Решение по дело №3326/2017 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е №

гр. София, 05.01.2023 г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ  ГРАДСКИ  СЪД, Търговско отделение, VI-14 състав в публично съдебно заседание на осми септември през двехиляди и двадесета година, в състав:                                                       

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА  

при секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдията търг.дело  № 3326 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове от ФОНД „Н.И.“ЕООД против „А.Е.“ ООД  с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД за осъждането му да заплати сумата от 140 000 лв., представляваща платено на отпаднало основание авансово плащане по Договор № ДФНИ М01/20 от 10.12.2012 г. за финансиране на научноизследователски проект в конкурс "Финансиране на фундаментални научни и научноприложими изследвания в приоритетни области - 2012 г.“, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждането му да заплати 70 937, 93 лв. обезщетение за забавено плащане на тази сума, за  периода 11.12.2012 г. до 04.12.2017 г.

В исковата молба се твърди, че между страните е имало сключен договор № ДФНИ МО 1/20 от 10.12.2012 г., възоснова на издаден индивидуален административне акт (ИАА) и след проведена процедура по конкурс за финансиране, в която ответникът „А.Е.“ ООД е кандидатствал с проект пред Фонд „Н.и.“ (ФНИ) с описаното проектно предложение. Това проектно предложение е било допуснато и класирано от Временно-научна експертна комисия в област „Мултидисциплинарни изследвания с приложение в повече от едно приоритетни направления“. Предложението за финансиране е било одобрено от изпълнителния съвет на ФНИ и Министъра на образованието, младежта и науката, въз основа на което между ФНИ като възложител и „А.Е.“ ООД и доц.д-р Л.К.У.като изпълнители е сключен договор № ДФНИ МО 1/20 от 10.12.2012г. за финансиране на научноизследователни проект за срок от 24 месеца и предоставяне на средства в размер на 200 000 лева. На 11.12.2012г. ФНИ е превело по сметка на ответника сумата 140 000 лева, съставляващо авансово плащане по сключения и описан договор. Впоследствие по извършената проверка по постъпили сигнали в администрацията на Министерския съвет за допуснати нарушения от ръководството на ФНИ и издадена заповед от Министъра на образованието, младежта и науката, утвърденото класиране по проектните предложения за финансиране от ФНИ е било отменено със Заповед № РД -09-1252 от 11.02.2013 г., на основание чл.99, ал.1 от АПК. Ищецът твърди, че с отмяната на административния акт, въз основа на който е бил сключен договора № ДФНИ МО 1/20 от 10.12.2012г., породените въз основа на този договор последици са отпаднали с обратна сила, поради което и ответникът дължал връщане на сумата 140 000 лева, ведно с начислената върху нея лихва в размер на 70 937, 93 лева.

В срок, ответникът е подал писмен отговор с който оспорва исковете, като неоснователни. Оспорва действителността на Заповед № РД 09-122/11.02.2013 г. и иска съдът на основание чл.17, ал.2 от ГПК да упражни косвен съдебен контрол и да се произнесе инцидентно по валидността, евентуално по законосъобразността й. Оспорва да е налице хипотезата на отпаднало основание, като твърди, че действието на сключения между страните договор не е прекратено по какъвто и да е ред. Освен това отмяната на ИАА съгласно чл.105 от АПК не може да се засегне правата, придобити от трети добросъвестни лица и сключеният договор е породил действието си, включително задължение за поръчващия да заплати възнаграждение, след като не е направено каквото и да е възражение против работата и тя е била предадена и приета на 31.01.2014 г. Прави евентуално възражение за погасяване по давност на вземането за лихви, на основание чл.111, б.“в“ ЗЗД, за периода от 11.12.2012 г. до 17.12.2015 г., евентуално възражение за прихващане с правно основание чл.104 вр. с чл.103 ЗЗД със сумата от 168 000 лв., представляваща стойността на извършени дейности и разходи по реално изпълнение на договора съобразно представен от изпълнителя проект (с включен размер на 20 % самоучастие на изпълнителите).

 Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност по свое убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е и установено от доказателствата по делото, че страните са сключили договор № ДФНИ М01/20 от 10.12.2012 г. за финансиране на научноизследователски проект, след проведен национален конкурс "Финансиране на фундаментални научни и научноприложни изследвания в приоритетните области" - 2012 г. , на основание чл.23, ал.1, т.2 и чл.24 от ЗННИ и чл.16, т.7 и чл.35, ал.1 от Правилата на Фонд „Научни изследнаия“ и възоснова на Решение на ИС на Фонд „Н.и.“ с Протокол №11 от 09.11.20212 г. и утвърдено класиране за проектното предложение на ответника  вх. № FFNNIPO_12_00761 с наименование "Метод за микровълнова радиометрична ранна диагностика на тумори“ . Проектът е допуснат и класиран от Временно-научна експертна комисия (ВНЕК) в област "Мултидисциплинарни изследвания с приложение в повече от едно приоритетно направление". Направеното предложение за финансиране е одобрено от Изпълнителния съвет на ФНИ и Министъра на образованието, младежта и науката, въз основа на което между Фонд "Н.и." от една страна, като възложител, и „А.Е.“ ООД и доц. д-рЛ.К.У.от друга страна като изпълнители е сключен договор № ДФНИ М01/20 от 10.12.2012 г. за финансиране на научноизследователски проект за срок от 24 месеца и предоставяне на средства в размер на 200 000 лв., от които 70 % (равняващи се на 140 000 лв.) саплатими авансово – чл.4, ал.3, т.1. Безспорно и доказано от представеното платежно нареждане е, че сумата е получена от ответника на 11.12.2012 г.

От представените с отговора на исковата молба доказателства е видно, че е сключено споразумение от м.12.2012 г. към Договора, на основание чл.19, ал.2 , (л.68-71) между „А.Е.“ ООД, ФНИ  и Сдружение „Институт за молекулярни анализи“, с което като основен изпълнител бенефициент по проекта е включено Сдружение„Институт за молекулярни изследвания“, при договорено разпределение на - 97% от сумата, предоставяна от ФНИ, за Сдружението и 3% от сумата, предоставяна от ФНИ, за ответника. Установява се още, че ответникът е превел сумата от 135 800 лева (представляваща 97% от полученото финансиране за изпълнение на първия етап от проекта) по банкова сметка *** „Институт за молекулярни анализи“. Представени са и финансов отчет и  и научна разработка  с молба от 18.02.2020 г., фактури, граждански договори с трети лица и търговски дружества, платежни нареждания и др.

На 11.02.2013 г., на основание чл. 99, ал. 1 от АПК, Министърът на образованието, младежта и науката е издал Заповед РД-09-122, с която отменя утвърденото класиране по проектните предложения за финансиране от ФНИ, предложени от ВНЕК по „Педагогика“ и „Мултидисциплинарни изследвания с приложение в повече от едно приоритетно направление“. Същата е обжалвана и потвърдена от Върховен административен съд по адм. дело № 4917/2014 г. с Решение № 7870 от 10.06.2014 г.

С писмо  с изх. № от 22.08.2017 год. ищецът е поканил ответника да прекратят договора  от 10.12.2012 год. по взаимно съгласие и в случай на отказ ответникът да възстанови полученото финансиране, ответникът е депозирал становище от 13.09.2017 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира предявеният иск правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД е основателен. За да бъде уважен иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, съдът следва да установи наличието на две предпоставки: 1) получаване на нещо от обогатилото се лице -ответника, което му се дава от обеднялото лице-ищеца и 2 ) липса на основание за получаването, като в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД основанието, на което е осъществена престацията между страните, следва да е отпаднало, каквито са и твърденията въведени от ищеца в настоящото производство.

Правото на едно лице да получи обратно даденото от него в хипотезата на третия фактически състав, предвиден в чл. 55, ал. 1 ЗЗД, възниква тогава, когато се установи, че основанието, въз основа на което е осъществена престацията, е съществувало към момента на нейното получаване от обогатилото се лице, но след това то е отпаднало с обратна сила. В този смисъл е и задължителната съдебна практика Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС. В случая е безспорно наличието на договор между страните, както и плащането на авансово дължимата сума на първи етап на изпълнителя. От значение за уважаване на иска е дали е настъпил факт, който води до отпадане на действието на сключения между страните договор с обратна сила, като именно действието на договора е и спорния въпрос по делото, като ответникът възразява, че същото не е било прекратено с обратна сила и че получаването на сумата е на основание сключения договор. Договорът, в изпълнение на който са престирани процесните парични суми, е такъв за отпускане на целеви средства за насърчаване на научните изследвания. Този договор се сключва след проведен конкурс по реда на Закона за насърчаване на научните изследвания (ЗННИ), между Фонд "Н.и. ", който е юридическо лице към министъра на образованието, младежта и науката, осъществяващо дейност по подкрепяне финансово на проекти и дейности за насърчаване и развитие на научните изследвания, и този правен субект, който е спечелил конкурса за отпускане на целево финансиране на изготвен от него проект.

В чл. 29 ЗННИ е регламентиран редът, при който се провежда конкурсната процедура, както и правомощията на всеки от органите, които участват в нея. Тя включва извършване на оценка на конкурсните проекти от национални и/или международни оценители (чл. 29, ал. 1 ЗННИ), изготвяне на класиране на проектите съобразно получените оценки от временни научно-експертни комисии, което се представя на Изпълнителния съвет на Фонд "Н.и." (чл. 29, ал. 2 ЗННИ), издаване на решение от Изпълнителния съвет на Фонда, с което се определят проектите, които ще бъдат финансирани, и размера на средствата, които им се предоставят, в рамките на общия размер на определените за конкурса финансови средства (чл. 29, ал. 3 ЗННИ), сключване на договор, с който се определят условията за финансиране и изпълнение на всеки от определените за финансиране проекти (чл. 29, ал. 2 ЗННИ). Следователно облигационните отношения между страните по повод отпускане на целеви средства за насърчаване на научните изследвания възникват от смесен фактически състав, състоящ се от гражданскоправен и административноправен елемент – решение на ИК на фонда по чл.29, ал.3 от ЗННИ, с което се определят проектите, които ще бъдат финансирани, което има характера на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Актът на администрацията по класирането предхожда сключването на договора с административния орган, съответно юридическото лице, който той представлява (чл. 13, ал. 1 от ЗННИ.)

В така очертания сложен фактически състав на сделката, съгласие за сключването й е налице едва при съвпадение на волеизявленията на страните, относно всички съществени елементи на договора. С решението на Изпълнителния съвет на Фонд "Н.и." се изразява волята на ФНИ, като се определя както едната от страните, така и съдържанието на част от основните задължения, които възникват за съдоговорителите по договора за финансиране, който се сключва по реда на ЗННИ. Такова задължение и това, което възниква в негова тежест, като възложител да предостави парични средства за финансиране на разходите по изпълнение на проекта на лицето, изготвило класиран в конкурсната процедура проект. Тези елементи от облигационната връзка, която възниква въз основа на сключения договор, не могат да бъдат предмет на постигната между страните по сделката уговорка, т. е. не подлежат на определяне от тяхната свободна воля, а се определят по административен ред, респ. сключеното „тристранно“ споразумение за изменение на някое от тези елементи не произвежда действие.

От представените по делото доказателства се установява, че в случая е осъществен гражданскоправният елемент от сложния фактически състав, при който договорът за финансиране на научноизследователния проект в конкурс се счита за сключен и при който за ищеца възниква задължението за изплащане на средства за финансиране на изпълнителя на проекта, който е одобрен в проведения по ЗННИ конкурс, между Фонд "Н.и. ", от една страна в качеството му на възложител, и ответника „А.Е.“ ООД, от друга страна в качеството им на изпълнител, е сключен писмен договор за финансиране на научноизследователски проект в конкурс "Финансиране на фундаментални научни и научноприложни изследвания в приоритетните области" 2012 г., който е подписан от представител на всеки един от съдоговорителите.

От приетия като доказателство по делото протокол № 11 от заседание на Изпълнителния съвет на Фонд "Н.и. " се установява, че на 09.11.2012 г. от този орган са приети решения за одобряване на класиране на проектните предложения в конкурсна сесия "Финансиране на фундаментални научни и научноприложни изследвания в приоритетните области" – 2012 г. и за определяне на това кои от класираните проекти да бъдат предложени за финансиране, като в област "Мултидисциплинарни изследвания с приложение в повече от едно приоритетно направление" е взето решение да бъдат предложени за финансиране проектни предложения според класирането в представеното приложение, сред които е посочено проектното предложение на ответника на тема "Метод на микровълновата радиометрична ранна диагностика на тумори“. Следователно към датата на подписване на договора е осъществен и административноправният елемент от сложния фактически състав, при който възникват процесните облигационни отношения между страните, които са го подписали.

Установява се, обаче, че със заповед № РД09-122/ 11.02.2013 г. на Министъра на образованието младежта и науката това решение на Изпълнителния съвет на Фонд "Н.и.", което както се посочи има характер на индивидуален административен акт, е отменено по реда на чл. 99, т. 1 АПК от по-горестоящия административен орган, който е Министъра на образованието, младежта и науката, в частта, с която е одобрено класирането на проектните предложения за финансиране, изготвено от временните научно-експертни комисии по "Мултидисциплинарни изследвания с приложение в повече от едно приоритетно направление", съгласно приложение към заповедта, в което е включено и проектното предложение, направено от ответното дружество.

Съдът счита, че възражението на ответника, че заповед № РД09-122/ 11.02.2013 г. на Министъра на образованието младежта и науката е нищожен административен акт е неоснователно. Един административен акт е нищожен, когато е засегнат от някакъв порок, който е толкова тежък, че да направи невъзможно съществуването на акта като такъв. Такъв порок е налице при неспазване на изрично предвидени в закона условия за валидността му. Той е налице и когато при издаването на акта са нарушени някои от нормативно установените изисквания за законност на административните актове, а именно пороците, изброени в чл. 146 АПК, което нарушение обаче за да доведе до нищожност на акта, трябва да е съществено и тежко. Когато индивидуалният административен акт не страда от порок, който да е толкова съществен и тежък, то тогава същият не е нищожен, а незаконосъобразен (унищожаем), и за да бъде отменен следва да бъде атакуван пред съда в предвидения за това преклузивен срок, като съгласно чл. 17, ал. 2 ГПК гражданският съд, който разглежда спор между страни за права, породени от един индивидуален административен акт, не може да се произнася инцидентно по неговата законосъобразност когато той се противопоставя на страна, която е била участник в административното производство по издаването и обжалването му.

В случая се установява, че заповед № РД09-122/ 11.02.2013 г., с която решението на Изпълнителния съвет на Фонд "Н.и." в частта му, с която е одобрено класирането на проектните предложения, които следва да бъдат финансирани, което е изготвено от временната научно-експертна комисия в област "Мултидисциплинарни изследвания с приложение в повече от едно приоритетно направление", е издадена от Министъра на образованието младежта и науката. Министърът на образованието младежта и науката е органът, който съгласно чл. 99 АПК е компетентен да отмени процесния влязъл в сила индивидуален административен акт по уредения в тази разпоредба извънреден способ за контрол, тъй като е непосредствено по-горестоящият административен орган, по отношения на органа, издал незаконосъобразния акт, който както се посочи е Изпълнителният съвет на Фонд "Н.и.". Този извод следва при съобразяване на разпоредбите на ЗННИ, съгласно които Министърът на образованието младежта и науката е този държавен орган, който е определен в чл. 7, ал. 1 ЗННИ като такъв, отговорен за осъществяване на националната политика в областта на научните изследвания и в чл. 13, ал. 5 ЗННИ за такъв, който контролира дейността на Фонда. Министърът на образованието младежта и науката е орган, който е натоварен по силата на закона с контролни правомощия спрямо Фонд "Н.и.", поради което той има качеството на горестоящ орган по отношение и на основния орган на фонда, който е Изпълнителният съвет и той е компетентен да отменя или изменя издадените от последния влезли в сила административни актове по реда на чл. 99 АПК. В този смисъл се е произнесъл и Върховния административен съд с решение № 7870 от 10.06.2014 г. по адм.дело № 4917/2014 г. по описа на ВАС, 5 членен състав.

Оспорваната заповед № РД09-122/ 11.02.2013 г. на Министъра на образованието младежта и науката е издадена от компетентен орган, както и при спазване на предвидената в закона форма, поради което не са налице пороци, които да водят до нищожността на този административен акт.

Соченото основание липса на мотиви на издадената заповед, представлява порок по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК, а именно неспазване на установената в закона форма за издаване на този административен акт. Този порок, обаче, с оглед характера му не е такъв, който да е толкова тежък, че да прави оспорената заповед незаконосъобразен акт, но не и нищожен, поради което и доколкото ответникът е страна в административното производство по нейното издаване, защото тя засяга придобити от него права, породени от индивидуалния административен акт, който се отменя с нея, то съдът не може в рамките на настоящото производство да се произнася дали този порок е налице и да осъществява косвен контрол за законосъобразност на заповедта предвид разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ГПК. Същото се отнася и за твърденията за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила за провеждане на производството по чл. 99 и сл. АПК, изразяващи се в неспазване на процесуалния срок за издаване на оспорената заповед, както и липса на възобновяване на производството, което е приключило с издаването на тази заповед. Тези пороци, дори и да се установи, че са налице, не са толкова тежки, поради което биха направили издадения административен акт незаконосъобразен, а не нищожен. Ето защо, съдът не може да се произнася дали те са налице в рамките на образуваното исково производство.

Следователно по делото е установено, че със заповед № РД09-122/ 11.02.2013 г. на Министъра на образованието младежта и науката, която е валиден административен акт, е отменено по реда на чл. 99, т. 1 АПК решението на Изпълнителния съвет на Фонд "Н.и." в частта му, с която е одобрено класирането на проектните предложения, които следва да бъдат финансирани, което е изготвено от временната научно-експертна комисия в област "Мултидисциплинарни изследвания с приложение в повече от едно приоритетно направление". Разпоредбата на чл. 105 АПК изрично предвижда какво е действието на отмяната на административния акт по този ред по отношение на трети добросъвестни лица, които са придобили права по него - занапред, а по аргумент за противното от чл. 105 АПК и доколкото липсва изрична норма, с която да е уредено какво е действието на отмяната на административния акт по този ред по отношение на страните в административното производство по издаване на акта, трябва да се приеме, че спрямо тази категория лица отмяната има обратно действие, т. е. действа от момента на издаването на акта. Следователно по отношение на ответника, като страна в административното производство отмяната на този акт по реда на чл. 99, т. 1 АПК има обратно действие и спрямо него се счита, че той никога не е пораждал своите правни последици, т. е. че административноправният елемент, при наличие на който договорът, по силата на който ищецът е престирал на ответника процесните парични суми, се счита сключен и при осъществяването на който се поражда задължението, в изпълнение на което са направени процесиите плащания, е отпаднал с обратна сила с отмяната на решението на ИС на Фонда. В този смисъл е и Решение № 165 от 11.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 2279/2019 г., I т. о., ТК.

С отпадане на административно - правния елемент с обратна сила, цялото облигационно отношение също отпада с обратна сила, тъй като без този елемент фактическият състав, при който то възниква, не е осъществен. Съществуването на гражданскоправния елемент, който е сключеният договор, без наличието на индивидуалния административен акт, сам по себе си не може да породи никакви правни последици. Ето защо, без значение е дали този договор е развален поради неизпълнение по реда на ЗЗД или дали е прекратен по волята на някоя от страните по него или по тяхно общо съгласие, тъй като договорът няма самостоятелно значение и не може да създаде никакви права и задължения за страните по него, ако липсва необходимия в случая индивидуален административен акт по ЗННИ.

От изложеното следва, че е налице хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и за обогатилия се ответник, е възникнало задължение да върне на ищеца получените парични средства в пълен размер. При третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД основанието е налице към момента на извършване на престацията, поради което тя не може да се иска обратно, докато то съществува. Затова вземането става изискуемо от деня, в който отпада основанието – в този смисъл Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС. Това обаче не означава, че длъжникът по това парично задължение изпада в забава от този момент, тъй като приложимо е общото правило на чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото липсват доказателства, че ищецът е отправил покана до ответника да изпълни задължението си по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД (липсват данни и за датата на получаване на писмо-покана с изх.№ 26/36 от 22.08.2017 г.), то съдът намира, че „А.Е.“ ООД не е изпаднал в забава преди завеждане на делото и предявеният акцесорен иск за присъждане на мораторна лихва е  неоснователен и като такъв следва да се отхвърли с решението по делото.

Следствие на това евентуалното възражение за погасяване на вземането за лихви за забавено плащане по давност не следва да бъде разглеждано.

По евентуалното възражение за прихващане – след отмяната на индивидуалния административен акт по чл. 29, ал. 3 ЗННИ с обратно действие, следва да се счита цялото облигационно отношение между страните по спора по договора от 10.12.2012 г. за отпаднало отпада с обратна сила, което означава, че в отношенията между тях се счита, че то никога не е пораждало правни последици, включително в тежест на нито един от субектите, които са подписали писмения договор не е възникнало задължение със съдържание такова, каквото е посочено в някоя от клаузите от този договор. Следователно в тежест на ФНИ не е възниквало никога задължение да заплати на ответника дейностите и суми по изпълнение на договор за финансиране, тъй като липсва такъв обвързващ страните. Като излага твърдения, че е изправна страна по процесния договор, а класирането е отменено поради допуснати нарушения от ищеца ФНИ, ответното дружество иска възстановяване на разходите за изпълнение на първия етап. По делото са представени договори с трети лица, фактури и финансови отчети, граждански договори и платежни документи (л.138-267 от делото), от които обаче не може да се направи извода, че тези разходи са предприети от страна по договора за финансиране и че същите са във връзка с изпълнение на процесния договор и че са надлежно осчетоводени и са отчетени пред Фонд „Н.и.“. С оглед изложеното възражението за прихващане е недоказано и неоснователно и следва да се отхвърли.

Като последица, следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца разноски по делото за платена държавна такса в размер на 5600 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 4551, 23 лева.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „А.Е.“ ООД с ЕИК ********да заплати на ФОНД „Н.И.“ с ЕИК ********, на правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от Закона за задълженията и договорите, сумата от 140 000 лв., представляваща платено на отпаднало основание авансово плащане по Договор № ДФНИ М01/20 от 10.12.2012 г. за финансиране на научноизследователски проект в конкурс "Финансиране на фундаментални научни и научноприложими изследвания в приоритетни области - 2012 г.“, ведно със законна лихва върху нея, считано от 08.12.2017 г. до окончателното й изплащане, като

ОТХВЪРЛЯ предявеният от ФОНД „Н.И.“ с ЕИК ******** против „А.Е.“ ООД с ЕИК ********, иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите за осъждането му да заплати сумата от 70 937, 93 лв. обезщетение за забавено плащане на тази сума, за  периода 11.12.2012 г. до 04.12.2017 г., като неоснователен.

ОСЪЖДА „А.Е.“ ООД с ЕИК ********д а заплати на ФОНД „Н.И.“ с ЕИК ********, разноски в размер на 5600 лв. за държавна такса и 4551, 23 лева за адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: