Р Е Ш Е Н И
Е № 261366
гр. Пловдив, 28.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично
заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Величка Динкова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 9098 по
описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „НД
Мениджмънт“ ООД против П.Н.Г., с която са предявени обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.240,
ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 2370 лв., представляваща главница
по договор за потребителски кредит № *****г., сумата от 140,23 лв. – лихва за забава за периода от 07.12.2019 г. до
06.07.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда – 27.07.2020
г., до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба ищецът твърди, че на
01.03.2019 г. между страните бил сключен договор за потребителски кредит № ****г.,
по силата на който ищцовото дружество предоставило на ответницата сумата в
размер на 2800 лв., в заем, която следвало да бъде върната на 40 седмични
погасителни вноски, всяка в размер на 70 лв., с окончателен падеж 06.12.2019 г.
Кредиторът изпълнил задължението си да предостави заемната сума на длъжника.
Последният изпълнил частично задължението си за връщането й, като извършил
плащания в общ размер от 430 лв. Непогасена останала сумата от 2370 лв., която
се претендира в настоящото производство. Доколкото ответницата не изпълнила
задължението си за заплащане на заемната сума на окончателния падеж, ищецът
претендира и лихва за забава в размер на 140,23 лв. за периода от 07.12.2019 г.
до 06.07.2020 г. Предвид изложените твърдения моли за уважаване на предявените
искове и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът П.Н.Г.
е депозирала писмен отговор със становище за неоснователност на исковете. Прави
възражение за недействителност на процесния договор за потребителски кредит
поради противоречието му със закона, евентуално заобикалянето му, поради
накърняване на добрите нрави, евентуално поради невъзможен предмет. Посочва
като основания за недействителност и специалните основания по Закона за
потребителския кредит, като излага подробни съображения в тази насока. Твърди,
че не е получила заем в размер на 2800 лв., а само 1100 лв. в брой, като
разликата до 2800 лв. била скрита възнаградителна лихва. Въпреки това
ответницата е подписала разходен касов ордер, съгласно който е получила сумата
от 2800 лв. с основание процесния договор за кредит. Поддържа, че е сключила
договора, тъй като се е намирала в крайна нужда, при явно неизгодни за нея
условия, поради което прави възражение за унищожаемост на основание чл. 33 ЗЗД.
Позовава се на забава на кредитора, вследствие на която намира, че не е
настъпил крайният падеж на договора, както и предсрочната изискуемост на същия,
за която не била уведомена. Поддържа, че в сумата от 2800 лв. били включени и
лихвите и разходите, които могат да възникнат във връзка със заема, без по
никакъв начин да може да се установи колко е дължимата главница, колко са
дължимите лихви и в какво се изразяват възможните разходи, които могат да
възникнат във връзка със заема. Моли за отхвърляне на предявените искове и
присъждане на сторените в производството разноски.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства
и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правна квалификация чл.240, ал.1 ЗЗД и чл.86,
ал.1 ЗЗД.
За основателността на главния иск за заплащане
на главницата следва да са се проявили в обективната действителност следните
материалноправни предпоставки – юридически факти, а именно: наличие на валидно облигационно
правоотношение по
договор за потребителски кредит № ****г.,
сключен между страните с твърдяното от ищеца съдържание на правата и
задълженията на страните; кредиторът да е предоставил заемната сума на
кредитополучателя, който да я е усвоил; да е настъпил падежът на задължението.
В тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване съгласно чл.154,
ал.1 ГПК е да установи описаните обстоятелства.
Между страните не е спорно, че на ***** г. в
гр. ***** е сключен процесният договор за потребителски кредит. Спорно е
съдържанието му, доколкото ответницата оспорва размера на заемната сума. От
представения договор (л.7-11 от делото) се установява, че кредиторът предоставя
на кредитополучателя описания кредит, а кредитополучателят го усвоява, ползва
целево и връща, ведно с начислените
лихви, такси, комисионни и други разходи, в предвидените в договора срокове
– чл.1. Посочено е, че размерът на кредита е 2800 лв., като следва да се върне
на 40 седмични вноски, всяка в размер от 70 лв. Погасителните вноски включват
главница и лихва, съгласно погасителния план, неразделна част от договора. Общо
дължимата сума за срока на договора, включваща общия размер на кредита, заедно
с лихвите и разходите, които могат да възникнат във връзка със заема е 2800 лв.
Уговорен е годишен лихвен процент от 0 % и годишен процент на разходите от
49,55 %. Окончателният падеж на договора е на 06.12.2019 г. В договора липсва
ясно и точно посочване какво се включва в сумата от 2800 лв. – дали е само
главница (заемната сума) или са включени и други разноски по кредита, каквито
следва да има предвид вписания размер на ГПР. Подобно разяснение липсва и в
погасителния план към договора – л. 12 от делото, в който е посочено само, че
вноската е в размер на 70 лв. и падежната дата. Липсва яснота какво се включва
в месечната вноска – само главница или и други разходи по кредита, както е
посочено в чл.1 от договора. Същевременно в стандартния европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителския кредит, който представлява част от
преддоговорните отношения между страните, размерът на кредита е 2800 лв., а
като разходи по кредита са посочени сумата от 184 лв. – такса и сумата от 1516
лв. – домашно посещение, или общо 1700 лв.
Предвид така установените фактически обстоятелства,
съдът приема, че е налице порок в потребителски договор по смисъла на чл.22 ЗПК. Не са спазени императивните изисквания за договорно съдържание, което
влече до недействителност на договора и дължимост единствено на предоставената
главница. Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен,
ако в същия не е посочен годишен процент
на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Действително, в текста на договора е посочено, че годишният процент на
разходите е 49,55 % - чл.1.
Липсва обаче, каквото и да било уточнение какви точно разходи се включват в този
процент. По този начин потребителят – кредитополучател, е поставен в
невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от
него финансов продукт.
От телеологическото тълкуване на разпоредбата на чл.
11, ал.1, т.10 ЗПК следва, че простото посочване с цифрово изражение на
процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания.
Целта на цитираната разпоредба е на
потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за
разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да
направи информиран и икономически
обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена
разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, в договора трябва да е посочено не
само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит
представлява ГПР, но и изрично и
изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и
които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в
положение, за да разбере действителния размер на годишния процент на разходите,
да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава
задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на
изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК.
В смисъл, че изискването за посочване на ГПР включва в
себе си и задължение за изрично и изчерпателно посочване на разходите, отчетени
при формирането му е и трайната практика на Окръжен съд Пловдив - решение
№ 242 от 18.02.2016 г. по гр. д. № 45 / 2016 г.
на Окръжен съд – Пловдив, VI състав,
решение № 1561 от 30.11.2016 г. по гр. д. № 2355 /2016 г.
на VI състав на Окръжен съд Пловдив, решение № 656 от 26.05.2017 г.
по гр. д. № 499/ 2017 г. на VII състав на Окръжен съд Пловдив, решение
№ 336 от 13.03.2018 г. по в. гр. д. № 3025/ 2017 г. на VII
състав на Окръжен съд Пловдив.
С оглед приетите по-горе принципни постановки и доколкото, както вече се
констатира в процесния договор липсва уточнение кои разходи включва посоченият
ГПР, то следва да се приеме, че договорът е недействителен на това основание.
Поради това длъжникът дължи само чистата стойност по кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита – чл.23 ЗПК. За нейното определяне (доколкото и за
това липсва яснота в договора) съдът тълкува волята на страните съгласно
нормата на чл.20 ЗЗД, като взе предвид и преддоговорните им отношения. Видно от
стандартния европейски формуляр общият размер на кредита възлиза на сумата от
общо 2800 лв. От тази сума следва да се извадят разходите по кредити, които
включват такса в размер на 184 лв. и домашно посещение – 1516 лв., или общо
1700 лв. Тази сума следва да се приспадне от стойността на кредита, доколкото,
както се посочи, съгласно чл.23 ЗПК потребителят не дължи лихви и други
разходи. Чистата стойност на кредита е 1100 лв. (2800 лв. – 1700 лв.), като от
нея следва да се приспаднат извършените от длъжника плащания в размер на 430
лв. Затова ответникът може да бъде задължен за сумата от 670 лв., като до този
размер следва да се уважи искът. За разликата от 670 лв. до пълната претенция
от 2370 лв. искът подлежи на отхвърляне.
Следва
само за пълнота да се добави, че представеният разходен касов ордер № ****г., в
който е посочена сумата от 2800 лв. с основание – отпуснат кредит, дог. № ****,
не разколебават изводите на съда досежно размера на чистата стойност на
кредита. Сумата от 2800 лв. е посочена като размер на кредита и в самия
договор, но същата не представя реалната стойност на предоставения от ищеца
ресурс, предвид изложените по-горе съображения за неяснота на съдържанието на
договора и необходимостта от тълкуването му. По
отношение на акцесорната искова претенция съдът намира следното: Съгласно чл.
86, ал.1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение
в размер на законната лихва от деня на забавата. В случая, окончателният падеж
на задължението по кредита е настъпил на 06.12.2019 г. От 07.12.2019 г.
длъжникът е в забава и на основание цитираната разпоредба дължи лихва за
забавено плащане. Нейният размер следва да се определи на база присъдената
главница от 670 лв. на основание чл. 162 ГПК, последством използването на
он-лайн калкулатор – https://www.calculator.bg, a именно – сумата от 36,58
лв. за периода от 07.12.2019 г. до 06.07.2020 г. За разликата до пълния
предявен размер от 140,23 лв. акцесорният иск подлежи на отхвърляне.
По отношение на разноските:
При
този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът на основание
чл.78, ал.1 ГПК има право на разноски съразмерно с уважената част от исковете
съгласно представен списък на разноски по чл.80 ГПК (л.57 от делото), или
сумата от 343,81 лв. На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на
разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете. Ответната страна се
представлява от адвокат, като в договора за правна защита и съдействие е
уговорена безплатна правна помощ съгласно чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. Поради това на
основание чл.38, ал.2 ЗАдв., във вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/ 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на адв. М.З.С.
следва да се присъди адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част
от исковете, или сумата от 308 лв.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.Н.Г., ЕГН: **********,
адрес: *** да заплати на „НД
Мениджмънт“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, ул. „Рашко Димитров“ бл.80, вх.В, ет.6, ап.71, представлявано от **** Л.
Д., по предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.240, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от
570 лв. (петстотин и седемдесет
лева), представляваща главница по договор за потребителски кредит № *****г.,
сумата от 36,58 лв. (тридесет и шест
лева и петдесет и осем стотинки) – лихва за забава за периода от 07.12.2019 г.
до 06.07.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда –
27.07.2020 г., до окончателното изплащане на вземането, както и на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата от 343,81 лв.
(триста четиридесет и три лева и осемдесет и една стотинки) – разноски
съразмерно с уважената част от исковете, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата от 570 лв. до пълния предявен размер
от 2370 лв., както и иска за лихва за забава за разликата от 36,58 лв. до
пълния предявен размер от 140,23 лв.
ОСЪЖДА „НД Мениджмънт“ ООД, ЕИК: ********* на основание
чл.78, ал.3 ГПК, във вр. чл.38, ал.2 ЗАдв. да заплати на адвокат М.З.С., АК *****,
личен № ******, адрес: гр. *****, ул. *****, ет.*, офис *, сумата от 308 лв. (триста и осем лева) – разноски
за адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано от страните в
двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно
с оригинала.
К.К.