РЕШЕНИЕ
№ 469
гр. Варна , 09.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Красимира В. Манасиева Димитрова
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20213110201928 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на „Енджой Ю Лайф“ ЕООД ЕИК *********, със седалище в гр.Варна
и представляващ Олга Драгомирская, подадена чрез адв. Дибрин К. от АК
Варна, против НП № 03-012376/02.01.2020год. на Директора на Дирекция
"Инспекция по труда" гр.Варна, с което на въззивното дружество е било
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на
2000лв. на основание чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ.
В жалбата си въззивникът не оспорва фактическите констатации
изложени в АУАН и НП, но моли НП да бъде отменено като излага доводи за
маловажност случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Сочи, че заеманата
длъжност е много малко вероятно да бъде търсена от български граждани,
тъй като поставените изисквания биха се явили, за българските граждани,
като изисквания за владеене на допълнителни два чужди езика, което е
квалификация предполагаща заемането на друга по -добра длъжност.
В съдебно заседание процес. представител на въззивното дружество –
адв. Д.К. заявява ,че поддържа жалбата и не оспорва фактическата
обстановка. Във фазата по същество пледира за отмяна на НП поради
маловажност на нарушението, като поддържа аргументите наведени в
1
жалбата и сочи допълнителни такива. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание процес. представител на въззиваемата страна ю. к.
Ошавкова-Кафалийска, оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП
да бъде потвърдено като също претендира присъждане на разноски –
юрисконсултско възнаграждение. Правни и възражение за прекомерност на
разноските претендирани от ответната страна.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
На 29.11.2019 г. служители на Дирекция "Инспекция по труда " – Варна,
сред които св. М.М., извършили проверка по спазване на трудовото
законодателство в козметичен салон "Варна Козметолоджи", находящ се в гр.
Варна, ул. "Иван Драсов" № 11А. В хода на проверката проверяващите
установили ,че в обекта се осъществява дейност от две ЮЛ едно от които
въззивното дружество. По време на проверката, проверяващите предоставили
на всички работници намиращи се в момента в обекта да попълнят
декларации по чл. 402 от КТ. Една от установените работнички била Елена
Григоревна Малаховская, която декларирала, че работи за въззивното
дружество, че има сключен ТД. В хода на документалната проверка
проверяващите установили,че М. родена на 09.06.1964год. ЛНЧ **********,
била гражданка на Руска Федерация, както и че същата работела в
козметичното студио като административен секретар от 20.06.2019год., по
трудов договор № 5/19.06.2019г. сключен с въззивното дружество, в
качеството му на работодател, с определено работно място козметичен салон
"Варна Козметолоджи", находящ се в гр. Варна, ул. "Иван Драсов" № 11А, с
определено работно време от 10:00 до 14:00 часа с уговорено трудово
възнаграждение280 лв. месечно, с два почивни дни седмично- събота и
неделя, с почивки в работния ден- 15 мин. Установено било също така, че от
Агенцията по заетостта за Е. Г. М. не е давано разрешение за достъп до пазара
на труда в Република България.
Изискана била справка от ОД на МВР-Варна, от която било установен,
че М. има статут на продължително пребиваващ в Р България чужденец на
основание чл. 24, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ.
При тези констатации, на 20.12.2019г. св. М. съставила срещу
въззивното дружество АУАН, в който посочила, че същото като работодател
на 20.06.2019год. е нарушило разпоредбата на чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ, тъй
като на тази дата лицето е постъпило на работа и към този момент е следвало
работодателят да има разрешение или регистрация за работа за лицето за
достъп до пазара на труда от Агенцията по заетостта.
Актът бил предявен и връчен на надлежно упълномощено от
2
представляващата въззивното дружество лице, което го подписало вписвайки
,че ще представи становище.
В срока по чл. 44 от ЗАНН постъпило писмено възражение срещу
АУАН. Последното не било възприето от АНО и на 02.01.2020г. последният
издал атакуваното НП като приел изцяло фактическите и правните
констатации на актосъставителя и наложил на въззивника административно
наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от
всички събрани в хода на производството доказателства както писмени, така
и гласни, а именно показанията на св. М. и писмените материали приложени
към АНП - АУАН, протокол за извършена проверка №
ПР1938699/20.12.2019год., трудов договор № 5/19.06.2019год., график за
явяване/неявяване на работа за месец юни 2019год. справки от ОД на МВР-
Варна и от Агенцията по заетостта, декларация по чл. 402 от КТ и др. като
всички събрани по делото доказателства са непротиворечиви,
взаимнодопълващи се и се кредитират от съда изцяло с доверие.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена е в срок, от надлежна страна, поради което същата
е допустима и е приета от съда за разглеждане.
АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на упълномощен представител на
въззивното дружество и свидетел, присъствал при установяване на
нарушението.
При цялостната проверка на атакуваното НП съдът не констатира
нарушение на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН относно
описание на нарушението. Както в АУАН, така и в НП се съдържат
обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на
въззивника нарушение от обективна страна. Посочени са дата и мястото на
извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и
нарушената законова норма както е налице пълно единство между фактическо
и юридическо обвинение. Отразени са всички данни относно
3
индивидуализацията на нарушителя, както и доказателства които
потвърждават извършеното административно нарушение. Допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила съдът не констатира.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът счете, че
нарушението вменено на въззивника е доказано от обективна страна.
От доказателствата по по делото безспорно се установява, че на
19.06.2019г., по силата на ТД, въззивното дружество е наело на работа
руската гражданка Елена Малаховская, като същата е постъпил на работа на
20.06.2019г и към датата на проверката същата е престирала труд в
проверявания козметичен салон.. В подкрепа на горното са приложените към
АНП писмени доказателства – трудов договор, декларация по чл. 402 от КТ
изходяща от работничката, както и график за явяване/неявяване на работа за
месец юни 2019год.. От приобщената справка от ОД МВР Варна пък се
установява ,че Елена Малаховская е със статут на продължително пребиваващ
чужденец в РБ със срок до 07.01.2020 г., предоставен на основание чл. 24, ал.
1, т. 6 от Закона за чужденците в Република България.
За престирането на труд от работник и служител от трета държава, към
момента на приемането на работа, се е изисквало издаване на разрешение за
работа от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта по искане на
местен работодател или местно лице, приемащо на работа командирован или
изпратен работник или служител от трета държава – чл. 40, ал. 1 от ЗТМТМ.
По делото няма спор, че такова разрешение не е имало издадено по
отношение на лицето Елена Малаховская
Разпоредбата на чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ предвижда имуществена
санкция в размер от 2000 до 20 000 лв. на работодател – юридическо лице, за
което чужденец предоставя работна сила или е приело законно пребиваващи
чужденци – граждани на трети държави, без съответното разрешение или
регистрация в Агенцията по заетостта.
По делото са налични безспорни доказателства, че чуждата гражданка
на трета страна (гражданка на Руска Федерация) е престирала работна сила за
въззивното дружество без съответно за нея да е имало издадено разрешение
от Агенцията по заетостта. С оглед на горното съдът намира, че правилно е
констатирано наличието на неизпълнение на административно задължение от
страна на въззивника, съответно последният е допуснал нарушение по чл. 75а,
ал.2 от ЗТМТМ.
Правилно е било определена от АНО и датата на нарушението
20.06.2019год. защото точно на тази дата чуждата гражданка е започнала да
престира труд в полза на въззивното дружество. Вярно е че ТД с нея е бил
сключен на предната дата. До момента на реалното започване на изпълняване
4
на трудовите задължения обаче не може да се приеме, че същата е била
приета на работа защото до фактическо осъществяване на трудовото
правоотношение изобщо може и да не се стигне. Датата на фактическото
започване на изпълнението по трудовото правоотношение - датата на
постъпване на работа е и крайната дата до която разрешение от Агенцията по
заетостта следва да е издадено.
Без значение в случая за адм. наказателната отговорност е факта дали
въззивното дружеството е имало или нямало информация от работничката за
нейния статут в България. И това е така защото в случая е ангажирана
обективната безвиновна отговорност на ЮЛ за ангажирането на която е
достатъчно осъществяване на нарушението от обективна страна.
Доколкото нарушението е не се отличава със степен на обществена
опасност значително по-ниска от останалите обичайни случаи на подобни
нарушения то и според настоящия съд, както очевидно и според АНО не са
налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. В случая са засегнати обществени
отношения с високата значимост, свързани с трудовата ангажираност на
лицата, поради което съдът намира, че самото нарушение не може да се
характеризира като такова с ниска обществена опасност. Що се касае до
изложеното в жалбата твърдение, че заеманата длъжност трудно би могла да
бъде търсена от български гражданин, а фирмата била изпълнила всички
законови изисквания по отношение на поддържане на документацията
относно трудовите договори то от една страна е недоказано, а от друга не
може да формулира и извод за маловажност на нарушението доколкото в
случая е нает работник - чужденец, по отношение на който има тотална
забрана за достъп до пазара на труда в РБ - чл. 8, ал.1, т.2 от ЗТМТМ.
Съгласно цитираната разпоредба гражданите на трети държави които
имат разрешение за продължително пребиваване в Република България на
основание чл. 24, ал. 1, т. 2, 6 – 8, 10, 14, 16, 19 и 20 от Закона за чужденците
в Република България нямат право на достъп до пазара на труда в Република
България. Съответно за работодателите по смисъла на § 1, т. 11 от ДР от
ЗТМТМ съществува законодателна забрана да наемат на работа граждани на
трети държави, получили разрешение за продължително пребиваване в РБ на
основание чл. 24, ал. 1, т. 2, 6 – 8, 10, 14, 16, 19 и 20 от Закона за чужденците
в Република България. Именно основанието за разрешение за пребиваване на
Малаховская в Република България изключва правото й на достъп до
българския пазар на труда.
Наложеното на въззивника наказание е определено в минималния
предвиден в закона размер. Същото очевидно е определено при липса на
отегчаващи отговорността обстоятелства и се явява съответно на
5
извършеното нарушение
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е
правило и законосъобразно постановено, същото не страда от пороци, които
го правят процесуално недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските.
Искане за присъждане на разноски е направено от двете страни в
процеса – както от въззивника, така и от въззиваемата страна като последната
е формулирала и искане съобразно нормата на чл. 63, ал.4 от ЗАНН за
присъждане на разноски на ответната страна в по-нисък размер.
По искането на въззивника.
С оглед крайния изход на делото (НП подлежи на потвърждаване)
искането на процес. представител на въззивника за присъждане на разноски,
макар и своевременно направено се явява неоснователно и като такова следва
да бъде оставено без уважение.
По искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение
С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на
въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение съдът счете, че въззивника следва да бъде осъден да заплати
такова на основание чл. 63, ал.5, вр. ал.3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.3 от АПК,
вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за
защита по дела по ЗАНН в чл.27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ е предвидено възнаграждение от 80лв. до 120лв.. И като съобрази, че в
случая делото не е с фактическа и правна сложност изискващи специални
процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО в с.з от
една страна и от друга това, че в случая процес. представител на въззиваемата
страна не е присъствал лично нито в едно съдебно заседание, а единствено е
представил писмени бележки преди първото такова по делото съдът счете, че
възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено в минималния
предвиден в наредбата размер – 80лв. като посочената сума следва да бъде
заплатена от въззивното дружество „Енджой Ю Лайф“ ЕООД ЕИК 204 373
384, със седалище и адрес на управление гр.Варна, к.к. „Св. Св. Константин и
Елена“ ул. „50-та“ бл. 24, ет.1, ап.3, представлявано от О.Н. Д., в полза на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна.
Водим от горното Варненският районен съд
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 03-012376 от
02.01.2020год. на Директора на „Дирекция инспекция по труда“ Варна, с
което на „Енджой Ю Лайф“ ЕООД ЕИК 204 373 384, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, к.к. „Св. Св. Константин и Елена“ ул. „50-та“ бл. 24,
ет.1, ап.3, представлявано от О. Н. Д. е било наложено адм. наказание
имуществена санкция в размер на 2000лв.;
ОСЪЖДА „Енджой Ю Лайф“ ЕООД ЕИК 204 373 384, със седалище и
адрес на управление гр.Варна, к.к. „Св. Св. Константин и Елена“ ул. „50-та“
бл. 24, ет.1, ап.3, представлявано от О. Н. Д. да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“ Варна сума в размер на 80лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7