Р Е Ш Е Н И Е
№
16
20.01.2020г. град
Кюстендил
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският
административен
съд
на
тринадесети януари две хиляди и двадесета година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
при
секретаря Антоанета Масларска
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
административно дело № 508 по описа
на съда за 2019г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда
на чл.11, ал.1, т.1, б.“б“ във вр. с чл.7, ал.2, т.3 от ЗАвПр, чл.9, ал.3, т.2,
б.“а“ и чл.14а от Наредба №11/31.10.2002г. за международен автомобилен превоз
на пътници и товари /обн. ДВ, бр.108/19.11.2002г., изм. и доп./.
Адв.М.К. *** като пълномощник на „М.Ш.“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** със законен
представител управител М. С., със съдебен адрес:*** обжалва заповед
№РД-01-815/30.09.2019г. на изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. Релевира основанието
по чл.146, т.3 от АПК. Съществените нарушения на административнопроизводствените
правила свързва с липса на редовно връчване на заповед №РД-14-1258/21.05.2019г.
на началника на ОО „Автомобилна администрация“, писмото по чл.26, ал.1 от АПК и
процесната заповед. Моли за отмяна на заповедта и присъждане на деловодни
разноски.
В
с.з. и писмено становище представителят на жалбоподателя поддържа жалбата, като
навежда основанията по чл.146, т.2 и т.4 от АПК.
В писмени бележки
вх.№111/10.01.2020г. пълномощникът на ответника намира жалбата за неоснователна
и претендира юрисконсултско възнаграждение.
Кюстендилският административен съд,
след запознаване с жалбата и събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка по
спора:
Оспорената заповед
№РД-01-815/30.09.2019г. на изпълнителния директор на ИА „Автомобилна
администрация“ е издадена на основание чл.11, ал.1, т.1, б.“б“ във вр. с чл.7,
ал.2, т.3 и ал.6 от ЗАвПр, чл.6, чл.9, ал.3, т.2, б.“а“ и чл.14а от Наредба
№11/31.10.2002г. В раздел I
от същата органът е наредил:
по т.1 – Прекратил е правата,
произтичащи от лиценз на Общността №18983 за превоз на товари, издаден на
19.03.2018г. на жалбоподателя,
по т.2 – Отнел е 1 брой заверено
копие към лиценз на Общността №18983 и
по т.3 – Да се отпише от регистъра
по чл.6, ал.1 от ЗАвПр моторното превозно средство, вписано към лиценз на
Общността №18983 за превоз на товари.
Като мотиви по нарежданията органът
е посочил, че е сезиран с доклад изх.№11-17-5849/23.08.2019г. от началника на
ОО „Автомобилна администрация“ – Кюстендил за прекратяване на правата,
произтичащи от притежаващия от дружеството лиценз на Общността за превоз на
товари №18983 и заверените копия от лиценза да бъдат отнети, като след
извършена справка в регистър „Лицензии“ на ИА „Автомобилна администрация“ е
установено, че превозвачът не отговаря на изискването за финансова стабилност,
уредено в чл.7, ал.2, т.3 и ал.6 от ЗАвПр и Наредба №11. Органът е взел предвид
издадената от началника на ОО „Автомобилна администрация“ заповед №РД-14-1258/21.05.2019г.,
с която е наложена ПАМ – временно спиране на дейността по извършване на
обществен превоз на товари до отстраняване на несъответствието, но не повече от
три месеца, в рамките на който срок превозвачът не е представил документи,
които да удостоверят, че отговаря на посоченото изискване. Поради липсата на
представени от превозвача документи за финансова стабилност органът е приел, че
показателят за финансова стабилност по чл.6, ал.3 от Наредба №11 е равен на
нула и превозвачът не е доказал финансова стабилност за нито един автомобил.
В раздел II от заповедта на основание чл.60,
ал.1 от АПК органът е разпоредил предварително изпълнение на акта, което е
отменено с определение №690/21.10.2019г. по делото, оставено в сила с
определение №16443/03.12.2019г. на ВАС по адм.д.№13447/2019г.
Материалната компетентност органът
черпи от заповед №РД-08-344/17.08.2018г. на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията. С посочената заповед министърът е
делегирал определени права на изпълнителния директор на ИА „Автомобилна
администрация“, между които е правото да отнема заверени копия на лиценза на
Общността.
Посоченият в оспорената заповед
доклад №11-17-5849/23.08.2019г. на началника на ОО „Автомобилна администрация“
– Кюстендил съдържа данни за издадената заповед за прилагане на ПАМ по чл.106а,
ал.1, т.6, б.“б“ от ЗАвПр на превозвача въз основа на съставен срещу същия АУАН
№256574/21.05.2019г. с даден 3-месечен срок за отстраняване на несъответствието.
В доклада е посочено, че след справка в база-данни е установено липсата на
подадена в срока справка за финансова стабилност с приложени към нея документи,
която превозвачът е длъжен ежегодно да представя. Към доклада е приложена
заповедта за ПАМ, връчена на Р. В. К. на 21.05.2019г. Същото лице е подписало и
АУАН №256574/21.05.2019г. срещу дружеството за нарушение на чл.6, ал.7, т.3, б.“б“,
пр.1 от Наредба №11/2002г., изразяващо се в липса на доказана финансова
стабилност в срок до 07.03.2019г., в рамките на който действа договора за
застраховка на превозвача. Към документите за издаване на лиценз на Общността,
подадени със заявление №30-01-17-389/09.03.2018г., дружеството е депозирало
застрахователна полица за сключената застраховка по АУАН за срок от 1 година с
краен срок 07.03.2019г.
Въз основа на документите по
преписката органът е изготвил писмо изх.№11-17-5849/1/ от 09.09.2019г. до
дружеството, с което на основание чл.26, ал.1 във вр. с чл.25, ал.3 от АПК го
уведомява, че с писмото започва производство за прекратяване на правата по
лиценза на основание чл.11, ал.1, т.1, б.“б“ от ЗАвПр и отнемане на заверените
копия от лиценза, сочейки доклада на началника на ОО „Автомобилна
администрация“ и издадената заповед за ПАМ. С писмото, на основание чл.34, ал.1
и ал.3 от АПК е даден 7-дневен срок за запознаване с документите по преписката
и изразяване на становище по тях, изготвяне на писмени искания и възражения във
връзка с производството. Посочено е, че при непредставяне на документи за
финансова стабилност ще се издаде заповед за прекратяване на правата,
произтичащи от издадения лиценз на Общността. За връчване на писмото на
адресата е приложено известие за доставяне, съдържащо отбелязване, че е
получено на 18.09.2019г. от А. К. с подпис на лицето.
За връчване на оспорената заповед е
изготвено писмо рег.№11-17-5849/2/ от 30.09.2019г. до дружеството, връчено с
известие за доставяне на 07.10.2019г. на А. К. с подпис на лицето.
От представените към жалбата справка
за актуално състояние на трудовите договори на дружеството към 14.10.2019г. от
електронния регистър на НАП и справка за правно положение от ТР е видно, че
назначени по трудови договори към дружеството са лицата М. Т. П. през периода
06.03.2018г. – 30.07.2019г. на длъжност „управител транспорт“, И. К. Х. на
30.07.2019г. на същата длъжност и Т. С. – на 04.10.2019г. на длъжност „шофьор
тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона, като управител и едноличен
собственик на капитала на дружеството е М.
С..
Горната фактическа обстановка се
установява и доказва от посочените по-горе доказателства.
С оглед така установената фактическа
обстановка, съдът намира жалбата за допустима. Дружеството-жалбоподател е субект
с правен интерес от оспорването. Заповедта е индивидуален административен акт
по легалната дефиниция на чл.21, ал.1 от АПК с утежняващ за адреса характер.
Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК пред компетентния за
разглеждането й административен съд по правилото на чл.133, ал.1 от АПК.
Разгледано по същество, оспорването
е основателно.
С оглед предмета на съдебна проверка
по чл.168, ал.1 от АПК, оспорената заповед, преценена на основанията по чл.146
от АПК, е незаконосъобразен административен акт. Съображенията за това са
следните:
Заповедта е издадена от компетентен
орган. По съдържание и правна регламентация, заповедта в оспорения раздел I
инкорпорира три отделни административни акта. По т.1 е акта на органа по чл.11,
ал.1, т.1, б.“б“ във вр. с чл.7, ал.2, т.3 и чл.6 от ЗАвПр, с който органът е
прекратил правата, произтичащи от лиценза на Общността за превоз на товари. По
т.2 е акта на органа по чл.14а от Наредба №11/2002г., с който органът отнема 1
брой заверено копие към лиценза. По т.3 е акта по чл.9, ал.3, т.2, б.“а“ от
Наредбата, с който органът отписва от регистъра МПС, вписано в лиценза. По
начин на законодателна регламентация, волеизявленията на органа се обективират
в решение на лицензиращия орган по т.1 и писмени заповеди по т.2 и т.3.
Прекратяването на правата по лиценза и отнемането на завереното копие от
лиценза са в правомощията на министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията или оправомощено от него длъжностно лице, а
отписването от регистъра на МПС, вписано в лиценза е в правомощията на
изпълнителния директор на ИА „Автомобилна администрация“ или оправомощено от
него длъжностно лице. Съгласно представената министерска заповед
№РД-08-344/17.08.2018г., издателят на оспорената заповед е с възложени
правомощия на лицензиращ орган, поради което е осъществена законовата делегация
за издаване на актовете по т.1 и т.2 от процесната заповед. За издаване на акта
по т.3 от заповедта органът притежава нормативно установено правомощие. Изводът
от изложеното е, че заповедта е издадена от компетентен по време, място и
степен административен орган. Страните не спорят относно компетентността.
Заповедта е издадена при спазване на
установената за нея писмена форма. Изпълнени са и общите изисквания за форма на
индивидуалните административни актове по чл.59, ал.2 от АПК. В заповедта е
посочено фактическото и правно основание за нейното издаване, органът-издател,
адресат, датата на издаване, налице е ясна разпоредителна част, посочен е реда
за оспорване и фигурира подпис на издателя. Фактическите основания са свързани
с установените от органа обстоятелства по преписката. Общите мотиви обслужват и
трите самостоятелни административни акта, т.к. е налице еднородност на фактите
и обстоятелствата, осъществяващи хипотезите на приложимите правила за
поведение. Заповедта обективира преценка на органа за пълна липса на изискуемите
се документи за доказване на финансова стабилност, поради което не е дължимо
конкретно посочване на вида на документите. Приложима е хипотезата по чл.6,
ал.7, т.3, б.“б“ от Наредба №11/2002г., изводима от съдържанието на заповедта
за ПАМ и доклада на началника на ОО „Автомобилна администрация“ – Кюстендил,
които са цитирани в оспорената заповед, поради което са част от мотивите на
органа /вж. ТР №16/31.03.1975г., ОСГК на ВС/. И доклада и заповедта съдържат
данни за издаден срещу дружеството АУАН с обвинение за липса на доказана
финансова стабилност преди изтичане на срока, за който е сключен договора за
застраховка, т.е. преди 07.03.2019г.
Заповедта обаче е издадена при
допуснати съществени нарушения на административнонаказателната процедура.
Липсата на специални правила за развитие и приключване на административното
производство по ЗАвПр и Наредба №11/2002г. правят приложими общите такива по
АПК.
Обосновано от доказателствата по
делото е възражението на жалбоподателя за неуведомяване по чл.26, ал.1 от АПК
за започване на административното производство. Писмото на органа с
рег.№11-17-5849/1/ от 09.09.2019г. не е надлежно връчено на адресата.
Връчването е предприето чрез известие за доставяне от куриерска служба. Нормата
на чл.26, ал.2 от АПК до изменението, обародвано в ДВ, бр.77/2018г., в сила от
10.10.2019г., задължава органът да изпрати уведомлението на адреса на
дружеството. Поради липса на правила относно реда за връчване и оформяне на
разписката за получаване на писмото, по реда на чл.144 от АПК е приложимо
правилото на чл.50, ал.3 от ГПК. Връчването на ЮЛ става в канцелариите им и може да се извърши на всеки
служител или работник, който е съгласен да ги приеме, като при удостоверяването
на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя. В случая
по делото, органът е предприел връчване на писмото на адреса на управление на
дружеството, вписан в ТР, но известието е получено от лице, което не е измежду
работниците и служителите в дружеството, съгласно справката от НАП, и липсва
отбелязана длъжност на лицето във фирмата. Неправилното оформяне на известието
за доставяне и връчването на лице без връзка с дружеството води липса на
уведомяване по чл.26, ал.1 от АПК. Отделно от изложеното, в писмото на органа
по чл.26, ал.1 от АПК липсва уведомяване за започнало производство за издаване
на административния акт по т.3 от разпоредителната част на оспорената заповед,
който акт е самостоятелен, поради което и за него органът дължи изпращане на
уведомление, респ. включване на описание в изготвено общо писмо /вж. решение
№7052/13.05.2019г. на ВАС по адм.д.№7366/2018г., VII о./. Пороците в оформянето и
връчването на уведомлението по чл.26, ал.1 от АПК водят до съществено нарушение
на административнопроизводствените правила по чл.168, ал.4 от АПК.
Административното производство по издаване на заповедта е образувано служебно
от органа въз основа на доклада от началника на ОО „Автомобилна администрация“,
като дружеството има качеството на заинтересована организация по дефиницията на
§1, т.2 от ДР на АПК и страна по общото правило на чл.15, ал.1 от АПК. Органът
е нарушил задължението за уведомяване на дружеството, което не е взело участие
като страна в административното производство по издаване на заповедта. До
издаване на заповедта дружеството не е осъществило правата по чл.34, ал.1 и
ал.3 от АПК. Изложеното налага отмяна на заповедта по реда чл.168, ал.5 от АПК
без да е необходима проверката по чл.146, т.4 и т.5 от АПК.
Възражението за липса на валидно
връчване на заповедта за ПАМ не касае настоящето производство, т.к. заповедта е
самостоятелен административен акт, различен от оспорения и не представлява
законова предпоставка за неговото издаване.
Възражението за липса на валидно
връчване на оспорената заповед на дружеството не влияе върху
законосъобразността на акта, т.к. е негово следствие. Липсата на редовно
връчване има връзка с изтичането на срока за обжалване на заповедта по чл.149,
ал.1 от АПК.
За пълнота на мотивите съдът ще
посочи, че доказателствата установяват материалноправните предпоставки за
издаване на нарежданията на органа.
Основанието за прекратяване на
правата по лиценза по чл.11, ал.1, т.1,
б.“б“ от ЗАвПр е свързано с отсъствие на обстоятелствата по чл.6, ал.1 от
Наредба №11/2002г. Обстоятелства са предмет на доказване от превозвача
посредством представяне на справката – Приложение №3 с документите към нея по
чл.6, ал.8 от Наредбата. При липса на депозирани доказателства в законовия
срок, органът действа в условията на обвързана компетентност, като е длъжен да
издаде заповед за прекратяване на правата. Законът борави с фикцията, че
непредставянето на доказателства за финансова стабилност в определения срок се
приравнява на липса на изискването за финансова стабилност по чл.7, ал.2, т.3 и
ал.6 от ЗАвПр. Липсата на доказателства за финансова стабилност осъществява
хипотезата на чл.14а от Наредба №11/2002г., поради което е дължимо отнемане на
съответния брой заверени копия на лиценза. Прекратяването на правата по лиценза
пък е съставомерно обстоятелство за отписване на МПС от регистъра по чл.6, ал.1
от ЗАвПР по регламентацията на чл.9, ал.3, т.2, б.“а“ от Наредбата.
На основание чл.172, ал.2, пр.2 от АПК съдът ще отмени оспорената заповед на органа по Раздел I.
На основание чл.143, ал.1 от АПК ИА
„Автомобилна администрация“ дължи заплащане на жалбоподателя на деловодни
разноски в размер на 550лв., включващи 50лв. ДТ за водене на делото и 500лв.
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед №РД-01-815/30.09.2019г.
на изпълнителния директор на ИА „Автомобилна администрация“, с която на
основание чл.11, ал.1, т.1, б.“б“ във вр. с чл.7, ал.2, т.3 и ал.6 от ЗАвПр, чл.6,
чл.9, ал.3, т.2, б.“а“ и чл.14а от Наредба №11/31.10.2002г. за международен автомобилен
превоз на пътници и товари по Раздел I от заповедта органът е наредил,
следното:
“т.1 – Прекратявам правата, произтичащи от лиценз на
Общността №18983 за превоз на товари, издаден на 19.03.2018г. на „М.Ш.“ ЕООД,
т.2 – Отнемам 1 брой заверено копие към лиценз на Общността
№18983,
т.3 – Да се отпише от регистъра по чл.6, ал.1 от ЗАвПр
моторното превозно средство, вписано към лиценз на Общността №18983 за превоз
на товари.“
ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ
„АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ“ да заплати на „М.Ш.“ ЕООД деловодни разноски в размер на 550лв. /петстотин и петдесет лева/.
Решението
подлежи на касационно обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок от
получаване на съобщенията за изготвянето му.
Решението да се съобщи на страните
чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: