Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 29.11.2018 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на двадесет и девети октомври две
хиляди и осемнадесета година в състав:
Съдия: Невена Чеуз
при
секретаря Радослава Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 12
102 по описа за 2017 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл. 432
ал.1 от КЗ за сумата от 200 000 лв., заявен като частичен, при пълен заявен
размер от 300 000 лв.
В исковата молба на Г.Б.Н. се твърди,
че на 25.01.2017 г., около 07.30 часа, на път ІV – 66624, км 3+600, в района на
кръстовището, в което се разклоняват пътищата за селата Овощник и Розово,
водачът на лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № ********- А.А.М., нарушил правилата
за движение по пътищата, предизвикал ПТП, от което пострадала ищцата като
пешеходец. Наведени са твърдения, че водачът на МПС-то загубил контрол над
него, навлязъл в насрещната лента за движение и блъснал стоящата в близост
западно от пътя пешеходка. Вследствие на произшествието ищцата получила
многофрагментарни счупвания на лява подбедрица, многофрагментарни счупвания на
дясна подбедрица с леззия на предната тибиална артерия и лезия на фибуларния
нерв, счупване на пубиса, счупване на лумбосакралната част на гръбначния стълб
с дислокация, счупване на таза закрито, счупване на латералния малеол на лява
глезенна става, травма на бъбрек. Била откарана във ФСМП – гр. Казанлък, след
което транспортирана до МБАЛ „Тракия“ ЕООД – гр. Стара Загора. Твърди се, че се
оплаквала от нетърпими болки, а болничният й престой продължил до 06.02.2017
г., при който била извършена операция с поставяне на остеосинтезни средства в
областите на счупванията на двата крака. Било проведено и медикаментозно
лечение, което продължило и в домашни условия. Сериозно пострадало битовото й
обслужване като дори към датата на депозиране на исковата молба ищцата трудно
се предвижвала с патерица на кратки разстояния. Влошило се и качеството й на
живот. Продължавала да изпитва болки в контузените места. Твърди се, че й
престояли и нови операции.
Предвид тези фактически твърдения ищцата е мотивирала правен интерес от
предявяване на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек
автомобил „Ауди”, да й заплати сумата от 200 000 лв. – обезщетение за
причинени неимуществени вреди, вследствие нанесените й травматични увреждания,
частична претенция, при пълен заявен размер от 300 000 лв.. Претендира се
законна лихва и сторени разноски, съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът ЗАД „Д.Б.Ж.и З“ АД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с
релевирани в същия възражения. Претендира разноски, съобразно депозиран списък
по чл. 80 от ГПК.
Депозирани са допълнителна искова молба респ. допълнителен отговор.
По делото като трето лице на страната
на ответника e конституиран А.А.М. и е приет за съвместно разглеждане обратен иск
срещу тях с правно основание чл. 500 ал. 1 т.2 от КЗ за сумата от 80 000
лв., частична претенция, при пълен заявен размер от 200 000 лв.
Ответникът по обратния иск оспорва
същия по съображения в писмен отговор.
Главният иск се поддържа в открито съдебно заседание от адв. Йовчева.
Възраженията на ответното дружество се
поддържат в открито съдебно заседание от адв. С., който поддържа заявеният обратен
иск.
Третото лице на страната на ответника
и ответник по обратния иск не се представлява в открито съдебно заседание.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно
приетият доклад по делото, прие за установено следното от
фактическа страна:
По делото е представена присъда № 48/03.10.2017 г., постановена по нохд
416/2017 г. по описа на ОС – Стара Загора, влязла в сила на 19.10.2017 г. От
съдържанието на същата се установява, че А.А.М. е признат за виновен в това, че
на 25.01.2017 г. по четвъртокласен път 66624 /с направление с. Розово – гр.
Казанлък/, при управление на МПС – лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № *******,
нарушил правилата за движение, предвидени в ЗДвП, а именно – чл. 5 ал.1 т., чл.
16 ал.1 т.1, чл. 21 ал.1 изр.2 и чл. 139 ал.1 т.1 от ЗДвП като с деянието си по
непредпазливост е причинил смъртта на А.Р.А., както и многостепенна средна
телесна повреда на Г.Б.Н., изразяваща се в „множество счупвания на
подбедриците, двустранно счупване на костите на лява подбедрица и счупване на
костите на дясна подбедрица, счупване на поясно-кръстцовата част на гръбначния
стълб и срамна кост, закрито“.
По делото е представена претенция за изплащане на обезщетение до ответното
дружество, ведно с обратна разписка, от която се установява, че същата е
получена от ответника на 22.05.2017 г.
По делото е допусната и изслушана съдебно автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице В.К.Д.. Вещото лице е обосновал извод, че произшествието
е настъпило в светлата част от денонощието, суха пътна настилка, минусови
температури на прав, хоризонтален участък от пътното платно с дребнозърнест
асфалт, две ленти с двупосочна организация на движението. Вещото лице е
посочило, че южно от ОР се намира обособена автобусна спирка без данни за
обозначени и сигнализирани места и наличие на пешеходни пътеки за пресичане на
пешеходци и наличие на светофарна уредба. Посочено в заключението е, че
пешеходецът е предприел пресичане на пътното платно отляво надясно, считано по
посоката на движение на автомобила, зад спрял автобус, в района на спирка. Посочено
в заключените е, че пешеходецът е имал техническата възможност да възприеме
движещият се в лявата лента лек автомобил след преминаване на левия габарит на
автобуса и към този момент водачът на лек автомобил „Ауди А4“ е имал
техническата възможност да възприеме преминаването на пешеходците. Вещото лице
е обосновало извод, че към момента на удара скоростта на движение на автомобила
е била около 110 км/ч, при която скорост и при изправна спирачна система
опасната зона за спиране е 110, 52 метра. Посочено е, че по данни от делото
спирачната система на лекия автомобил е с минимално количество течност в
резервоара на помпата и педалът на спирачките не оказва съпротивление и достига
свободно до пода на автомобила. Вещото лице е обосновало извод, че опасната зона
за спиране без спирачки и максимално спирачно закъснение, реализирано от
двигателя на автомобила е 280, 22 м. Вещото лице е посочило, че към момента на
възникване на опасността при преминаване лекия габарит на автобуса, пешеходецът
се е намирал в опасната зона за спиране на автомобила. Посочено е, че към
момента на възникване на опасността за водача на лекия автомобил, предната част
на автомобила се е намирала на разстояние 33,62 метра и водачът не е имал
техническа възможност да спре преди мястото на удара.
По делото е изслушана и съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещото
лице д-р К.А.С.. В заключението на същата вещото лице е обосновало извод, че в
следствие на ПТП-то Г.Н. е получила „открито счупване на двете кости на лява
подбедрица в средната й част, счупване на малкия пищял на лява подбедрица в
областта на глезенната става, счупване на двете кости на дясна подбедрица в
горната й част, счупване на кръстната кост, счупване на тялото на дясна срамна
кост и счупване на рамото на дясна седалищна кост“. Посочено е, че тези
увреждания са в причинна връзка с процесното ПТП. Обоснован е извод за
проведено неколкократно лечение за наместване на счупените кости и фиксирането
им с плаки и винтове, както и за корекция на настъпилото изкривяване на дясна
колянна става. Вещото лице е посочило, че общо периодът на възстановяване е
продължил 18 месеца като през периода на лечение ищцата е търпяла болки и
страдания като първите 3 месеца след първоначалното
оперативно лечение и 1 месец след второто оперативно лечение, болките са били с
по-голям интензитет. Вещото лице е установило, при извършен преглед на ищцата,
наличие на оперативни белези в областта на дясно бедро и двете подбедрици,
ограничен обем на движение в дясна колянна става при свиване от 110 градуса,
при норма 130 градуса, ограничен обем на движение на лява глезенна става, липса
на активно повдигане на пръстите на ляво ходило нагоре – пареза на фибуларен
нерв на лява подбедрица, които са трайни последици, вследствие на получените
увреждания.
В съдебно заседание от 29.10.2018 г. са събрани и гласни доказателства чрез
разпит на свидетелите Е.С.М. и Г.И.Н., майка на ищцата.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Нормата на чл. 429 ал.1 от КЗ установява,
че с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са
пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ предоставя
право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска
обезщетението пряко от застрахователя. За да се породи това право следва да
бъдат изпълнени изискванията на нормата на чл. 380 от КЗ, а именно отправена
писмена претенция до застрахователя по риска „ГО” и изтичане на срока за
окончателно произнасяне от страна на застрахователя, визиран в разпоредбата на
чл. 496 ал.1 от КЗ – 3 месеца, считано от предявяване на претенцията пред
застрахователя.
В настоящото
производство са ангажирани доказателства за заявена писмена претенция пред
застрахователя – ответник на 22.05.2017 г. като към датата на заявяване на иска
в съда срокът, посочен в чл. 496 ал.1 от КЗ е изтекъл т.е. заявеният иск е
процесуално допустим.
Правно релевантните факти по отношение
на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно
деяние на деликвента, от което са настъпили вредни последици, които са в причинно-следствена връзка с деянието, техният вид.
Същите, съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест,
подлежат на установяване от ищеца. В тежест на ответника е да обори
законоустановената презумпция за виновност, залегнала в нормата на чл. 45 ал.2
от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници. Вината като субективен елемент от фактическия състав на
деянието от страна на извършителя е установена от влязлата в сила присъда на
наказателния съд, която е задължителна за настоящия съдебен състав с оглед
разпоредбата на чл. 300 от ГПК.
Установено по делото, от присъдата на наказателния съд е и обстоятелството,
че причина за настъпване на ПТП-то е поведението на водача на лекия автомобил «Ауди
А4», изразяващи се в предприетите от него действия по управление на автомобила
в нарушение на правилата за движение, пряко обуславящо противоправния характер
на деянието.
Настъпилите вреди за ищцата, както и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото съдебно-медицинска
експертиза. С оглед изводите на СМЕ са установени и търпените от ищеца болки и
страдания, техният интензитет и продължителност, същите се установяват и от
събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетел, чийто
показания настоящият съдебен състав цени с оглед правилото на чл. 172 от ГПК.
Доколкото понесените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от нанесените й травматични увреди, настъпилата промяна в стереотипа й
на живот, включваща и невъзможност да се грижи за малолетното си дете, подлежат
на репарация, като обезщетението следва да се определи от съда по справедливост
по арг. от чл.52 от ЗЗД. При определяне на
размера на обезщетението съдът следва да има предвид възрастта на ищцата /40 години/, степента и вида на
увредите, покриващи медико–биологичните характеристики на многостепенна средна
телесна повреда, периодът от време, през който е търпяла болки, страдания и
ограничения - 18 месеца възстановителен период като болките са били
по-интензивни през първите три месеца след първата хирургична интервенция и през
първия месец след втората такава, остатъчните трайни увреди при нея, изразяващи
се в наличните оперативни белези, ограничения обем на движение на долните
крайници и пареза на фибуларния нерв на лява подбедрица, предстоящите й
хирургични интервенции за отстраняване на остеосинтезния материал, съобразно
показанията на свидетелката Н., настоящият съдебен
състав счита, че при съобразяване възрастта, интензитетът на страданието и продължителността
на търпените от ищцата неблагоприятни последици справедливо би било да се
присъди сума от 120 000 лв. като за горницата до пълния предявен размер от 200 000
лв. искът като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.
При проведено насрещно доказване ответникът е
противопоставил възражение за съпричиняване. Съобразно нормата на чл. 113 ал. 2
от ЗДвП извън населените места и по двулентовите двупосочни пътища в населените
места, когато в близост до пешеходците няма пешеходна пътека те могат да
пресичат платното за движение и извън определените затова места като преди да навлязат
на платното за движение следва да се съобразят с приближаващите се пътни превозни
средства. Нормата на чл. 114 т.1 от ЗДвП забранява на пешеходците да пресичат
платното за движение при ограничена видимост. В настоящия случай, ищцата е предприела
пресичане на платното за движение, зад спрял автобус на спирка и при ограничена видимост на
пътното платно. Вещото лице по САТЕ е посочило в заключението си, че ищцата е
могла да възприеме лекия автомобил едва след преминаване на левия габарит на
автобуса към който момент тя е попадала в опасната зона за спиране на
автомобила като с това си поведение сама е допринесла за настъпване на
вредоносния резултат и това поведение съставлява
обективен принос, който е противоправен и е в пряка причинна връзка с
вредоносния резултат, последица от реализираното пътно-транспортно произшествие. Настоящият съдебен състав намира, че процентът съпричиняване е 30% и с
така възприетия процент следва да се редуцира определеното обезщетение т.е.
същото възлиза на 84 000 лв.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди съдът намира
следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от датата, следваща
изтичане на предвидения в чл. 496 ал.1 от ГПК срок т.е. в настоящия случай от 23.08.2017
г. като размерът й подлежи на установяване от страна на съдебния изпълнител,
при наличие на влязъл в сила съдебен акт.
По обратния иск с правно основание чл. 219 ал.3 от ГПК във вр. с чл. 500 ал.
1 т.2 от КЗ:
Обратният иск на ответника винаги се предявява като евентуален – ако бъде
уважен първоначалния иск. С оглед гореизложените изводи за уважаването на
първоначалния иск, съдът следва да разгледа предявения от ответника срещу
третото лице, обратен иск, с предмет – притезанието на ответника срещу
деликвента за процесното вземане.
Страните не спорят, че към момента на настъпването на застрахователното
събитие страните по настоящия иск са били в договорни отношения по повод
сключен договор за застраховка, покриващ риска „ГО”.
Съобразно изискванията на нормата на чл. 500 ал.1 т.2 от КЗ следва водачът на МПС да не е
спрял и да не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда
или неизправност в моторното превозно средство. Тази техническа неизправност на МПС следва да застрашава безопасността на движението и ПТП-то да е възникнало в резултат на техническата
неизправност. С присъдата на наказателния съд е установено, че ответникът по
обратния иск е нарушил нормата на чл. 139 ал.1 т.1 от ЗДвП като управляваното от
него МПС е било технически неизправно с оглед неизправната спирачна система на
автомобила, обусловена от минималното количество спирачна течност в резервоара
на спирачната течност. Технически неизправният автомобил застрашава
безопасността на движението с оглед намалената възможност или изначална липса
на такава възможност да се осъществява контрол над превозното средство. Дали е
възникнала по време на движение сочената техническа неизправност или лекия
автомобил е бил с налична такава към момента на потеглянето доказателства по
делото не са ангажирани. За да е основателен заявения обратен иск обаче следва
предпоставките на фактическия състав да са установени кумулативно. Последната
предпоставка предполага наличие на пряка причинна връзка между ПТП-то и техническата
неизправност на лекия автомобил. Такава в настоящата хипотеза не се установява.
С оглед изводите на САТЕ, ПТП-то би настъпило и при технически изправен
автомобил. Вещото лице е обосновало категоричен извод, че при скоростта на
управление на същия опасната зона за спиране /с технически изправен автомобил/
е 110, 52 м., а от момента на предприемане на пресичане на платното за движение
до мястото на удара автомобилът е бил на 33,62 метра т.е. и при технически
изправен автомобил ударът е бил непредотвратим, поради което не може да се
обоснове извод, че причина за настъпване на пътното произшествие е техническата
неизправност на МПС-то.
Предвид което настоящият съдебен състав намира, че не са налице
предпоставките на чл. 500 ал.1 т.2 от КЗ и искът следва да бъде отхвърлен.
. По разноските: Ищецът е депозирал списък на разноски по чл. 80 от ГПК, съгласно който е
заявено искане от процесуалния му представител да бъде определено
възнаграждение на същия на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. По делото е представен договор за правна помощ /стр. 164/,
съгласно който процесуалното представителство е на основание чл. 38 ал.1 т.2 от
ЗА. С оглед заявената цена на иска минималното такова възлиза на 5530 лв. Припадащата се част от възнаграждението възлиза на сумата от 2322, 60
лв. В списъка по чл. 80 от ГПК е заявено искане и за присъждане на ДДС върху
адвокатското възнаграждение, но с оглед липсата на данни, че процесуалният
представител респ. АД е лице, регистрирано по ЗДДС такова не се следва.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника по първоначалния иск се
следват разноски в размер на 191, 40 лв. – припадащата се част от платените
депозит за съдебна експертиза и
призоваване на свидетел.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът по първоначалния иск следва да
заплати по сметка на СГС ДТ и съдебни разноски, съобразно уважената част от
иска в общ размер на 3465 лв.
На ответника по обратния иск с оглед липсата на заявено искане за
присъждане на разноски такива не се следват.
Въз основа на изложените съображения,
Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.И З“ АД, ЕИК*********, с адрес: гр. София, бул. *********на
основание чл. 432 ал.1 от КЗ да заплати на Г.Б.Н., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис 4 – адв. Й.сумата
от 84 000 /осемдесет и четири хиляди / лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 25.01.2017 г.
на път ІV-66624, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.08.2017
год. до окончателното им изплащане като отхвърля искът за горницата до сумата
от 120 000 лв. – поради уважено възражение за съпричиняване, а до пълния
предявен размер от 200 000 лв. като неоснователен, частична претенция, при
пълен заявен размер от 300 000 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.И
З“ АД, ЕИК*********, с адрес: гр. София, бул. *********на основание чл. 38 ал.1
т.2 от ЗА да заплати на АД „Й. и Евгениев“ сумата от 2 322, 60 лв. –
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
ЗАД „Д.Б.Ж.И З“ АД, ЕИК*********, с адрес: гр. София,
бул. *********да заплати по сметка на СГС на основание чл. 78 ал.6 от ГПК
сумата от 3465 лв. – дължима ДТ и разноски за депозит за съдебна експертиза.
ОСЪЖДА Г.Б.Н., ЕГН **********, със съдебен
адрес: ***, офис 4 – адв. Й.да заплати на ЗАД „Д.Б.Ж.И З“ АД, ЕИК*********, с
адрес: гр. София, бул. *********на основание чл. 78 ал.3 от ГПК сумата от 191,
40 лв. – разноски.
Решението е постановено при участие
на трето лице на страната на ответника – А.А.М..
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ЗАД „Д.Б.Ж.И З“ АД, ЕИК*********, с адрес: гр. София, бул. *********с
правно основание чл. 219, ал. 3 ГПК вр. с чл. 500 ал.1 т.2 от КЗ обратен иск
срещу А.А.М., ЕГН **********, с
адрес: *** за заплащане на сумата от 80 000 лв. – регресна претенция от
ПТП от 25.01.2017 г. като неоснователен, заявен като частичен, при пълен заявен
размер от 200 000 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: