни белези на лявата подбедрица,леко увеличена обиколка на лява подбедрица,като движенията в ставите са възможни в пълен обем,без затруднения.Ищецът има е белег на гърба на лявата китка и длан,като движенията към момента на прегледа са възможни в пълен обем и сила.
В устният си доклад пред съда вещото лице установява,че при изготвяне на заключението си е взело предвид всички приложени и приети като доказателство по делото медицински документи,касаещи здравословното състояние на ищеца във връзка със станалото на 30.01.2016г. ПТП и е извършил личен преглед на ищеца на 02.10.2017г.
От заключението на назначената съдебно-психологична експертиза,изготвена от вещото лице д-р С.А.Д.,се установява,че настъпилото на 30.01.2016г. ПТП се е отразило негативно върху психичното състояние на ищеца,застрашило е живота и здравето му, причинило е продължително време физически болки, формирало е отпадналост, подтиснатост, напрегнатост, тревожност,недоверие и повишена бдителност.ПТП е блокирало социалната реализация на личността на ищеца, която на неговата възраст е водеща в развитието му.При психологичното изследване на ищеца,вещото лице е установило, че се проявяват симптоми на постравматичен стрес.Използван е защитния механизъм на Аз-а-„Изтласкване“, което помага на личността да изтласка подсъзнанието/да забрави/ негативните преживявания за определен период от време.В личностния профил на ищеца според експерта доминират позитивен социален резонанс,хипоманен тип,свръхконтролиращ тип и отвореност при общуването.Доминира и важния за личността субективен фактор-волята.Нивото на резилиънс-психичната устойчивост на личността е високо и това е помогнало на ищеца да се справи с емоционалната травма от катастрофата.Въпреки всички посочени позитиви в личността на изследваното лице,вещото лице сочи,че съществува вероятност при попадане в ситуация,близка до тази с ПТП от 30.01.2016г. отново да се отключат негативните преживявания и страхове на личността, формирани тогава.
От показанията на разпитаните по делото свидетели С.И.С. и Г. Д.Д. се установява обстоятелството,че след станалото на 30.01.2016г. ПТП и настъпилите от същото множество травми ищецът бил в тежко здравословно състояние,като се наложила и оперативна намеса във връзка със счупвания на ръката и разкъсване на сухожилия на крака.Операциите на крака и ръката били извършени в гр.Стара Загора и там ищецът престоял около месец.Възстановителния период бил продължителен ,като се наложило ползването на помощни средства за придвижване около една година.Свидетелите сочат в показанията си ,че към настоящият момент ищецът не работи,тъй като не може да извършва никакъв труд и има решение на ТЕЛК за определена степен нетрудоспособност.Установяват в показанията си наличието на шок след катастрофата,страх и паника от смъртта на водача на микробуса,в който се е возел към момента на ПТП и страх,че няма да се справи при възстановяването .
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове при условията на кумулативност с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./ вр. чл. 45 ЗЗД – за неимуществени и имуществени вреди. Ищецът претендира осъждане на застрахователя,с когото причинителят на ПТП има сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” към момента на настъпване на застрахователното събитие.Исковете са предявени от активно легитимирано лице-пострадал от ПТП,което твърди,че в резултат на станалото ПТП са му били причинени неимуществени и имуществени вреди.Предявените искове са допустими,а разгледани по същество са и основателни.
С договора за застраховка „Гражданска отговорност”,съгласно чл.223 ал.1 от КЗ/отм./ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице,което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди,пряк и непосредствен резултат от увреждането,а също така и на лихви за забава,когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.В разпоредбата на чл.226 ал.1 от КЗ/отм./ законът признава в полза на пострадалото лице правото на пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител,като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента.За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.226 ал.1 от КЗ/отм./ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно обезщетение,породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”,между прекия причинител на вредата и застрахователя.Наред с това следва да са налице и всички комулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД,пораждащи основание за отговорността на прекия причинител-застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В конкретния случай съдът счита,че е безспорно установено,че на 30.01.2016г.,около 16,25 часа на автомагистрала „Тракия“, при км. 293+900м, с посока на движение гр. Бургас – гр. София, в северното платно на магистралния път, преминаващ през землището на с. Зимница, общ. Стралджа, обл. Ямбол, в дясна активна /средна/ лента за движение на пътното платно, при управление на МПС – автобус марка и модел „Сетра С 417 ГТ ХД“, с ДК № СА 1908 СС, водачът Ц.Н.С., с ЕГН ********** нарушил правилата за движение по пътищата, съгласно чл. 20, ал.1 и ал.2, чл. 23, ал.1, чл. 25, ал.1 и чл. 42, ал.2 от ЗДвП, като по непредпазливост причинил на ищеца Т.И.Т. травматични увреждания, а именно: политравма – глава, гръден кош, крайници с клинична картина на травматичен шок, контузия на главата с оформена разкъсно-контузна рана на лявата буза и лявото ухо, сътресение на мозъка със загуба на спомен за инцидента и времето след него, натъртване на гръдния кош с фрактура на дясната скапула /лопатка/, контузия на бял дроб с фрактура на XII ребро вляво, друстранен и органичен хемохидроторакс, контузия на лява подбедрица – проксимална част до коляното, с оформена разкъсно-контузна рана и подлежаща многофрагментна фрактура на тибията /големия пищял/ - вътреставна, разкъсно-контузна рана на гърба на дясната длан, с разкъсване на екстензорните сухожилия на III-IV пръст, като разкъсно-контузните рани и кръвотечението са причинили на пострадалия и анемия (понижени до 102 стойности на хемоглобин в кръвта).
По време на настъпилото ПТП, в средната лента, в посока на движение гр. София са се движили следните МПС-та, а именно: извънгабаритна товарна композиция, съставена от влекач „Волво“, с ДК № СТ 9656 АМ, с прикачен полуремарке, с ДК № СТ 8992 ЕХ, с водач Т. Я., товарен микробус марка и модел „Мерцедес Вито“, с ДК № Х 8126 ВР, с водач С. С. и автобус марка и модел „Сетра С 417 ГТ ХД“, с ДК № СА 1908 СС, с водач Ц.Н.С.. Ищецът пътувал на предната седалка в микробус „Мерцедес Вито“, с ДК № Х 8126 ВР. При 293+900 км. от магистралата имало плавен ляв завой по посока на движението на тези МПС, без ограничение на видимостта и в двете посоки. На същото място, за да премине внимателно под напречен селскостопански надлез с височина над пътното платно 5 м., водачът на извънгабаритната товарна композиция намалил скоростта на движение от 77-78 км/ч до 7-8 км/ч. Движещият се след него микробус, управляван от С. С. също намалил скоростта на движение. В същия момент управлявания от Ц.С. автобус застигнал движещите се пред него две МПС-та и за да избегне удар предприел маневра за изпреварване.При същата обаче не осигурил достатъчно странично разстояние между управлявания от него автобус и изпреварвания от него микробус. Последвал удар и микробусът се завъртял около оста си, плъзнал се странично и се ударил в намиращата се отпред товарна композиция, след което преустановил движението си в банкета, вдясно от пътя.
Описаните увреждания на ищеца са съпътствани от продължителни болки и страдания,които следва да се квалифицират като неимуществени вреди по смисъла на чл.51 ал.1 вр. чл.52 от ЗЗД.Предвид влязлата в сила Присъда №8/26.01.2017г.,постановена по НОХД №341/2016г. на ОС-Ямбол и събраните в настоящето производство доказателства се установява по безспорен и несъмнен начин фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД.В случая е налице влязла в законна сила присъда,поради което и на основание чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,който разглежда гражданските последици от деянието,относно това,дали е извършено деянието,неговата противоправност и виновността на дееца.
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,които виновно е причинил другиму,като във всички случаи на непозволеното увреждане вината се предполага до доказване на противното.Самият институт на непозволеното увреждане е сложен фактически състав,елементи на който са деяние/действие или бездействие/,вредата,противоправността на деянието,причинната връзка и вината съединени от посочената правна норма.В настоящия случай от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установяват всички задължителни елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД.
В този ред на мисли по делото е безспорно установено,че на 30.01.2016г.,около 16,25 часа на автомагистрала „Тракия“, при км. 293+900м, с посока на движение гр. Бургас – гр. София, в северното платно на магистралния път, преминаващ през землището на с. Зимница, общ. Стралджа, обл. Ямбол, в дясна активна /средна/ лента за движение на пътното платно, при управление на МПС – автобус марка и модел „Сетра С 417 ГТ ХД“, с ДК № СА 1908 СС, водачът Ц.Н.С., с ЕГН ********** нарушил правилата за движение по пътищата, съгласно чл. 20, ал.1 и ал.2, чл. 23, ал.1, чл. 25, ал.1 и чл. 42, ал.2 от ЗДвП,както е прието във влязлата в законна сила присъда №8/26.01.2017г.,постановена по НОХД №341/2016г. на ОС-Ямбол ,която на основание чл.300 от ГПК е задължителна за гражданския съд,който разглежда гражданските последици от деянието.
Съгласно чл.20 ал.1 от ЗДвП “Водачите са длъжни да контролират непрекъснато превозните средства,които управляват.
Съгласно чл.20 ал.2 от ЗДвП ”Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,с релефа на местността,със състоянието на пътя и на превозното средство,с превозвания товар,с характера и интензивността на движението,с конкретните условия на видимост,за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.Водачите са длъжни на намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,когато възникне опасност за движението.”
Съгласно чл.23 ал.1 от ЗДвП “Водачът на превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство,че да може да избегне удряне в него,когато то намали скоростта или спре рязко.“
Съгласно чл.25 ал.1 от ЗДвП/редакция към датата на ПТП/ “Водач на пътно превозно средство,който ще предприеме каквато и да е маневра като например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях,да се отклони надясно или наляво по платното за движение,в частност за да премине в друга пътна лента,да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот,преди да започне маневрата,трябва да се убеди,че няма да създаде опасност за участниците в движението,които се движат след него,преди него или минават покрай него,и да извърши маневрата,като се съобразява с тяхното положение,посока и скорост на движение.
Съгласно чл.42 ал.2 от ЗДвП „Водач,който изпреварва,е длъжен:1.по време на изпреварването да осигури достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство ; 2.когато при изпреварването навлиза в пътна лента,предназначена за насрещното движение,да не създава опасност или пречки на превозните средства,движещи се по нея; 3.да се убеди,че като се движи с безопасна скорост,може да извърши изпреварването за кратко време.”
Неспазвайки правилата да движение,визирани в посочените по-горе разпоредби на ЗДвП/установени с влязлата в законна сила присъда/ водачът на автобуса,марка и модел „Сетра“ С 417 ГТ ХД“ с ДК№ СА 1908 СС Цветан Николаев С. е извършил действие,което е противоправно,от това негово противоправно действие на ищеца Т. И.Т. са били причинени множество вреди и тези вреди се намират в причинна връзка с деянието,а деянието е било извършено виновно-по непредпазливост.
В тази връзка съдът счита,че пряка и непосредствена последица от станалото на 30.01.2016 ПТП са уврежданията на ищеца,описани в обстоятелствената част на исковата молба,а именно: политравма – глава, гръден кош, крайници с клинична картина на травматичен шок, контузия на главата с оформена разкъсно-контузна рана на лявата буза и лявото ухо, сътресение на мозъка със загуба на спомен за инцидента и времето след него, натъртване на гръдния кош с фрактура на дясната скапула /лопатка/, контузия на бял дроб с фрактура на XII ребро вляво, друстранен и органичен хемохидроторакс, контузия на лява подбедрица – проксимална част до коляното, с оформена разкъсно-контузна рана и подлежаща многофрагментна фрактура на тибията /големия пищял/ - вътреставна, разкъсно-контузна рана на гърба на дясната длан, с разкъсване на екстензорните сухожилия на III-IV пръст, като разкъсно-контузните рани и кръвотечението са причинили на пострадалия и анемия (понижени до 102 стойности на хемоглобин в кръвта),които увреждания са съпътствани от продължителни болки и страдания по време на оздравителния процес.Така посочените неимуществени вреди са доказани от представените и приети по делото писмени доказателства,заключението на назначената съдебно-медицинска и съдебно-психологична експертиза , от показанията на разпитаните по делото свидетели С.И.С. и Г. Д.Д..Показанията на разпитаните свидетели следва да бъдат кредитирани предвид обстоятелството,че същите имат преки и непосредствени възприятия по отношение на здравословното състояние на ищеца след претърпените травми в резултат на станалото ПТП,както и по време на възстановителния му период.От друга страна тези показания не противоречат на останалите събрани по делото доказателства и следва да се кредитират наравно с тях.
Изложените по-горе факти и обстоятелства водят до извода на съда,че са налице всички елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД за носене на деликтна отговорност от прекия причинител –водачът на автомобила,за понесените от ищеца неимуществени вреди.В тази връзка следва да се отбележи,че неимуществените вреди са винаги свързани с психични преживявания и морални ценности.В случая от събраните доказателства е доказано,че неимуществената сфера на ищеца е била засегната,като същият е претърпял и не само физически болки.Претърпяното събитие е нанесло и сериозна психологическа травма,поради което следва да се приеме,че в полза на ищеца следва да се присъди обезщетение на неимуществени вреди.
Съдът приема за установено по несъмнен начин и съществуването на застрахователно правоотношение към момента на настъпването на ПТП между ответника „Дженерали застраховане”АД-гр.София в качеството на застраховател и автобуса,участвал в произшествието на 30.101.2016г.,породено от валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”.Валидната застраховка „Гражданска отговорност” към момента на увреждащото ПТП е основание за носене на отговорност от ответника-застраховател по чл.226 ал.1 вр. чл.223 ал.1 от КЗ/отм./,поради което същият следва да обезщети вредите,претърпени от ищеца като пряка и непосредствена последица от поведението на застрахования водач.
При така установените факти и обстоятелства по делото съдът приема,че предявеният иск с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от настъпилото на 30.01.2016г. ПТП е основателен за сумата от 60 000лв.,а за разликата до претендирания размер от 80 000лв. искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне.Съобразявайки се с характера и тежестта на получените от ищеца травми,интензитетът на понесените във връзка с тях болки и страдания,неудобства за придвижване,особеностите и продължителния период на лечение,установените остатъчни последици от причинените травми ,съдът счита,че ищецът има право на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на сумата от 60 000лв.Така определеното обезщетение е съобразено освен с изброените по-горе обстоятелства,релевантни за размера му и с установения в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта,като ще допринесе за репариране на неблагоприятните последици от увреждащото събитие в патримониума на ищеца.Отговорността на застрахователя по чл.226 ал.1 от КЗ/отм./ е тъждествена по обем с тази на прекия причинител на увреждането,т.е. застрахователя дължи на увредения това,което последния би имал право да получи като обезщетение от деликвента.Поради това в полза на ищеца следва да се присъди и законна лихва върху обезщетението от датата на увреждането-30.01.2016г.,в който момент е настъпила изискуемостта на вземането,съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът приложи принципа на чл.52 от ЗЗД-принцип на справедливо обезщетяване на вредите.Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключенията на съдебно-медицинската и съдебно-психологичната експертиза,които съдът възприема като компетентни и безпристрастно дадени,съдът констатира и определи претърпените от ищеца вреди,като отчете настъпилите последици за ищеца,както във физически,така и в психически и емоционален план,отчитайки неговата възраст и множеството болки и страдания,които е претърпял вследствие на причинените тежки увреждания,продължителния възстановителен период.Съдът счита,че ищецът е търпял изключително интезивни болки и страдания непосредствено след станалото ПТП.Същият е бил с опасност за живота вследствие на настъпилия травматичен шок и множеството наранявания по тялото и главата.Не бе значение е и периода на обездвижване,извършените болезнени медицински манипулации,невъзможността да се придвижва и обслужва самостоятелно,нуждата от чужда помощ,емоционалния стрес,коренна промяна в начина на живот,невъзможността да се труди .Като паричен еквивалент на понесените болки и страдания при определянето на справедливото обезщетение за неимуществени вреди,съдът съобрази и конкретните икономически условия към правнорелевантния момент-/30.01.2016г./,чийто обективен белег са и лимитите на застраховане,съгласно §27 от КЗ/отм./,които са значително по-високи от търсеното от ищцата обезщетение.
В настоящият случай ищецът претендира и заплащането на обезщетение за претърпените от него имуществени вреди,представляващи изразходвани парични средства за лекарства , извършени медицински манипулации,престой в болницата, за които по делото са представени писмени документи.Претендираното обезщетение е в размер на 2 210,75лв.
По делото е установено,че във връзка с лечението на ищеца са направени разходи за закупуването и поставянето на заключваща плака и винтове за сума в размер на 1 420лв.;за закупуването на патерици сума в размер на 101лв. ;за заплащането на потребителски такси за престой в болницата и за изследвания сума в размер на 146лв.; за закупуването на лекарства и медицински консумативи сума в размер на 543,75лв. или общо 2 210,75лв.Съдът счита,че представените писмени документи от ищеца,касаещи предписани медикаменти,включително и тези в представените фактури и касови бонове са били необходими и съотносими към лечението му.Налице е и причинно-следствена връзка между закупуването на консумативи и извършените операции в гр.Стара Загора.В тази връзка са и показанията на разпитаните по делото свидетели,които установяват,че представените по делото писмени документи са били свързани с разходи по лечението на ищеца.Ето защо съдът счита,че ищецът е доказал както необходимостта от разходи за лечение, така и действителното им извършване и техния размер.Претендираните разходи за лечение вследствие на претърпените травматични увреждания от станалото на 30.01.2016г. ПТП ще следва да бъдат присъдени като обезщетение на имуществени вреди,в претендирания по делото размер от 2 210,75лв.,ведно със законната лихва от датата на увреждането-30.01.2016г. до окончателното изплащане на сумата.
Изложените по-горе съображения водят до извода на съда,че предявеният иск от ищеца Т.И.Т. против ответника „Дженерали застраховане”АД-гр.София с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм./ е основателен и доказан за сумата от 60 000лв.,представляващи обезщетение за неимуществени вреди-претърпени болки и страдания вследствие на получени телесни увреждания, а именно: политравма – глава, гръден кош, крайници с клинична картина на травматичен шок, контузия на главата с оформена разкъсно-контузна рана на лявата буза и лявото ухо, сътресение на мозъка със загуба на спомен за инцидента и времето след него, натъртване на гръдния кош с фрактура на дясната скапула /лопатка/, контузия на бял дроб с фрактура на XII ребро вляво, друстранен и органичен хемохидроторакс, контузия на лява подбедрица – проксимална част до коляното, с оформена разкъсно-контузна рана и подлежаща многофрагментна фрактура на тибията /големия пищял/ - вътреставна, разкъсно-контузна рана на гърба на дясната длан, с разкъсване на екстензорните сухожилия на III-IV пръст, като разкъсно-контузните рани и кръвотечението са причинили на пострадалия и анемия (понижени до 102 стойности на хемоглобин в кръвта),ведно със законната лихва върху посочената сума ,считано от датгата на увреждането до окончателнотго изплащане на сумата.В останалата част предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди ,за разликата над 60 000лв. до 80 000лв. ще следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан .
Основателен и доказан в пълен размер от 2 210,75лв. е и предявеният иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди,причинени при ПТП,станало на 30.01.2016г. ,ведно със законната лихва върху посочената сума,считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.
Съдът като взе предвид
обстоятелството,че предявените искове с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм./ са уважени общо за сумата от 62 210,75лв./60
000лв.-обезщетение за неимуществени вреди и 2 210,75лв.-обезщетение за
имуществени вреди/ и факта,че ищецът е освободен от задължението за внасяне на
ДТ по сметка на ОС-Хасково счете,че ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметката на ОС-Хасково ДТ в размер на
2 488,43лв.,както и направените
разноски за вещи лица,платени от бюджетната сметка на ОС-Хасково в размер на 400лв.
На ищеца следва да се присъдят и направените по делото разноски съобразно уважения размер на исковите претенции,а именно:платено адвокатско възнаграждение в размер на 4 540,34лв.,която сума следва да се заплати от ответното дружество.
Мотивиран от горното,съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ” АД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление:гр.София
бул.”Княз Ал.Дондуков” №68 да заплати на
Т.И.Т. ,ЕГН ********** ***,със
съдебен адрес ***-АК.Стара Загора ,на основание чл.226 ал.1 вр. чл.223 ал.1 от КЗ/отм./ вр. чл.45 от ЗЗД сумата от 60 000лв.,представляващи
обезщетение за неимуществени
вреди-претърпени болки и страдания вследствие на получени телесни повреди,а
именно: политравма – глава, гръден кош, крайници с клинична картина на
травматичен шок, контузия на главата с оформена разкъсно-контузна рана на
лявата буза и лявото ухо, сътресение на мозъка със загуба на спомен за
инцидента и времето след него, натъртване на гръдния кош с фрактура на дясната
скапула /лопатка/, контузия на бял дроб с фрактура на XII ребро вляво,
друстранен и органичен хемохидроторакс, контузия на лява подбедрица –
проксимална част до коляното, с оформена разкъсно-контузна рана и подлежаща
многофрагментна фрактура на тибията /големия пищял/ - вътреставна,
разкъсно-контузна рана на гърба на дясната длан, с разкъсване на екстензорните
сухожилия на III-IV пръст,
като разкъсно-контузните рани и кръвотечението са причинили на пострадалия и
анемия (понижени до 102 стойности на хемоглобин в кръвта),причинени при
ПТП,станало на 30.01.2016г. ,ведно със законната лихва върху посочената
сума,считано от датата на увреждането-30.01.2016г. до окончателното изплащане
на сумата,като иска в останалата част до пълния предявен размер на
обезщетението за неимуществени вреди от 80 000лв. –ОТХВЪРЛЯ,като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД,ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление:гр.София бул.”Княз Ал.Дондуков” №68 да заплати
на Т.И.Т. ,ЕГН ********** ***,със съдебен адрес ***-АК-Стара
Загора, на основание чл.226 ал.1 вр. чл.223 ал.1 от КЗ/отм./ вр. чл.45 от ЗЗД
сумата от 2 210,75лв..,представляваща обезщетение за
имуществени вреди- стойността на закупени медикаменти,консумативи,заплащане на
лечение и свързани с него дейности,причинени при ПТП,станало на 30.01.2016г.
,ведно със законната лихва върху посочената сума,считано от датата на
увреждането-30.01.2016г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ” АД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление:гр.София
бул.”Княз Ал.Дондуков” №68 да заплати на
Т.И.Т. ,ЕГН ********** ***,със
съдебен адрес ***-АК-Стара Загора направените по делото разноски съобразно
уважената част на исковите претенции в размер на 4 540,34лв.,платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление:гр.София бул.”Княз Ал.Дондуков” №68 да заплати по сметка на ОС-Хасково сумата от общо 2 888,43лв.,от които ДТ-2 488,43лв и 400лв.-възнаграждения за вещи лица,заплатени от бюджетните средства на съда.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от връчване на страните.
СЪДИЯ: