Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………./……12.2022
г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и трети ноември през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНА МАРКОВА
при участието на секретаря Елена Петрова
като разгледа докладваното от съдията
Маркова
т. д. № 870/2018 г., по описа на
ВОС, ТО,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба вх. № 16915/06.06.2018 г., от К.Д.Д., ЕГН **********,***, с която е предявен иск за осъждане „РУБИКОН
ИНЖЕНЕРИНГ” АД, ЕИК *********,
със седалище гр. Варна, ул. „Солун“, № 3 да заплати сумата 674000 лв. (размера изменен по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК), представляваща паричната равностойност на
дружествения му дял към момента на прекратяване на членственото правоотношение
-27.12.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда - 06.06.2018 г. до окончателното
заплащане, на осн. Чл. 125,
ал. 3 ТЗ.
Ищецът твърди, че е бил съдружник в ответното дружество като
дялово му участие от капитала било в размер на 10%. С решение от 27.12.2013 г.
бил изключен като съдружник. Решението за изключването си не атакувал, поради
което твърди, че следва да бъдат уредени имуществените отношения като му бъде
заплатена равностойността на дружесвения му дял от имуществото на дружеството,
определено като разлика между стойността на активите и пасивите му съгласно
счетоводен баланс към 31.12.2013 г., което определя на исковата претенция. Претендира се и присъждане на сторените в
производството разноски.
В границите на срока по чл. 367 ГПК, ответникът
„РУБИКОН ИНЖЕНЕРИНГ” ЕАД, депозира писмен отговор, в който искът се оспорва като неоснователен и
недоказан. Не оспорва твърденията на ищеца свързани с прекратяване на
членственото му правоотношение и размера на дялово му участие. Твърди, че на
ищеца е изплатена сумата 500.00 лв., на 03.01.2014 г. Твърди, че съобразно счетоводния баланс на дружеството
към 31.12.2013 г. (обявен в ТР с вписване № 20150225083101) чистата стойност на
дружественото имущество е в размер на 32274.00 лв., поради което и с оглед размера
на притежаваните от ищеца дружествени дялове (10 % от капитала) към момента на
прекратяване на членството му припадащата му се част възлиза на сумата 3227.40
лв. С оглед на това и като приспада
платената вече сума в размер на 500.00 лв. заявява, че дължимата на ищеца сума
възлиза на 2727.40 лв.
В границите на срока по чл. 372 ГПК, ищецът с
допълнителна искова молба признава получаването на сумата 500.00 лв., като оспорва верността на представения от ответника счетоводен
баланс към 31.12.2013 г., противопоставяйки твърдения, че същият е съставен
така, че изкуствено да занижи чистата стойност на имуществото на дружеството
към датата, на която следва да се определи стойността на дружествения му дял.
Твърди, че неоснователно в пасива на баланса задълженията на дружеството към доставчици са били
завишени, именно в резултат на което се е стигнало до безпрецедентен в цялата
финансова история на дружеството резултат за 2013 г. – приключване със загуба
от 4727542.00 лв., съответно намаляване на собствения капитал до 32274.00 лв. Твърди,
че поради недостоверност на баланса на ответника към 31.12.2013 г., е формирал
стойността на претенцията си по данните към 31.12.2012 г.
В границите на срока по чл. 373 ГПК, ответникът депозира допълнителен
отговор, в който оспорва твърденията на ищеца като твърди всички счетоводни баланси на
дружеството, в т.ч. и този към
31.12.2013 г., да са коректно и вярно съставени.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не е било
предмет на спор между страните, а и се установява от представените по делото
доказателства, че ищецът е бил съдружник в „РУБИКОН ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД като
дяловото му участие възлизало на 1 дял, с номинална стойност от 500.00 лв.,
представляващ 10 % от капитала на дружеството. Другият съдружник в дружеството
бил Севдалин Николов Вълнаров, чието дялово участие възлизало на 9 дяла, всеки
с номинална стойност от 500 лева, представлвяващи 90% от капитала. По силата на
решение на ОСС, проведено на 27.12.2013 г., ищецът бил изключен като съдружник.
Дружеството било преобразувано в еднолично такова, а впоследствие правната му
форма последователно е преобразувана в еднолично акционерно дружество и
впоследствие акционерно дружество.
Не се спори
и, че на 03.01.2014 г., от страна на ответното дружество по сметка на ищеца е
преведена сумата 500.00 лв. (платежно
нареждане стр. 27, т. I)
По делото е
представен ГФО на ответника за 2013 г. в цялост (л.
95 – 12, т. I), съдържащ Доклад нa
независимия одитор, счетоводен баланс към 31.12.2013 г., ОПР за 01.01.2013 –
31.12.2013 г., отчет за паричните потоци по прекия метод за 01.01.2013 –
31.12.2013 г., отчет за собствения капитал за 01.01.2013 – 31.12.2013 г.,
справка за дълготрайните активи към 31.12.2013 г. и Приложение към ГФО, Доклад за дейността.
От
заключението на назначената ССЕ, неоспорено от страните и приобщено от съда, се
установява, че счетоводството на „РУБИКОН ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД, за 2013 г., е
заведено съобразно изискванията на нормативните актове, водено е редовно, ГФО е
съставен и вписан в ТР при АВ, ГДД по чл. 62 ЗКПО за 2013 г. е подадена и в тях
е отразен финансов резултат, приходи и разходи, съответстващи на информацията
от счетоводните регистри и в съответствие с приложимата обща рамка за финансово
отчитане. Установява се още, че основният източник на загубата за 2013 г., е
отчетен разход за неустойка в размер на 6943000.00 лв., съгл. Р. IV „Цена и условия на плащане“, т. 14.1
от Договор № OBI/RBE-1/2013/03.09.2013
г. В заключението експертът подробно е описал задълженията на ответника към
доставчиците, включени в баланса към 31.12.2013 г., по кредитори, размер,
основание, падеж и първични документи, възоснова, на които е осчетоводено всяко
задължение.
От
изслушаното допълнително заключение на ССЕ, неспорено от страните и приобщено
от съда, се установява, че в тригодишния период от 01.01.2014 г. – 31.12.2016
г. ответното дружество е отписало
задължението за неустойка в размер на 6943196.50 лв., възоснова на подписани
споразумения по договора и към 31.12.2016 г. задължение към Обалтър
Инкорпорейшън, не е налице. Ответното дружество е отразило опрощаване на
задължението за неустойка чрез счетоводни записвания, отразяващи намаление на
задължението към Обалтър Инкорпорейшън, срещу увеличение на приходите си за
съответния период. В с.з. експертът е пояснил, че счетоводното отразяване
следва първичните документи.
От
изслушаното второ допълнително заключение на ССЕ се установява, че при
изключване на осчетоводената неустойката от счетоводния баланс към 31.12.2013
г. и във вариант без отразяване на данъчния ефект, стойността на дружествения
дял на ищеца би възлизал на 697547.05 лв., а във вариант с отразяване на данъчния
ефект – 675390.51 лв.
Представен
по делото е Договор № OBI/RBE-1/2013/03.09.2013 г., сключен между „Обалтър Инкорпорейшън“ - продавач и
„Рубикон Инженеринг“ ООД - купувач, за покупко-продажба на описаното в него
техническо средство при цена 7100000.00 евро платима на две равни вноски,
първата от която в размер на 3550000.00 евро, в срок до 20 календарни дни от
подписването на договора (р. IV, чл. 6.1).
В р. VII, чл. 14.1. от Договора пък страните се
съгласили, че в случай на забава в плащането на първата вноска, която
продължава повече от 10 дни, то кутувачът дължи на продавача неустойка в размер
на 3550000.00 евро като продавачът имал право едностранно да откаже да достави
съоръжението.
Представени
по делото са писма от „Обалтър Инкорпорейшън“, с които се приканва ответника да
изпълни поетите задължения по договора за заплащане на първата от вноските по
продажната цена, както и фактура № 19584732/04.10.2013 г., за сумата 3550000.00
евро, с посочено основание – неустойка, съгл. Р. VII-14.1
от Договор № OBI/RBE-1/2013/03.09.2013 г. (стр.
213 – 216, т. I).
Представено
по делото е и Споразумение № 1/31.10.2013 г. към Договора, с което ответното
дружество, в качеството на длъжник, признало, че не е изпълнило никаква част от
задълженията си за плащане по договора, разписани в р. IV-6.1.
и р. VII – 14.1. Признат бил и размера на дължимата
неустойка – 3550000.00 евро, както и, че за нея е била издадена фактура, която
е била получена от длъжника. Признат бил и отказа на Продавача да достави
съоръжението, предмет на сключения договор, както и, че длъжникът няма да има
претенции във връзка с този отказ. Страните се договорили и, че след заплащане
на неустойката няма да имат претенции една към друга във връзка с Договора.
Представена
по делото е и молба от 26.02.2014 г., отправена от ответника до „Обалтър
Инкорпорейшън“, за потвърдаване наличието на задължение към 31.12.2013 г., в
размер на 6943196.50 лв. (3550000.00 евро).
По силата на
представеното Споразумение № 2/15.12.2014 г., е опростено частично вземането за
неустойка до размера на 1420000.00 евро, от дължимата сума, след което остатъкът
на задължението възлизал на 2130000.00 евро.
С молба от 06.01.2015
г. е потвърдено, че салдото между дружествата възлиза на сумата 4165917.90 лв. (2130000.00 евро).
Със Споразумение
№ 3/15.12.2015 г., било извършено ново частично опрощаване на вземането, до
размера на 710000.00 евро, от дължимата сума, след което остатъкът на
задължението възлизал на 1420000.00 евро.
Споразумението
е последвано от молба за потвърждение от същата дата – 15.12.2015 г. с
актуализиран остатък на задължението – 2777278.60 лв. (1420000.00 евро).
По силата на
ново Споразумение № 4/15.12.2016 г., е извършено опрощаване на пълния размер на
остатъчното задължение от 1420000.00 евро.
По делото са
представени Обявление за възложена поръчка от ДП „Национална компания
Железопътна инфраструктура“ на Обединение „Рубикон-АЙСИ-ИПС“ за възлагане на
консултантски услуги и контрол при изпълнението на строежите на железопътни
проекти (л. 259 – 262,
т. II).
Представени по
делото са преписка от ТД на НАП – Варна, образувана по искане на ответника за
възстановяване или прихващане на данъчни задължения за 2013 г. (л. 263 – 376,
т. II).
Приобщени към
доказателствата са и ГФО за 2014 г., 2015 г. и 2016 г., на ответното дружество,
видно от които е, че в счетоводните записи е отразено погасяване на задължението за неустойка (л. 377 – 417,
т. II).
Представена
по делото е и Докладна записка от 02.09.2013 г. (л.
418 – 420, т. II), изговетна
от Л.„И., инж. в „Рубикон Инженеринг“ ООД, с която се обсновава необходимостта
от закупуване на оборудването, предмет на Договор № OBI/RBE-1/2013/03.09.2013 г., а именно с оглед предстоящи
дейности по технически контрол на изпълнението на обекти в железопътната инфраструктура.
В подкрепа
на твърдението на ищеца, че за ответника е липсвала необходимост от закупуване
на техническото оборудване, е представена разпечатка от уведомление за
откриване на процедура по закупуване на подобни машини от „Национална компания
Железопътна инфрастрктура“.
Във връзка с
релевирано възражение за нищожност и неавтентичност на Договор № OBI/RBE-1/2013 от
03.09.2013 г., сключен между ответника и „Обалтър
Инкорпорейшън“, от страна на ищеца са представени извадка от Процесуалния
кодекс на Република Панама – Гражданско съдопроизводство, Глава VII - Доказателства (л.
450 – 470, т. II), както и част от Гражданския кодекс на Рeпублика Панама, Книга Трета – Относно
задълженията и договорите, Дял VII – относно
договорите (л. 477 – 499,
т. II).
По делото е
назначена Съдебно-инженерна и технологична експертиза, чието заключение,
неоспорено от страните е приобщено към доказателствата като компетентно и
безпристрастно дадено. От заключението се установява, че при поточно производство
изработката на машината, предмет на сключения договор, може да се извърши за
6-7 месеца като е възможно да има и готово произведена машина. Посочва, че
според дадените технически характеристики на пътеизмерителната машина за
обследване на железни пътища, контактна мрежа и оценка в рално време – ЕМ-160 Plasser&Theurer е добро предложение.
В с.з.
експертът посочва, че това техническо съоръжение служи за обследване
състоянието на жп-линиите чрез извършване на определени измервания, което в
настоящия момент се извършва ръчно. Такова измерване било необходимо за
паспоритизация на ЖП-мрежата в България като според ексерта издаването на
паспорт не касае въвеждането в експлоатация и по-специално съставянето на Акт
16.
Чрез съдебна
поръчка по реда на Регламент ЕО № 1206/2001 на Съвета относно сътрудничеството
между съдилища на държавите-членки при събирането на доказателства по
граждански или търговски дела, по делото е постъпило становище от Plasser & Theurer, че предприятието „Obalther Incorporation“ не им е известно и, че до момента на
становището не са продавани или доставяни машини на същото, не е сключван
договор, нито са установявани делови отношения. Относно модел „ЕМ 160“, се
посочва, че е превозно средство, измерващо геометрията на релсите с предоставяне
на подробна информация за профила им, за изхабяването на ръбовете им, за
пригодността им и дефектите по тяхната повърхност като средното време за
доставка е около 40 м.
По искане на
ответната страна, чрез молба за правна помощ са събрани писмени доказателства
относно представителството на търговско дружество „Обалтер Инкорпорейшън“,
регистрирано под № 810658 в Търговска секция на Публичния регистър на Панама. Видно
от постъпилият Дружествен договор на акционерно дружество „Обалтер
Инкорпорейшън“ (л. 845 – 849,
т. IV) е, че дружеството е учредено на 02.08.2013
г. и за директор и председател е посочена Х. Х.. С протокол от заседание на
Управителния съвет на дружеството от 16.06.2016 г. е взето решение за смяна на
Директора и председател на дружеството като е избран В.К.А.. (л. 870 – 872,
т. IV). С протокол от ОС на акционерите, проведено
на 12.01.2017 г. за директори на дружеството са избрани С.А.Ц. и Р.К.Г., след
което е взето решение за прекратяване на дружеството. (л. 881 – 884,
т. IV).
Във връзка с
оспорване автентичността на подписа на Х. Х., чрез съдебна поръчка по силата на
Регламент № 1206/2011 г., лицето е разпитано в качеството на свидетел. При
разпита, на свидетелката е предявено копие от Договор № OBI/RBE-1/2013/03.09.2013
г., при което същата е заявила, че не е сигурна дали познава документа.
Касателно положения в документа подпис от нейно име заявява, че и в българския
и в английския вариант на договора, подписът прилича на нейния, но мисли, че не
е нейният подпис. Свидетелката е представила копие от личната си карта и от
паспорта си, в които е включен образец от подписа й.
От страна на
ответника са представени: заверени копия от писмено решение на Съвета на директорите
на „Обалтър Инкорпорейшън“ от 07.03.2014 г. за назначаване на пълномощник на
дружеството и пълномощно от 07.03.2014 г. Двата документа са с нотариална
заверка на подписите на директорите от 14.03.2014 г. (л. 1141 – 1154,
т. V), сред които е и подписът на Х. Х..
По делото е
назначена съдебно-почеркова експертиза, чието заключение неспорено от страните
е приобщено към доказателствата като компетентно и безпристрастно дадено. От
заключението се установява, че подписите, положени от името на Х. Х., на
мястото за „Обалтър Инкорпорейшън“, в Договор № OBI/RBE-1/2013/03.09.2013 г., не са идентични с подписите
положени върху Решение на директорите от 07.03.2014 г. и пълномощно от „Обалтър
Инкорпорейшън“ от 07.03.2014 г., последните два комумента с нотариална заверка
на подписите от 14.03.2014 г. Експертът заключава и, че подписите, положени от
името на Х. Х., на мястото за „Обалтър Инкорпорейшън“ в Договор № OBI/RBE-1/2013/03.09.2013
г., както в оферта от „Обалтър Инкорпорейшън“ до „Рубикон Инженеринг“ ООД от
28.08.2013 г., не са изпълнени от Х. Х..
По делото е
назначена повторна СЧЕ (л. 1313 – 1317,
т. VI), чието заключение неоспорено от страните е
приобщено от съда към доказателствата като компетентно и безпристрастно дадено.
Експертът посочва, че при включване на начислената в тежест на ответника
неустойка по сключения Договор № OBI/RBE-1/2013/03.09.2013 г. стойностното
изражение на дружествения дял на ищеца би възлязал на сумата 3227.40 лв., а при
вариант, в който не се отчита отражението на неустойката върху счетоводния баланс
към 31.12.2013 г., стойностното изражение на дружествения дял на ищеца би възлязъл
на сумата 675391.00 лв.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и
съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
С разпоредбата
на чл. 125, ал. 3 ТЗ е предвиден реда за уреждане на имуществените
последици от прекратяването на членството на съдружника в дружество с
ограничена отговорност. При прекратяване на членството, в полза на съдружника
се поражда правото да получи дружествения си дял от имуществото на дружеството,
размерът на който се определя съобразно дела му в капитала, освен ако не е
уговорено друго (чл. 127 ТЗ). За да бъде определен размера на
дружествения дял на съдружника, дружеството е длъжно да състави счетоводен
баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването на
членственото правоотношение като въз основа на този баланс се определя размерът
на дружествения дял - чл. 125, ал. 3 ТЗ.
Както вече
бе посочено във възприетото по фактите, между страните не е било спорно, че
членственото правоотношение на ищеца е било прекратено поради изключването му,
с решение на ОСС, проведено на 27.12.2013 г. Последиците на това решение в
отношенията между съдружниците настъпват незабавно, поради което и стойността
на дружествения дял на ищеца следва да се определи към 31.12.2013 г.
За да се
определи стойността на дяловете на прекратилия участието си съдружник в
дружество с ограничена отговорност, следва от актива по счетоводния баланс да
се вземе стойността на дълготрайните материални активи, краткотрайните
материални активи и другите нематериална активи, а от пасива - задълженията на
дружеството, без собствения капитал, резервите и финансовия резултат. При
съпоставяне на двете величини, ако сумата на активите е по - висока от
задълженията, се получава условно наречен чист актив и стойността на един
дружествен дял се определя като стойността на чистия актив се разделя на броя
на дяловете, формиращи капитала на дружеството. При определянето на
дружествения дял следва да се вземе за основа историческата цена на активите -
т.е. цената, по която същите се оценяват и счетоводно отразяват към момента на
тяхното възникване и придобиване, а не пазарната цена на активите. По
изложените въпроси е налице константна практика на ВКС, обективирана в Решение
№ 64/09.06.2009 г., т. д. № 504/2008 г., II ТО; Решение № 100/07.02.2013 г., т.
д. 665/2011 г., I ТО; Решение № 466/30.06.2008 г., т. д. № 112/2008 г., II ТО; Решение № 87/06.06.2012 г., т. д. № 468/2011
г., II ТО и др.
Начина на определяне на стойността на
дяловете на ищеца е и въпросът, върху който се концентрира спора между
страните.
Следва да
бъде посочено, че при определяне стойността на дружествения дял, съдът не е
обвързан от съставения от дружеството междинен счетоводен баланс, а следва да
го кредитира с оглед неговата редовност и преценката на останалите
представените доказателства и релевирани в процеса възражения. В хода на
настоящото производство записванията в съставения междинен счетоводен баланс са
предмет на оспорване от страна на ищеца като във връзка с конкретни записвания
са въведени и допълнителни възражения. Безспорно е, че съставеният баланс
следва да отговаря на изискванията на Закона за счетоводството и да
отразява точно и вярно имущественото и икономическото състояние на дружеството.
В хода на настоящото производство от събраните специални знания (заключението на първоначалната ССЕ), СЪЩО безспорно се установява, че при
съставянето на баланса от страна на ответника не са допуснати нарушения на
нормативни актове, регламентиращи финансовата дисциплина, счетоводството е било
водено редовно. Установява се също и, че основният източник на загубата за 2013
г., отразен в баланса към меродавният момент – 31.12.2013 г., е отчетения
разход за неустойка в размер на 6943000.00 лв., съгл. Р. IV „Цена и условия на
плащане“, т. 14.1 от Договор № OBI/RBE-1/2013/03.09.2013 г.
С
Определение № 3026/22.08.2019 г. е допълнен доклада по делото като е
разпределена доказателствена тежест по възражения на ищеца за нищожност на
сключения договор, поради липса на съгласие и невъзможен предмет, както и, че
договорът е сключен при липса на представителна власт, тъй като подписът
положен от името на представляващия „Обалтър Инкорпорейшън“ е неистински.
Настоящият състав намира, че в границите на процесуалните срокове, а именно до
приключване на първото по делото съдебно заседание, проведено на 13.12.2018 г.,
когато на ищеца е станал ясен източника на отразената в баланса загуба, от
негова страна е релевирано единствено възражението за абсолютна симулативност
на сключения договор. В съдебно заседание, проведено на 24.01.2019 г., в което
договорът е бил представен от страна на ответника, е била оспорена и неговата
автентичност с твърдения, че подписът положен от името на Х. Х.е неистински.
Поради което и на разглеждане подлежат тези именно възражения на ищеца.
Във връзка с
тези възражения на ищеца, съдът намира, че приложение следва да намери
българското процесуално и материално право. За да достигне до този извод съдът
съобрази, че безспорно страните по Договор № OBI/RBE-1/2013/03.09.2013 г. са
определили като приложимо към договорното правоотношение, правото и
законодателството на Република Панама, така разпоредбата на р. IX, т. 24 от Договора. Това приложимо право
касае сключването, изпълнението, неизпълнението, прекратяването и решаването на
спорове, произтичащи от отношения между страните. Тази разпоредба обаче
обвързва само и единствено страните по договора, но не и третите за
правоотношението лица, които евентуално биха обосноващи защитим правен интерес
от атакуването на сключения договор. В конкретния случай действителността на
договорното правоотношение е предмет на изследване в съдебно производство,
провеждано на територията на РБ като двете страни по делото са български
гражданин и българско юридическо лице, поради което и при разглеждане на
релевираните от ищеца възражения приложение следва да намери законодателството
на РБ.
По
възражението за абсолютна симулативност на сключеният Договор. Поначало
недействителността е родово понятие и тя може да бъде различни видове. Най-голямо
практическо значение има класификацията на недействителността според характерните
последици: - когато недействителността е абсолютна (има действие за всички),
касае се за нищожност, когато сделката
поражда действие, но то подлежи на унищожение чрез иск, касае се за унищожаемост,
когато независимо от обвързващата сила на сделката, тя не може да бъде
противопоставена на трето лице, което не е волеизявило – относителна
недействителност, а когато сделката не поражда действие, но може да го породи по-късно
поради възникването на нов (независещ от общата воля на страните) факт – висяща
недействителност.
Най-тежкият
порок на договора е нищожността. Тя е абсолютна, изначална и непоправима
(несанируема). Абсолютна е, защото важи за всички и съответно всеки, който има
интерес от това, може да се позове на нея. Основанията за нищожност на сделките
са обективирани в разпоредбата на чл. 26 ЗЗД. Нищожни сделки са и привидните. При
привидните договори няма намерение за обвързване от явната сделка, но и двете страни
са съгласни да се създаде привидността. Действителното намерение може да е
страните да не се обвържат въобще (абсолютна симулация) или да се обвържат от
друго прикрито съглашение (относителна симулация). Именно като абсолютно
симулативен се твърди да е сключен процесният Договор. Пълно доказване на
симулативността се извършва чрез обратно писмо, а при липса на такова се
извършва непълно доказване чрез „начало на писмено доказателство“, в който
случай са допустими и свидетелски показания. При всички случаи доказването на
симулативността тежи върху страната, която я твърди. В конкретния случай, на
нито едно от събраните в хода на производството писмени доказателства, не може
да бъде придадено значението на обратно писмо, а не е налице и документ, който да
може да бъде квалифициран като „начало на писмено доказателство“. Поради което
и това възражение за нищожност на сключения договор се преценява като
неоснователно. Ирелевантни за симулативността се явяват обстоятелствата дали е
била възможна доставката на предмета на договора, в границите на уговорените в
него срокове, водена ли е кореспонденция между „Обалтър Инкорпорейшън“ и
производителя на този вид машини – австрийското дружество Plasser & Theurer
, дали на ответника е била необходима подобна машина и т.н.
Що се касае
до оспорване автентичността на Договора, макар и изрично производство да не е
било открито, в действителност е проведено доказване по реда на чл. 193 ГПК. От
събраните доказателства и специални знания безспорно се установява, че подписите
положени от името на представляващия „Обалтър Инкорпорейшън“, Директор – Х. Х.в
представения по делото Договор № OBI/RBE-1/2013/03.09.2013 г., както в оферта
от „Обалтър Инкорпорейшън“ до „Рубикон Инженеринг“ ООД от 28.08.2013 г., не са
изпълнени от Х. Х.. Същото лице обаче, макар и да не е подписало отправената
оферта и представения Договор, видно от събраните и обсъдени във фактическата
установеност писмени доказателства впоследствие е водило кореспонденция,
отправена до ответника по делото, във връзка с изпълнението на договора,
сключвало е Споразумения към договора и е потвърждавало салда, в края на 2014,
2015 и 2016 г., подписало е и фактура за начисляване на неустойката по
договора. Следователно налага се извода, че се касае за извършени действия без
представителна власт по сключване на договора, които впоследствие са били
потвърдени.
Не се
твърди, а и не се установява, от страна на ответника задълженията му по
сключения договор да са били изпълнени, напротив същият последователно е
признавал, че не е изпълнил в границите на уговорените срокове задължението си
да заплати уговорената продажна цена за машината, предмет на сключения договор,
от своя страна не се твърди и, че съконтрахента „Обалтър Инкорпорейшън“ е
изпълнил задължението си да достави поръчаната му машина. Както бе посочено
между страните е било подписано Споразумение № 1/31.10.2013 г. към Договора, с
което ответното дружество, в качеството на длъжник, признало, че не е изпълнило
никаква част от задълженията си за плащане по договора, разписани в р. IV-6.1.
и р. VII – 14.1., както и е признат отказа на Продавача да достави
съоръжението, предмет на сключения договор. В това Споразумение страните са
постигнали съгласие, че след заплащане на неустойката няма да имат претенции
една към друга във връзка с Договора. Така формулирани изявленията на страните
водят до единствения логичен и възможен извод, че с посоченото Споразумение №
1/31.10.2013 г., договорът е бил развален, поради виновното неизпълнение от
страна на ответника на задължението му да заплати уговорената цена, в границите
на предвидените срокове.
Съобразно
разрешението дадено в ТР № 7/13.11.2014 г., по т.д. № 7/2013 г., на ВКС, ОСГТК,
не се дължи неустойка за забава по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, когато двустранен
договор, който не е за продължително или периодично изпълнение, е развален
поради виновно неизпълнение на длъжника. Дължима в такава хипотеза е единствено
неустойка за обезщетяване на вреди от неизпълнението поради разваляне -
неустойка за разваляне, ако такава е била уговорена.
Не е било
предмет на спор между страните, а и се установява от събраните доказателства,
че осчетоводената от ответника неустойка произтича от р. VII, чл. 14.1. от Договора, уреждащ хипотеза,
при която е налице забава в плащането на първата вноска от продажната цена (р. IV, чл. 6.1), продължила повече от 10 дни.
При това
положение посочената неустойка е била недължима и не е следвало да бъде
осчетоводявана от ответника и включвана при съставянето на счетоводния баланс
към 31.12.2013 г. След като това е така, то определянето на равностойността на
дяловото участие на ищеца ще следва да бъде извършено по заключението на
повторната ССЕ и във варианта без в счетоводните записвания да бъде включвана
коментираната неустойка. При този вариант стойностното изражение на
дружествения дял на ищеца е в размер на сумата 675391.00 лв. От тази сума
следва да бъде отчетено заплащането на сумата 500.00 лв., за което не се спори
да е извършено във връзка с прекратяване на дружественото правоотношение на
ищеца, при което дължимата сума възлиза на 674891.00 лв. Доколкото искът е
предявен за сумата 674000.00 лв. то ще следва да бъде уважен до предявения
размер.
На осн. Чл.
214, ал. 2 ГПК дължима се явява законната лихва върху посочената сума, считано
от предявяването на иска – 06.06.2018 г., до окончателното изплащане.
С оглед
изхода от спора и предвид отправеното искане, на ищеца се следват направените
за воденето на производството разноски, на осн. Чл. 78, ал. 1 ГПК. Съгласно
представения Списък по чл. 80 ГПК и доказателства направените разноски възлизат
на общо на сумата 29863.97 лв.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „РУБИКОН ИНЖЕНЕРИНГ” АД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, ул. „Солун“, № 3 ДА ЗАПЛАТИ на К.Д.Д., ЕГН **********,*** сумата 674000.00 лв. (шестстотин
седемдесет и четири хиляди лева), представляваща парична равностойност на дружествен дял към момента на прекратяване на членственото му
правоотношение - 27.12.2013 г., ведно със законната лихва, считано от
предявяване на иска - 06.06.2018 г. до окончателното заплащане, както и сумата 29863.97 лв. (двадесет и девет хиляди осемстотин
шестдесет и три лева и 97 ст.), представляваща разноски по делото, на осн.
чл. 125, ал. 3, вр. чл. 127 ТЗ и чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Варненски апелативен съд в 2-седмичен срок от получаване на
съобщението до страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: