Р Е Ш Е Н И Е
Номер
ІІІ-51 08.07.2021
година Град Бургас
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, Трети въззивен граждански състав
На
първи юни две хиляди двадесет и първа година
В
отрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАНКА МАЙСКА
РАДОСТИНА ПЕТКОВА
Секретар:
Жанета Граматикова
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдия Парашкевов
въззивно
гражданско дело номер 63 по описа за
2021 година,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото
пред настоящата съдебна инстанция е образувано по повод въззивна жалба вх.№264641/25.09.2020г.
от В.М.Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Б. ул. ,,Ф.“ №**, вх.*, ет.*, ап.**,
чрез адв. Марио Златарев - БАК, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.
,,Александровска“ №91, ет.1; въззивна жалба вх.№264026/21.09.2020г. от Т.И.П., ЕГН **********, с адрес: гр.С.,
кв. ,,Д.“, бл.**, вх.*, ет.*, чрез адв.Веселин Въндев – БАК и въззивна жалба
вх.№266628/12.10.2020г. от ,,К
Метал“ООД, представлявано от управителя Александър Иванов Кашукеев, чрез адв.Владилен
Миланов, със съдебен адрес: гр.София, ул.,,Добруджа“ №1, ет.5, офис 3, против
Решение №260155 от 01.09.2020г. постановено
по гр. дело № 10770/2019 г. по описа на Районен съд - Бургас, с което
съдът е приел за установено на основание чл.124, ал.1 и чл.524 от ГПК по
отношение на Т.И.П., ЕГН **********, адрес гр.С., кв. ,,Д.“, бл.**, вх.*, ет.*
и С.И.К., ЕГН ********** от гр. Б., ул. “Л.“ №**, че ищецът В.М.Г., ЕГН **********,
адрес гр. Б. ул. ,,Ф.“ №**, вх.*, ет.*, ап.**, чрез адв. Марио Златарев - БАК,
със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. ,,Александровска“ №91, ет.1, е собственик на
77,83 % ид.ч. от самостоятелен обект с идентификатор №07079.610.295.1.25 по
КККР, одобрени със Заповед №РД-18-9/30.01.2019 г. на ИД на АГКК, адрес
гр.Бургас, ул.”Граф Игнатиев” №7, ет.3, обект 9, предназначение – офис, с площ
по документи 13,35 кв.м., заедно с 1,703 % ид.ч. от общите части, при съседи :
на същия етаж – СОС с идентификатор 07079.610.295.1.26 и СОС с идентификатор
07079.610.295.1.24, под обекта – ОС с идентификатор 07079.610.295.1.15, над
обекта – СОС с идентификатор 07079.610.295.1.35, разположен в сграда №1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.610.295, като e отхвърлен иска в частта му за установяване легитимацията като собственик
на 22,17 % ид.ч. от описания самостоятелен обект в сградата на основание
придобивна давност, изтекла в периода от
30.05.2003 г. до настоящия момент.
Със същото решение, съдът е приел за установено, на основание чл.124, ал.1 и чл.524 от ГПК по отношение на Т.И.П., ЕГН **********, адрес гр.С., кв. ,,Д.“, бл.**, вх.*,
ет.* и С.И.К., ЕГН ********** от гр. Б., ул. “Л.“ №**, че ищецът В.М.Г., ЕГН **********,
адрес гр. Б. ул. ,,Ф.“ №**, вх.*, ет.*, ап.**, чрез адв. Марио Златарев - БАК,
със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. ,,Александровска“ №91, ет.1, е собственик на
77,83 % ид.ч. от самостоятелен обект с идентификатор №07079.610.295.1.24 по
КККР, одобрени със Заповед №РД-18-9/30.01.2019 г. на ИД на АГКК, адрес
гр.Бургас, ул. ”Граф Игнатиев” №7, ет.3, обект 10, предназначение – офис, с
площ по документи 13,10 кв.м., заедно с 1,672 % ид.ч. от общите части, при
съседи: на същия етаж – СОС с идентификатор 07079.610.295.1.25, под обекта –
СОС с идентификатор 07079.610.295.1.14, над обекта – СОС с идентификатор
07079.610.295.1.34, разположен в сграда №1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 07079.610.295, като е
отхъвърлен иска в частта му за
установяване легитимацията на ищеца като собственик на 22,17 % ид.ч. от
описания самостоятелен обект в сградата на основание придобивна давност,
изтекла в периода от 30.05.2003 г. до
настоящия момент.
