Р Е Ш Е Н И Е
Номер 301 /01.07. Година 2018 Град
Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд IV – ти наказателен състав
На седми май Година 2018
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Светослава Алексиева
Секретар: Наталия
Симеонова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията административнонаказателно дело №00538 по описа за 2019 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление №9-А-28 от 15.03.2019
г., изд. от директор на Регионална инспекция по околната среда и водите -
Перник, на “****“ АД , гр. Перник, представлявано от изпълнителния директор Л.
В. С., на основание 164, ал.1, във вр. с чл.168 от Закона за опазване на околната среда, чл. 53, ал.1 и чл.83 ЗАНН е наложена имуществена санкция в
размер 15 000 лв. за това, че на 19.09.2018г., на площадка, находяща се в ****,
гр. Перник, „****“ АД, в качеството си на оператор на горивна инсталация за
производство на топлинна и електрическа енергия – „ТЕЦ Република“, не е
изпълнило задължението си по Условие 9.3.1. от Комплексно разрешително /КР/ №53-Н1/2014г.,
издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околната среда, а
именно: „Всички емисии на вредни вещества
от инсталацията по Условие 2 да се изпускат в атмосферния въздух организирано
през изпускащите устройства, описани в Условие 9.2“ - нарушение на чл.125,
ал.1, т.2 от ЗООС.
Против издаденото наказателно постановление в срок е
постъпила жалба “****“ АД, представлявано от инж. Л. С., в качеството му на
изпълнителен директор на дружеството, с която оспорва законосъобразността и
обосноваността на издаденото наказателно постановление. Излагат се доводи за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в развилото се
административнонаказателно производство, както и че при произнасянето си по
преписката АНО не е извършил дължимата проверка за законосъобразност и обоснованост
на издадения акт, не е обсъдил събраните доказателства, не е събрал нови такива
за изясняване на спорните факти, не е обсъдил
направените възражения, а при налагане
на административната санкция не е спазил
изискванията за индивидуализация на наказанието.
Тази позиция и доводите изложени в нейна
подкрепа се поддържат в съдебните правия
от процесуалния представител на жалбоподателя – ю.к. С.. Същият пледира за
отмяна на издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно и необосновано.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния
си представител – ю.к. Г., изразява становище за неоснователност на жалбата и
моли наказателното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно, издадено в съответствие с
материални закон и без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.14 и 18 от НПК и доводите на страните, намира за установено следното
:
Жалбата
е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект с правен интерес, поради
което е допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна.
От
фактическа страна:
На „****“ АД е издадено Комплексно
разрешително №53-Н1/2014г. от
изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция по околната среда за експлоатацията
на ****, гр. Перник.
В Комплексното разрешително залегнали множество
условия, които дружеството следва да изпълнява. В условие 9.3.1. е предвидено задължение
за притежателят на разрешителното всички емисии на вредни вещества от инсталацията по Условие 2 да се изпускат в
атмосферния въздух организирано през изпускащите устройства, описани в Условие
9.2.
На 19.09.2018г.
по „зеления телефон“ на РИОСВ – Перник и
на МОСВ били получени сигнали от жители на град Перник за обгазяване и
неприятна миризма от дейността на
****, които били заведени с входящи
номера №№С-65, С65/1/, С-66,
С-67/19.09.2018г. В деня на постъпване на сигналите, в часовия интервал от
21,20 ч. до 00.15 часа на 20.09.2018г. служители на инспекцията - свидетелите Ж.Г.
– началник отдел „КОС“ към РИОСВ – Перник, А.С.С. – директор дирекция „Контрол
и превантивна дейност“, както и Л. Д. -
гл. експерт в „КОС“ при РИОСВ – Перник,
незабавно предприели извършване на извънредна проверка на площадката на дружеството, находяща се в ****, гр.Перник.
На място, в присъствието на представител на „****“ АД - дежурния инженер
А. П., контролните органи констатирали, че в котелен цех в експлоатация са
парогенератор №4 и №5, работещи на гориво въглища /прахово изгаряне/. По време
на проверката било установено, че от северозападната част на корпуса на Котелен цех, срещу изпускащо
устройство №1, в атмосферния въздух се изпускат неорганизирани емисии на вредни
вещества от подпокривната
конструкция на сградата преди изпускащо устройство №2. Служителите на
РИОСВ непосредствено възприели, че сградата на цеха не е уплътнена в горната си част и има липсващи стъкла
на прозорци. Ясно наблюдавали стълбове
от прахово-газови емисии с
белезникав цвят, отделяни при горенето от ПГ, изпускани в атмосферния въздух
неорганизирано. Органолептично се усещала неприятна миризма и се констатирало
наличие на прах в участъци в северната
част на площадката.
За констатираните факти от проверката бил
съставен констативен протокол №523-КОС-ЖГ-51/19.09.2018г., с който били дадени
предписания на „****“ АД - да предприеме технически мерки за отстраняване на неорганизирани прахови
емисии от корпуса на Котелен цех и от
площадката на централата, както и
да не допуска изгаряне на горива,
различни от разрешените съгласно КР №53-Н1/2014г. Спрямо първото предписание бил определен срок за изпълнение 25.09.2018г.,
а за второто - постоянен. Протоколът бил подписан от представителя на
дружеството без възражения.
На 20.10.2018 г., по разпореждане на
областния управител на област Перник, била сформирана междуведомствена комисия
с участието на представители на областна
администрация – Перник, Община Перник, РЗИ - Перник, Инспекция по труда, РО
„НСК“ и РИОСВ – Перник. При оглед на площадката на ****, около 11.00 часа на
посочената дата, се констатирали идентични обстоятелства - натрупано голямо
количество прах, неорганизирани прахови емисии, излизащи от северозападната
част на корпуса на „Котелен цех“ и изпускани в атмосферния въздух, без да са
преминали през пречиствателните съоръжения - електростатичен филтър и
сероочистваща инсталация, както и изпускане на емисии на вредни вещества от
изпускащо устройство №1 /големия комин/, през който е разрешено изпускане само
при разпалване и загасване на енергиен котел/, а не през ИУ№2 .
След обобщаване на резултатите от
проверката, до „****” ЕАД била изпратена покана по чл.40, ал.2 от ЗАНН, изх. №С-65/38/
от 12.10.2018г. за явяване на представляващия дружеството или изрично
упълномощено от него лице на 24.10.2018 г. за съставяне на АУАН .
На указаната дата, в присъствието на законния
представител на ЮЛ – изпълнителния директор инж. Л. С., свидетелката Ж.Г. съставила
акт за установяване на административно нарушение №28/2018/24.10.2018г. като
приела, че „****” АД, не е изпълнило
условие 9.3.1. от Комплексно разрешително № 53-Н1/2014г., издадено от изпълнителния
директор на ИАОС, а именно всички емисии
на вредни вещества от инсталацията по
Условие 2 да се изпускат в атмосферния въздух организирано през изпускащите
устройства, описани в Условие 9.2. Изложените обстоятелства
в акта актосъставителят квалифицирал като нарушение на чл. 125, ал. 1, т. 2 от
ЗООС.
При предявяване на акта за запознаване и
подписване законният представител на дружеството вписал, че в законоустановения
срок ще бъдат депозирани обяснения.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН в РИОСВ –
Перник постъпило възражение, вх.№С-65-/54/26.10.2018г.срещу АУАН №28/2018г.,
в което била оспорена констатацията направена от служителите на РИОСВ при
проверката за наблюдавано неорганизирано изпускане на емисии от вредни
вещества. Оспорена била и констатацията,
че обгазяването и неприятната миризма, за които
граждани сигнализирали, са последица от дейността на централата. Релевирано било възражение, че в
резултат на изгарянето на въглища в парогенераторите на **** не се образуват съединения, водещи до такива
последици. Посочвало се, че е възможно поради тъмната част на денонощието, в
която служителите на РИОСВ Перник извършили проверката и недостатъчната
осветеност, погрешно да са интерпретирали наблюденията си и в действителност да
са наблюдавали не вредни емисии, а изпускана водна пара от т. нар. „постоянна
продувка“ на ПГ№5 и от други съоръжения функциониращи
на площадката на централата .
На 15.03.2019 г., след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН,
базирайки се на събраните по преписката доказателства, и вземайки становище по
направените писмени възражения, наказващият орган приел, че са налице
основанията по чл.53, ал.1, вр. чл.83, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление,
с което ангажирал имуществена
отговорност на „****” АД, налагайки на основание чл.
164, ал. 1 от ЗООС имуществена санкция в размер на 15 000 (петнадесет хиляди)
лева, за установеното с акта нарушение на чл. 125, ал. 1, т. 2 от ЗООС.
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен
начин, като взе предвид показанията на свидетелите Ж.Б.Г. и А.С.С., както и писмените доказателства: акт за установяване на административно нарушение №28/24.10.2018г.,
протокол №523-КОС-ЖГ-51/19.09.2018г., протокол №517-КОС-ЖГ-50/17.09.2018г., покана
по чл.40, ал.2 от ЗАНН, сигнали №№С-65, С65/1/, С-66, С-67/19.09.2018г на РИОСВ – Перник, Комплексно разрешително №53-Н1/2014г.,
издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция по околната среда, писмо до „****“ АД изх. № 26-00-1479/19.10.2018г. на
РИОСВ - Перник, писмо –отговор, входирано в РИОСВ с № 26-00-1479/1/25.10.2018г., писма, изх. №
С-65/5/20.09.2018г. и № С-65-123 от 26.09.2018г. до областен управител на
Област Перник, заповед №64/16.06.2017г., изд. от директор РИОСВ – Перник,
протокол №7/2018г – КР – 53 – Н1/2014 от 09. и 10.10.2019г. на РИОСВ – Перник,
протокол №642 – КОС- СО-43/30.11.2018г.
на РИОСВ Перник, протокол № 1/07.01.2019г. на РИОСВ Перник, заповед
№ПАМ-1/17.094.2019г., както и документи - наказателни постановления и решения
относно по-рано образувани административнонаказателни производства за аналогични нарушения.
Съобразно установената фактическа
обстановка, от правна страна, съдът
намира следното:
При така
установената фактическа обстановка, съобразявайки възраженията и доводите на
жалбоподателя, както и с оглед задължението си да провери изцяло
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, независимо от
основанията, посочени от страните, съдът намира жалбата за неоснователна,
съображенията за което са следните:
Съдът счита, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН.
Видно от приложените писмени доказателства, актът за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, съдържат всички императивни реквизити установени в ЗАНН, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното
производство, поради което формални предпоставки за отмяна на обжалваното наказателно постановление съдебният състав не
установява.
Изложените в жалбата доводи за допуснати такива са
неоснователни.
Твърди се,
че при съставянето на акта и издаване на наказателното постановление не са
спазени изискванията към съдържанието им по чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за ясно и пълно описание
на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено. Възразява се, че не
е посочено в какво точно се изразява
нарушението и коя точно от хипотезите на чл.125, ал.1, т.2 от ЗООС е
нарушена, като и че е налице несъответствие между фактическите
обстоятелства изложени в акта и наказателното
постановление .
Съдът не приема възраженията за основателни.
АУАН и н.п. съдържат ясно и пълно описание на нарушението и на обстоятелствата,
при които е извършено, а изложените в тази насока фактически обстоятелства в двата
документа се припокриват изцяло. Същите са относими именно към елементите на
визирания административнонаказателен състав, като ги изпълват с конкретно
съдържание по начин, който не внася
каквото и да е съмнение относно формирания правен извод за наличие на нарушение
и точната му правна квалификация.
Визираната
като нарушена норма на чл.125, ал.1, т.2 от ЗООС не съдържа различни хипотези,
както се твърди в жалбата, доколкото вменява на оператора на инсталацията да изпълнява условията в
комплексното разрешително. Именно неизпълнение на това изискване е вменено като
нарушение в случая, а с всички други, обстойно изложени, фактически
обстоятелства актосъставителят и АНО са мотивирали изводите си за фактите и
правото. Правилността на направената от тях констатация подлежи на доказване в
процеса чрез всички допустими средства и способи по НПК, вр. чл.84 ЗАНН.
Неоснователно е и възражението, че при
издаване на наказателното постановление е допуснато нарушение на чл.52, ал.4 ЗАНН, тъй като административнонаказващият орган не е преценил депозираното
писмено възражение срещу акта, не е обсъдил в цялост релевантните за казуса
факти и обстоятелства и събраните доказателства, и не е взел предвид предприетите
мерки от страна топлофикационното дружество по чл.125, ал.2 от ЗООС.
Възражението е неоснователно, тъй като видно от обстоятелствената част на
наказателното постановление, АНО е извършил анализ на всички събрани по преписката
доказателства, обсъдил е наведените възражения от страна на дружеството и е дал
мотивиран отговор по тях във основа на събраните доказателства. Това, че ги е
отхвърлил като неоснователни не е нарушение на сочените процесуални правила, а
е част от настоящия съдебен контрол за законосъобразност и правилност на
изводите му от правна страна.
Процесуалните правила за
образуване на административнонаказателното производство не са нарушени и с това,
че АУАН е съставен в присъствието на един свидетел. Достатъчно е в тази насока
да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН за редовността
на акта е необходимо подписването му от един от свидетелите посочени в него,
което означава, че и при наличие само на един свидетел, удостоверил с подписа
си записванията в акта, последният ще е редовен от процесуална страна. Свид. А.С.,
подписала АУАН, е свидетел на самото установяване на нарушението, има непосредствени
възприятия относно обстоятелствата свързани с него, поради което не е била
приложима нормата на чл.40, ал.3 ЗАНН и участието на втори свидетел при съставяне
на акта не е било необходимо.
Не е допуснато и твърдяното
нарушение по чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН досежно изискването за посочване датата на нарушението.
Такава ясно е означена и в акта и в постановлението - 19.09.2018г.
Твърдението, че е следвало да се посочи началния момент, от който бездействието
на дружеството по уведомяване на РИОСВ е релевантно за съставомерността на
нарушението, е лишено от законова опора. В конкретния случай законовото
предписание в нормата на чл.125, ал.1, т.2 ЗООС е операторът на инсталацията да изпълнява условията
в КР. При това положение, датата на нарушението е обусловена от конкретното
условие, което не е изпълнено. В случая
на „****“ АД е вменено нарушаване на условие 9.3.1., във вр. с условие 9.2 от
КР. То касае неорганизираните емисии и вменява задължение на притежателя на
разрешителното – „****“ АД същите да се изпускат в атмосферния въздух
организирано през изпускащите устройства,
описани в условие 9.2.
Изискването логично налага извод, че същото подлежи на постоянно изпълнение. В
този смисъл, датата на която се констатира отклонение от него ще определи и
датата на нарушението. В акта и наказателното постановление изрично е означена
тази дата – 19.09.2018г. и тя е посочена
като дата на нарушението, с което законовото изискване по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН е изпълнено.
Не е допуснато
нарушение при индивидуализацията на административната
санкция по чл.27, ал.1 и 2 ЗАНН, тъй като същата е в законоустановените граници предвидени в нормата на чл.164, ал.1
от ЗООС, а за определения конкретен размер АНО е изложил подробни мотиви.
Неозначаването на единния
граждански номер на свидетеля подписал АУАН не представлява съществено нарушение на процесуалните
изисквания за редовност на съставения акт. Изискването по чл.42, т.7 ЗАНН е
установено с оглед персонифициране на свидетеля и гарантиране на възможността
да бъде призован в хода на производството, което изискване е изпълнено с
вписване името, длъжността и местоработата му.
По съществото на спора, намира следното:
Разпоредбата на чл. 125, ал. 1, т. 2 от
ЗООС, посочена като нарушена от „****” АД, вменява в задължение на оператора на инсталацията да изпълнява условията в
комплексното разрешително при нейната експлоатация. Санкционната норма на чл.
164, ал. 1 от ЗООС от своя страна
предвижда, че за неизпълнение на изискванията по чл. 125, на оператора на
инсталацията - юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена
санкция от 10 000 до 500 000 лв.
С оглед тези относими към
предмета на делото законови разпоредби и предвид установените по делото факти,
съдът прие, че от обективна
страна, жалбоподателят – „****” АД, е нарушил задължението си вменено му с
разпоредбата на чл. 125, ал. 1, т. 2 от ЗООС – да изпълнява условията в издаденото
му Комплексно разрешително №53-Н1/2014 ИАОС, тъй като е нарушил изискването на
условие 9.3.1.: „Всички емисии на
вредни вещества от инсталацията по Условие 2 да се изпускат в
атмосферния въздух организирано през изпускащите устройства, описани в Условие
9.2“.
В конкретния случай част от релевантните за спора
обстоятелства са безспорни между страните и се свеждат до следното:
Безспорно е, че „****“ АД е субект на посоченото
нарушение, защото като ЮЛ експлоатиращо **** – Перник има качеството „оператор“
по смисъла на §1, т.43 от ДР на ЗООС. Безспорно
е също, че в това качество, на акционерното дружество е било издадено комплексно разрешително №53-Н1/2014 от изпълнителен
директор на ИАОС, част от което е цитираното по-горе условие. Съгласно §1, т.39
от ДР на ЗООС комплексното разрешително е
индивидуален административен акт, предоставящ разрешение за експлоатация на
определена инсталация или на дадена част от нея при определени условия, които
гарантират съответствието на инсталацията с изискванията на глава седма – „Предотвратяване
и ограничаване на промишленото замърсяване“. Следователно, залегналите в КР
условия са задължителни за изпълнение от притежателя на разрешителното.
Не е спорно и обстоятелството, че на 19.09.2018г. в
21.20 часа служители на РИОСВ – Перник
са започнали внезапна, извънредна
проверка на площадката на „****“ АД по повод постъпили на същата дата множество
сигнали от граждани за замърсяване на атмосферния въздух от дейността на дружеството.
Не е спорно, че при проверката е констатирано, че ПГ
№4 и №5, работещи на гориво въглища, са
били в процес на експлоатация /прахово изгаряне/, както и че са наблюдавани стълбове от емисии с
белезникав цвят в северозападната част на корпусна на Котелен цех.
Не е оспорена и констатацията на
контролните органи за усещаща се неприятна миризма и наличие на прах в участъци
в северната част на площадката.
Предвид липсата на спорни моменти в тезите на страните по тези въпроси и тъй като не открива противоречия между отделните
доказателствени източници, установяващи изложените факти, съдът не намира за
необходимо да извършва подробен анализ и оценка на доказателствения материал в
тази насока.
Спорните въпроси се свеждат до това дали действително се
касае за неорганизирано изпускане на вредни емисии по неразрешен начин, предвид
неизвършването на анализ на наблюдавания въздушен пренос, както и до твърдение,
че данните в сигналите, инициирали процесната проверка за обгазяване и
неприятна миризма, не са последица от дейността на „****“ АД.
При съвкупната оценка на доказателствените материали
по делото – гласни и писмени, съдът приема вмененото нарушение за доказано. Видно
е, че процесната проверка е извършена във вечерните часове на 19.09.2018г.
непосредствено след постъпили в същия
ден сигнали на жители на град Перник за замърсяване на въздуха, по повод на които
служители на инспекцията незабавно предприели
проверка. Непосредствено възприетото от тях състояние на площадката
на дружеството, констатирано при извършен от тях обход
съвместно с дежурния инженер на дружеството, напълно съответствало на изложеното
в сигналите – усещала се неприятна миризма и били констатирани натрупвания на прах в участъци в
северната част на площадката. В същото време в Котелен цех в експлоатация били
ПГ №4 и ПГ №5, изгарящи въглища, като ясно се наблюдавали стълбове емисии на
вредни вещества с белезникавосинкав цвят, изпускани в атмосферния въздух
неорганизирано от неуплътнената подпокривна конструкция на
сградата, без да преминават през пречиствателните съоръжения и изграденото след
тях ИУ №2 /комин с височина 80 м/.
Свидетелите Ж.Г. и А.С., даващи горните сведения, установяват,
че на следващия ден - 20.09.2018г., по разпореждане на областния управител на
Област Перник, била сформирана междуведомствена комисия с представители и на
други контролни органи, която извършила отново проверка на площадката на **** в
светлата част на денонощието /около 11.00 часа/, при която били направени констатации
аналогични на тези от 19.09. при
проверката в нощните часове. Изявленията им се потвърждават напълно от писмените
доказателства по делото – съставеният констативен протокол от 19.09.2018г. и
приетите като писмени доказателства писма
на директор РИОСВ – Перник до областен управител на област Перник. Свидетелите
обясняват, че направените от тях
констатации и дадените предписания, в частност дружеството
да предприеме технически мерки за отстраняване изпускането на неорганизирани
прахови емисии от корпуса на Котелен цех и от площадката на централата, не са
били оспорени от присъстващият при проверката представител на ЮЛ – дежурният
инженер А. П., а също и от законния представител на дружеството при съставяне
на акта за установяване на административно нарушение, от страна на когото е
вписано единствено намерение за представяне на обяснения в законоустановения
срок.
Изложените в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН
възражения, че стълбовете от емисии, възприети при проверката на 19.09.2018г.,
погрешно са били интерпретирани от контролните органи поради тъмнината и
недостатъчното осветяване, и че е възможно да са представлявали не емисии от
вредни вещества /прахово-газов поток от горивния процес на инсталацията/, а
водна пара от т.нар. „продувка“ на ПГ
№5, или изпускана пара от други съоръжения на площадката, не се приемат за
основателни. Посочения от дружеството мотив за погрешно определяне естеството
на наблюдаваните стълбове изпускани емисии е неубедителен, доколкото аналогични
констатации са направени и около обяд на следващия ден – 20.09.2018г., в светлата част на денонощието, при това основани
не само на зрителни, но и на обонятелни възприятия. В същото време тезата, че е
възможно да се касае за отделяне на водна пара е изложена абсолютно хипотетично
и абстрактно, без самото дружество да се
ангажира с посочване на съоръженията, от които счита, че е било възможно отделяне на водна пара, тяхното местонахождение и начина, по който
евентуално е достигнала до Котелен цех.
Предвид образуваното на 24.10.2018г.
административнонаказателно производство срещу “****“ АД, тази позиция се приема
за израз на защита срещу вмененото нарушение, тъй като само ден преди това жалбоподателят
е изразил коренно различна позиция във връзка с констатациите от проверката.
Видно е от доказателствата по делото, че в изпълнение на предписание под №1,
обективирано в писмо, изх. № 26-00-1479/19.10.2018г. на РИОСВ, дадено на ЮЛ във
връзка с установеното при извънредната проверка на 19.09.2018г. наличие на неорганизирани прахови емисии от корпуса на Котелен цех, самото дружество в отговор с писмо, изх. №
3903/23.10.2018г. е информирало РИОСВ – Перник за причините за неорганизираните емисии от корпуса на цеха,
свеждащи се до следното: недостатъчно разреждане в пещната камера на ПГ4;
неуплътнение на вентилаторите за смлени въглища на ПГ 4; неуплътнения от
корпуса на ПГ4; пропуски по газоходите след ПГ4, като е посочило и предприетите
мерки за недопускане на неорганизирани емисии, а именно: поръчано и доставено ново по-производително
работно колело за димен вентилатор след ПГ4; уплътняване на газоходите след
ПГ4, уплътняване на корпуси и фланци на вентилаторите за смлени въглища на ПГ4.
Очевидно, самото дружество е направило
признание за наличие на технически проблем свързан с горивния процес в ПГ 4,
при който се отделят газови потоци,
съдържащи емисии на вредни вещества, както и че техническите неизправности на
димните вентилатори и газоходи са причина за незасмукване изцяло на потока, за
да го насочат към пречиствателните съоръжения, което води до остатъчни димни
сълбове /емисии от изгарянето/ в корпуса на сградата, отделяни през
пролуки в горната й част във
въздуха.
Гласните и писмените доказателства
установяват още, че изпускането на
вредни емисии от подпокривната част на
котелен цех не е еднократен случай, тъй като същият технически проблем е констатиран
и при други проверки, извършвани от служители на РИОСВ – Перник преди и след
процесната проверка, а именно на 17.09.2018г., документирана с протокол №517-КОС-ЖГ-50, на 09. и 10.10.2018г., документирана с протокол
№7/2018-КР-53-Н1/2014г., на 30.11.2018г., за която е съставен протокол №642-КОС–СГ-43,
на 07.01.2019г., за която е съставен протокол №1, и на 29.03.2019г., документирана
с протокол №140. От закрепеното в протоколите фактическо положение се
установява, че при всички тези проверки е констатирана работа именно на ПГ №4,
както и че част от прахово-газовия поток от горенето се изпуска като
неорганизирани емисии от корпуса на котелен цех и газоходите, преди изпускащо
устройство №2. От приетата в хода на съдебното следствие заповед №ПАМ-1/17.04.2019г. на директор РИОСВ
– Перник, влязла в законна сила на
03.05.2019г., се установява, че предприетите
от дружеството мерки за недопускане на неорганизирани емисии са се оказали неефективни,
тъй като многократно и след процесния случай е констатирано аналогично фактическо
положение, мотивирало прилагане на принудителна административна мярка -
спиране, считано от 17.04.2019г., експлоатацията
на ПГ4 с номинална мощност 48MW, представляваща част от
Горивна инсталация за производство на топлинна и електрическа енергия - ****, собственост на „****“ АД, със срок
на действие до окончателно и качествено приключване на всички необходими
ремонтни дейности по котела и обслужващите
елементи на съоръжението, които да преустановят всяко неорганизирано изпускане
на емисии на вредни вещества в атмосферния въздух и да осигурят изпълнение на Условие
9.3.1. от КР №53-Н1/2014г., като отвеждат емисиите от горивния процес на ПГ4 само
през изпускащите устройства.
Обсъдените доказателствени източници убедително подкрепят
не само обективността на показанията на свид. Г. и С., но и обосноваността на
изводите, до които са достигнали.
Въз основа на съвкупния им анализ и оценка
съдът приема, че на 19.09.2019г. на
площадката на дружеството, действително е имало неорганизирано изпускане на емисии
на вредни вещества /вследствие горенето/ от корпуса на котелен цех. Изводът в
тази насока е базиран на непосредствени възприятия на проверяващия екип на
РИОСВ – Перник, чиято компетентност, обективност и безпристрастност няма
основания да бъде поставяна под съмнение, както и на всички други кореспондиращи им доказателствени
материали по делото.
Въз основа на извода, че констатираните
емисии са резултат от горивния процес на ПГ, то безспорно в случая се касае за
емисии на вредни вещества /в смисъла на
понятията в Закона за опазване на околната среда и Закона за чистотата на
атмосферния въздух/, отделящи се вследствие на горенето - прах, серен диоксид, азотни
оксиди, въглероден оксид, въглероден диоксид и други. Именно затова в Комплексното разрешително са
разписани по императивен начин условията за експлоатация на парогенераторите и
за отвеждане на отпадъчните газове от тях.
Съгласно КР, изпускането на такива отпадъчни газове без да са преминали
през пречиствателните съоръжения -
електрофилтри и сероочистваща инсталация,
и извън разрешените места - през съответното изпускателно устройство
/комин/ от 80 метра височина, е в
нарушение на условията за безопасна експлоатация на съоръжението, въведени с
КР, и следователно може да окаже вредно
въздействие върху здравето на населението и/или околната среда. Несъмнено,
изпускането им в атмосферата по констатирания в процесния случай начин – от
корпуса на сградата, преди да преминат през пречиствателните съоръжения и без
да са изведени в атмосферата през ИУ,
води до по-висока концентрация на вредните вещества в тях, с оглед ниската
височина на разсейването им в атмосферния въздух. Всичко това е свързано с отрицателно
въздействие върху компонентите на околната среда и създава непосредствена опасност
за замърсяване на атмосферния въздух, а
оттук - за отрицателно отражение върху здравето на жителите на град Перник.
За съставомерността на конкретното нарушение не се
изисква нито доказване на настъпили вредни последици, нито изследване
конкретното съотношение на компонентите от вредни вещества в изпусканите емисии
чрез съответни анализи. Последното е наложително при неизпълнение на други
условия от КР, касаещи допустим дебит на
газовете от организирани източници или допустимите норми на емисиите на вредни
вещества в отпадъчните газове, каквото процесното
нарушение не е.
При тези обстоятелства, съдът приема, че от обективна страна „****” АД е
осъществило състава на нарушението по чл.
164, ал. 1, вр. чл.125, ал.1, т.2 от ЗООС, поради което правилно и
законосъобразно е ангажирана отговорността му за него. Последвалата промяна в
нормативната уредба /ДВ бр.98/2018г./ и предстоящото й влизане в сила - от
27.08.2019г., не би бил по-благоприятен закон по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗАНН,
тъй като не е свързана нито с отпадане на
изискването за изпълнение на
условията в КР /същото задължение за оператора на инсталацията е възпроизведено
в новата разпоредба на чл.123в, т.2
ЗООС/, нито с отпадане наказуемостта на нарушението съгласно изменената редакция
на санкционната норма на чл.164 от с.з.
По вида и размера на наложената административна
санкция:
Разпоредбата на чл.164, ал. 1 от ЗООС предвижда, че за неизпълнение на
изискванията по чл. 125 на оператора на инсталацията - юридическо лице или
едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 10 000 до 500 000 лв. В конкретния случай на жалбоподателя е
наложената имуществена санкция към минималния
предвиден в закона размер, а
именно 15 000 лв. За определянето на санкция над законовия минимум АНО се е
мотивирал с това, че до момента на
издаване на наказателното постановление /15.03.3019г./ техническият проблем с всмукателната мощност
на димните вентилатори, пробивите по газоходите и уплътненията на котелен цех не е отстранен и
продължава изпускането на емисии с вредни вещества от горивния процес на места,
различни от разрешените по КР. Приетата като писмено доказателство заповед № ПАМ-1/17.04.2019г.
на директор РИОСВ – Перник, влязла в законна сила на 03.05.2019г., установява, че техническите проблеми по-горе не са отстранени и до
момента, предвид приложената принудителна административна мярка - спиране експлоатацията на ПГ №4, считано от 17.04.2019г. За
определяне имуществената санкция в
посочения размер АНО се е позовал и на обстоятелството, че дружеството
многократно е наказвано с влезли в сила на наказателни постановления за
неизпълнение на различни условия от КР, като за по-малко от година преди
процесния случай е санкционирано четири пъти, ценено като показател за
неглижиране на задълженията му в
областта на екологичното законодателство.
Съдът намира преценката на АНО при
индивидуализация на санкцията за правилна. Очевидно, предходните административнонаказателни
производства и наложените санкции за неизпълнение на условия от издаденото
Комплексно разрешително, задължителни за изпълнение от притежателя му, не са
били възприети като сериозна санкция и целите на административното наказване по
чл.12 от ЗАНН не са били постигнати.. Поради това, съдебният състав не намира
основания за намаляване размера на наложената имуществена санкция .
Същата е близка до минималната предвидена в закона и се приема за съответна на
извършеното нарушение. Намаляване под този размер не би изпълнило целите на
наказването и в конкретиката на казуса би било в явно несъответствие с
характера на обществените нарушения обект на закрила, с високата степен на
обществена опасност, която разкриват нарушенията, свързани с нарушаването на
установените правила и изисквания гарантиращи опазване на околната среда,
контрола и управлението на факторите,
които я увреждат, предотвратяване и
ограничаване на замърсяването.
Изложеното мотивира съдебния състав за потвърждаване
на издаденото наказателно постановление като законосъобразно, поради което и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №9-А-28 от
15.03.2019 г., изд. от директор на Регионална инспекция по околната среда и водите
- Перник, с което на “****“ АД, гр. Перник, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр. Перник, ****, представлявано от
изпълнителния директор Л. В. С., на основание 164, ал.1, във вр. с
чл.168 от Закона за опазване на околната среда, чл. 53, ал.1 и чл.83 от ЗАНН
е наложена имуществена санкция, в размер 15 000 лв. за нарушение на чл.125,
ал.1, т.2 от ЗООС.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Перник на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Председател:/п/
Вярно
с оригинала
ИЗ