Решение по дело №434/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е с правно основание чл.68, ал.1 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр/ във връзка с чл.146 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/.

Образувано е по жалба от С. Б., в качеството на управител на Рудник „Трояново-север“ с. Ковачево, клон на “Мини Марица Изток“ ЕАД гр. Раднево чрез пълномощника му юрисконсулт Д. А. против Решение № 135/11.04.2024г на Комисията за защита от дискриминация /КЗК/ в частта за установена дискриминация под формата на „тормоз“ по смисъла на пар. 1, т. 1 ДР ЗЗДискр. във вр. с чл. 4, ал. 1 от същия закон на основата на признак „възраст“ по отношение на И. Д. Ц.. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на решението в оспорената му част като постановено в нарушение на приложимия материален закон. Оспорва се изводът на административния орган за осъществен тормоз по отношение на И. Ц., като се излагат съображения, че събраните в хода на производството доказателства не водят до несъмнен такъв извод. По съображения и за противоречие между оплакванията на жалбоподателя, доказателствата и мотивите, изложени в процесното решение, е направено искане до съда да отмени решението в оспорената му част и постанови друго, с което да признае за установено, че по отношение на И. Д. Ц. не е осъществена дискриминация под формата на тормоз по смисъла на пар. 1, т. 1 ДР ЗЗДискр. вр. с чл. 4, ал. 1 от същия закон. Претендират се разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът Комисията за защита от дискриминация гр. София, редовно и своевременно призован, не изпраща представител, но с писмено становище от юрисконсулт С. оспорва жалбата като неоснователна. Моли да бъде отхвърлена и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът И. Д. Ц. чрез пълномощника си по делото адвокат С. и в представен писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Позовава се на съдебна практика, моли да се остави в сила решението на Комисията за защита от дискриминация, претендира присъждане на направените разноски.

Заинтересованата страна М. М. И. Е. гр. Раднево, редовно и своевременно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

Административното производство пред КЗД по преписка № 150/ 2022г е образувано по жалба вх. № 44-00- 2332 от 12.07.2022г от И. Д. Ц. срещу С. Г. Б. - управител на Рудник „Трояново север“ с. Ковачево, допълнена с вх. № 44-00-2620/12.08.2022г и вх. № 44-00-3289/11.10.2022г, съдържаща конкретни оплаквания за дискриминационно отношение спрямо него като на основание чл. 50 от ЗЗДискр е направено искане да бъде образувано производство и да бъде установено налице ли е дискриминация по признаци „лично положение", „образование“ и „възраст“, да бъде постановено преустановяване на нарушението до установяване положение на равно третиране, изключващо преследването и тормоза му като жалбоподател, както и да бъдат наложени предвидените в закона санкции или принудителни административни мерки.

Пред Комисията са изнесени твърдения, че дискриминацията се изразявала в унизителна, необоснована от никаква обективна причина промяна на неговото служебно лично положение и статут в работната среда на участък „РТНК-5" като служител на длъжност: „началник смяна диспечерска Т" - чрез дублиране на вменените му от длъжностната характеристика функции и задължения с преназначени колеги от участък „РТНК-4" без същите да почиват на законосъобразност или целесъобразност. Жалбоподателят твърди, че така бил принуден да упражнява професията си в среда, която необосновано компрометирала способностите му да изпълнява самостоятелно задълженията си на работното място, което заемал вече 15-та година, поради възрастта му -58 години /недостиг на 4 „точки" за пенсиониране/, изхождайки от презумпцията, че „преназначените колеги от„РТНК-4" са значително по-млади, но пък и с по-ниско образование и дори без стаж в Участък „РТНК-5". Допълва, че видно от приложените графици за работа, до месец май т.г., когато те били утвърждавани от предишния управител Ж. Б., съставът на смените в участъка бил в съгласие с КТД т.е. по един титуляр на смяна А, Б, В ,Г и един П /подменен/, а в следващите месеци, вече утвърждавани от С. Б., в разрез с изискванията на КТД били раздути с допълнително преназначените от „РТНК-4" колеги. Чувствал се неблагоприятно третиран в сравнение с колегата му титуляр на смяна „А" Н. Д. К., който бил значително по-млад, но и с по-ниско образование и с по-малък стаж.

С вх. № 44-00-35/05.01.2023г е постъпило ново допълнение, в което е изложено, че след завръщане от отпуск за временна неработоспособност жалбоподателят устновил в графика за работа, утвърден от С. Г. Б. за месец януари, 2023г., че работното му място отпреди операцията било отнето в полза на колегата му М. Х. М.. Било му отнето правото да назначава и инструктира смяната си /смяна „Г'/, както и да води и ръководи работата й. Допълва, че 12-часовият режим на работа бил подменен с 8-часов и му било вменено да подменя колегите от другите смени, като изцяло бил отстранен от нощни дежурства. Жалбоподателят счита, че именно с посочените действия на Башалов била извършена дискриминация. С вх. № 44-00-405/01.02.2023 г. е постъпило поредно допълнение към жалбата, в което жалбоподателят повтаря оплакванията си, свързани с работния график и добавя, че за месец февруари 2023 г. бил изцяло отстранен от дневни и нощни дежурства, а давал само 8-часови.

В хода на проучването ответникът Башалов отрича да е осъществена каквато и да е проява на дискриминационно отношение спрямо И. Ц.. В представено писмено становище твърди, че с действията си като работодател по никакъв начин не бил осъществил действия, с които да накърни достойнството на Ц.. Не e извършил промяна в трудовия му договор и не е настъпила промяна в осъществяваните функции от Ц. в качеството му на началник смяна - добивна промишленост в участък „РТНК-5" при Рудник „Трояново-север". Счита, че липсва неблагоприятно третиране в сравнение с лицето Н. К., при условие че жалбоподателят изпълнявал длъжността на началник смяна - добивна промишленост в участък „РТНК-5" при Рудник „Трояново-север", а К. работи на такава длъжност в друга смяна, т.е. двамата са равнопоставени и нямат отношение един с друг. Относно твърденията за липса на назначения в смяна „А" пояснява, че не става въпрос за назначения, а за временна ситуация, при която работници от един участък в технологичен престой са преместени да осъществяват дейността в друг работещ участък, за което прилага писмени доказателства. Направено е искане за постановяване на решение, с което да се констатира, че не е извършено нарушение на ЗЗДискр и жалбата да се остави без уважение.

Становището и искането на заинтересованата страна МИНИ МАРИЦА ИЗТОК ЕАД гр. Раднево са идентични с тези на жалбоподателя Башалов.

С оглед съдържанието на жалбата, за пълното и обективно изясняване на фактическата обстановка по случая, в изпълнение на чл.55 и сл. от ЗЗДискр КЗД е реализирала предвидената в специалния закон процедура по проучване, като е изискала и приложила по преписката становища и доказателства от участниците в производството, подробно описани и обсъдени в обстоятелствената част на обжалваното решение. След приключване на проучването на основание чл.60 от ЗЗДискр е изготвен доклад-заключение от докладчика по преписката.

Видно от приложените по делото протоколи, проведени са три открити заседания, за които страните са били надлежно призовани. В съответствие с чл.62 от ЗЗДискр в първото заседание на 19.04.2023г на страните е предоставена възможност да се помирят, изслушани са направените от присъстващите искания, допуснати са свидетели. В заседанието на 20.09.2023г свидетелите са разпитани, а на 31.01.2024г са приети за сведение изисканите документи – трудови досиета, щатни поименни разписания, писмени лични обяснения, графици с дежурства за 2023г, сведения, трудови договори и допълнителни споразумения към тях на лицата Г. М. К., З. Ц. М., Д. Д. М. и А. И. Г.. Преписката е намерена за изяснена от фактическа страна и е обявена за решаване.

След преценка на събраните в административното производство доказателства КЗД приема с обжалваното решение № 135/11.04.2024г, че спрямо жалбоподателя е извършена дискриминация под формата на „тормоз“ на основата на признак „възраст". От фактическа страна съставът установява от приложените към преписката месечни графици на служителите на „РТНК-5“ за м. януари, 2023 г. и м. февруари, 2023 г., че за смяна „Г“ са посочени двама началници-смяна - И. Д. Ц. и М. Х. М., като Ц. е на 8-часови смени и за двата месеца. От м. октомври, 2023 г. до м. януари, 2024 г. за смяна „Г“ отново началници-смяна са И. Д. Ц. и М. Х. М., но с различни часови и времеви параметри, като за м. ноември, 2023 г. и януари 2024 г. И. Д. Ц. е посочен в графика с 8-часови смени. Сборът часове на месец на всеки от двамата служители и не само, е както следва: И. Д. Ц. - м. октомври, 2023 г. - 173 ч., м. ноември, 2023 г. - 176 ч.; м. декември, 2023 г. - 144 ч. и м. януари, 2024 г. - 176 ч.; М. Х. М. - м. октомври, 2023 г. - 176 ч., м. ноември, 2023 г. - 176 ч.; м. декември, 2023 г. - 144 ч. и м. януари, 2024 г. - 176 ч. Видно от графиците, Ц. е имал 3 ч. по-малко часове от М., но също така е видно, че часовете на всички служители в участъка показват вариация на сбора месечни часове в такъв диапазон. Прието е също така, че С. Г. Б. в качеството му на управител на Рудник „Трояново север“ - с. Ковачево утвърждава изготвените графици на участъците. Няма данни трудовото правоотношение на жалбоподателя да е променяно или прекратявано в по-неблагоприятна за него посока. А работните места в „РТНК-5“, за които предявява оплаквания жалбоподателят в хода на административното производство, е изяснено, че са заети от вече назначени служители на „Мини Марица Изток“ ЕАД, а не са заети от външни/нови служители.

Позовавайки се на възрастта на упоменатите служители, заемащи длъжността началник-смяна в участък 5 - между 33 и 53 години към момента на произнасяне, изчислено на база рождената им година, докато Ц. е на [възраст] възраст, решаващият състав на КЗК счита, че за да е оправдано диференциране по възраст при определянето на типа смяна - дневна, нощна, или 8-часова, е необходимо то да бъде обосновано с дадена специфика на дейностите, като ответната страна трябва да представи убедителни доказателства, подкрепящи наличието на пряка връзка между невъзможността за акуратно изпълнение на служебните им задължения и тяхната възраст. Пояснява се, че ако по-възрастните служители началник-смяна не могат да се справят или се справят по-трудно с възложените им служебни задължения в сравнение с по-младите и това обстоятелство е в пряка връзка с техните възрастови характеристики, то тогава би било до някъде обективно оправдано възлагането на 12- часови дневни и нощни смени на по-млади служители. В настоящия случай от представените графици на служителите, заемащи длъжността началник-смяна в „РТНК- 5“, за месеците м. януари 2023 г. и м. февруари 2023 г. е видно, че Ц. в поемал само 8-часови смени, за разлика от другия началник-смяна на смяна „Г“. Изхождайки от свидетелските показания, че началник-смяна, който е на 8-часова смяна, не изпълнява пълноценно функциите, присъщи на длъжността, съставът счита, че е налице по-неблагоприятно третиране към жалбоподателя от ответната страна, която не е предприела мерки за равенство във възможностите на служителите, заемащи дадената длъжност и това в случая може да бъде обвързано със защитен признак „възраст“. На основание чл. 47, т. 4 от ЗЗДискр. на С. Г. Б., в качеството му на управител на Рудник „Трояново - север“ - с. Ковачево: клон на „Мини Марица - изток“ ЕАД е предписано да се въздържа за в бъдеше от подобни дискриминационни действия и да не допуска неравно третиране на своите служители на база защитен от закона признак, което би довело до накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. Прието е, че не е осъществена дискриминация под формата на тормоз по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр във вр, с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр по признаците „лично положение“ и „образование“, както и не е осъществено „преследване“ по см. § 1. т. 3 от ДР на ЗЗДискр.

По делото са приложени и приети като доказателства само материалите, съдържащи се в образуваната в КЗД преписка № 150/2022 г, тъй като страните нямат други доказателствени искания. От тях се установява, че съгласно разписание на длъжностите и професиите в клон рудник „Трояново-север“ с. Ковачево в сила от 27.01.2022г и поименното щатно разписание в участък РТНК-5 длъжността „началник-смяна добивна промишленост РТНК“ за 2022г и 2023г се заема от пет лица, сред които е ответникът И. Ц.. На 31.05.2022г е проведен месечен технически съвет, на който е решено участък „РТНК-4“ да излезе в технологичен престой, а персоналът да бъде пренасочен към други участъци със срок от м.юни 2022г /т.2.9/. Пренасочването е направено към „ РТНК-5“. На 16 юни, 19 юни, 20 юни, 23 юни,24 юни и 27 юни 2022г в участък РТНК-5, смяна Г са работили три лица на длъжност „началник смяна – И. Ц., Г. К. и З. М. при 12 отработени часа за всеки, видно от представените с първоначалната жалба ежедневни отчетни листове. За м. февруари 2023г е утвърден график, според който на И. Ц. е определен 8-часов работен ден, при което се покрива месечната норма от 160ч. За същата смяна Г на началник-смяна М. М. се определени 12-часови смени. От показанията на разпитаните свидетели по искане на И. Ц. се установява, че при 8-часова смяна началник-смяната изпълнява спомагателни функции, поради това, че тя се явява непълна смяна, докато 12-часовата смяна позволявала управлението на работния процес и служителите, т.е. макар няколко служители да изпълняват една и съща длъжност, в зависимост от това дали смяната е 8 или 12 часа дейностите и отговорностите варират спрямо установена работна практика в участъка. Според свидетелите графиците се обявяват публично след утвърждаване от управителя на рудника. Не са виждали, чували или присъствали на разговори между И. Ц. и С. Б..

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Жалбата на С. Г. Б. в качеството му на управител на Рудник „Трояново - север“ - с. Ковачево против Решение № 135/ 11.04.2024г, постановено от 5-членен състав КЗД по преписка № 150 по описа за 2022г е процесуално допустима като подадена в срока по чл.68, ал.1 от ЗЗДискр и от лице с правен интерес, за което оспореното решение е неблагоприятно.

Разгледана по същество, се явява основателна.

Административният акт, постановен в специалното производство пред КЗД – Решение № 135 от 11.04.2024г на петчленен разширен състав, е издаден от компетентен орган по чл. 65 във връзка с чл. 48, ал. 3 от ЗЗДискр, в предвидената от закона писмена форма и с необходимите реквизити. Подписан е от членовете на състава, участвали в последното заседание по преписката.

С решението е възприета визираната от ответника И. Ц. за осъществена форма на дискриминация - тормоз по смисъла на чл. 5 ЗЗДискр. във вр. с § 1, т. 1 ДР ЗЗДискр. на основата на признак "възраст".

С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. е забранена всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Освен общата забрана за дискриминация, законът предвижда и специална защита от дискриминация при упражняване правото на труд. В тази връзка нормата на чл. 13, ал. 1 ЗЗДискр. задължава работодателя да осигурява еднакви условия на труд без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1. Съгласно разпоредбата на чл. 5 от ЗЗДискр. тормозът на основа на признаците по чл. 4, ал. 1 се смята за дискриминация, а според легалното определение на понятието "тормоз", съдържащо се в § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., това е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. Съдебната практика приема, че фактическият състав на тормоза включва: 1. изпълнително деяние - действие или бездействие на определено лице спрямо друго лице; 2. защитен признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр.; 3. цел или резултат - накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда; 4. причинно-следствена връзка между тях. Така в конкретния случай е необходимо да се установи нежелано поведение от страна на управителя на рудник „Трояново-север“ по отношение на И. Ц., и то по причина именно на възрастта му, което да има за цел или резултат накърняване на достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда.

В иницииращите процедурата документи е конкретизиран защитеният признак "възраст", особено с допълненията в писмо с вх. № 44-00-3289/11.10.2022г, макар да е наблегнато на преназначаването на работници в неговия участък по личните предпочитания на управителя на рудника и последиците от това, поради което оплакването на жалбоподателя Башалов в обратна насока е неоснователно. Но видно от проведеното проучване, органът не е извършил пълно, обективно и всестранно изясняване на релевантите за случая факти, при съблюдаване на формулираното в чл. 9 от ЗЗДискр. правило за разпределение на доказателствената тежест в производството за защита от дискриминация - страната, която твърди, че е дискриминирана, следва да представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, а ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен. Установената от Комисията фактическа обстановка не се подкрепя изцяло от доказателствения материал. В решението са изложени мотиви, които не обосновават постановения правен резултат. В него е прието, че за месеците януари 2023 г. и февруари 2023 г. Ц. е поемал само 8-часови смени, за разлика от другия началник-смяна на смяна „Г“ в „РТНК-5“. Този извод не кореспондира с представените доказателства. По преписката са налични заверени копия от таблици за отчитане на присъствията и отсъствията на И. Ц. /т.3, л.735 лице и гръб/. От таблицата за м. януари е видно, че са отчетени дневни /12 часа/, нощни и редовни /8часа/ смени. За м. февруари също има отчетена една дневна и една нощна смяна. В представените от Ц. неподписани извлечения от графика за м. м. януари 2023г /т.1, л.258/ и м. февруари 2023г /т.1, л.264 гръб/ за него са определени само 8-часови смени, а другият началник-смяна М. М. има само 12-часови смени. Не е представена таблица за отчитане на присъствията и отсъствията на М. М.. При тези разнопосочни данни и с оглед само на свидетелските показания, че началник-смяна, който е на 8-часова смяна, не изпълнява пълноценно функциите, присъщи на длъжността, съставът на КЗК е счел наличие на по-неблагоприятно третиране към И. Ц. от страна на управителя на рудник „Трояново-север“, който не е предприел мерки за равенство във възможностите на служителите, заемащи дадената длъжност. Прието е, че това в случая може да бъде обвързано със защитен признак „възраст“.

Настоящият съдебен състав намира, че оспореното решение на КЗД противоречи на приложимите материалноправни разпоредби, тъй като в случая не са налице елементите от фактическия състав на визираната от ответника И. Ц. и възприета от КЗД за осъществена форма на дискриминация - тормоз по смисъла на чл. 5 ЗЗДискр. във вр. с § 1, т. 1 ДР ЗЗДискр. на основата на признак "възраст". Липсват извършени конкретни действия с дискриминационен характер, основани на този признак. Не отговаря на действителността становището, че за месеците януари 2023 г. и февруари 2023 г. Ц. е поемал само 8-часови смени. Освен това по преписката е изяснено, че по личната преценка на А. С. – ръководител участък добивна промишленост, който изготвя работния график за всеки месец, работното време на Ц. през м. януари и м. февруари 2023г е променено с оглед влошеното му здравословно състояние и изключително трудната минна дейност през нощта в този период /т3, л.756/. В тази връзка дори като индиция няма данни това решение да е свързано с невъзможността за акуратно изпълнение на служебните му задължения поради възрастта му или в сравнение с възрастта на неговите колеги. Абсолютно необоснован е изводът за извършено диференциране по възраст при определянето на типа смяна - дневна, нощна, или 8-часова. Безкритично е възприето и мнението на свидетелите, че 8-часовата смяна е „непълноценна“, а това е обусловило заключението на комисията за неблагоприятно третиране. От данните по преписката не може да се направи извод, още по-малко категоричен такъв, че визираното поведение на управителя на рудника, който само утвърждава изготвения вече график, е със субективна насоченост спрямо Ц..В тази връзка не без значение е обстоятелството, че работодателят разполага с дискреционна власт в кръга на законовите си правомощия да управлява работните процеси и персонала, особено с оглед решението участък „РТНК-4“ да излезе в технологичен престой, а персоналът да бъде пренасочен към „ РТНК-5“.

По делото по никакъв начин не се доказаха визираните от закона цели на поведението на сочения за дискриминатор - накърняване достойнството на лицето, създаване враждебна, обидна или застрашителна среда, както по принцип, така и на основата на твърдения от лицето признак „възраст“. Не е налице и изискваният от правната норма резултат по отношение на средата, тъй като не се установява наличие на отрицателно отношение под някаква форма /неприязън, обида, застрашаване или индивидуализирано конкретно негативно отношение/ от всички други лица в работната среда на И. Ц., конкретно насочено спрямо него. Субективното усещане за обида и накърняване на достойнство в резултат на нечие нежелано поведение не може да се тълкува разширително в контекста на приложимите материалноправни норми на §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр., вр. чл.4, ал.1 и чл.5 от същия закон. За осъществяване фактическия състав на тормоза тези норми не изискват кумулация между целта на дискриминатора и резултата, но този резултат като евентуално създадена негативна среда при всички случаи следва да съществува като обективен факт от действителността и подлежи на установяване в проведеното производство, а това в процесния случай не е направено.

Като е анализирал и тълкувал едностранчиво изтъкнатите от И. Ц. факти и събраните доказателства за тях, решаващият състав на КЗД е постановил решение, в което фактически, правно и доказателствено не е обоснована констатацията за осъществен "тормоз" по признак "възраст" по смисъла на разпоредбата на § 1, т. 1 ЗЗДискр. спрямо И. Ц. от страна на управителя на Рудник „Трояново-север“ с. Ковачево-клон на „Мини Марица Изток“ ЕАД. По тези съображения решението на КЗД като постановено при неправилно приложение на материалния закон следва да бъде отменено.

При този изход на спора следва да бъдат присъдени само своевременно претендираните разноски от жалбоподателя, изразяващи се във възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита, дължими от КЗК на основание чл.143, ал.1 от АПК, размерът на което съдът определя на 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба от С. Б., в качеството на управител на Рудник „Трояново-север“ с. Ковачево, клон на “Мини Марица Изток“ ЕАД гр. Раднево, Решение № 135/11.04.2024г на Комисията за защита от дискриминация в частта за установена дискриминация под формата на „тормоз“ по смисъла на пар. 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита от дискриминация във връзка с чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация на основата на признак „възраст“ по отношение на И. Д. Ц., като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА Комисията за защита от дискриминация да заплати на “Мини Марица Изток“ ЕАД гр. Раднево - клон Рудник „Трояново-север“ с. Ковачево сумата 100 /сто/ лв за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаване на страните пред ВАС.