Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на седми
май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
САНТИРОВ
мл. с. ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като
разгледа докладваното от мл. съдия Евелина Маринова в. гр. д. № 9056 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 -
чл.273 от ГПК.
С решение от 07.10.2019 г., постановено
по гр. д. № 9760/2018 г., по описа на СРС, 142 състав, е отхвърлен предявеният
от Л.С.Ц. срещу Ю.Т.Ц. иск с правно основание чл. 29, ал. 1 ЗЗД за унищожаване
на нотариален акт за покупко-продажба на 7/12 ид.ч. от недвижим имот, находящ
се в гр. София, ж.к. „Гоце Делчев“, бл. ******, обективиран в нотариален акт №
61, т.1, рег. № 5283, н.д. № 59/2009 г. на нотариус А. като сключен при измама.
Отхвърлен е и предявеният от Л.С.Ц. иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл.
5 ЗЗД за прогласяване на нищожен поради наличието на симулация на нотариален
акт за дарение на недвижим имот 61, т.1, рег. № 5283, н.д. № 59/2009 г. на
нотариус А., с който на ответника са дарени 7/12 ид. ч. от апартамент № 31,
находящ се в гр. София, ж.к. „******, с идентификатор № 68134.1005.117.2.31.
Срещу така постановеното решение е
подадена въззивна жалба от ищцата Л.С.Ц. с доводи за неговата неправилност.
Счита, че по делото било доказано, че въззивницата е била измамена от
ответника, неин внук, да сключи атакуваната сделка, с която му е продала 7/12
ид. ч. от недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Гоце Делчев“, бл. ******.
Като аргумент сочи обстоятелството, че на 18.08.2009 г. ищцата е подписала два
нотариални акта – 1) с нотариален акт № 60, том I,
вх. рег. № 5281/2009 г. е дарила на внука си Ю.Ц. 1/12 ид.ч. от имот с
идентификатор № 68134.1005.117.2.31 – апартамент № 31; 2) с нотариален акт №
61, том I, вх. рег. № 5283/2009 г. е продала на внука си Ю.Ц.
7/12 ид.ч. от имот с идентификатор № 68134.1005.117.2.31 – апартамент № 31.
Двете сделки са сключени при един и същ нотариус, в един и същ ден, една след друга, като
жалбоподателката счита, че е била въведена в заблуждение по отношение на
втората сделка. В тази връзка излага съображения, че веднага след подписване на
първия нотариален акт й е поднесен вторият такъв, като й е обяснено, че дарява
със задължение от страна на внука й да я гледа и издържа, с оглед на което
волята й е била да дари срещу гледане и издръжка, а не да продава имота.
Твърди, че е вярвала, че дарява имота, а не че го продава. Твърди, че внукът й
реално не е заплатил имота. Счита, че е била въведена в заблуждение относно
правните последици от сключването на сделката, както и че ако е знаел
действителните такива, е нямало да сключи сделката. Счита, че е налице
фактическият състав на измамата, тъй като е била умишлено въведена в
заблуждение от внука й.
Твърди, че не е потърсила осем години
изпълнение на задължението от страна на ответника за гледане и издръжка, тъй
като при дарението такава следва да бъде поискана, когато възникне нужда от
нейното предоставяне независимо от обективната трайна нужда на дарителя и
дотогава задължението на надарения си остава морално и неизпълнението му не е
скрепено със санкция. В този смисъл първоинстанционният съд необосновано приел,
че поведение на ищцата не се вписва в правната природа на договора за издръжка
и гледане.
С въззивната жалба са оспорени и изводите
на съда, с които е приел за неоснователен и предявения иск по чл. 26, ал. 2,
изр. 1, пр. 5 от ЗЗД. Поддържа, че процесният договор за продажба е сключен
като привиден - относително симулативен, прикриващ действителен договор за
дарение, сключен в законоустановената нотариална форма. Според въззивницата
същественото в настоящия случай било не как страните са се съгласили да бъде
изповядана сделката, а дали са имали волята помежду им да се прехвърли
собствеността върху имота срещу заплащане на посочената в договора продажна
цена, като събраните доказателства се установявало именно отсъствието на такава
воля. В подкрепа на тезата си изтъква, че състоянието на имота към настоящия
момент косвено установявало, че страните са имали волята да се прехвърли
собствеността, но без насрещна парична престация, като причините и
обстоятелствата за оформяне на договора като покупко - продажба са логични и
житейски оправдани - желанието на ответника да не му се оспорва правото на
собственост от другите съсобственици. Ако ответникът е желаел реално да закупи
имота той щял да плати продажна цена, каквито доказателства липсвали. Признава,
че не притежава обратно писмо, но с оглед специфичния характер на отношенията
между нея и ответника такова не е било необходимо, тъй като са роднини – баба и
внук. Налице били условията за валидност на прикритата сделка – договора за
дарение, като била спазена нотариалната форма по чл. 18 ЗЗД, и е налице
съгласие за безвъзмездно прехвърляне на собствеността, поради което следвало да
се уважи иска по чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 ЗЗД и искова претенция за
разкриване на симулацията по чл. 17, ал. 1 от ЗЗД.
Моли съда да отмени обжалваното решение
и вместо това да постанови друго, с което да уважи предявените искове.
В срока по чл.253, ал.1 ГПК ответникът
не е депозирал отговор на въззивната жалба.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното
от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл. 259 ГПК, от легитимирано лице, поради което е допустима.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в
жалбата.
При извършената служебна проверка
въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално
допустимо, с оглед на което следва да бъдат обсъдени доводите относно
правилността му.
Ищцата е изложила твърдения за нищожност
на основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 ЗЗД като привиден и прикриващ дарение
на сключения от нея с внука й договор за покупко-продажба на 7/12 ид. ч. на недвижим
имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Гоце Делчев“, бл. ******, обективиран в нотариален
акт № 61, т.1, рег. № 5283, н.д. № 59/2009 г. на нотариус А., рег. № 272 в НК.
Видно от т. 2 от нотариалния акт, продавачката си е запазила пожизнено и
безвъзмездно правото на ползване върху апартамента. Следва да се отбележи, че
при извършеното уточнение в о. с. з. процесуалният представител на ищцата
неточно е посочил, че договорът за покупко-продажба прикривал „договор за дарение
срещу гледане и издръжка“, доколкото договорът за дарение и този за прехвърляне
на имот срещу гледане и издръжка са два самостоятелни договора, а
безвъзмездният характер на дарението изключва той да е уговорен срещу гледане и
издръжка. Тълкувано това изявление на ищцата със заявеното в същото съдебно
заседание, че е налице валидност на симулативна сделка договор за дарение,
спазен в нотариална форма при условията на чл. 18 ЗЗД и е налице съгласие от
страна на доверителката ми за безвъзмездно прехвърляне на имота като се прави
искане за провъзгласяване договора за покупко-продажба за нищожен, а договора
за дарение като действителен, и като се има предвид и изложеното във въззивната
жалба (сходно по съдържание с депозираните писмени бележки пред СРС), че се
прикрива договор за дарение, въззивният съд намира, че като прикрита сделка се
твърди именно договор за дарение на 7/12 ид. ч. от процесния недвижим имот и в
този смисъл е предявеният и поддържан и с въззивната жалба иск по чл. 17, ал. 1 ЗЗД да бъде обявен за действителен договорът за дарение.
От изложеното от ищцата в хода на
първоинстанционното и въззивното производства следва да се приеме, че е
предявен и иск по чл. 29, ал. 1 ЗЗД за обявяване на процесния договор за
покупко-продажба за унищожаем като сключен при измама, тъй като въззиваемият
умишлено е въвел в заблуждения въззивницата – негова баба, че тя му прехвърля
имота срещу задължение от негова страна да я гледа и издържа.
Безспорно е в съдебната практика, че
начинът на съединяване на искове за недействителност на сделка, независимо от
поредността и съотношението, които е посочил ищецът, се определя от естеството
на материалното правоотношение, като съдът е длъжен да разгледа първо
основанията за нищожност и когато приеме, че сделката е валидна, той е длъжен
да разгледа основанията за унищожаемост (в този смисъл решение № 199 от 12.07.2016
г. по гр. д. № 583/2016 г., ІV г. о. на ВКС). Ето защо, като главен е следва да
бъде разгледан искът по чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 ЗЗД, обективно кумулативно
съединен с иска по чл. 17, ал. 1 ЗЗД, а като евентуален се явява искът за
унищожаемост поради измама на договора за покупко – продажба и в този смисъл
неправилно СРС ги е разгледал в обратен ред.
Привидните договори са тези, при които
страните нямат воля да бъдат обвързани съобразно отразеното в договора. Ако
волята на страните по сключеното съглашение е само да се създадат привидни
правни последици на обвързаност, които те изобщо не желаят, то симулацията е
абсолютна, а когато волята на страните е да бъдат обвързани по начин, различен
от посочения в сключеното съглашение, тогава симулацията е относителна, но и в
двете хипотези привидната сделка е нищожна. Прикритото съглашение поражда
действие, когато отговаря на изискванията за неговата действителност.
При анализа на ангажираните от ищцата
доказателства, чиято е и доказателствената тежест да установи твърдяната
привидност, настоящият съдебен състав намира иска по чл. 26, ал. 2 пр. 5 ЗЗД за
недоказан. Съдържанието на процесния нотариален акт ясно сочи изразената в него
воля на ищцата възмездно да прехвърли на купувача Ю.Т.Ц. процесния апартамент №
31, а не да го дари, както се поддържа с въззивната жалба. Ищцата признава, че
в представения нотариален акт се съдържа нейно изявление, че е получила
продажната цена преди изповядване на сделка, поради което нотариалният акт има
обвързваща доказателствена сила относно факта на направеното пред нотариуса
изявление. Вярно е поддържаното във въззивната жалба, че удостовереното от
нотариуса изявление за плащане не придава на нотариалния акт характер на
официален документ в тази му част, но същевременно има значението на частен
свидетелстващ документ, който се ползва с материална доказателствена сила срещу
продавача, тъй като е подписан от него и удостоверява неизгодни за него факти –
получаване на продажната цена. Ето защо, неоснователни са и оплакванията във
въззивната жалба, че купувачът не бил доказал плащането на цената, доколкото
това се установява именно от изявлението на ищцата, обективирано в подписания
от нея нотариален акт.
Извод, че действителната воля на
страните при сключването на процесния договор за покупко-продажба е сделката да
бъде с безвъзмезден характер, не може да се изведе и от изтъкнатото от
въззивницата лошо състояние на апартамента, който тя би ремонтирала, ако беше
получила в действителност продажната цена. Аргумент за обратното не може да се
извлече и от обстоятелството, че въззивницата си е запазила пожизнено и
безвъзмездно право на ползване, тъй като този факт може да бъде обяснен с
договарянето на по-ниска от пазарната цена и близките отношения на баба и внук.
Предвид гореизложените съображения,
съдът намира за недоказано по делото от страна на ищцата, че сключеният договор
за покупко-продажба прикрива дарение, поради което неоснователен е и
предявеният иск по чл. 17, ал. 1 ЗЗД за обявяването на дарението на процесните
ид. ч. за действително сключената между страните сделка.
Фактическият състав по евентуално
предявеният иск за унищожаване на процесния договор като сключен поради измама
изисква доказването от страна на ищцата на следните обстоятелства: сключена
сделка; едната страна по сделката да е била в заблуждение относно характера на
сделката и/или относно последиците от нея; заблуждението да е предизвикано
умишлено от другата страна; и сделката да е сключена поради заблуждението.
Липсват каквито да и да било
доказателства относно твърденията на ищцата, че нейният внук я е уговорил преди
изповядването на процесната сделка тя да му прехвърли имота срещу обещанието
той да я гледа и издържа в бъдеще. Индиция в тази насока не следва и от вече
обсъдените по-горе твърдени от ищцата обстоятелства за неплащане на цената,
запазено право на ползване, лошо състояние на апартамента към настоящия момент
и свидетелските показания, които не са изградени въз основа на преки
впечатления. Освен че няма събрани данни за твърденията на ищцата, че именно по
инициатива на ответника е организирано в един и същи ден и при същия нотариус
последователно изповядването на двете сделки, редът на сключването им при
отсъствие на други доказателства по делото, нито може да обуслови еднозначен
извод, нито представлява индиция, че ищцата е сключила договора за покупко-продажба
с погрешно формирана представа относно правните последица на тази сделка за
възмездно прехвърляне на собствеността срещу получаване на парична престация.
Тъй като крайните изводи на двете
инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да се потвърди.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от
07.10.2019 г., постановено по гр. д. № 9760/2018 г., по описа на СРС, 142
състав.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС
при условията на чл.280, ал.1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.