Страните са осъдени да заплатят разноски
съобразно уважената/отхвърлена част от иска.
С въззивна жалба вх.№264641/25.09.2020г., подадена от В.М.Г.,
чрез адв. Марио Златарев - БАК се обжалва решението на първоинстанционния съд в
частта, в която са отхвърлени исковите претенции на ищеца(въззивник) за
установяване легитимацията му като собственик на 22.17% идеални части от
процесните недвижими имоти. Жалбоподателят намира съдебния акт в посочената
част за неправилен, постановен в противоречие с материалния закон и процесуалните
правила. Излага подробни съображения. Иска се
отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново от въззивната
инстанция, с което бъдат уважени изцяло
исковите претенции. Претендира се присъждане на сторените по делото
разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата С.И.К., ЕГН **********, с
който същата се оспорва изцяло. Иска се постановяване решение на настоящата
инстанция съобразно представените от въззиваемата К. и Т. П. (нейна с.), писмени защити (л. 216 и л.218
от делото пред районния съд).
В законовия срок е постъпил писмен
отговор от Т.И.П., ЕГН **********, чрез
адв.Веселин Въндев - БАК. Излагат се аргументи относно истинността на
съдържанието на предварителния договор
за продажба на недвижими имоти от 30.05.2003г., сключен между ,,К Метал“ ООД и
,,Рудметал“ АД. Твърди се, че процесният договор представлявал частен
свидетелстващ документ и като такъв не можел да служи за доказателство относно
правата на ,,К Метал“ООД- праводател на ищеца, заявени с НА №**, т.*, рег.№****,
дело№***/15.11.****г. на Нотариус Кремена Консулова - Бургас. Изтъкват се факти
и обстоятелства, установени чрез разпит на свидетели. Иска се подадените
въззивни жалба от В.М.Г. и ,,К Метал“ ООД, да бъдат оставени без уважение като
неоснователни.
Подадена е въззивна жалба, вх.№264026/21.09.2020г. от Т.И.П., ЕГН **********,
с която се обжалва първоинстанционното решение и се иска неговата отмяна. На
първо място се навеждат доводи за недопустимост на атакувания съдебен акт, с
оглед липсата на правен интерес за предявяване иска по чл.124, ал.1 от ГПК.
Развиват се подробни съображения. Излага се становище за неправилност на
обжалваното решение в отхвърлителната част. Направено е обобщение на събраните
пред районния съд гласни доказателства. Иска се отмяна на решението. Претендира
се присъждане на сторените в производството пред двете инстанции разноски.
В предвидения законов срок е
подаден писмен отговор от С.И.К., ЕГН **********, с който се подкрепя
изложеното във въззивната жалба, като се навеждат доводи за основателност.
В установения законов срок е
депозиран отговор на въззивната жалба от В.М.Г., ЕГН **********, чрез адв.Златарев
- БАК, с който се оспорват наведените в жалбата твърдения за недопустимост на
постановеното решение на районния съд. Излага се становище за основателност на
исковите претенции. Иска се потвърждаване на обжалвания съдебен акт като
правилен и законосъобразен.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, е
постъпил отговор на въззивната жалба
от ,,К Метал“ ООД, представлявано от
управителя Александър Иванов Кашукеев, чрез адв.Владилен Миланов, с който се
оспорва въззивната жалба изцяло. Изразява се несъгласие с наведените доводи за
недопустимост на първоинстанционното решение. Развиват се подробни съображения.
Направен е анализ на събраните пред районния съд доказателства (писмени,
гласни, съдебно- техническа експертиза).
Постъпила е въззивна жалба,
вх.№266628//12.10.2020г. от ,,К
Метал“ ООД, представлявано от управителя Александър Иванов Кашукеев, чрез адв.Владилен
Миланов. Жалбоподателят изразява недоволство от Решение № 260155 от
01.09.2020г., постановено по гр. дело № 10770/2019 г. по описа на Районен съд-
Бургас, в частта, с която са отхвърлени исковите претенции за установяване
правото на собственост на ищеца В.Г. върху 22.17% идеални части от самостоятелен
обект с идентификатор №07079.610.295.1.25 по КККР и самостоятелен обект с
идентификатор№07079.610.295.1.24 по КККР, както и осъждането му за
заплащане разноски на ответниците в размер на 210 лева. Твърди
се, че В.Г. се явявал изключителен собственик на процесните недвижим имоти,
като се излагат съображения за основателност на предявения установителен иск.
Оспорват се констатациите на първоинстанционния съд, че към датата на сключване
на предварителния договор за продажба на посочените имоти (30.05.2003г.),
правата на ответниците в общ размер от 22.17% ид.ч. за всеки от тях, са били
известни на купувача. Навеждат се доводи в тази насока.
Въззивните жалби са подадени в срока по
чл. 259 и следващите от ГПК.
Пред Районен
съд – Бургас е предявен иск с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК.
В срока за постановяване на решение по
делото постъпи молба от И.Н.Т.и удостоверение за наследници на страната С.И.К.,
от които се установи, че въззиваемата С.К. е починала на 27.04.2021 г. и
нейният единствен наследник по закон е И.Н.Т., която бе конституирана в
качеството си на въззиваема страна по делото.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:
Предявената пред първата инстанция претенция от В.М.Г.
срещу Т.П. и С.К. е за установяване на правото на собственост на въззивника по
отношение на следните самостоятелни обекти с административен адрес: гр. Бургас,
ул. „Граф Игнатиев“ № 7, представляващи самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 07079.610.295.25 – стая №9 и самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№ 07079.610.295.24 – стая №10, находящи се на четвърти етаж /трети над партерен
в пететажната сграда на посочения адрес/.
Няма спор между страните по делото, видно от
представените писмени доказателства, в това число нотариални актове, заповед №
РД-11-268 от 18.05.1999г., заповед № РД-11-1 от 13.01.2003г. и допълнителна
заповед № РД-11-45 от 11.02.2003г. на Областния управител на гр. Бургас, от
които се установява, че Т.П. и С.К. в качеството им на наследници на И.Д.Й.,
въз основа на решение от 17.06.1997г. по гр.д. №37/1993 г. на БРС, са
собственици на основание чл.3 от Закон за възстановяване собствеността върху
някои магазини, работилници, складове и ателиета /ЗВСВНМРСА/ на 7,97 % идеални
части от административна сграда, находяща се в гр. Бургас, ул. „Граф Игнатиев“
№ 7. В последствие с решение № 699 от 07.07.2000г. по адм.дело №989/1998г. БОС
е признал правото на обезщетение на ответниците С.К. и Т.И. по реда на чл.2
ал.1 т.1 за северозападен апартамент от друетажна жилищна сграда, състояща се
от три стаи, салон и кухня, както и партер, вклюващ три дюкяна, две кухни и
тоалетна, ведно с припадащите се идеални части от дворното място находящ се в
гр. Бургас, ул. „Граф Игнатиев“ № 11 чрез съсобственост в новопостроената
пететажна масивна административна сграда, като това решение е оставено в сила с
решение № 2880 от 27.04.2001г. по адм.дело №7430/2000г. на Административен съд
– Бургас, а с решение №336 от 20.11.2001г. по същото административно дело БОС е
определил общо обезщетение на наследниците на И.Д.Й. в размер на 14,20% идеални
части от съсобствеността върху новопостроената пететажна масивна
административна сграда находяща се в гр. Бургас, ул. „Граф Игнатиев“ № 7, като
е определил стойността на обезщетението на всеки от наследниците по 7,10%
ид.части от съсобствеността върху гореописаната сграда. Няма спор, че през 2018
г. по силата на нот.акт № **, том *, нот.дело №**/20**г. на нотариус Кремена
Консулова с рег.№248 на Нотариалната камера, въззивникът В.Г. е закупил от „К
Метал“ ООД, представлявано от Владилен Иванов Миланов, два самостоятелни обекта
– стая №9 и стая №10 с идентификатори № 07079.610.295.25 и № 07079.610.295.24, с
площ съответно от 13,35 кв.м. – за стая №9 и 13,10 кв.м. – за стая №10. При
изслушване на сделката е представен нотариален акт за собственост на недвижим
имот по давност № **, том *, нот.дело №***/20**г. на нотариус Кремена
Консулова, с който „К Метал“ ООД е признат за собственик по давностно владение
на процесните стаи.
Твърди се, че „К Метал“ ООД, който е правоприемник
на „Кльокнер – Метал“ ЕООД, конституиран като трето лице помагач в процеса пред
БРС, е придобил по давност процесните недвижимости след осъществено давностно
владение от 30.05.2003 г., от която дата са му предадени по предварителен
договор за покупко-продажба от „Рудметал“ АД и обхващащо период повече от 10
години, като дружеството се е снабдило с нотариален акт за собственост на
дедвижим имот по давност № **, т.*, нотариално дело № *** от 20** г. на
нотариус Кремена Консулова.
Видно от представените по делото писмени
доказателства, с определение №5484/21.10.1999г. по адм.дело №6065/1999г. по
описа на ВАС, съдът е отменил определение от 25.06.1999г. по адм.дело
№989/1998г. на БОС и е допуснал обезпечение на жалбата и искането на С.К. и Т.П.
за обезщетяване по Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти
чрез налагане на възбрана на северозападен апартамент от втори етаж на
сградата, находяща се в гр. Бургас, ул. „Граф Игнатиев“ №11, както и на
югоизточно помещение на партерния етаж подробно описани в определението на ВАС,
като в последствие БОС е издал обезпечителна заповед, с която е наложил
възбрана върху пететажна масивна административна сграда цялата с площ от 225
кв.м., находяща се на същия адрес, като обезпечителната заповед е надлежно
вписана на 27.07.2000г. с входящ № 4910 в Службата по вписвания.
В изпълнение на решение №6/16.03.2011г. по
гр.д.№925/2011г. по описа на ВКС, с което съдът е разпределил реалното ползване
по воденото дело с правно основание чл.32 ал.2 от ЗС, БОС е издал изпълнителен
лист и е образувано изп.дело №420/2019г. пред ЧСИ Таня Маджарова, което от своя
страна е било спряно с определение №10305/02.12.2019г. по ч.гр.д. №3091/2019г.
по описа на БРС, като съдът е указал на ищецът по настоящото дело В.Г. да
предяви иск срещу Т.П.и С.К., като на 23.12.2019г. е подадена исковата молба по
настоящото дело.
При така изяснената фактическа обстановка настоящата
съдебна инстанция намира подадената от Т.П. въззивна жалба за основателна,
което налага отмяна на първоинстанционното решение в удовлетворителната му част
и отхвърляне на претенцията на ищеца, както и потвърждаване на решението в
останалите му отхвърлителни части, тъй като подадените въззивни жалби от В.Г.и
„К Метал“ ООД са неоснователни. За да постанови обжалвания резултат по делото
първоинстанционния съд е счел, че предявения иск е неоснователен за 22,17%
идеални части за всеки от процесните недвижими имоти, тъй като в тази им част е
налице отричане на собствеността на въззивника Г. съобразно постановеното в
процеса по спорна съдебна идминистрация по реда на чл.32 ал.2 от ЗС решение на
ВКС. Поради тази причина съдът е удовлетворил претенцията по чл.124 ал.1 ГПК
досежно 77,83% идеални части и е отказал съответно за 22,17% идеални части
досежно двете стаи - №9 и №10, находящи се в процесната сграда.
Настоящата съдебна инстанция, с оглед естеството на
предявената претенция по чл.124 ал.1 от ГПК във вр. с чл.524 от същия закон,
намира предявения иск за неоснователен. Неоснователно е твърдението във
въззивната жалба на Т.П., че липсва правен интерес от предявяване на
претенцията. В този смисъл твърденията за недопустимост не се споделят от
настоящия съд. Решението в обжалваната му част от въззивницата П. е неправилно.
Още с отговора на исковата молба Т.П. е
оспорила нот.акт № **, нот.дело №***/15.11.20**г. на нотариус Кремена Консулова
и констативен нот.акт № ***, нот.дело №***/30.08.20**г. на нотариус Огнян
Желев. Страната е оспорила и предварителен договор от 30.05.2003г., сключен
между „Кльокнер Метал“ ООД и „Рудметал“ ООД и е поискала откриване на
производство по оспорване и отмяна на двата нотариални акта. Действително
първоинстанционният съд се е позовал на разпоредбата на чл.82 от ЗС и е приел,
че е налице присъединяване на владение между ищеца и „К Метал“ ООД, каквото
твърдение по делото не е направено, но основният проблем с оглед на така
сложилите се обстоятелства по делото е свързан с това, дали ищецът В.Г.
позовавайки се на представените нотариални актове и предварителен договор би
могъл да обоснове правото си на собственост върху процесните две стаи с оглед
на обстоятелството, че по делото е налице допусната възбрана върху процесната
сграда. В този смисъл съдът счита, че ищецът не би могъл да получи собственост
върху процесните две стаи, тъй като поради наличието на възбрана върху
сградата, по отношение и на процесните два обекта действията на ищеца са
непротивопоставими на въззиваемите Т.П.и С.К. съгласно чл.401 във вр. с чл.453
от ГПК. И тъй като правото на собственост на ищеца се основава на
прехвърлителната сделка обективирана в нот.акт № **, том *, нот.дело №**/20**г.
на нотариус Кремена Консулова, то без значение е обстоятелството дали праводателят
е придобил имота по давност, обстоятелство, което се опровергава от проявената
съдебна активност на двете ответници по делото, включително с оглед предявената
претенция по чл.32 ал.2 от ЗС. От друга страна, разпитът на свидетелката П. не
установява обстоятелства свързани с фактическото държане от страна на „К Метал“
ООД и евентуално придобиване по давност на процесните стаи.
С оглед на така изяснената по делото фактическа
обстановка, съдът намира, че решението на БРС следва да бъде отменено в частта,
в която съдът е приел за установено по отношение на ответниците, че ищецът В.Г.
е собственик на 77,83% идеални части от процесните два обекта, както и в частта,
в която Т.П.и С.К. са осъдени да заплатят разноски на В.Г.. В останалите му
части решението следва да бъде потвърдено, като на Т.П. следва да бъдат
присъдени разноски за въззивната инстанция в размер на 624,75 лева.
По изложените съображения Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Решение №260155 от 01.09.2020г., постановено по гр. дело № 10770/2019 г. по описа на
Районен съд – Бургас, в частта в която съдът е приел за установено по
отношение на Т.И.П., ЕГН **********, адрес гр.С., кв. ,,Д.“,
бл.**, вх.*, ет.* и С.И.К., ЕГН ********** от гр. Б., ул. “Л.“ №**, че ищецът В.М.Г.,
ЕГН **********, адрес гр. Б. ул. ,,Ф.“ №**, вх.*, ет.*, ап.**, чрез адв. Марио Златарев
- БАК, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. ,,Александровска“ №91, ет.1, е
собственик на 77,83 % ид.ч. от самостоятелни обекти с идентификатори
№07079.610.295.1.25 и №07079.610.295.1.24, както и в частта, с която Т.П. и С.К.
са осъдени да платят на В.Г. сумата от 196,93 лева, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл.124 ал.1 във вр
с чл.524 от ГПК от В.М.Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Б. ул. ,,Ф.“ №**,
вх.*, ет.*, ап.**, чрез адв. Марио Златарев - БАК, със съдебен адрес: гр.Бургас,
ул. ,,Александровска“ №91, ет.1, против Т.И.П., ЕГН **********, адрес гр.С.,
кв. ,,Д.“, бл.**, вх.*, ет.* и И.Н.Т. ЕГН ********** от гр. Б., ул. „С.
К. О.“ № **, иск за признаване за установено, че В.М.Г. е собственик на 77,83%
ид.части от самостоятелен обект с идентификатор
№07079.610.295.1.25 по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-9/30.01.2019 г. на ИД
на АГКК, адрес гр.Бургас, ул.”Граф Игнатиев” №7, ет.3, обект 9, предназначение
– офис, с площ по документи 13,35 кв.м., заедно с 1,703 % ид.части от общите
части, при съседи: на същия етаж – СОС с идентификатор 07079.610.295.1.26 и СОС
с идентификатор 07079.610.295.1.24, под обекта – ОС с идентификатор
07079.610.295.1.15, над обекта – СОС с идентификатор 07079.610.295.1.35,
разположен в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор
07079.610.295; както и по отношение на 77,83 % ид.ч. от самостоятелен обект с
идентификатор №07079.610.295.1.24 по КККР, одобрени със Заповед
№РД-18-9/30.01.2019 г. на ИД на АГКК, адрес гр.Бургас, ул. ”Граф Игнатиев” №7,
ет.3, обект 10, предназначение – офис, с площ по документи 13,10 кв.м., заедно
с 1,672 % ид.ч. от общите части, при съседи: на същия етаж – СОС с
идентификатор 07079.610.295.1.25, под обекта – СОС с идентификатор
07079.610.295.1.14, над обекта – СОС с идентификатор 07079.610.295.1.34,
разположен в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор
07079.610.295.
ПОТВЪРЖДАВА решенеието в
останалите му части.
ОСЪЖДА В.М.Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Б. ул. ,,Ф.“ №**, вх.*, ет.*, ап.**,
чрез адв. Марио Златарев - БАК, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.
,,Александровска“ №91, ет.1, ДА ЗАПЛАТИ на Т.И.П., ЕГН **********,
адрес гр.С., кв. ,,Д.“, бл.**, вх.*, ет.*, сумата от 624,75 лв., представляваща разноски
за въззивната инстанция.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчване препис
от решението на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: