Р Е Ш Е Н И Е
№ 252 / 4.12.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р Н О Б А Т С К
И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ
състав
На четиринадесети ноември две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МАРИНОВ
Съдебни
заседатели: 1..........................................
2..........................................
Секретар ……………………ДАРИНА ЕНЕВА.........................................
Прокурор...................................................................................................................
Като разгледа докладваното от
съдията ……….МАРИНОВ……….…………
Гражданско дело номер......812.......по
описа за............2018..................година
Ищецът С.Ф. е
предявил срещу Д.М.Ф. иск за
развод по чл. 49 ал.3 във вр. с ал.1 от СК с който иска съдът да прекрати гражданския
му брак с ответника Д.Ф. чрез развод като съдът да постанови , че вината за това
дълбоко и непоправимо разстройство на
брака им носи ответникът Д.Ф. . Същият ищец е предявил и обективно съединените с горепосочения иск за развод и съответните небрачни искове както
следва : 1. иск по чл. 53 от СК с който
той моли съдът след постановяването на
развода да постанови същата ищца да
възстанови предбрачното си фамилно име Х. КАКТО И 2. по иск
по чл. 56 ал.1 от СК с който моли съда да постанови решение с
което да предостави правото на ползване на
семейното жилище находящо се в село Искра , Община Карнобат , обл. Бургаска на двамата съпрузи тъй
като същото е собственост на неговите
родители.
Съдът е приел, че така предявените от ищецът бракоразводен иск се явява допустим
за разглеждане и също такива се явяват и
обективно съединените с него небрачни
искове по чл. 56 ал.1 от СК - на кого да бъде предоставено за ползване семейното жилище на страните по делото след развода чл. 53 от СК , както и искът по чл. 53 от СК – за възстановяването
на предбрачното фамилното име на ответницата след развода и на основание чл. 131 ал.1 от ГПК е изпратил препис на исковата молба ведно
с приложенията към нея на ответника , като му е указал
да даде писмен отговор по нея , задължителното съдържание на отговора му
ако подаде такъв и последиците от
неподаване на отговора и неупражняването от негова страна на указаните му права , като същият в горепосочения срок не е подал писмен отговор по повод предявените
срещу него искове , брачен такъв и свързаните с него небрачни искове като по
този начин не е изразил становище по
същите.
В съдебно заседание ищецът , редовно призован се явява
лично като същият чрез процесуалният си представител поддържа
така предявените от него искове.
В
съдебно заседание ответникът редовно призован не се явява лично, но същият взема становища по
предявените срещу него искове чрез специално назначения му особен процесуален
представител.
В тази
същата връзка съдът е приел всички събрани по делото доказателства, посочени от
страните по делото и след тяхната цялостна преценка приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните по делото, а е и видно от
приетото като доказателство по настоящото дело удостоверение за сключен
граждански брак, издадено от Община Варна
е че страните по делото – иищецът С.Ф. и ответника Д.Ф. са действително съпрузи, като са сключили
граждански брак на 28.07.2014 г. в Кралство Белгия с акт
за граждански брак № 98 от 22.10.2014 година който е съставен от Община
Карнобат , от който брак нямат родени деца.
Първоначално след
сключването на брака им в Кралство Белгия съвместният им живот протичал нормално тъй като отношенията между съпрузите били
добри и се основавали на взаимно разбиране и уважение, като страните по делото
заживели там , като ищецът работел , а
като си идвали в България живеели в
семейно жилище , находящо се в село Искра , Община Карнобат , обл. Бургаска . Впоследствие настъпило
неразбирателство между тях , всеки започнал да има свой собствен личен
живот и те се отчуждили духовно и физически поради явното несходство в
характерите им , като по този начин изчезнала нужната духовна , емоционална и
физическа връзка , както и съответното им желание да живеят като едно семейство
, като според мнението на настоящия съд същите
се разделили , считано през 2016 година и оттогава е настъпила и съответната фактическата
раздяла между страните по делото и те са
прекъснали помежду си всякакви съпружески и физически контакти, като брачната
им връзка по този начин се изчерпала изцяло от нужното й съдържание и същата се явява дълбоко и
непоправимо разстроена и не може да се санира, както според мнението на
страните по делото , така и според настоящия съд. Страните по делото
установявайки , че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен за тази цел не са направили и никакви опити
да се съберат и заживеят отново заедно нормално, като едно семейство, като и за
в бъдеще същите нямат такива намерения и поради тази причина ищецът е подал и
настоящия им иск за развод. Горепосоченото съдът приема за установено , както
от твърденията за него обективирани в исковата молба на ищецът , така и от дадената му за това възможност на ответника да
ги опровергае , а така също и от показанията на разпитаните по делото свидетели Емилия Филипова – първа братовчедка на ищеца , които показания
съдът кредитира като дадени при условията на чл. 172 от ГПК и Мирослава
Стаматова – без родство със страните по делото , които свидетелстват
гореизложеното от съда , но които като неоспорени от никакви други
доказателства по делото , съдът намира същите
за напълно достоверни и обективни в тези им части . Ето защо съдът намира, че
брака между страните по делото следва да се прекрати чрез развод на основание
чл. 49 ал.1 от СК поради дълбокото и непоправимо разстройство на същия.
Междувременно
не се доказаха твърденията на ищецът ,
че виновен за развода е именно съпругата тъй като не бяха ангажирани достатъчно
убедителни доказателства в тази насока,
тъй като твърдените от двамата свидетели обстоятелства сочещи за вината на
ответницата за дълбокото и непоправимо разстройство на брака , съдът
намира за неубедителни , от една страна
тъй като ангажираните обстоятелства сочени от свидетелите не са достатъчно сериозни и достатъчни за определяне , че вина за
разстройството на брака има съпругата – такива не са липса на топлина от страна
на съпругата към съпруга , нито пък че същата е била агресивна или се е карала
на съпруга си или че му е искала пари ,
още повече , че същите свидетели признават, че са виждали двамата съпрузи около
3- 4 пъти само, като не е маловажно, че първата свидетелка е близка роднина на
ищеца , а втората свидетелка е в приятелски отношение със същия . Затова съдът
намира, че вина за това имат и двамата съпрузи тъй като причина за развода се явява липсата им на желание за съвместен
живот като съпрузи и тяхната раздяла .
Преценявайки така
приетите за установени от съда по
настоящото дело факти,същият съд приема,
че брачния съюз между ищецът и ответника
е окончателно и невъзвратимо разрушен
т.е. брака между страните е дълбоко и непоправимо разстроен.
Оценявайки пък поведението на всеки един от съпрузите,
съдът пък намира, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи.
С оглед на гореизложеното съдът
намира, че брака между страните по настоящото дело следва да бъде прекратен ,
като вина за това имат и двамата съпрузи
.
Съдът намира, че следва да се произнесе и по въпроса на
кого да се предостави за ползване семейното жилище на съпрузите. Това е
жилището обитавано от двамата съпрузи по
време на брака им , като е ирелевантен въпроса за това чия собственост е
жилището. Ищецът е направил искане още в
исковата си молба с което иска на двамата съпрузи да бъде предоставено за ползване семейното
жилище на страните по делото , но за да уважи това искане съдът следва да
определи дали страните по делото имат
нужда да ползват същото. Ответникът не е
направил такова искане съдът на него да предостави правото да ползва семейното
жилище . Съдът приема , че семейното жилище се намира в село Искра Община
Карнобат , обл. Бургаска и е собственост на родителите на ищеца, въпреки , че
са налице бегли доказателства в тази насока.Отделно от това съдът намира , че
пак няма представени доказателства относно естеството на семейното жилище и дали същото
може да се ползва едновременно и поотделно от двамата съпрузи , съдът намира,
че същото не може да се ползва по искания
горепосочения начин от двамата съпрузи и тъй като съпругата не иска неговото ползване
респективно ползването на семейното жилище и също и факта, че последната , не
иска да живее в него съгласно заявленията на процесуалния й представител ,то
съдът намира, че съпругът има жилищна нужда и че на него следва да бъде предоставено правото да ползва
семейното жилище .
Ищецът е направил
искане съдът да промени брачното фамилно
име на съпругата от сегашното такова „ Ф. „ на предбрачното й фамилно име – Х. . Съдът намира, че това искане е искането уредено в хипотезата на чл. 53 от СК , съгласно който след развода съпругът респективно съпругата може да възстанови фамилното си име преди този брак и по този
начин съдът дължи произнасяне единствено по заявено такова желание на съпругът
/ съпругата. С оглед на горепосоченото искане на съпругът , за което
процесуалният прдставител на съпругата – ответник дава съгласие респ. иска
неговото уважаване , то съдът намира, че следва да промени сегашното фамилно име на ответницата , като
възстанови фамилното име което тя е носела преди този брак , а именно фамилното
име Х. .
Съдът
намира, че съгласно хипотезата на чл. 329 ал.1 от ГПК съдебните разноски по
брачните дела се възлагат върху виновния съпруг, а когато няма вина разноските
оставят в тежест на всеки , така както
са направени . Тъй като съдът не се е произнесъл кой е виновния съпруг за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака , то съдът намира, че разноските
на страните по делото следва да останат върху всяка от страните , така както те
са направени, за което впрочем иска и ищецът и ответната страна по делото.
Съдът
намира, че страните следва да бъдат осъдени да заплатят на Държавата и
съответните държавни такси .
Мотивиран от гореизложените си съображения, Карнобатският
районен съд
Р Е Ш
И:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД гражданския
брак сключен на 28.07.2014 година в
Кралство Белгия с акт за граждански брак № 98 от 22.10.2014 година на Община Карнобат, обл. Бургаска между
С. Р.Ф. с
ЕГН ********** *** , същият със съдебен
адрес за призоваване и съобщения - гр. Варна
ул. ул. Проф. К. Иречек № 6 - чрез адв.Т.Т. *** и Д.М.Ф.
с ЕГН ********** с адрес *** поради дълбокото и непоправимо разстройство на
същия по реда на чл. 49 ал.1 от СК.
ОБЯВЯВА,
че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи С.Р.Ф. и Д.М.Ф. .
Предоставя правото на ползване на
семейното жилище находящо се в село Искра , Община Карнобат ,обл. Бургаска на съпругът С. Р.Ф. с ЕГН ********** *** .
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака
съпругата Д.М.Ф. с ЕГН ********** с адрес *** да
възстанови предбрачното си фамилно име Х.
.
ОСЪЖДА С. Р.Ф. с ЕГН **********
*** , същият със съдебен адрес за
призоваване и съобщения - гр. Варна ул. ул. Проф. К. Иречек № 6 - чрез
адв.Т.Т. *** да заплати на Държавата държавна такса в размер на 20 лв , както и такава в размер на по 5 лв. /пет
лева/ за издаване на всеки изпълнителен лист за горепосочените суми, които суми
следва да се преведат по сметката на Районен съд Карнобат.
ОСЪЖДА Д.М.Ф.
/ Х. / с ЕГН **********
с адрес *** да
заплати на Държавата държавна такса в размер на 35 лв., както и такава в размер
на 5 лв. /пет лева/ за издаване на изпълнителен лист за горепосочената сума,
които суми следва да се преведат по сметката на Районен съд Карнобат.
Настоящото
решение може да се обжалва с жалба пред Бургаски Окръжен съд в 14-дневния
срок считано от датата на съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: