№ 335
гр. Л., 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Л., IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАНЕТА Й. МИТОВА
при участието на секретаря МАРИЯ КР. КАРАЛАШЕВА
като разгледа докладваното от ИВАНЕТА Й. МИТОВА Гражданско дело №
20224310100645 по описа за 2022 година
иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ:
Подадена е искова молба от К. Т. Т. ЕГН *********, с адрес: г*** и съдебен адрес: ****,
чрез Адвокат Т.П., против Прокуратура на Република България с адрес: ****, по която се твърди,
че на 08.09.2021 г. около 04.17 ч. при управление на л.а. „Мерцедес ЦЛК 200" с peг. № СА *** РТ в
гр. Л., в района на площад „Автогара" бил спрян за проверка от полицейски патрул и като водач на
МПС е изпробван техническо средство за употреба на алкохол-отрицателна, и извършена проверка
и с техническо средство за употреба на наркотични вещества. Пробата за наркотици, отчетена от
техническото средство била положителна - за кокаин, бензодиазепин, метадон и опиати. Съставен
е акт за установяване на административно нарушение серия GA, бл. № 345790/08.09.2021 г. и
иззето свидетелството за правоуправление на МПС, което обстоятелство е вписано в акта. Обяснил
на полицаите, че не употребява наркотици и няма как техническото средство да отчете
положителна проба, след което му бил издаден талон за медицинско изследване. След като дал
кръв за изследване, бил задържан за 24 часа по Закона за МВР със Заповед peг. № 295зз-45 от
08.09.2021 г. на Борислав Валентинов Цочев-мл. автоконтрольор при СПП гр.Л.. На следващият
ден бил освободен. Изтъква, че след като изтекло 24-часовото му задържане дни наред бял силно
разтревожен, оплаквал се от сърцебиене, задух, главоболие - оплаквания, които не е имал никога
преди - и по настояване на майка му, придружен от нея, посетил лекар, тъй като не се чувствал
добре и се оказало, че кръвното му налягане се е повишило. Имал проблеми със съня и
концентрацията като продължило доста време - при прегледа, извършен на 05.01.2022 г. нямало
промяна в състоянието му. От полицията не му давали никаква информация по случая, освен
заявеното от полицаите в момента на задържането, че срещу него ще бъде образувано наказателно
производство за шофиране след употреба на наркотици. Чел в интернет и разбрал наказанието,
което го заплашвало: от една до три години лишаване от свобода, което много го притеснявало и
се уплашил, че ще отиде в затвора. Сочи,че по време на задържането попаднал в една килия с мой
познат, който разбрал от полицаите за какво са го задържали и дълго след като бил освободен се
говорело в квартала, където се ползвал с добро име, че е наркоман, което било станало достояние и
на родителите му. По повод задържането му имало статия и в електронното издание „Л. днес" и
макар и името му да не се споменавало, Л. е малък град и съседи и приятели били разбрали, че
става въпрос за него, поради което изпитвал неудобство, докато течало наказателното
производство. Твърди, че никога в живота си не е вземал наркотици и изпитвал силен срам и
неудобство как това ще се отрази не само на неговата репутация и достойнство, а и на тази на
родителите му, които се ползват с много добро име в квартала, където живеят. В приятелската му
среда, изтъква, че също се разбрало за случая. Известно време избягвал да излиза извън дома си,
1
затворил се в себе си, не общувал с приятелите си, част от тях също спрели да общуват с него и да
го търсят, не го поздравявали като го срещат на улицата или на обществени места. От общи
познати разбрал, че случая се е обсъждал. Отделно останал и без доходи, тъй като не можал да
започне работа и се наложило родителите му да го издържат, което му причинило допълнително
неудобство и създало напрежение между тях. Многократно ходил в полицията и в прокуратурата и
се интересувал какво става с делото,но от прокуратурата му обяснявали, че след като делото не се
води срещу него, не могат да дадат информация и ако се наложи, ще го потърсят, но не му
предоставяли информация за хода на разследването. На 18.12.2021 г., повече от три месеца след
като бил задържан, получил по пощата Постановление на Районна Прокуратура Л. за прекратяване
на наказателното производство. От прокурорския акт разбрал, че според заключението на токсико-
химичната експертиза в представените от мен биологични проби не са установени наличие на
наркотични и упойващи вещества и предвид липсата на данни за извършено престъпление по
чл.343, ал.З НК, наказателното производство се прекратява. След като изчакал да изтече срока за
обжалване, отишъл с постановлението в КАТ при ОДМВР Л., откъдето му върнали свидетелството
за правоуправление на МПС. Така в продължение на повече от три месеца за времето от
отнемането на свидетелството му за правоуправление на 08.09.2021 г. до връчването на
постановлението за прекратяване на наказателното производство - 18.12.2021 г. бил лишен от
възможността да управлява МПС, от което търпял доста неудобства - трябвало да се придвижва с
обществен транспорт или пеша, или да ангажира някой да го вози. Отделно от това седмица преди
инцидента бил напуснал работа и възнамерявал да замине за Германия, където си бях намерил
добре платена работа като шофьор - планове, които се провалили поради неправомерните
действия на държавните органи. При така изложеното по-горе, счита, че в случая са налице всички
елементи от фактическия състав на чл.2, ал.1, т.З ЗОДОВ и за него е налице правен интерес от
предявяване на настоящия осъдителен иск .Счита, че за да възникне притегателното право за него
като увредено лице за обезвреждане на неимуществени вреди, причинени от орган на
Прокуратурата на Република България вследствие на повдигане на незаконно обвинение, следва да
са осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): 1.повдигнато обвинение
от Прокуратурата на Република България за извършено от него престъпление. 2. влязла в сила
оправдателна присъда, или постановление за прекратяване на наказателното производство 3.
претърпени неимуществени вреди. 4. причинените неимуществени вреди да са необходима,
закономерна, естествена последица от повдигнатото незаконно обвинение, т.е. да е налице
причинно-следствена връзка между наказателното производство, по което е било повдигнато
обвинение, и причинения вредоносен резултат и според него са налице всички изброени елементи:
Прокуратурата на Република България (ПРБ), срещу която е насочен настоящия осъдителен иск
безспорно е пасивно легитимирана. Съгласно TP №5/2015 г. на ВКС, ОСГК, процесуален
субституент на Държавата по искове с правно основание чл.2, ал.1, т.З ЗОДОВ е само ПРБ, а
отговорността е обективна. Държавата, чрез своя процесуален субституент-ПРБ не може да се
освободи от отговорност, нито тази отговорност да бъде намалена поради това, че цялостното
увреждане е причинено от действията и на други държавни органи по чл.2 ЗОДОВ извън ПРБ,
като в случая е без значение дали тези действия са били законосъобразни. В този случай участието
или неучастието на тези органи в процеса е без значение (в този см. Решение № 79/ 17.07.2017 г.
по Г.Д. №2034/2017 г. на ВКС, IV г.о.) Прокуратурата е органът, по чието разпореждане е
образувано наказателното производство, който е упражнявал ръководство и надзор, който е
контролирал хода на разследването и е давал конкретни указания по разследването. На следващо
място, следва да се посочи, че употребения в чл.2, ал.1, т.З ЗОДОВ израз „обвинение в извършване
на престъпление" трябва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния
наказателно-процесуален смисъл. Макар и да не е имало реално привличане в качеството му на
обвиняем, от приложеното като доказателство Постановление за прекратяване на наказателно
производство по Пр.Пр. № 3928/2021 г. по описа на Районна Прокуратура Л. става ясно, че
досъдебното производство се е водило срещу него. В подкрепа на това твърдение е и фактът, че по
досъдебното производство е назначена токсико-химична експертиза на биологични проби, иззети
от него. Съгласно съдебната практика (в този см. Решение № 425/01.12.2015 г. по Г.Д. №
3143/2015 г. на ВКС IV г.о.; Решение № 353/06.11.2015 г. по Г.Д. №892/2015 г. на ВКС, IV г.о.
Решение № 487/ 13.06.2012 г. по Г.Д. № 1215/2011 г. на ВКС, III г.о. Решение № 341/05.10.2012 г.
по Г.Д. № 1310/2011 г. на BKC, IV г.о.; Решение № 35/16.02.2016 г. по Г.Д. № 5215/2015 г. на ВКС,
III г.о.) лицето е претърпяло вреди от воденото срещу него наказателно преследване дори и в
случите, когато досъдебното производство е прекратено, без да му е повдигано обвинение. Без
значение за възникване на отговорността е обстоятелството дали прекратяването е извършено
2
преди или след като на лицето е повдигнато обвинение. Важен е фактът на засягане на личната
сфера, което засягане настъпва от момента, в който спрямо лицето е извършено действие или
действия във връзка с образувано наказателно производство. В случая, още с АУАН
свидетелството за правоуправление на МПС, а впоследствие ми е иззет и биологичен материал, на
който е назначена токсико-химична експертиза и след като е водено близо четири месеца,
досъдебното производство е прекратено именно поради липса на осъществено престъпление по
чл.343б, ал.З НК. Считам, че в случая са налице такива вреди, както и причинно-следствена връзка
между наказателното производство и тези вреди, като в хода предстоящия съдебен процес ще
докаже вида, размера, интензитета и продължителността на претърпените от него неимуществени
вреди. Фактът на претърпените неимуществени вреди като отделен елемент от фактическия състав
на отговорността по ЗОДОВ по принцип е ясен и не се нуждае от доказване, съгласно установената
съдебна практика. Висящото и безрезултатно наказателно производство всякога води до негативни
преживявания, свързани с психически тормоз и стрес, неудобство пред обществото, злепоставяне
пред близки и познати. Нещо повече - в подобни случаи негативните преживявания се презюмират
и от закона, с оглед презумпцията за невиновност и конституционна защитените основни човешки
права - чест, достойнство на личността, право на лична свобода и право на свободно придвижване.
Ограничаването на тези права във всички случаи има негативно отражение върху психиката и
чувството на лично достойнство на човек, още повече върху такъв с чисто съдебно минало. Самият
факт, че лицето, в крайна сметка не е извършило престъплението, за което е образувано
наказателното производство влече след себе си извода за вредоносен резултат за това лице.
Отбелязва, че във всеки случай на задържане, независимо дали се касае за задържане за срок от 24
часа по чл.65 от Закона за Министерството на вътрешните работи, за такова до 72 часа по
нареждане на Прокуратурата или за мярка за неотклонение „задържане под стража", наложена от
съда, при неоснователност на задържането причинените в резултат на незаконното задържане
неимуществени вреди подлежат па обезщетяване (Решение № 95/08.09.2011 г. по Г.Д. № 849/2010
г. на ВКС, III г.о.). Несъмнено е, че лишаването от свобода дори за 24 часа причинява
психологическа травма на потърпевшия и следва да се обезщети, като е без значение дали
заповедта за задържане е обжалвана или не, тъй като по реда на чл.2, ал.1, т.З ЗОДОВ държавата
отговаря самостоятелно.Акцентира и, че разпоредбата на чл.52 ЗЗД предвижда, че размерът на
обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост. Според Постановление № 4
от 23.XII.1968 г. на Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението. На репариране по реда на чл.52 ЗЗД подлежат само вреди, които справедливостта
изисква да бъдат възмездявани. Размерът на обезщетението се определя по преценка на съда в
зависимост от характера и интензитета на вредите. В случая претърпените от него притеснение,
страдание, уплаха, срам, уронване на престижа и доброто му име, както и това на негови близки,
страх да не бъде несправедливо обвинен, да не отиде в затвора и т.н., както и физически
дискомфорт, в резултат на задържането от органите на МВР и престоя в ареста, последвали
здравословни проблеми, изостряне на отношения с близки, оставане без работа поради отнемането
на СУМПС и разпространяване на новината, че е наркоман, и изпадане в икономическа
зависимост от други лица, следва да бъдат обезщетени със сума от 7000 лв. Моли да се постанови
решение, с което да се осъди Прокуратурата на Република България да му заплати сумата от 7 000
лв. (седем хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на воденото срещу него наказателно производство, което е прекратено. Претендира и
разноски.
Съдът е изпълнил процедурата по чл.131 от ГПК и в законоустановения срок е постъпил
писмен отговори от ответника по делото със становище за неоснователност на претенциите и
основанието им като се изтъкват подробни доводи за това: ищецът не ангажира никакви
доказателства за действително претърпени неимуществени вреди изразили се в страдание, уплаха,
срам, загуба на доброто име. Освен недоказана претенцията за неимуществени вреди в размер на
7000 лева счита и за прекомерна-не е съобразена с трайната практика на ВКС относно обективните
критерии, относими към размера на присъденото обезщетение. При определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да отчете действително настъпилите
негативни последици върху личността и психиката на лицето и неговото здравословно състояние.
В конкретния случай следва да се съобрази, че досъдебното производство не е било образувано
срещу ищеца и е приключило в кратки срокове-3 месеца от образуването до прекратяването му с
3
постановление на РП-Л. от 15.12.2021. Ищецът не е бил привличан в качеството на обвиняем,
поради което не е търпял мярка за неотклонение и упражнената спрямо него процесуална принуда
е била минимална и по никакъв начин не е попречила на нормалното му ежедневие. Отделно
размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди не е съобразен с
икономическите условия в страната и липсват доказателства да са претърпени вреди надхвърлящи
обичайните. Относно твърденията на ищеца, че дълго време след като бил освободен в квартала
му, където се ползвал с добро име, се говорело, че е наркоман и че в електронното издание „Л.
днес" имало статия по повод задържането му, следва да се съобрази, че прокуратурата не е давала
официална информация по случая и не следва да носи отговорност за действията на трети лица.
Освен това самият ищец сочи, че в статията на електронното издание името му въобще не е било
споменавано. Отделно твърденията на ищеца, че здравословното му състояние се е влошило
вследствие на преживения стрес и че не могъл да си намери работа, поради отзвука от случая, не са
подкрепени с никакви конкретни доказателства. Относно твърдението на ищеца, че в продължение
на повече от три месеца е бил лишен от възможността да управлява МПС, тъй като СУМПС му е
било отнето, следва да се съобрази, че в случая се касае за действия на органите на сектор „Пътна
полиция", ОДМВР- Л., в рамките на установена от закона административна процедура, в която
Прокуратурата няма никакво участие, правомощия и компетентност. Поради това Прокуратурата
не може да носи отговорност за действията на други държавни органи, извършени в изпълнение на
вмененените им по закон задължения. В случая пробата за наличие на наркотични вещества,
извършена на ищеца с техническо средство, е била положителна, поради което органите на сектор
„ПОП", ОДМВР- Л., са били длъжни по силата на ЗДвП на отнемат свидетелството за управление
на ищеца. Прокуратурата няма установените от закона правомощия да се намесва в тази
процедура по какъвто и да е начин и не носи отговорност за обстоятелството, че ищецът за
известен период от време е бил лишен от възможност да управлява МПС. Възразява против
искането за присъждане на разноски за производството по делото, включително адвокатският
хонорар, който намирам за прекомерен, тъй като делата по ЗОДОВ не се отличават с фактическа и
правна сложност.
Изпълнено е производството по чл.140 от ГПК.
В съдебно заседание ищеца се явява лично и чрез адв. П. поддържа иска и моли да се уважи
както е предявен ведно с разноските по списък. Представя подробна писмена защита.
Ответникът, редовно призована участва по делото чрез прокурор Б. Василев, който моли да
се отхвърли иска и развива доводи и в писмена защита.
От събраните по делото писмени доказателства: Постановление за прекратяване на
наказателно производство от 15.12.2021г. по Пр. пр. № 3928/ 2021 г. по описа на Районна
Прокуратура Л.; Заповед за задържане на лице peг. № 295зз-45 от 08.09.2021 г. на
Борислав Валентинов Цочев - мл. автоконтрольор при СПП гр.Л.; Амбулаторен лист №
674/09.09. 2021 г.; Амбулаторен лист № 2/05.01.2022 г.; Ксерокопие на статия от
информационен сайт „Л. днес" от 09.09.2021 г., писмо вх. № 5243/13.06.2022 г. на РП Л., с
приложени по него преписка по ДП № 406/2021 г. на РУ на МВР и ПП № 3928/2021 г. и
писмо вх. №5380/16.06.2022 г. на ОД на МВР Сектор „ПП" Л., с приложен по него АУАН
от 08.09.2021 г., от показанията на ищцовите свидетели: Тонко Ангелов Т. и Преслав И.
И. от показанията на разпитания по делото свидетел КАЛИН НАЧЕВ ИЛИЕВ, от
становищата на страните , представените писмени защити, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, приема за установено следното:
Видно от материалите по ДП №406/2021г., преписка №3928/21г. по описа на РП-
Л. е съставен Акт № 345790 за установяване на адм. нарушение против К.Т., за това, че на
08.09.2021г. като водач на лек автомобил-МЕРЦЕДЕС ЦЛК 200, вид ППС лек автомобил,
рег. №СА ***РТ, в 04,17часа, на ул. Амбарица с посока на движение към площад
Автогара управлявал горепосочения автомобил, собственост на Иван Тодоров И. под
въздействието на наркотични вещества или техните аналози, установено с техническо
средство ДръгТест 5000 с фабричен номер АЮМ-0035 като проба 488, реагира
положително на кокаин, бензодиазепин, метадон и опиати в 04:17ч. Издаден талон за
медицинско изследване с номер 0038419 и 7 броя стикери за сигурност и валидност на
пробата А023392. Водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство
Дрегер 7510 с фабр. №DRBB-0039 като уреда отчита 0 промила алкохол, с което виновно
е нарушил чл.5, ал.3,т.1, пр.2 от ЗДП-управлява ППС след употреба на наркотични
4
вещества или техните аналози. Водачът не е приел показанията на техническото средство
и уведомен с талон за изследване в 04:50 на 08.09.21г., че следва да се яви в ЦСМП-гр. Л.
за изследване. Иззето е било като доказателство СУПС№*********, контролен талон
№67759. Т. не е направил възражения и получил акта. Съставен е и Протокол за
извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества от
08.09.2021г. Издадени са били: Заповед от Н-к сектор към ОДМВР Л., СЕКТОР ПЪТНА
ПОЛИЦИЯ за прилагане на принудителна административна мярка №21-0906-000249 по
чл.11, т.1б."б" ЗДвП по чл.171,т.1,б.б. ЗДвП-временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от
18м., предварителното изпълнение на ЗППАМ е по силата на ЗДвП; и отнети документи
СУ МПС№********* и КТ №6775983. Постановена е и Заповед за задържане на лице за
срок от 24 часа в помещение за временно задържане на РПУ Л. като на втора страница е
вписано освобождаване в 10,00 часа.
Разследващ полицай с писмо рег.№406/2021г. от 08.09.2021г. е уведомила РП-Л. за
съобщението до органите на ДП от оперативен дежурен за извършено престъпление от
общ характер и започналото ДП на осн. чл.212, ал.2 НПК. Съставен е протокол за
мед.изследване на 08.09.21г. в 05,15 мин. на ищеца, пробите запечатани. С постановление
от 08.09.2021г. е възложена съдебно химическа /токсикологична/ е-за на ВМА-София: да
извършат оглед и изследване на представените проби от кръв и урина и установяване
дали се съдържа упойващо /наркотично/ вещество, ако се съдържа, какво е, какъв процент
и вида на активния наркотично действащ компонент, преди колко време е било прието и
какво влияние окозва върху здравето на изследваното лице, подлежи ли на контрол
съгласно ЗКНВП със срок 05.10.21г. за представяне на заключението като на база
неизготвянето й в срока е поискано от наблюдаващия прокурор с писмо изх.№176200-
7932/02.11.2021г., удължаване на срока на разследване с два месеца, считано от
08.11.2021г., разрешено с Постановление от 04.11.2021г.-с два месеца, считано от
08.11.2021г.
С писмо рег. №11-8886/15.11.2021г. на ВМА до разследващия полицай е изпратена
е-зата със заключение: не се установи наличие на наркотични/упойващи вещества,
входирана на 16.11.21г. при ОДМВР Л., РУ Л.. Първият със заключително мнение от
24.11.21г. за прекратяване: от приетата фактическа обстановка, събраните гласни и
писмени доказателства се установява, че от обективна субективна страна не е осъществен
състава на чл.343б, ал.3 от НК, е изпратил ДП на РП-Л., която с постановление от
15.12.2021г. го е прекратил /обжалваемо в едноседмичен срок/, т.е ищеца не е бил
привлечен като обвиняем по преписката. Няма приложени към нея никакви молби и
жалби от негова страна.
Постановлението на РП-Л. не е обжалвано и видно от отметката е влязло в сила на
29.12.21г.
При тази фактическа обстановка следва да се приеме, че са били налице действия
на съответните полицейски органи с правомощия за съставяне на АУН по ЗДвП, Заповеди
по чл.72,ал.1 ЗМВР и такива на разследващи полицаи, които имат правомощия да
започват досъдебно производство за престъпление по чл.343Б, ал.3 от НК при законен
повод за това, което е било прекратено поради това, че от заключенията на вещите лица
след извършените изследвания на предоставените проби от кръв и урина К. Т. не са
установени наркотични и упойващи вещества. Или предявеният иск е за обезщетение за
неимуществени вреди на осн. чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ, от досъдебно производство ,
образувано за престъпление по чл.343б,ал.3 НК, прекратено с влязло в сила
постановление поради това,че не е налице престъпление.Затова възраженията на
ответника, че досъдебното производство не е образувано срещу Т., не е привличан като
обвиняем, призоваван, са ирелевантни- практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 290
ГПК: решение № 187/13.06.2012 г. по гр. д. № 1215/2011 г. на ІІІ г. о. и решение №
425/01.12.2015 г. по гр. д. № 3143/2015 г. на ІV г. о., както и в решение № 353/06.11.2015
г. по гр. дело № 892/2015 г. на IV г. о. и решение № 397/26.11.2015 г. по гр. дело №
6047/2013 г. на IV г. о., приема, „че употребеният в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ израз
"обвинение в извършване на престъпление" следва да се тълкува в по-широк смисъл за
нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателно-процесуален смисъл. При
5
прекратяване на наказателно производство поради липса на доказателства за извършено
престъпление е осъществена хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, макар и да не е
повдигано обвинение и уличеното лице да не е привличано в качеството на обвиняем.
Когато досъдебното наказателно производство е образувано срещу неизвестен
извършител при достатъчно данни за извършено конкретно престъпно деяние, уличеният
търпи вреди от наказателното преследване, ако той е бил единственото лице, което е
могло да извърши престъпното деяние. В тези случаи ищецът търпи вредите от
наказателното преследване от момента, в който е узнал за образуваното наказателно
производство.“ Или е налице предпоставката на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за възникване на
отговорността на държавата, представлявана от ответника: образувано и прекратено
досъдебно производство.
За причинените неимуществени вреди на ищеца се изложиха множество доводи в
писмената защита, събраха се гласни доказателства като преди да ги разгледа съдът сочи,
че в практиката си, ВКС-Решение №113 от 17.09.2018г. по ГРД №1603 2017г., приема, че
повдигането на незаконно обвинение в извършването на престъпление, винаги е
съпроводено с притеснение и страх от несправедливо осъждане и е нормално да се
приеме, че лицето изпитва неудобство, чувства се несигурно, унизено е, накърняват се
нравствените му ценности както и социалното му общуване. В тази насока са събраните
доказателства от близък на ищеца-баща му и негов приятел, които потвърждават
изложеното по исковата молба. Първият, отишъл сутринта в 5,00 часа в РУ-Л. и го видял
в шок и в стрес. Той категорично отричал употребата на наркотични вещества и искал да
даде кръв за да се види, че не е употребявал наркотици и той му съдействал в указаното
време да го направи. Отнемането на книжката му според него също му се отразила зле
защото работил като шофъор от 7-8 месеца, а стоял без нея 4 месеца. Готвил се да замине
и за Германия като работата била свързана пак с шофиране.
Ищецът твърди в молбата си, че не е получавал никаква информация по делото, но
се разчуло в квартала от друг човек, с който е бил при задържането му и се променило
мнението за тях като фамилия, всички ги познавали. Ускорявал му се пулса при
мисленето за това и пред предстоящото осъждане, а се считал за невиновен. Прибягнали
до лекар и преглед, установил стрес и покачване на кръвно. Затворил се в себе си, не
излизал, тъй като го коментирали като наркоман:познати и съседи. Притеснявал се и за
общественото мнение спрямо родителите си. Близкият му приятел Преслав заяви пред
съда, че не употребява наркотици, не пиел, а пуши, че преди това е работил година-две
като шофьор и трябвало да замине за Германия, но като нямал книжка се върнал и го
издържали родителите. Потвърди, че се говорило сред познати, че бил наркоман и той се
затворил и не излизал, а и имало публикувано в групата Л., че хванали наркоман на 19год.
наложило му се да търси работа, която не е била свързана с шофиране.
Т. съобщава и за създадени физически неудобства във връзка с незаконното му
обвинение, във връзка с предвижването му, наложило да ползва услуги на хора и
обществен транспорт, но доказателства за такива конкретни случаи не се представят.
За въздействието на случилото се върху здравословното му състояние се прилагат
амб. лист от 09.09.21г., издаден от д-р В.М., съгласно който е бил тревожен напрегнат,
направен уринарен тест за ПАВ-отрицателен. Назначена терапия-Золофт-50г. дневно и
Ксанакс-0,5 при нужда, основна диагноза: Посттравматично стресово разстройство. На
05.01.2022г. е издаден от същия лекар и втори амб. лист, завърнал се от Германия,
направен уринарен тест за ТНС-отрицателен като съобщил, че все още има кошмари,
събуждал се нощем с разтреперване, изпитвал напрежение, бил подтиснат, мислил, че
нещо лошо ще му се случи, представял си, че ще го затворят пак, избягвал контакти с
хора, продължена е терапията със Золофт-50г.
В подкрепа на изложеното, че обществеността в малкия град била информирана е
представено е и копие ел.вестник „Л. днес“ с извадки-съобщения за действия, проверки и
задържани от органите на МВР.
Съдът намира, че задържането на ищеца за 24 часа, след положителния тест за
наркотици също е обективен факт и очевидно е довело Т. до стрес, дискомфорт и
ограничения във връзка с тази мярка на принуда като същия е изпитвал унижение, срам и
безпомощност от задържането, убеден, че не отговаря на действителността установеното
6
със съответната проба.
Със задържането му е отнето и СУМПС, лишило го от възможност да управлява
МПС като в случая не се твърди да притежава лично автомобил.
Или съдът приема, че ищеца е претърпял неимуществени вреди от незаконното
обвинение като от събраните доказателства се потвърждава, че изпаднал в стрес,
тревожност, повишил кръвно имал страх за бъдещето си, било му причинено неудобство в
различни аспекти: срам и унижение, че е несправедливо обвинен; уплаха от бъдещото
осъждане и вида на наказанието притеснение на близките му и злепоставянето му сред
приятелския му кръг; затруднения в предвижването му и зависимост от други хора за
това.
Счита обаче, че не е налице причинна връзка между незаконното обвинение и
оплакването за разпространението на сведения за него в медиите, тъй като приложените
извадки са непълни, не съдържат точна информация, визират се и други подобни случаи,
не съдържа имена и не може да се отнесе конкретно към ищеца.
По отношение на отнемането на свидетелството за правоуправление за периода,
считано от датата на постановяването й -08.09.2021г. до 18.12.21г. –постановяване на
прекратителния съдебен акт, приема, че то е в причинна връзка с вредите и е довело до
липси и неудобства за Т., затруднило е възможностите му да ползва в ежедневието си
МПС, когато такова му е било предоставяно. Но що се отнася до твърдяна загуба на
доходна работа в чужбина /въобще и настояща и предстояща/ , не се представиха писмени
доказателства / например граждански договор, трудова книжка и др./, и именно с тях
следваше да се доказват тези твърдения , поради което съдът не може да приеме за
доказано и, че преди една седмица от задържането му е напуснал работа, при която е бил
назначен като шофъор и именно в периода на преместването му в Германия за да работи в
същото качество е станало отнемането.
Отбелязва още, че при разпределяне на доказателствената тежест по чл.140 ГПК,
съдът е посочил, че при твърдения за засягане на честта и достойнството или репутацията
му, следваше да се представят доказателства какво е било общественото мнение за него
преди това и след това като събраните гласни доказателства са недостатъчни за пълни и
безпротиворечиви изводи на съда в тази преценка.
Въобще ангажираните пред съда доказателства са недостатъчни за преценката на
интензитета на психическите и емоционалните му страдания извън общия извод,
направен в началото на изложението за негативни последици от прекратеното досъдебно
производство.
Затова определяйки размера на обезщетението, по реда на чл.52 ЗЗД, съобразява
ТР№3/22.04.2005г. на ОСГК на ВКС и на ТР №1/ 04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, ППВС
№4/68г.,Решение №123/23.06.2013г. по ГРД №254/14г. на ВКС, трето г.о., които
включват и преценка на конкретни за случая, обективно настъпили обстоятелства като
характера и интензивността на болките и страданията и отраженията им върху психиката
на ищеца, продължителността на наказателното производство-три месеца и 13 дена,
започнало със задържане за срок от 24 часа, еднократно продължавано, поради
неизготвяне на е-зата в срок, младата възраст на ищеца-20 год., обстоятелството, че той е
напускал страната-не му е била наложена марка за неотклонение, не му е повдигнато
обвинение, общественото и социалното му положение-не се ангажираха доказателства
как точно са се променили, бил ли е до този момент на издръжка или помощ от страна на
родителите си, с тях ли е живял в едно домакинство. Действително те са разбрали за
случилото се и той се е страхувал какво ще е мнението им, но в крайна сметка както се
установи в хода на производството, е получил доверие и подкрепа от тях като свидетеля
И. твърди, че го издържали през периода, но не посочи по какъв начин. Не се ангажираха
доказателства в потвърждение на липса на трудови /граждански доходи от негова страна.
В самата искова молба Т. признава, че е бил напуснал работа преди седмица с идеята да
заминава за Германия където си бил намерил работа като добре платен шофьор, но според
съда това твърдение, не е доказано по несъмнен начин .
Престъплението, за което е водено досъдебното производство, не се квалифицира
и като тежко по смисъла на чл.93,т.7 от НК, тъй като за него се предвижда наказание
7
“лишаване от свобода“ за срок от една до три години“ и глоба от 500-1500,00 лева. Т. не е
бил осъждан до настоящия момент. Самата продължителност на досъдебното
производство е в рамките на разумните срокове. Освен това от справката за
нарушител/водач е видно, че е бил получил СУМПС на 21.11.2019г., т.е касае се за млад
шофьор, имал в кратък период, издадени на негово име множество АА, НП и фишове
отнемани са му контролен талон и СУМПС като въз основа на Заповед от 05.09.2020г. е
бил вече и субект на временно отнемане на СУМПС до заплащане на дължимата глоба,
имал влезли в сила шест НП и отнети шест точки,т.е налагани са му били
административни наказания, свързани вече с управлението на МПС.
По размера на обезщетението, който следва да определи по реда на чл.52 ЗЗД, съобрази
ТР№3/22.04.2005г. на ОСГК на ВКС и на ТР №1/ 04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, ППВС
№4/68г.,Решение №123/23.06.2013г. по ГРД №254/14г. на ВКС, трето г.о., които включват и
преценка на конкретни за случая, обективно настъпили обстоятелства като характера и
интензивността на болките и страданията и отраженията им върху психиката на ищеца,
продължителността на наказателното производство-три месеца и 10 дена/датата на
прекратяването/, започнало със задържане за срок от 24 часа, еднократно продължавано, поради
неизготвяне на е-зата в срок, младата възраст на ищеца-20 год.,обстоятелството, че той е напускал
страната-не му е била наложена марка за неотклонение, не му е повдигнато обвинение,
общественото и социалното му положение-не се ангажираха доказателства и съдът приема, че
живее с родителите си, обстоятелството, че те са разбрали за случилото се и той се е страхувал
какво ще е мнението им за него, но в крайна сметка както се установи в хода на производството, е
получил доверие и подкрепа от тях като свидетеля И. твърди, че го издържали през периода,
въпреки, че не се ангажираха доказателства в потвърждение на липса на трудови /граждански
доходи от негова страна. В самата искова молба се изтъква, че е бил напуснал работа преди
седмица с идеята да заминава за Германия където си бил намерил работа като добре платен
шофьор, което твърдение съда прие за недоказано по-горе.
Престъплението обаче, за което е водено досъдебното производство, не се квалифицира
като тежко по смисъла на чл.93,т.7 от НК, тъй като за него се предвижда наказание “лишаване от
свобода“ за срок от една до три години“ и глоба от 500-1500,00 лева. Т. не е бил осъждан до
настоящия момент. Самата продължителност на досъдебното производство е в рамките на
разумните срокове. Освен това от справката за нарушител/водач е видно, че е бил получил
СУМПС на 21.11.2019г., т.е касае се за млад шофьор, имал в кратък период, издадени на негово
име множество АА, НП и фишове отнемани са му контролен талон и СУМПС като въз основа на
Заповед от 05.09.2020г. е бил вече и субект на временно отнемане на СУМПС до заплащане на
дължимата глоба, имал влезли в сила шест НП и отнети шест точки.
С оглед недоказване на преживяване на психически и емоционални страдания
надвишаващи по интензитет обичайните при наличие на обвинение приема, че следва да се
присъди обезщетение в размер на 1000,00 лева и следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан иска до пълния му претендиран размер.
по разноските:
Ищцовата страна прилага списък с разноски:10,00 лева-д.т. и 700,00 лева-адв. в-е, по
отношение на което е направено неоснователно възражение за прекомерност-мин.размер при
цената на иска по чл.7,ал.1,т.3 от Наредбата е 620,00 лева, пълномощното е за завеждане и водене
на делото, т.е явяване в о.с.з.-1 на брой, а делото не може да се приеме, че е с толкова ниска правна
и фактическа сложност, поради което се отхвърля. Или следва да се осъди ответника да заплати на
ищеца разноските му по делото по съразмерност на уважения размер или сумата в размер на 101,43
лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: ****, да заплати на К. Т. Т.,
ЕГН *********, с адрес: г*** и съдебен адрес: ***, чрез Адвокат Т.П., сумата от 1 000,00 /хиляда
лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на воденото
8
срещу него наказателно производство, което е прекратено, както и сумата общо 101,43 лева-
разноски по делото, иска до пълния претендиран размер на сумата 7 000 лв. (седем хиляди лева),
като неоснователен и недоказан, отхвърля.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС-гр.Л. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Л.: _______________________
9