№ 282
гр. София, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20221000501620 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 20 от 25.02.2022 г., постановено по т.д. № 79/2021 г. от
Окръжен съд Благоевград е осъдил ответника А. Д. Б., ЕГН ********** да
заплати на „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, на
основание Договор за студентски кредит № 1501290908931760 от 03.02.2015
г., на основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗи чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
- сумата от 98 034.61 /деветдесет и осем хиляди тридесет и четири
лева и шестдесет и една ст./ лева, от които сумата от 79 868.72 /седемдесет и
девет хиляди осемстотин шестдесет и осем лева и седемдесет и две ст./ лева,
представляваща главница, включваща сумата от 6 791.87 лв. от падежирали
вноски за периода от 20.01.2020г. до 13.07.2020 г. и сумата от 73 076.85 лв.,
представляваща предсрочно изискуема главница, настъпила на 13.07.2020 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в
канцеларията на съда 31.05.2021 г., като е отхвърлил иска за разликата над
1
уважения до пълния предявен размер от 99 820.27 лв.;
- сумата от 18 165.89 /осемнадесет хиляди сто шестдесет и пет лева
и осемдесет и девет ст./ лева, представляваща възнаградителна лихва за
гратисния период на договора от 06.02.2015 г. до 19.12.2019 г.;
- сумата от 2 693.58 /две хиляди шестстотин деветдесет и три лева и
петдесет и осем ст./ лева, представляваща начислена редовна възнаградителна
лихва за периода от 20.12.2019 г. до 20.06.2020 г., като е отхвърлил иска, за
разликата над уважения до пълния предявен размер от 3 367.32 лева ;
- сумата от 326.82 /триста двадесет и шест лева и осемдесет и две ст./
лева, представляваща начислена редовна възнаградителна лихва за периода от
20.06.2020г. до 12.07.2020 г., като е отхвърлил иска, за разликата над
уважения до пълния предявен размер от 408.46 лева;
- сумата от 731.67 /седемстотин тридесет и един лева и шестдесет и
седем ст./ лева, представляваща начислено обезщетение за забава върху
редовно падежирала главница, за периода 20.01.2020 г. - 12.07.2020 г. до
датата на подаване на исковата молба 30.05.2021 г., като е отхвърлил иска за
разликата над уважения до пълния предявен размер от 912.70 лева;
- сумата от 7 267.99 /седем хиляди двеста шестдесет и седем лева и
деветдесет и девет ст./ лева, представляваща начислено обезщетение за забава
върху предсрочно изискуемата главница, дължимо за периода от 13.07.2020 г.
до датата на подаване на исковата молба 30.05.2021 г., като е отхвърли иска,
за разликата над уважения до пълния предявен размер от 8 169.11 лева;
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника А.
Д. Б., ЕГН ********** да заплати деловодни разноски на
„РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.
78, ал.1 от ГПК, в размер на сумата от 4 843.37 /четири хиляди осемстотин
четиридесет и три лева и тридесет и седем ст./ лева.
2
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца
„РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* в частта, в която
исковете са отхвърлени, за разликата над уважените до пълните предявени
размери с доводи неправилност, поради необоснованост и допуснато
нарушение на материалния закон.
Жалбоподателят поддържа, че осъществява търговска дейност и
процесния Договор за студентски кредит е типична банкова сделка, за която
законът допуска да се извърши капитализация на лихвите и това не
представлява анатоцизъм по смисъла на чл. 10 от ЗЗД.
Моли да се отмени решението в обжалваните части и вместо това да се
осъди ответника да заплати паричните суми по всеки един от искове до
пълния предявен размер.
Моли да се присъдят направените деловодни разноски във възивното
производство.
Насрещната страна – ответникът не е подал отговор в срока по чл. 263,
ал. 1 от ГПК и не е изразил становище по основателността на жалбата.
Софийски апелативен съд извърши справка в Търговския регистър по
партидата на ищеца и установи нови вписани обстоятелства, за които ищецът
и неговият процесуален представител не са уведомили своевременно съдът, а
именно, че:
- считано от 14.07.2022 г. е променено фирменото наименование от
„РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* на „Кей Би Си Банк
България“ ЕАД, ЕИК *********;
- считано от 23.02.2023 г. е заличен прокуриста М. Т. П., а последният
съвместно с члена на управителния съвет А. В. А. са упълномощили
процесуалния представител адв. С. Г.;
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
3
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна
страна срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на обжалване
по посочения процесуален ред.
При преценката за основателността на жалбата, съдът взе предвид
следното:
Ищецът - „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
считано от 14.07.2022 г. с променено фирменото наименование „Кей Би Си
Банк България“ ЕАД, ЕИК ********* е предявил против А. Д. Б., ЕГН
********** осъдителни искове с правно основание чл. 430, ал.1 и ал. 2 от ТЗ
и искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба и с
направеното уточнение от 12.07.2021 г. – л. 53 от първоинст. п-во, , че на
03.02.2015 г. е сключил с ответника Договор за студентски кредит №
1501290908931760, по силата на който се е задължил да предостави кредит, в
размер на сумата от 74 738.56 лв. с цел заплащане на 8 броя такси за
обучение, всяка една в размер, а сумата от 9 342.32 лева.
Уговорен е краен срок за погасяване датата 20.12.2024 г.
С Анекс № 1 от 16.05.2018 г. към Договора са променили размера на
кредита от 74 738.56 лв. на 79 915.52 лв., като е останал непроменен крайният
срок за погасяване.
Съгласно чл. 4.8 от Договора, кредитополучателят ползва гратисен
период, след изтичането на който се е задължава да погаси кредита на 60
равни анюитетни месечни вноски, дължими на 20-то число от съответния
месец, считано от 20.01.2020 г. до 20.12.2024 г. съгласно погасителния план,
който е неразделна част от договора.
Съгласно чл. 4.3 от Договора по време на гратисния период
кредитополучателят не дължи плащане на главница и лихва.
С чл. 3.1 от Договора е уговорена възнаградителна договорна лихва, в
размер на 7 %, а с чл. 3.2 е определена и лихва за забава, в размер на основния
лихвен процент увеличен с 10 пункта годишно върху забавената сума /вноска
4
или част от вноска/, в случай на забава в плащането на дължими суми по
кредита.
Съгласно чл. 4.4 от Договора по време на гратисния период се
начислява лихва върху усвоената част на кредита, като тази лихва се
капитализира годишно.
Предоставил е на кредитополучателя сумата от 79 915.52 лв., но
последният не е извършил плащания на анюитетните вноските по
погасителния план с падеж 20.01.2020 г., 20.02.2020 г., 20.03.2020 г.,
20.04.2020 г., 20.05.2020 г. и 20.06.2020 г., поради което писмено
предизвестие, надлежно връчено на 13.07.2020 г. на член от домакинството на
кредитополучателя е обявил предсрочната изискуемост.
С предявените искове поискал осъждането на ответника да заплати:
- сумата от 99 820.27 лв., представляваща главница, от която сумата от
8 488.61 лева са падежирали вноски за периода от 20.01.2020г. до 20.06.2020
г. и сумата от 91 331.66 лева предсрочно изискуема главница, настъпила на
13.07.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в канцеларията на съда 31.05.2021 г.;
- сумата от 3 367.32 лева, представляваща начислена редовна
възнаградителна лихва, за периода от 20.12.2019 г. до 20.06.2020 г.;
- сумата от 408.46 лева, представляваща начислена редовна
възнаградителна лихва върху главницата от 91 331.66 лева, за периода от
20.06.2020г. до 12.07.2020 г.;
- сумата от 912.70 лева, представляваща начислено обезщетение за
забава върху редовно падежирала главница, за периода 20.01.2020 г. -
12.07.2020 г. до датата на подаване на исковата молба 30.05.2021 г.;
- сумата от 8 169.11 лева, представляваща начислено обезщетение за
забава върху предсрочно изискуемата главница, в размер на сумата от
91 331.66 лева, за периода от 13.07.2020 г. до датата на подаване на исковата
молба 30.05.2021 г.;
Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.
5
Ответникът - А. Д. Б., ЕГН **********, редовно призован по неговата
месторабота /чл. 49 от ГПК/ не е подал отговор на исковата молба и не е
изразил становище по основателността на предявените искове.
От фактическа страна:
От събраните по делото доказателства се установява, че
РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, считано от
14.07.2022 г. с променено фирменото наименование „Кей Би Си Банк
България“ ЕАД, ЕИК ********* и А. Д. Б., ЕГН ********** на 03.02.2015 г.
са сключили Договор за студентски кредит № 1501290908931760, в размер на
сумата от 74 738.56 лв. с цел заплащане на 8 броя такси за обучение, всяка
една в размер на сумата от 9 342.32 лева.
Уговорен е краен срок за погасяване датата 20.12.2024 г.
С Анекс № 1 от 16.05.2018 г. към Договора са променили /увеличили/
размера на кредита от 74 738.56 лв. на 79 915.52 лв., като е останал
непроменен крайният срок за погасяване.
Съгласно чл. 4.8 от Договора, кредитополучателят ползва гратисен
период, след изтичането на който се е задължава да погаси кредита на 60
равни анюитетни месечни вноски, дължими на 20-то число от съответния
месец, считано от 20.01.2020 г. до 20.12.2024 г. съгласно погасителния план,
който е неразделна част от договора.
Съгласно чл.4.3 от Договора по време на гратисния период
кредитополучателят не дължи плащане на главница и лихва.
С чл. 3.1 от Договора е уговорена възнаградителна договорна лихва, в
размер на 7 %, а с чл. 3.2 е уговорена лихва за забава, в размер на основния
лихвен процент увеличен с 10 пункта годишно върху забавената сума /вноска
6
или част от вноска/, в случай на забава в плащането на дължими суми по
кредита.
Съгласно чл. 4.4 от Договора по време на гратисния период се
начислява лихва върху усвоената част на кредита, като тази лихва се
капитализира годишно.
В първата инстанция са приети писмените заключения на вещото лице,
извършило основната /л. 72/ и допълнителната /л. 88/ счетоводна експертизи.
Въззивният съд кредитира допълнителното заключение по причина, че
главницата и лихвите са изчислени без начисляване на капитализирана
възнаградителна лихва за гратисния период на договора.
Размерът на главницата, предмет на първия иск е 79 868.72 лв.
Размерът на начислената редовна възнаградителна лихва, за периода от
20.12.2019 г. до 20.06.2020 г. – предмет на втория иск възлиза на сумата от 2
693.58 лева.
Размерът на начислената редовна възнаградителна лихва – предмет на
третия иск, за периода от 20.06.2020 г. до 12.07.2020 г. възлиза на 326.82 лева.
Размерът на обезщетение за забава върху редовно падежирала главница
за периода 20.01.2020 г. - 12.07.2020 г. до датата на подаване на исковата
молба 30.05.2021 г. – предмет на четвъртия иск възлиза на сумата от 731.67
лева.
Обезщетение за забава върху предсрочно изискуемата главница,
дължима за периода от 13.07.2020 г. до датата на подаване на исковата молба
30.05.2021 г., предмет на петия иск възлиза на сумата от 7 267.99 лева.
7
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан с подадена от ищеца
жалба и спорът се концентрира само до действителността на клаузата,
установена с чл. 4.4 от процесния договор за годишна капитализация на
лихвата, която клауза е определяща за основателността на предявените
искове.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
отношение на правилността му е обвързан от посочено в жалбата- чл. 269 от
ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
По главния иск с правно основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ, акцесорните
по чл. 430, ал. 2 от ТЗ и исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, с договора за
банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за
определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да
ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичането на срока.
Заемателят заплаща лихва по кредита, уговорен с банката.
Правнорелевантните факти са:
- сключен Договор, с който банката е предоставила студентски кредит
за сумата от 79 915.52 лева с краен срок на погасяване – 20.12.2024 г.
- кредитът е предназначен за обучение и реално е предоставен на осем
равни вноски на кредитополучателя – физическо лице, което има качеството
8
на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на
потребителите /ЗПП/ и се ползват от защитата на потребителите, предвидена
в този закон;
- кредитополучателят се е задължил за ползвания кредит да заплаща
договорна и наказателни лихви, съобразно клаузите на Договора;
- кредитополучателят е в пълно неизпълнение и по надлежния ред е
обявена предсрочната изискуемост, представляваща изменение на договора,
което за разлика от общия принцип в чл. 20а., ал. 2 от ЗЗД настъпва с
волеизявление само на едната страна при наличието на две предпоставки:
обективния факт на неизпълнението и упражненото от кредитора право да
обяви кредита за предсрочно изискуем;
- обявяването на предсрочната изискуемост се осъществява с изявление
на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита
за предсрочно изискуем, включително и за вноските с ненастъпил падеж,
които към датата на изявлението не са били изискуеми / т. 18 на
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на
ВКС/;
- предсрочна изискуемост настъпва по отношение на главницата,
дължимите се лихви и такси /решение № 106/20.06.2017г. по т.д. №
60152/16г., IV г.о. на ВКС/;
- при обявена предсрочна изискуемост погасителната давност започва
да тече от датата, на която волеизявлението на кредитора е достигнало до
длъжника, тъй като от тази дата вземането е изискуемо - чл. 114 от ЗЗД
/решение № 21/08.01.2021 г. по т.д. № 3069/18г., ВКС, I т.о./, а в случая е
13.07.2020 г.;
9
- кредитополучателят има качеството на потребител по смисъла на § 13,
т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗПП/ и може да се ползва от
защитата на потребителите, предвидена в този закон;
Клаузата на чл. 4.4 от процесния Договор противоречи на
императивната разпоредба на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД и е нищожна, на основание
чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, а на съда е вменено задължението да осигури точното
прилагане на императивните правни норми т. 1 на ТР № 1/2013/09.12.2013 г.
на ОСГТК на ВКС.
От допълнителното заключение на счетоводната експертиза се
установяват размера на главницата, размерът на възнаградителните лихви и
обезщетенията за забавено изпълнение.
Съобразно това заключение:
Главницата, предмет на първия иск е в размер на сумата от 79 868.72
лв., до който искът е основателен и подлежи на отхвърляне, за разликата до
пълния предявен размер от 98 034.61 лева.
Първоинстанционният съд е допуснал очевидна фактическа грешка,
като е осъдил ответника да заплати не посочената сума, а такава в размер на
98 034.61 лева.
Тази грешка трябва да се отстрани по реда на чл. 247 от ГПК.
Възнаградителна лихва, за периода от 20.12.2019 г. до 20.06.2020 г. –
предмет на втория иск е в размер на 2 693.58 лева, до който е основателен и
подлежи на отхвърляне до пълния предявен размер от 3 367.32 лева.
Тук е мястото да се посочи, че първоинстанционният съд е допуснал
втора очевидна по размер фактическа грешка, като е осъдил ответника освен
10
сумата от 2 963.58 лева да заплати и сумата от 18 165.89 лева.
Първоинстанционният съд с постановеното от него решение, по
първите два иска е осъдил ответника да заплати на ищеца в повече от
дължимото се договора, възлизащо сумарно на 36 331.78 лева.
Тази грешка трябва да се отстрани по реда на чл. 247 от ГПК.
Лихвата – предмет на третия иск, за периода от 20.06.2020 г. до
12.07.2020 г. е в размер на сумата от 326.82 лева, до който е основателен и
подлежи на отхвърляне до пълния предявен размер от 408.46 лева.
Обезщетение за забава върху падежиралата част от главницата за
периода 20.01.2020 г. - 12.07.2020 г. до датата на подаване на исковата молба
30.05.2021 г. – предмет на четвъртия иск е в размер на сумата от 731.67 лева,
до който е основателен и подлежи на отхвърляне до пълния предявен размер
от 912.70 лева.
Обезщетение за забава върху предсрочно изискуемата главница,
дължима за периода от 13.07.2020 г. до датата на подаване на исковата молба
30.05.2021 г. - предмет на петия иск е в размер на сумата от 7 267.99 лева, до
който е основателен и подлежи на отхвърляне до пълния предявен размер от
8 169.11 лева.
При така събраните по делото доказателства и сумарно посочената
очевидна фактическа грешка, допусната от първоинстанционния съд в
постановеното от него решение жалбата, подадена от ищеца е неоснователна,
поради което следва да се потвърди решението на първоинстанционния съд в
обжалваните части.
Ответникът не е обжалвал решението на първоинстанционния съд в
осъдителната част и тя е влязла в сила.
11
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20 от 25.02.2022 г., постановено по т.д.
№ 79/2021 г. от Окръжен съд Благоевград в ЧАСТТА, в която е отхвърлил
предявените от „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
считано от 14.07.2022 г. с променено фирменото наименование „Кей Би Си
Банк България“ ЕАД, ЕИК ********* против А. Д. Б., ЕГН **********
осъдителни искове, както следва:
- иск с правно основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ, имащ за предмет
заплащането на главница по Договор за студентски кредит №
1501290908931760 от 03.02.2015 г., ведно със законната лихва, считано от
31.05.2021 г., за разликата над сумата от 79 868.72 лева до размер на сумата
от 98 034.61 /деветдесет и осем хиляди тридесет и четири лева и шестдесет и
една ст./ лева;
- иск с правно основание чл. 430, ал. 2 от ТЗ, имащ за предмет
заплащането на възнаградителна лихва, за периода от 20.12.2019 г. до
20.06.2020 г., за разликата над сумата от 2 693.58 /две хиляди шестстотин
деветдесет и три лева и петдесет и осем ст./ лева до пълния предявен размер
от 3 367.32 лева;
- иск с правно основание чл. 430, ал. 2 от ТЗ, имащ за предмет
заплащането на възнаградителна лихва, за периода от 20.06.2020 г. до
12.07.2020 г., за разликата над сумата от 326.82 /триста двадесет и шест лева
и осемдесет и две ст./ лева до пълния предявен размер от 408.46 лева;
- иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащ за предмет
заплащането на обезщетение за забава върху редовно падежирала главница, за
периода 20.01.2020 г. - 12.07.2020 г. до датата на подаване на исковата молба
12
30.05.2021 г., за разликата над сумата от 731.67 /седемстотин тридесет и един
лева и шестдесет и седем ст./ лева до пълния предявен размер от 912.70 лева;
- иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащ за предмет
заплащане на обезщетение за забава върху предсрочно изискуемата главница,
дължимо за периода от 13.07.2020 г. до датата на подаване на исковата молба
30.05.2021 г., за разликата над сумата от 7 267.99 /седем хиляди двеста
шестдесет и седем лева и деветдесет и девет ст./ лева до пълния предявен
размер от 8 169.11 лева;
Решението на първоинстанционният съд в останалата /осъдителната/
част не е обжалвано от ответника и е влязло в сила.
Да се отстранят допуснатите очевидни фактически грешки от
първоинстанционния съд в съдебното решение по реда на чл. 247 от ГПК.
Решението може да се обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13