Р Е Ш Е Н И Е
№260601/09.10.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд, гражданско
отделение, четиридесет и трети състав, на двадесет и пети септември две хиляди
и двадесета година, в публично заседание, в следния състав:
Председател: Т.Л.
Секретар: Д.Д.
разгледа
докладваното от районния съдия гражданско дело № 1475 по описа на съда за 2020 г.
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 310,
ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е въз основа искова молба на М.А.Б.,
ЕГН **********, с адрес: ***, с която против „Л.С.Ш.М.“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, се претендира осъждане на ответника да
заплати на ищеца сума в общ размер на * лева, представляваща дължимо трудово
възнаграждение за периода от 07.11.2019 г. до 29.01.2020 г., от която: * лева –
трудово възнаграждение за месец ноември 2019 г.; * лева - трудово
възнаграждение за месец декември 2019 г. и трудово възнаграждение за месец
януари 2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 04.02.2020 г. до окончателното плащане. Претендират се сторените
разноски по делото.
Обстоятелства, от които произтичат
претендираните от ищеца права:
Между страните по делото е налице
трудово правоотношение, възникнало въз основа трудов договор сключен на
06.11.2019 г. Същият е в сила от 07.11.2019 г. В изпълнение на трудовия
договор, ищецът приел да заеме длъжността „втори помощник-капитан“ на м/к „С.Д.“,
плаващ под български флаг в Средиземно и Черно море. Съгласно чл.5 от трудовия
договор, възнаграждението на ищеца възлизало на сума в размер на 1600 евро,
като същото било дължимо с падеж 25-то число на месеца, следващ отчетния месец.
Трудовото възнаграждение на ищеца било платимо по посочена от него банкова
сметка. ***ет с дължимите суми и извършените плащания. Със заповед № 98/30.01.2020
г. трудовото правоотношение на ищеца било прекратено на осн. чл.325, ал.1 КТ.
Ищецът твърди, че след прекратяване на трудовия му договор, неизплатени
останали следните суми за трудови възнаграждения: 2333 лева – за м.11.2019 г.,
2918,41 лева – за м.12.2019 г. и 2728 лева – за м.01.2020 г. Сочи, че
независимо от опитите за доброволно уреждане на спора с ответника, плащане на трудовото
възнаграждение за посочените месеци, не е последвало.
В срока по чл.131 ГПК ответникът
представя отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на
предявения иск. Твърди, че с плащане, с дата на вальор 28.02.2020 г., по
банкова сметка *** М.Б. е изплатена сумата от 1492,16 евро /с левова
равностойност 2918,41 лева/, с основание
– заплата м. декември С.Д. Моли за отхвърляне на ищцовата претенция. С
допълнителна молба ответникът сочи, че е изплатил в полза на ищеца всички
дължими суми за трудово възнаграждение. Настоява при произнасянето си, съдът да
съобрази разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК, доколкото с извършеното плащане той е
признал предявения иск и с поведението си не е дал повод за завеждане на делото.
В съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния
си представител, признава, че след образуване на настоящото дело, ответникът е
заплатил дължимите суми за трудово възнаграждение. Неплатена е останала сумата
от 800 лева – за заплатено от него адвокатско възнаграждение. Ответникът не се
явява и не се представлява.
Варненският районен съд, след като взе
предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото доказателства, намира за установено, от фактическа страна,
следното:
Трудовото правоотношение между страните
по делото е възникнало въз основа сключен между тях трудов договор № 107/06.11.2019
г., по силата, на който ответникът е възложил, а ищецът е приел да изпълнява
длъжността „втори помощник-капитан“ на м/к „С.Д.“, плаващ под български флаг в
Средиземно и Черно море. Трудовият договор е сключен на осн. чл.70 КТ вр.
чл.67, ал.1, т.1 КТ. Трудовото месечно възнаграждение на ищеца е в размер на 1600
евро, като същото е дължимо до 25-то число на месеца, следващ отчетния месец,
по посочена от ищеца банкова сметка. ***дставен по делото препис от трудов
договор № 107/06.11.2019 г.
Със заповед №98/30.01.2020 г. на ответното
търговско дружество, трудовото правоотношение с ищеца е прекратено по взаимно
съгласие /чл.325, ал.1 КТ/.
Видно от представен по делото фиш за
работна заплата, за м.11.2019 г., дължимото в полза на ищеца трудово
възнаграждение е в размер на 2333 лева.
От представени от ответника отчети по
сметка, издадени на 02.03.2020 г. и на 17.06.2020 г. от „Интернешънъл Асет
Банк“ АД, се установява, че на 28.02.2020 г. същият е заплатил в полза на М.Б.
сумата от 1492,16 евро /с левова равностойност – 2918,41 лева/, с основание за
плащане – заплата за м.декември, а на 16.06.2020 г. е извършено плащане в
размер на 2685,00 евро /5251,40 лв./, с основание за плащане – заплата за
м.11.2019 и м.01.2020 г. Общата заплатена от ответника в полза на ищеца сума,
за трудови възнаграждения за месеците – ноември и декември 2019 г. и януари
2020 г. е в размер на 4177,16 евро или 8169,81 лева.
При така установените фактически
обстоятелства се налагат следните правни изводи:
Съдът е сезиран с трудов спор по смисъла
на чл.357 КТ, при твърдения, че между страните е съществувало трудово
правоотношение, след прекратяването, на което са останали неплатени в полза на
ищеца трудови възнаграждения. Ищцовата претенция намира правното си основание в
разпоредбите на чл.128, т.2 вр. чл.242 КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 242 КТ,
положеният труд по трудов договор е възмезден, а нормата на чл.128, т.2 КТ указва
задължението на работодателя да заплаща в срок, на работника/служителя,
уговореното трудово възнаграждение. При неизпълнение на това задължение от
страна на работодателя, за работника/служителя възниква право на иск за
заплащане на пълния размер на дължимото трудово възнаграждение, като липсата на
парични средства или друго препятствие, не освобождават работодателя от
задължението за плащане на уговореното трудово възнаграждение. Съгласно разпоредбата
на чл.245, ал.2 КТ, неизплатената част от трудовото възнаграждение се дължи
ведно със законната лихва.
Безспорно е между страните, че ищецът е
полагал труд по сключения с ответника трудов договор, като към датата на
подаване на исковата молба - 04.02.2020 г., трудовите възнаграждения за периода
м.11.2019 г. – м.01.2020 г. са дължими, но същите не са платени.
Извършеното плащане от ответника на
претендираните от ищеца суми, след подаване на исковата молба, представлява
признание на дълга, респективно – на предявения иск. На основание чл.235, ал.3 ГПК, съдът следва да съобрази този факт, тъй като същият е от значение за
спорното право. С оглед извършеното плащане от ответника, искът за заплащане на
сумата от 7979,41 лева, включваща дължимите от ответника в полза на ищеца, трудови
възнаграждения, за периода от 07.11.2019 г. до 29.01.2020 г., следва да бъде
отхвърлен като погасен чрез плащане в хода на процеса.
По искането на ответника за
освобождаване от заплащане на разноски, съдът намира, че в процесния случай не
са налице кумулативно изискуемите предпоставки на чл.78, ал.2 ГПК.
Действително, ответникът признава претенцията на ищеца изцяло, чрез заплащане
на претендираните суми за трудови възнаграждения, но признанието на иска не е
достатъчно основание за да се освободи ответника от отговорността за заплащане
на разноски. В основата на предявения иск стои неизпълнението на договорното
задължение от страна на ответника да заплаща в срок трудовото възнаграждение на
ищеца, като дори след прекратяване на трудовото правоотношение, това задължение
не е изпълнено. Към датата на подаване на исковата молба, неплатени са останали
трудовите възнаграждения за м.11.2019 г. /дължимо до 25.12.2019 г./, за
м.12.2019 г. /дължимо до 25.01.2020 г./ и за м.01.2020 г. /със срок на плащане
– до 25.02.2019 г./. Възнаграждението за м.декември е платено на 28.02.2020 г.,
а за м.11.2019 г. и за м.01.2020 г. – 16.06.2020 г., поради което следва да се
приеме, че именно поведението на последния е дало повод на ищеца за сезиране на
съда.
С оглед изхода от спора и на основание
чл.78, ал.1 ГПК, на ищеца се следват сторените разноски по делото в размер на 800
лв. за заплатено от същия адвокатско възнаграждение.
Присъдените суми могат да бъдат платени
по следната банкова сметка ***: *; BIC ***.*, ал.6 ГПК, ответникът следва да заплати по сметка на Варненски
районен съд, сумата от 319,18 лева, съставляваща дължимата държавна такса.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.А.Б., ЕГН **********,
с адрес: ***, против „Л.С.Ш.М.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, иск с правно основание чл.128, ал.2 ГПК, за заплащане
на сумата от * лева, представляваща сбор от дължими трудови възнаграждения за
периода от 07.11.2019 г. до 29.01.2020 г., от която: * лева – трудово
възнаграждение за месец ноември 2019 г.; *41 лева - трудово възнаграждение за
месец декември 2019 г. и трудово възнаграждение за месец януари 2020 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 04.02.2020 г. до
окончателното плащане, като погасен чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА „Л.С.Ш.М.“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на М.А.Б., ЕГН **********, с
адрес: ***, сторените разноски по делото в размер на 800 лева, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Л.С.Ш.М.“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати държавна такса в размер на 319,18
лева, по сметка на Районен съд – Варна, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд – Варна, в двуседмичен срок, който за ищеца тече от датата на
обявяването му – 09.10.2020 г., а за ответника – от съобщаването, на основание
чл.315, ал.2 КТ.
На страните да се връчи препис от
решението, на основание чл.7, ал.2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: