РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Карлово, 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛНИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Гюрай Ал. Мурадов
при участието на секретаря Стефка Ф. Атанасова
като разгледа докладваното от Гюрай Ал. Мурадов Административно
наказателно дело № 20215320200445 по описа за 2021 година
Установи следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш на ОД на МВР – П., серия К № 4875925 за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство, с който на И.И. М. с ЕГН **********, от гр.З., ул.“З.п.“ №* обл.С. е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 600 лева на
основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
издадения електронен фиш като неправилен и незаконосъобразен, като в
жалбата излага конкретни доводи. В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, не се явява, не се и представлява.
Процесуален представител на административно-наказващия орган,
издал електронния фиш, призован съгласно императивната разпоредба на
чл.61, ал.1 от ЗАНН, не се явява в съдебно заседание, но взема писмено
отношение по жалбата, като моли ЕФ да се потвърди. Претендира разноски.
ЕФ е връчен на жалбоподателя на 11.06.2021г., като същият е обжалван
на 25.06.2021г., т.е. жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от
надлежна страна и отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.
320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
РС К., след като взе в предвид събраните по делото доказателства и
1
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 12.05.2021 г. в 15.36 часа, МПС - лек автомобил марка “Н.”, модел
„Х Т.“, с рег. № *********, собственост на И.И. М. с ЕГН ********** от
гр.З., ул.“З.п.“ №* обл.С. се движел по ул. „***“ до №** в с.К., общ.К., обл.П.,
където при максимално разрешената скорост за движение в населено място
от 50 км/ч., процесният автомобил се движел със скорост от 94 км/ч. Поради
движението си с превишена скорост, автомобилът бил заснет с
автоматизирано техническо средство – мобилна радарна техническа система
тип „ТFR1 – М”, № 612, монтирана на полицейски автомобил с номер РВ
**** **.
В последствие, от ОД на МВР – П., бил издаден електронен фиш серия
К №4875925 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство, с който на жалбоподателя, като собственик на МПС е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 600 лева, на
основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл. 182, ал.1, т.5 от ЗДвП.
В срока по чл.189, ал.5 от ЗДвП жалбоподателят не е представил
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на
свидетелството му за правоуправление.
Отговорността за нарушението правилно е ангажирана в лицето на И.И.
М. с ЕГН ********** от гр.З., ул.“З.п.“ №* обл.С., като собственик на
автомобила, съгласно справката на КАТ във връзка с правилата по чл.189,
ал.5 и чл.188, ал.1 от ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички
събрани по делото писмени доказателства, както и от присъединените на
основание чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, допустимата скорост на
движение в населени места е 50 км/ч., а съгласно ал.2 на същата разпоредба,
когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна
от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак.
Безспорно установено по делото е, че на посочената дата - 12.05.2021 г.
в 15.36 часа, лек автомобил марка “Н.”, модел „Х Т.“, с рег. № СО******,
собственост на И.И. М. с ЕГН ********** от гр.З., ул.“З.п.“ №* обл.С. се е
движел по ул. „***“ до №** в с.К., общ.К., обл.П., където при максимално
разрешената скорост за движение в населено място от 50 км/ч., процесният
автомобил се движел със скорост от 94 км/ч., намалена предвид възможната
грешка от 3 % съгласно техническата спецификация на мобилна радарна
система тип "TFR1-M", № 612 и приета стойност на нарушението от 91 км/ч.
С разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП е наложена забрана на водачите
на МПС да ги управляват в населено място със скорост над 50 км/ч.
Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 и т.7 от ЗДвП, нарушенията
2
на скоростта се установяват с техническо средство или системи, заснемащи
или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния
номер на моторното превозно средство.
Не е дължимо обозначаване на мястото за контрол с пътен знак, поради
отпадането на изискването в чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП.
В случая по делото е установено, че техническото средство е мобилно
АТСС, което работи на определено място за контрол, а не е такова, което се
движи в пътнотранспортния поток.
От материалите по делото се установява, че в настоящия случай
нарушението е било заснето с автоматизирано техническо средство – мобилна
радарна техническа система тип „ТFR1 – М”, № 612, монтирана на
полицейски автомобил с номер РВ **** **. Системата е заснела и записала
скорост на движение на автомобила на жалбоподателя, която е била 94 км/ч.,
и е приета за 91 км/ч., след приспадане на допустимото отклонение /толеранс/
и същата е отразена в ел. фиш. По делото, като писмено доказателство са
представени ксерокопия на снимки, изготвени чрез системата за
видеоконтрол, от които става ясно, че посочената скорост е била засечена на
12.05.2021 г. в 15.36.24 часа, както и, че регистрационният номер на
моторното превозно средство, движещо се с посочената скорост е СО******.
Доколкото посочените снимки – 4 бр. са изготвени със система,
заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, то същите се явяват веществено
доказателство по смисъла на чл.189, ал. 15 от ЗДвП.
Освен това, в с.з. на 22.12.2021г. се прие и друго ВД – диск, чието
съдържание се възпроизведе на компютъра на съдебния протоколист, като се
установи, че на него има запис с продължителност от 5 сек. със заснето
движение на лек автомобил марка “Н.”, модел „Х Т.“, с рег. № СО******.
От представените като писмени доказателства документи по делото -
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване и Протокол №5-33-21 от
31.03.2021г. се установява, че системата за видеоконтрол е одобрена и
проверена.
От приложеното като писмено доказателство по делото - справка от
КАТ П. се установява, че към датата на заснемане на нарушението именно
жалбоподателят е собственик на автомобила, т.е правилно е определен и
субекта на административно-наказателната отговорност.
От полицейският служител С. И. коректно бил съставен протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система по чл.10, ал.1
от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., с номер 281р-7744 от 13.05.2021г. в
който било отразено, че на дата 12.05.2021 г. мобилна система за
видеоконтрол TFR1-M с № 612 е заснела статични изображения с номера от
26590 до 26650, с начален час на работа 08:15 ч. и краен час на работа 15:40 ч.
и с място на контрол в с.К., общ.К., обл.П. на ул. „***“ до №**, където е
действало ограничение на скоростта на движение от 50 км/ч., като мобилното
автоматизирано техническо средство № TFR1- М-612 било с посока на
задействие – отдалечаващи се МПС. Отразените в него данни добре
3
съответстват, както на номера на клипа, на който е заснето нарушението -
№26650, така и на часа на заснемане, и двете попадащи в рамките на
осъществения контрол и в номерацията на осъществените видеозаписи за
деня от това средство. Отразената скорост в протокола е действителната за
конкретния участък на контрол, тъй като е законово регламентирана в ЗДвП.
В случая не е необходимо прилагането на снимка на разположението на
уреда - техническото средство установило нарушението, защото по правилото
на чл. 10 ал.3 от Наредбата, такава се прилага само при работа с временно
разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства, а в
случая техническото средство е било монтирано в служебен автомобил.
Въпреки това, към делото е приложена снимка с мястото на позициониране
на полицейския автомобил, в който се намирало техническото средство.
Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и
достатъчно подробно в електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице
за какво именно нарушение му се налага санкцията.
От приложения снимков материал се вижда, че е отчетена по-висока
скорост на движение, а именно 94 км/ч., след отчетен толеранс от минус 3% е
определена скорост от 91 км/час, която именно е отразена във фиша, както и
изчисленото на тази база превишение. В тази връзка и видно и от отразеното
върху приложената снимка и електронния фиш, в същия са намалени в полза
на водача наказуемата скорост и наказуемото превишение.
Съдът намира, че в хода на административно-наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процедурата по
съставяне на електронния фиш, налагащи отмяната му. Приема, че фишът
притежава законово регламентираното съдържание, разписано в нормата на
чл.189, ал.4 от ЗДвП. В тази връзка съдът съобрази, че при издаването на
електронните фишове не намират приложение съответните разпоредби от
ЗАНН, уреждащи сроковете за издаване на АУАН. Фишът е издаден в
рамките на визираните в НК давностни срокове, поради което не е
преклудирана възможността да бъде ангажирана отговорността на
жалбоподателя. С оглед на горното и отчитайки приобщените писмени
доказателства сочещи, че към процесния период именно жалбоподателят е
собственик на автомобила и не се е възползвал от правото си да посочи
извършител на нарушението по предвидения в чл.189, ал.5 от ЗДвП ред,
съдът намира, че обжалваният електронен фиш се явява правилен и
законосъобразен и следва да бъде потвърден изцяло, а жалбата - да бъде
оставена без уважение.
При този изход на спора, на основание чл.63, ал.5, във вр. с ал.3 от
ЗАНН, във вр. с чл.143, ал.3 от АПК, във вр. с чл. 37, ал.1 от ЗПП, във вр. с
чл.27е от НЗПП право да получи направените разноски има въззиваемата
страна. Съдът, като съобрази предмета на делото и неговата фактическа и
правна сложност, намира, че справедливият размерът, който следва да се
присъди е 80 лв.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
1.ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 4875925 за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с
който на И.И. М. с ЕГН **********, от гр.З., ул.“З.п.“ №* обл.С. е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 600 лева на основание чл.189,
ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.1 от
ЗДвП.
2.ОСЪЖДА И.И. М. с ЕГН ********** от гр.З., ул.“З.п.“ №* обл.С. да
заплати на ОД на МВР – П. направените по делото разноски в размер на 80.00
(осемдесет) лева.
2.Решението подлежи на касационно обжалване пред П.ският
административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е
изготвено.
С.А.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
5