Р Е Ш Е Н
И Е
№
гр. ***, 02.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - ***, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10-и състав, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: *** при участието на секретаря Гергана Найденова, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 15895 по описа за 2019 година на ВРС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявен иск от И.В.П., ЕГН **********, Л.П.Л., ЕГН **********, и М.П.Л., ЕГН **********, срещу С.М.М., ЕГН **********, да
бъде постановено решение, по силата на което да бъде прието
за установено в отношенията между страните, че ответницата не е собственик на ПИ с
идентификатор ***по КККР на с. ***, община ***, област ***, одобрени със
Заповед РД – 18-187/24.01.2018г. на ИД на АГКК, находящ
се в местност „***”, с площ по документ за собственост от 1300 кв.м., а по
скица 1115 кв.м., трайно предназначение – земеделска територия, при съседи ПИ с
ид. номер ***, ***, ***, ***и ***.
Излага се в исковата
молба следното: Ищците били съсобственици по наследство и давност на ПИ с
идентификатор ***по КККР на с. ***, община ***, област ***, одобрени със
Заповед РД – 18-187/24.01.2018г. на ИД на АГКК, находящ
се в местност „***”, с площ по документ за собственост от 1300 кв.м., а по
скица 1115 кв.м., трайно предназначение – земеделска територия, при съседи ПИ с
ид. номер ***, ***, ***, ***и ***. С НА номер 97 по
дело 5685/96г. Иска П. и ***придобили чрез замяна недвижим имот – овощна
градина с площ от 1300 кв.м., образуващ ПИ извън регулация на с. ***, с пл.
номер 65 по плана на местността „В двора”. ***починал на 26.10.2003г., като
оставил за наследници ищците по делото. През периода август - септември 1997г.
съпрузите изградили еднофамилна жилищна сграда на два етажа и сутерен с гараж в
приземния етаж в имота. Сградата била узаконена с Акт за узаконяване номер 45
от 07.10.1997г., издаден от гл. архитект на община ***. Имотът се владее
постоянно от ищците от момента на придобиването му. След извършена проверка в
СГКК *** ищците установили, че в КР, като собственик на ПИ, била записана С.М.
с документ за собственост – НА за продажба на земеделска земя с номер 143, дело
22872 от 08.11.2006г.
В срока за отговор на исковата молба
ответната страна е взела становище в следния смисъл: Предявеният иск е
неоснователен. Няма идентичност между имота, собственост на ответницата и
имота, по отношение на който ищците имат претенции. С НА за покупко-продажба от
07.11.2006г. ответницата придобила от И.Н.И. недвижим имот, находящ
се в землището на с. ***, местност „***”, с ид. номер
013016 с площ от 1115 кв.м. Сочи се, че е налице разлика в местностите, в които
се намират имотите. Евентуално при идентичност на имотите се твърди, че
ответницата валидно придобила процесния недвижим имот
чрез договор за покупко-продажба. Към 02.11.2006г. собственик на имота бил И.И.. Не са налице елементите на придобивната
давност, за да се приеме, че такава е изтекла в полза на ищците. В условията на
евентуалност се сочи, че в полза на ответницата е изтекла 5 годишната придобивна давност, поради добросъвестно владение.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Видно от НА с номер 97 по дело с
номер 5685/1996г. на 27 юни 1996г. ***прехвърлила в полза на ***Л. ***и И.В.П.
следния недвижим имот – овощна градина от 1300 кв.м., образуваща пл. 65 по
плана на местността „в двора“, находяща се в с. ***, област ***.
Установява се от удостоверение за
наследници на ***П., че такива са И.В.П., Л.П.Л. и М.П.Л..
От представения препис на скицата на процесния ПИ се установява, че в АГКК – *** като собственик на имота
фигурира ответницата С.М..
Видно от НА с номер 127 по дело 127
от 2006г. на нотариус ***, И.Н.И. е продал своя недвижим имот на С.М.М., находящ се в землището на с. ***,
община ***, ЕКАТТЕ 03811, местност „***“,
а именно ПИ с номер 013016 по плана за земеразделяне на землище в с. ***, с
площ от 1115 кв.м.
По делото бе допуснато да се извърши
СТЕ, като от заключението на вещото лице се установява следното: Между имот по
НА с номер 97/27.06.1996г. и ПИ 13.16 с площ от 1115 кв.м. по КККР от 2018г. в
землището на с. *** е налице частична идентичност по площ от 1086 кв.м. В допълнително
заключение вещото лице посочва, че представената по делото документация
отговаря на процесния имот ***с площ от 1115 кв.м.,
но не отговаря на имота, показан от ответната страна на терен. Между имотите, за които страните твърдят,
че са собственици, няма идентичност. Същите са на разстояния от около 250 метра
един от друг.
В открито съдебно заседание преди
даване ход на устните състезания ответната страна е направила признание на иска
на ищците. Изразила е следното „аз нямам
никакви претенции към техния имот, който те претендират, признавам техния иск“.
В чл. 237 ГПК е уредено, че когато
ответникът признае иска, в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че
то се основава на признанието. Предвид това настоящият съдебен състав намира за
ненужно да излага и обсъжда останалите събраните по делото доказателства.
От установената фактическа обстановка
безспорно се установи, че страните са собственици на два различни имота, между
които няма идентичност. До същото заключение достигна вещото лице по делото,
което изясни, че между имотите, за които
страните твърдят, че са собственици, няма идентичност. Същите са на разстояния
от около 250 метра един от друг. Изводът се подкрепя и от направеното
признание на иска от ответницата С.М..
Предвид изложеното предявения иск
следва да бъде изцяло уважен.
По разноските:
Ответната страна помоли да
не й бъдат възлагани разноски по делото, доколкото същата не е ставала причина
за образуване на производството. Въпреки, че съдът разбира неприятността на
ситуацията, при която грешката в отбелязването на собствения на ответницата
имот в АГКК не може да й се вмени във вина, то следва да се приеме, че разноски
се дължат. Ищцовата страна упражни своите права
добросъвестно, при наличие на правен интерес от завеждане на отрицателния установителен иск. Освен това, едва след събиране на всички
доказателства по делото ответната страна направи своето признание на иска.
Същото можеше да бъде направено още в началото на производството, доколкото
съществуваха индиции за липса на идентичност между
собствените на страните имоти. При уважаване на исковата претенция, ответната
страна дължи сторените разноски на общо основание, по силата на чл. 78, ал. 1 ГПК. Евентуално ответницата може да претендира претърпени вреди от
съответния орган, допуснал грешката при изготвяне на документацията за
собствения й имот. Предвид изложеното С.М. следва да бъде осъдена да
заплати на ищците сторените разноски в размер на общо 1131,00 лв. Сумата
за адвокатско възнаграждение следва да бъде редуцирана до 500,00 лв., доколкото
правният интерес по делото не надвишава 1000,00 лв., предвид представената
данъчна оценка на имота.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между И.В.П., ЕГН **********, Л.П.Л., ЕГН **********, М.П.Л., ЕГН **********, и С.М.М., ЕГН **********, че ответницата С.М.М., ЕГН **********, не е собственик на ПИ с
идентификатор ***по КККР на с. ***, община ***, област ***, одобрени със
Заповед РД – 18-187/24.01.2018г. на ИД на АГКК, с площ по документ за
собственост от 1300 кв.м., а по скица 1115 кв.м., трайно предназначение –
земеделска територия, при съседи ПИ с ид. номер ***, ***,
***, ***и ***.
ОСЪЖДА С.М.М., ЕГН **********, да заплати в полза на И.В.П., ЕГН **********, Л.П.Л., ЕГН **********, М.П.Л., ЕГН **********, сторените разноски
в производството, представляващи депозити за вещо лице, адвокатско
възнаграждение, такси за преписи и съдебни удостоверения, и държавна такса в
общ размер от 1131,00 лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – ***, подадена в двуседмичен
срок от получаването му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: