РЕШЕНИЕ
№*55
гр. К., 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Грета Денчева
при участието на секретаря Марияна Суркова
като разгледа докладваното от Грета Денчева Гражданско дело
№*0215140101451 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове
с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК вр.
чл. 9, ал. 1 ЗПКр вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът „Ф.И.“ЕАД твърди, че има вземане спрямо ответника И.И.О.,
за сума в общ размер на 1158,04 лева, от която: 958,11 лева - главница, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
задължението; 103,44 лева - договорна възнаградителна лихва, начислена за
периода от 15.01.2020 г. до 15.09.2020 г. и 96,49 лева - лихва за забава,
начислена за периода от 16.01.2020 г. до 01.06.2020 г. Твърди се, че на
13.12.2019 г. между „БНП П.П.Ф. С.А., клон Б." и ответника е сключен
Договор за потребителски паричен кредит с номер ********, при фиксиран
лихвен процент в размер на 24,86 %. Твърди се, че ответникът е преустановил
плащанията, като падежът на първата неплатена вноска е настъпил на
15.01.2020 г. и считано от следващия ден длъжникът е изпаднал в забава.
Твърди се още, че крайният срок за изпълнение на договора за кредит е
настъпил на 15.09.2020 г., с което е станал изискуем целият неизплатен
остатък от главното задължение - главница, ведно със законната лихва за
забава от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане на задължението, както и договорната възнаградителна лихва, като
е дължимо и уговореното обезщетение за забава (лихва за забава) от момента
на изпадането в забава. Твърди се в исковата молба, че на 22.04.2020 г. между
"БНП П.П.Ф. С.А., клон Б." в качеството му на цедент и ищецът в качеството
му на цесионер е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на
1
вземания, като с **********, вземанията по процесния договор са
прехвърлени на ищеца. Твърди се, че цедентът е упълномощил цесионера да
уведоми длъжника за прехвърлянето на вземанията спрямо него, поради което
ищецът е изпратил препоръчана пратка, съдържаща уведомление за цесия до
посочения от длъжника адрес в договора за кредит. Сочи, че ответникът е бил
посетен от пощенски служител, който не е открил длъжника или друго
пълнолетно лице, което е съгласно да получи пратката и поради тази причина
е оставил уведомление с указан срок за получаване от техен офис. Сочи, че
след като срока за получаване е изтекъл, пратката е върната в цялост на
ищеца, оформена като „непотърсена". Счита, че ответника следва да бъде
уведомен за извършената цесия при размяната на книжата по чл. 131 ГПК,
като прилага уведомление по реда на чл. 99 ЗЗД, към преписа от исковата
молба. Твърди, че за претендираните вземания е издадена заповед **** от
05.07.2021 г.за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
издадена по ч.гр.дело **********, по описа на РС-К. и връчена на длъжника
при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което на кредитора са дадени
указания за предявяване на установителен иск в срока по чл.415, ал.4 от ГПК.
Моли, съда да постанови решение, с което да признае за установено в
отношенията между страните, съществуването на вземания, за които е
издадена заповед по чл.410 от ГПК. Претендира разноски в исковото и
заповедно производство.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника чрез назначения му особен представител, с който оспорва исковете
като неоснователни и недоказани. Моли за отхвърляне на предявените искове.
От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в
съвкупност, съдът намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. № ******** по
описа на РС-К. е издадена заповед **** от 05.07.2021 г.за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК. Установява се, че заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, като
на заявителя са дадени указания за предявяване на иск по реда на 415, ал.1,
т.2 от ГПК, поради което е налице правен интерес за ищеца от предявяване на
настоящия иск.
Установява се от събраните по делото доказателства, че нa 13.12.2019 г.
между И.И.О., в качеството му на кредитополучател и „БНП П.П.Ф. С.А.,
клон Б.“, в качеството му на кредитодател е сключен договор за кредит
******** за финансирането на следната стока: Телевизор Р., модел
**********. Съгласно чл. 1 от условията по договора кредитодателят -
ответник изрично се съгласява предоставената му в кредит сума да бъде
изплатена пряко на упълномощения Търговски партньор, като направеното
плащане съставлява изпълнение на задължението на кредитодателя да
предостави на кредитополучателя кредита, предмет на процесния договор. От
приетата извадка от счетоводната система на „БНП П.П.Ф. С.А., клон Б.“, се
установява направения паричен превод към Търговски партньор. Договорът
за кредит е сключен при фиксиран лихвен процент по смисъла на §1, т.5 ЗПК,
2
който е в размер на 24,86 %. Съгласно условията на сключения договор,
кредитополучателят се задължава да върне предоставения кредит (главница),
ведно с дължимите лихви на 9 броя месечни погасителни вноски, като
крайният срок за изпълнение на договора за кредит настъпва на 15.09.2020г.
Установява се, че претендираното вземане е прехвърлено с Рамков
договор за цесия от дата 22.04.2020 г., съгласно Приложение 1 към него от
кредитодателя „БНП П.П.Ф. С.А., клон Б.“ ЕИК ********** в качеството му
на цедент на „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК ********** в качеството му на цесионер.
Доколкото уведомлението по чл.99 от ЗЗД е приложено към исковата молба,
съдът приема, че най-късния момент, от който е уведомен ответника за
извършената цесия е датата на връчване на исковата молба /в този см.
Решение №123/24.06.2009 г. на ВКС по т.дело №12/2009 г., II т.о., Т.К./
Съгласно Решение №198 от 18.01.2019г. по т.д. №193/2018г., връчването на
особения представител на изявлението на банката за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, представлява надлежно уведомяване на длъжника,
поради което съдът приема, че уведомяването на длъжника за прехвърляне на
вземането е произвело действие.
Сключеният между страните договор е за потребителски кредит, чиято
правна регулация се съдържа в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а по
силата на препращащата разпоредба на чл.24 ЗПК - и в Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/, с установени императивни изисквания относно формата
и съдържанието на договора в чл.10 и чл.11 ЗПК, като неспазването на тези
по чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК прави договорът за
потребителски кредит недействителен съгласно чл.22 от ЗПК. С оглед
императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в
обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота,
съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи
произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е въведено в предмета
на делото /в този смисъл са задължителните указания, дадени с т.1 на ТР №
1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
Съдът намира, че при сключване на договора са спазени всички
императивни разпоредби на ЗПК, поради което договорът е породил
облигационното си действие и неприложими са последиците на чл.22 от ЗПК.
От прието заключение на ССЕ, се установява, че не са извършвани от
ответника плащания за погасяване на задълженията по Договор за
потребителски кредит с номер ********, като първата неплатена вноска по
договора е от дата 15.01.2020 г. Установява се още, че договорът е с настъпил
краен срок на дата 15.09.2020 г., поради което от тази дата цялото вземане е
изцяло изискуемо, като след тази дата е депозирано заявлението по чл.410 от
ГПК, поради което е ирелевантно за настоящия спор обстоятелството относно
обявяване на кредита за предсрочно изискуем и съобщаване на предсрочната
изискуемост на ответника.
Съгласно заключението на ССЕ, което съда кредитира като
3
компетентно и обективно изготвено, размерът на задълженията на ответника
към 30.06.2021 г.-дата на входиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда
са следните: 958.11 лв. –главница, възнаградителна лихва в размер на 103.44
лв. за периода от 15.01.2020 г./ дата на първа неплатена вноска/ до 15.09.2020
г. и лихва за забава върху главницата от 958.11 лв. в размер на законната
лихва за периода от 16.01.2020 г. до 01.06.2021 г. /без периода 14.03.2020 г. до
14.07.2020 г./ в размер на 88.27 лв. Следва да се отбележи, че по отношение
на претендираната лихва за забава, вещото лице е изчислило същата за
периода 16.01.2020 г. до 01.06.2021 г. /така както му е поставена задачата
от ищеца/ и е установило, че за сочения период възлиза в размер на 88.27 лв.
Видно от издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ******* по описа на
РС-К., периода на присъдената лихва за забава е от 16.01.2020 г. до 01.06.2020
г., в който смисъл са направените уточнения от ищеца с молба вх.
**********, като е конкретизирано, че се претендира лихва за забава за
периода 16.01.2020 г. до 01.06.2020 г. Доколкото на вещото по допусната ССЕ
не е поставена задача да изчисли размера на лихвата за забава върху
дължимата главница от 958.11 лв. за периода от 16.01.2020 г. до 01.06.2020 г.
и същото не е дало отговор по този въпрос, съдът извърши самостоятелно
изчисление чрез ползване на интернет калкулатор /www.calculator.bg/,
съгласно който за периода от 16.01.2020 г. до 01.06.2020 г. / с изключение на
периода 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г./, лихвата за забава възлиза на 15.44 лв.,
до който размер следва да се уважи иска, а в останала част до пълния
предявен размер от 96.49 лв., иска следва да се отхвърли като неоснователен.
С оглед на горното, облигационното отношение е действително, а
претендираните вземания са ликвидни и изискуеми, поради което съдът
следва да уважи изцяло предявените установителни искове за главница и
договорна лихва, а вземането за лихва за забава до установения размер от
съда, съобразно изчисленията с интернет калкулатор в размер на 15.44лв., а за
останалата част до пълния претендиран размер от 96,49 лева следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан.
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС
по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК: "Съдът, който разглежда иска, предявен по
реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство.
При този изход на делото, съразмерно с уважената част от исковете
ищецът има право на разноски в настоящото производство по съразмерност в
общ размер на 767.25 лв., от общо направени разноски в размер на 825 лв.,от
които 125 лв. за държавна такса, 300 лв. възнаграждение за особен
представител, 300 лв. депозит за ССЕ, както и има право съгласно чл. 78, ал.
8, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правна
помощ на възнаграждение за юрисконсулт от 100 до 300 лв., което съдът с
оглед материалния интерес по делото определя на 100 лв. Ищецът има право
4
и на разноски заповедното ч.гр.дело **********, по описа на РС-К.,
съразмерно с уважената част от исковете в общ размер на 69.75 лв. , от общо
направени в размер на 75 лв., от които 25 лв. за държавна такса и 50 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на И.И.О., ЕГН **********,
с настоящ адрес: гр. К., ул. "П." №*, общ. К., обл. К., че дължи на "Ф.И."
ЕАД ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр. С., кв.Л.,
ул."Х.И." **, общ. С., обл. С. (столица), представлявано от изп.директор Л.Д.,
действащо чрез юрк. В.Ц., със съдебен адрес гр.С., п.к. ****, р-н „Л.“,
ул.“Х.И.” № **,ет.*, следните суми:
1. сумата в размер на 958,11лв. - главница по Договор за потребителски
кредит № *************, ведно със законна лихва за забава, считано от
30.06.2021г. до изплащане на вземането;
2. сумата 103,44лв. - договорна възнаградителна лихва за периода от
11.01.2020г. до 11.10.2020г.;
3. сумата 15.44 лв. – лихва за забава за периода от 16.01.2020г. до
01.06.2020г. /с изключение на периода 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г./,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 15.44 лв. до
пълния претендиран размер от 96,49 лв., като неоснователен, за които
парични вземания е издадена заповед **** от 05.07.2021 г.за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело **********, по
описа на РС-К..
ОСЪЖДА И.И.О., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. К., ул. "П."
№*, общ. К., обл. К., да заплати на "Ф.И." ЕАД ЕИК: ********** гр. С.,
кв.Л., ул.Х.И. **, общ. С., обл. С. (столица), представлявано от изп.директор
Л.Д., действащо чрез юрк. В.Ц. сумата от 767.25 лв., представляваща
разноски по настоящото производство, както и сумата от 69.75 лв., разноски
в заповедното производство по ч.гр.дело **********, по описа на РС-К.,
съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред К.йския окръжен съд
в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
5