Р Е Ш Е Н И Е
№ 129/7.6.2019г.
гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, в публично заседание на двадесет и трети
май 2019 г. в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЪЛКО ДРАГАНОВ
2. ВАНЯ СТОЯНОВА
при секретар: Ст. Панайотова и с участието
на прокурор Ж. ИЛИЕВ
Като разгледа докладваното от съдия В.
Драганов
Административно дело № 88
по описа за 2019 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
административно и е образувано по реда на чл.185, ал.2 от АПК във връзка с
чл.186, ал.2 и чл.16, ал.1, т.1 от АПК по протест на С.С. –
прокурор при Районна прокуратура гр.Елхово против разпоредбите на чл.20, ал.3, чл.24,
ал.2, чл.37, ал.1, т.1, чл.38, ал.2, т.1, чл.39, ал.3 и чл. 41, ал.2 от Наредба № 10 за условията и реда за
установяване на жилищните нужди на граждани, настаняване под наем и продажба на
общински жилища на Община Болярово,
приета с Решение № 513 от 29.11.2018г. на Общински съвет Болярово/Наредба № 10/.
В протеста се сочи, че съгласно чл.7, ал.2 от Закона за нормативните актове/ЗНА/ наредбата е подзаконов нормативен акт и като такъв с оглед разпоредбата на чл. 15 ал. 1 от ЗНА по отношение на същия е налице императивното изискване за съответствие с Конституцията и с другите нормативни актове от по висока степен. Твърди се, че разпоредбите на чл.20, ал.3 и чл. 24, ал.2 от Наредба № 10 противоречат на нормата на чл. 46, ал.2 от Закона за общинската собственост/ЗОС/, а разпоредбите на чл.37, ал.1, т.1 и чл.38, ал.2, т.1 от Наредба № 10 противоречат на КРБ. Твърди се също така, че разпоредбите на чл.39, ал.3 и чл. 41, ал.2 от процесната наредба противоречат съответно на ЗОС и на ЗМДТ. Прави се искане за отмяна на оспорените разпоредби като незаконосъобразни и присъждане на направените по делото разноски в размер на 20 лева за обнародване на оспорването в Държавен вестник.
В изпълнение на разпоредбата на чл.188 от АПК оспорването е съобщено чрез обявление в Държавен вестник бр.25/26.03.2019 г.
В съдебно заседание оспорващата страна редовно призована не изпраща представител.
Ответната страна по протеста Общински съвет Болярово изпраща представител в съдебно заседание адв. Д. от АК-Ямбол, който счита протеста за неоснователен и моли за оставянето му без уважение.
Представителят на Окръжна прокуратура Ямбол пледира за основателност на протеста и иска да бъде уважен по изложените в него съображения.
След цялостна преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ЯАС приема за установена следната фактическа обстановка:
Наредба № 10 за условията и реда за
установяване на жилищните нужди на граждани, настаняване под наем и продажба на
общински жилища на Община Болярово е
приета с Решение № 513 от 29.11.2018г. на Общински съвет Болярово, на основание на чл.45а от Закона
за общинската собственост.
С докладна записка № 440/19.11.2018г. кметът на Община Болярово е направил предложение до ОбС- Болярово за приемане на Наредба за условията и реда за установяване на жилищните нужди на граждани, настаняване под наем и продажба на общински жилища на Община Болярово и отмяна на предходна такава приета с Решение № 277/31.01.2006г., като за целта към докладната записка е представил проект на новата наредба. Последният е бил оповестен на интернет страницата на общината за предложения и становища за времето от 12.10.2018г. до 12.11.2018г., но такива не са постъпили.
Така направеното предложение е разгледано и прието на заседания на постоянните комисии при ОбС-Болярово, проведени на 22.11.2018г, за което са съставени съответните протоколи.
Докладната записка е внесена за разглеждане на заседание на Общински съвет – Болярово, проведено на 29.11.2018г. по протокол № 42, който след проведено обсъждане и гласуване с Решение № 513 е приел на основание чл. 21, ал.1, т.8 и ал.2 от ЗМСМ, във връзка с чл. 45а от ЗОС следното: „1. Отменя Наредба № 10 за условията и реда за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в общински жилища на Община Болярово, приета Решение № 277/31.01.2006г. на ОбС –Болярово. 2. Приема Наредба за условията и реда за установяване на жилищните нужди на граждани, настаняване под наем и продажба на общински жилища на Община Болярово с № 10…….“
При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания
административен акт съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни
изводи:
Протестът е процесуално допустим. Подаден е против административен акт, който подлежи на съдебен контрол. Наредба № 10 за условията и реда за установяване на жилищните нужди на граждани, настаняване под наем и продажба на общински жилища на Община Болярово, конкретни разпоредби от която са оспорени, по определенията на чл.75, ал.1 от АПК, чл.7, ал.2 и чл.8 от ЗНА, и чл.21, ал.2 от ЗМСМА представлява подзаконов нормативен административен акт. Съгласно разпоредбите на чл.185, ал.1 и чл.187, ал.1 от АПК той подлежи на безсрочно оспорване пред съда, като това право има и прокурорът, който може да подаде протест срещу акта.
Разгледан по същество, протестът е частично основателен.
Съгласно чл.196 АПК във връзка с чл.168 АПК и чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.
Компетентността на общинските съвети да издават наредби, с които да уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение, е регламентирана в чл. 8 от Закона за нормативните актове/ЗНА/. Отделно от това с разпоредбата на чл. 21, ал.2 от ЗМСМА общинските съвети също са овластени да приемат наредби в изпълнение на правомощията си. Съгласно чл. 45а от ЗОС условията и редът за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в общински жилища се определят с наредба на общинския съвет. Със същата наредба се определят и условията и редът за продажба на общински жилища от общинския съвет, съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 3 от ЗОС. Следователно налице е законова делегация на компетентност за регулиране с подзаконов нормативен акт на обществени отношения, свързани с ползването и разпореждането с жилища, които са общинска собственост.
В случая Наредба № 10 за условията и реда за установяване на жилищните нужди на граждани, настаняване под наем и продажба на общински жилища на Община Болярово, е приета от надлежен орган, в кръга на неговата компетентност, в изискуемата писмена форма и при спазване на процесуалните правила досежно изискванията за кворум и мнозинство, предвидени в разпоредбите на чл.27, ал.2 и ал.4 от ЗМСМА, в редакциите им към датата на вземане на решението, след изслушване на становищата на постоянните комисии в общинския съвет и проведени разисквания и гласуване.
Разпоредбите на чл.20, ал.3 и чл. 24, ал.2 от Наредба № 10 оспорени пред съда от РП-Елхово обаче са в противоречие с материалноправни разпоредби, поради което се явяват незаконосъобразни. Съгласно чл.15 от ЗНА наредбата трябва да съответства на Конституцията и на разпоредбите на по-високия по степен нормативен акт, по приложение на който е издадена, което в случая не е така по отношение на процесните две разпоредби. Съгласно чл. 20, ал.3 от Наредба № 10 „ ако настанения или неговото семейство без основателна причина не заеме определеното жилище в едномесечен срок от влизане в сила на заповедта за настаняване същата подлежи на отмяна“, а съгласно чл. 24, ал.2 „ако в едномесечен срок от връчване на заповедта наемателят не заеме посоченото жилище, като не сключи договор за наем и подпише приемо предавателен протокол, кметът на общината я отменя“. Процесните разпоредби са в противоречие с чл. 46, ал.2 от ЗОС, съгласно който наемното правоотношение се прекратява със заповед на органа, издал настанителната заповед, като в заповедта се посочват основанието за прекратяване на наемното правоотношение и срокът за опразване на жилището, който не може да бъде по-дълъг от един месец. Видно е, че със законовата разпоредба не е предвидена отмяна на влязлата в сила настанителна заповед. Следва да се отбележи, че възможността за отмяна на влязъл в сила индивидуален административен акт, неоспорен пред съда е предвидена в разпоредбата на чл. 99 от АПК в производството по възобновяване на производството по издаване на административни актове и то само при наличие на някое от изрично посочените в разпоредбата основания за възобновяване. В случая обаче регламентацията на оспорените разпоредби не съответства на уредбата в нормативен акт от по-висока степен – ЗОС, поради което процесните разпоредби следва да бъде отменени.
С разпоредбата на чл.37, ал. 1 от Наредба
№ 10 е предвидена възможност общинското жилище да може да бъде продавано на неговия
наемател, ако той отговаря на определени изисквания. В т. 1 на същата
разпоредба е предвидено изискване същият да е български гражданин. Същото изискване е предвидено с чл.38, ал.2,
т.1 от Наредба № 10 и за служителите на общинската администрация,
настанени във ведомствени жилища на
общината при закупуването им. Такова изискване е съществувало в разпоредбата на
43, ал.1 от ЗОС, в редакцията на ДВ, бр. 96 от 1999 г.). С изменението на
нормата, обн. ДВ, бр. 101/2004 г., изискването за
българско гражданство е отпаднало. Следователно, понастоящем оспорените разпоредби
противоречат на посочения нормативен акт от по-висока степен, доколкото с тях
се изключва възможността общински жилища да бъдат закупени от чужденци,
пребиваващи в Република България. На основание чл. 26, ал. 2 от КРБ последните имат всички права и задължения по тази Конституция с изключение
на правата и задълженията, за които Конституцията и законите
изискват българско гражданство, а такова изискване в приложимия Закон за общинската собственост
не е предвидено.
В протеста на РП –Елхово се сочи също,
че разпоредбата на чл.39, ал.3 от Наредба № 10 противоречи на ЗОС. Съгласно процесната разпоредба
„въз основа на решението по предходната алинея кметът на общината внася
предложение до общинския съвет за продажба на общински жилища.“ Според
изготвения протест след като на желанието на един правен субект да придобие
жилище, законодателят не придава правно значение, то кметът не може да бъде задължен да ангажира
общинския съвет да издаде решение за промяна на предназначението, без да вземе
предвид потребностите на общината, а единствено защото са изпълнени
предпоставките за продажба. Съдът счита този довод за неоснователен.
Оспорената разпоредба е предвидена в глава шеста „Продажба на общински жилища“ от Наредба № 10 като част от процедурата за продажба на общински жилища по чл.40. Систематичното й място е преди уредбата на продажба на общинско жилище в чл.40 и чл.41, които сочат, че общинските жилища предназначени за продажба могат да бъдат продавани след решение на общинския съвет, в което се посочват административния им адрес, вид, застроена площ и продажна цена. Именно въз основа на това решение кметът на общината извършва продажба на определените за това жилища, като издава заповед която се връчва на купувача. В ал.1 на чл. 39 от Наредба № 10 е записано, че исканията за покупка на общинско жилище се разглеждат от комисията по чл. 8, ал.1 – такава назначена със заповед на кмета за установяване на жилищните нужди и картотекиране на граждани. В ал. 2 на същия тест е посочено, че комисията разглежда постъпилите предложения в тримесечен срок, извършва проверка за наличието на условията за продажба и прави предложение до кмета на общината. Видно е, че оспорената разпоредба на чл.39, ал.3 от Наредба № 10 финализира процедурата по разглеждане на предложенията за закупуване на вече определени за продажба общински жилища, която приключва с внасяне на предложение от кмета на общината до компетентния за това орган – общинския съвет, съгласно чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА и специалната уредба в чл.47, ал.1 от ЗОС. Единствено този орган(общинският съвет) може да постанови както положителен за адресата акт на разпореждане, така и отказ да бъде извършена продажбата. Именно решението на общинския съвет е административният акт по смисъла на чл.21 от АПК, с който се създават права и задължения за лицата, които са насрещни страни по административното правоотношение. Последващи издавани актове от кмета на общината като част от производството по изпълнение на вече взето от общинския съвет решение за продажба(отказ) нямат самостоятелно правно значение и не могат да съдържат волеизявления с различно съдържание от разпореденото с акта на общинския съвет.
За пълнота следва да се отбележи, че съгласно чл.42, ал.1 от ЗОС, по своето предназначение общинските жилища са: 1. за настаняване под наем на граждани с установени жилищни нужди; 2. за продажба, замяна и обезщетяване на бивши собственици, чиито имоти са отчуждени за общински нужди; 3. ведомствени; 4. резервни. В ал. 2 на същия тест е предвидено, че жилищата по ал. 1 се определят от общинския съвет по предложение на кмета на общината и могат да се променят съобразно потребностите в общината. Изложеното налага извода, че оспорената разпоредба на чл.39, ал.3 от Наредба № 10 не противоречи на чл. 42, ал.2 вр. с ал.1 и чл. 47, ал.1 от ЗОС, както се твърди в протеста на РП –Елхово, поради което същия в тази му част следва да бъде отхвърлен.
Съгласно другата оспорена разпоредба на чл. 41, ал.2 от Наредба № 10, след плащане на цената, дължимите данъци, такси и режийни разноски в посочения в заповедта срок, кметът на общината сключва договор за продажба. В протеста се твърди, че тази разпоредба в частта й „ и режийни разноски“ противоречи на чл. 111 от ЗМДТ. Това твърдение се споделя от съда.
Съгласно чл. 111 от ЗМДТ, по производствата за настаняване под наем, продажби, замени или учредяване на вещни права се заплаща такса. Тази такса следва да се определи въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставянето на услугата (чл. 7, ал. 1 от ЗМДТ) при спазване на принципа за възстановяване на пълните разходи на общината по предоставяне на услугата по чл. 8, ал. 1, т. 1 от ЗМДТ. По смисъла на закона, в тези разходи изрично са включени и режийните разноски – аргумент от § 1, т. 15 от ДР на ЗМДТ. Следователно, режийните разноски са елемент от таксата за предоставяне на услугата, която като вид местна такса подлежи на уредба в друга местна наредба, приета на основание чл. 9 от ЗМДТ, а именно наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги. Уреждането на въпроса за заплащане на режийни разноски в разпоредбата на чл. 41, ал. 2 от Наредба № 10 като елемент от местната такса е в противоречие с делегацията по чл. 9 от ЗМДТ, поради което следва да се отмени. С наредбата по чл. 45а, ал. 1 от ЗОбС могат да се предвиждат единствено условия и ред за установяване на жилищни нужди и настаняване под наем в общински жилища, но не и разпоредби, които имат за предмет заплащане на местни такси (или елемент на такава такса). Последните са предмет на специална регулация от ЗМДТ и наредбата по чл. 9 от същия закон. С оглед на това оспорената част от разпоредбата на чл. 41, ал. 2 от Наредба № 10 за условията и реда за установяване на жилищните нужди на граждани, настаняване под наем и продажба на общински жилища на Община Болярово също следва да се отмени.
При този изход на делото, на основание чл.143, ал.1 от АПК, приложим в настоящото производство във връзка с препращащата норма на чл.196 от АПК, ОбС-Болярово следва да бъде осъден да заплати направените деловодни разноски в размер на 20.00 лв. - платена такса за обнародване на оспорването в Държавен вестник, които са своевременно предявени и доказани по размер.
Водим от горното и на основание чл.193, ал.1 от АПК, Ямболският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по протест на Районна прокуратура – Елхово разпоредбите на чл.20, ал.3, чл.24, ал.2,
чл.37, ал.1, т.1, чл.38, ал.2, т.1 и чл. 41, ал.2 в частта й „ и режийни
разноски“ от Наредба № 10 за условията и реда за установяване на жилищните
нужди на граждани, настаняване под наем и продажба на общински жилища на Община Болярово, приета с Решение № 513 от
29.11.2018г. на Общински съвет Болярово.
ОТХВЪРЛЯ протеста
на Районна прокуратура – Елхово против разпоредбата
на чл.39, ал.3 от Наредба № 10 за
условията и реда за установяване на жилищните нужди на граждани, настаняване
под наем и продажба на общински жилища на
Община Болярово, приета с Решение № 513 от 29.11.2018г. на Общински
съвет Болярово.
ОСЪЖДА Общински съвет
Болярово да заплати на Районна прокуратура Елхово направените по делото
разноски в размер на 20 (двадесет) лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от съобщаването му по реда на чл.138 АПК.
Решението съгласно чл.194 АПК
да се обнародва по начина, по който е бил обнародван акта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/не се чете
ЧЛЕНОВЕ:1./п/не се чете
2. /п/не се чете