Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 18.06.2020
год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско отделение, първи въззивен състав, в закрито заседание на осемнадесети юни
две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Дончева гр.д. № 312
по описа за 2020 година на СОС и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.436 и сл. от ГПК, вр. чл. 435, ал. 1,
т. 3 ГПК и чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
С жалба вх. № 279/28.02.2020 год.
по описа на ДСИ при РС-Ботевград, взискателят по
изпълнително дело № 179/2012 г. Г.В.П. ***, е обжалвал постановление на
съдебния изпълнител от 30.01.2020 г., за прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Твърди, че длъжникът В.Г.Н.
му дължи присъдена сума и лихви по нохд № 1096/2010
г. по описа на РС-Ботевград. Моли за отмяна на постановлението за прекратяване
на изпълнителното производство.
Длъжникът В.Г.Н. не изразява становище.
Със съпроводително писмо ДСИ при
РС-Ботевград е изпратил жалбата и препис от изпълнителното дело на СОС, като е
изложил на осн. чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви по
обжалваното действие.
Софийски
окръжен съд, като обсъди данните в изпълнителното дело и представените доказателства
във връзка с изложените в жалбата доводи, намери следното:
Жалбата е допустима
– същата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК от взискател
по изпълнителното дело.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Видно от представения препис от изпълнителното дело, същото е образувано по молба на Г.В.П. с ЕГН: ********** *** и длъжник В.Г.Н. с ЕГН: ********** *** въз
основа на изпълнителен лист, издаден на 02.05.2012 год. по НОХД № 1096/2010 год. на РС-Ботевград,
с предмет парично вземане – сумата от 659,00 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди от престъпление, вследствие извършената кражба на движими
вещи на същата стойност, ведно със законна лихва върху главницата от 08.05.2010
г. до изплащане на вземането, както и сумата 38, 31 лв. за направени по делото
разноски по съразмерност.
Предприети са действия по установяване
имущественото състояние на длъжника, обезпечаване на изпълнението чрез налагане на запор на сметките, открити
в Р. /Б./ ЕАД, което е сторено на 11.11.2013 г. С
писмо от 20.11.2013 г. Р./Б./ ЕАД е уведомила съдебния изпълнител, че е наложен
запор, но по сметката на длъжника няма наличност.
Със запорно съобщение изх. № 7174/29.10.2013 г. е наложен запор
по сметки на длъжника в Ю. Б.АД.
Със запорно съобщение изх. № 7896/14.11.2013 г. е наложен запор
по сметки на длъжника в У.К.Б. АД.С писмо от 28.11.2013 г. У.К.Б. АД е
уведомила съдебния изпълнител, че е наложен запор, но дължимите суми не могат
да бъдат преведени, поради липса на авоар. С писмо от 08.10.2015 г. У.К. Б.
уведомява съдебния изпълнител, че сметките са закрити.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
В чл. 433 от ГПК са посочени лимитивно основанията, при наличието
на които съдебният изпълнител е длъжен да прекрати изпълнителното производство.
Съгласно т. 8 от
посочената разпоредба, когато взискателят не е поискал извършването
на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява. Прекратяването поради т. нар.
"перемпция" настъпва по силата
на закона, а съдебният изпълнител може само да
прогласи вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Срокът, установен в горепосочената
норма, е преклузивен, а не давностен, и започва от тече
от последното изпълнително действие, извършено по изпълнителното
дело. Изтичането на този срок
води до прекратяване
на започналото изпълнително производство, но не погасява
материалното право, т. е. няма пречка, и след срока да
започне ново изпълнително производство за неговото принудително
удовлетворяване
Действия по принудително изпълнение, представляват такива действия, които пряко са насочени към
събиране на вземането, искането за които е адресирано
до съдебния изпълнител, т.е. само онези действия,
които са пряко насочени към имуществената сфера на длъжника
с цел удовлетворяване на съдебно признатото
право на взискателя. В този смисъл
е даденото тълкуване в т.
14 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. Този извод се налага
и в т. 10 от същото ТР, според която действия
за принудително изпълнение на вземането
представляват предприемането
на кое да
е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това
дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива
на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1
ЗЧСИ), а именно: насочване на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т.н. В тълкувателното решение е посочено, че не
са изпълнителни действия и не прекъсват
давността – образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана
за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника
и т.н.
От данните по делото се установява, че последното
изпълнително действие е от 14.11.2013 г., когато е изпратено запорно съобщение изх. № 7896/14.11.2013 г. до „У.К. Б.“ АД. От тогава няма данни по
делото взискателят да е поискал извършване на
изпълнителни действия.
Т. е. в продължение на повече от две години /от 14.11.2013 г. до 14.11.2015
г./ не са предприети действия по принудителното удовлетворяване на вземанията
на взискателя по смисъла на чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК, поради което производството по изпълнително дело № 179/2012 г.
по описа на ДСИ при РС-Ботевград, е прекратено по силата на закона
още на 14.11.2015 г., на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК.
Поради съвпадане
на крайните изводи на настоящия съдебен състав с тези на съдебния изпълнител, се
налага извод, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение, тъй като атакуваното действие на ДСИ е законосъобразно.
Водим от гореизложеното, Софийски окръжен
съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, вх. №
279/28.02.2020 год. по описа на ДСИ при РС-Ботевград, от Г.В.П. с ЕГН: ********** ***, взискател по
изпълнително дело № 179/2012 г. по описа на ДСИ при РС- Ботевград срещу
постановление от 30.01.2020 г., с което е прекратено изпълнителното
производство на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като
неоснователна.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.