№ 417
гр. Бургас, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря МАРИЕТА Б. ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20222120200742 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р. Д. Д., ЕГН **********, срещу Наказателно
постановление № 21-0769-004095/01.11.2021 г., издадено от началник на група в сектор
Пътна полиция към ОД на МВР - Бургас, с което за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, на
основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6 от ЗДвП, на жалбоподателя e наложено наказание
„глоба“ в размер на 2000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, представлява се от адв. С. К. от
БАК, който поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява от юк. Ж.,
която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП. Представено е и писмено становище
за неоснователност на жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 25.12.2020 г., в 13:37 ч., в общ. Бургас, на път I-9, км. 249+100, в посока от кв.
Крайморие към ПВ Юг, автоматизирано техническо средство - мобилна система за контрол
над скоростта - TFR1-M, с фабричен № 510/07, засякло и заснело движещ се със скорост от
136 км/ч мотоциклет Хонда с рег. № ****. Мястото на контролирания пътен участък
попадало в границите на населеното място с въведено ограничението на скоростта с пътен
знак В-26 до 50 км/ч. Въпросното нарушение било записано на файл с наименование „клип
№ 16607“. Установено е, че заснетият мотоциклет е собственост на Р. Д. Д. /л. 7/, както и че
скоростта следва да се счита на 132 км/ч (след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на
водача) или с 82 км/ч над разрешената скорост.
Техническото средство - мобилна система за контрол на скоростта - TFR1-M, с
фабричен № 510/07, към датата на заснемане на нарушението, било годно и калибрирано,
видно от приложените по делото писмени доказателства - удостоверение за одобрен тип
1
средство за измерване и писмо /л. 14/, и протокол от проверка /л. 15/.
За използване на мобилното техническо средство бил изготвен и надлежен протокол
по реда на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. (л. 16), съдържащ всички
законоустановени реквизити.
За констатираното нарушение се пристъпило към съставяне на АУАН, като била
изпратена покана по реда на чл. 40, ал. 1 ЗАНН до собственика на мотоциклета /л. 10/. На
12.08.2021 г. жалбоподателят попълнил декларация по реда на чл. 188 от ЗДвП, в която
декларирал, че на процесната дата и час мотоциклетът е бил управляван от него.
След получаване на информацията за водача, на 21.08.2021 г. св. В.П. съставил срещу
него АУАН, като квалифицирал нарушението като такова по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
Въз основа на АУАН, на 01.11.2021 г. АНО издал и процесното НП, като възприел
фактическата обстановка, описана в акта. АНО приел, че нарушението е извършено
повторно, доколкото е в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К № 2879788, в
сила от 14.07.2020 г. На основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложено наказание „глоба” в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 3 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали /л. 4-19/, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта
за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено
средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява
гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя
/л. 27 - гръб/, които са еднопосочни и безпротиворечиви, и които съдът кредитира изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП - изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което и съдът
кредитира изцяло, приложените по делото снимки /л. 12/.
От правна страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по
следните съображения:
В конкретния случай съдът счита, че НП е издадено от компетентен орган - Р.П. -
началник на Група към Сектор „Пътна Полиция” към ОД на МВР - Бургас, която към
01.11.2021 г. е била оправомощена да издава НП, видно от приложената по делото Заповед
№ 8121з-515/14.05.2018 г., издадена от министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен
от компетентно (териториално и материално) лице - младши автоконтрольор към Сектор ПП
- ОД на МВР - Бургас, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол,
предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП е компетентен да съставя
АУАН за нарушения по този закон.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от
ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е
спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение
е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво
да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за
нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални предпоставки
за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
2
правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.
Съгласно разпоредбата на § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, автоматизирани технически
средства и системи са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани,
одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично
заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган;
мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и
край на работния процес. В конкретния случай, видно от протокола за проверка и
удостоверението за одобрен тип средство за измерване, мобилната система за видеоконтрол
на нарушенията на правилата за движение е автоматизирано техническо средство по
смисъла на закона.
Мобилната система за контрол на скоростта - тип TFR1-M с идентификационен №
510/07, към датата на заснемане на нарушението, е била годна и калибрирана, и това е видно
от удостоверението за одобрен тип средство за измерване и от протокола от последващата
проверка /л. 15/.
На следващо място, съдът счита, че както в АУАН, така и в НП са посочени всички
необходими, законови реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до отмяна на НП на това основание. Точно е посочено мястото
на извършване на нарушението, отразено е обстоятелството, че в този участък е имало
ограничение на скоростта за населено място до 50 км/ч, както и наказуемата скорост, като
коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява
допустимата техническа грешка при измерването на скоростта.
По делото е представено ксерокопие на снимка, изготвена чрез системата за
видеоконтрол, от която става ясно, че посочената скорост е била засечена на въпросната
дата и час. Доколкото представената снимка е изготвена със система, заснемаща и
записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното
превозно средство, то същата се явява веществено доказателство по смисъла на чл. 189, ал.
15 от ЗДвП.
На следващо място, съдът не споделя възраженията на жалбоподателя за допуснато
нарушение при изготвяне на снимковия материал на техническото устройство,
контролиращо скоростта на движение по пътищата. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 3
от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата /в сила от 16.01.2018 г./, при работа с временно разположени на участък от пътя
автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се
попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда.
Тоест изискването за снимков материал се отнася само за поставени на участъка от пътя
временни технически средства. В конкретния случай, от протокола за използване на АТСС
се установява, че техническото средство е било монтирано в служебен автомобил на
контролния орган с рег. № ****, а не е било временно разположено на пътя, поради което не
е имало задължение за изготвяне на снимка на техническото средство по смисъла на чл. 10,
ал. 3 от Наредбата. Независимо от това в преписката е налична снимка на техническото
устройство /л. 16 - гръб/, разположено в служебния автомобил на контролните органи. По
отношение на защитния довод на жалбоподателя, че тази снимка /на л. 16 - гръб от делото/
не отразява правилно заснетата от техническото устройство фактическа обстановка /л. 12/,
съдът намира да отбележи следното. На първо място, по делото не се ангажираха никакви
конкретни доказателства, които да водят до извод, че фактическата обстановка, отразена на
представените по делото снимки /л. 12 и 16-гръб/ се разминава. Това, че според защитата
има разминаване между представените снимки на л. 12 и л. 16 не е достатъчно за
3
опровергаване на отразената от АНО фактическа обстановка. На следващо място, при
внимателен оглед на снимките на л. 12 и л. 16 се вижда, че мястото на което е бил
разположен служебният автомобил и намиращото се в него техническото средство напълно
съответства на описаната локация на заснемане на въпросния мотоциклет. В случая ясно се
вижда пътният участък, отразената пътна маркировка, улично осветление, автоматичният
преброителен пост, еластичната преграда отдясно, нейният край при мястото на поставената
информационна табела за туристически център, началото на металните пътни колчета
отдясно на пътя, включително и мостът при кръговото кръстовище. Поради което и съдът
приема, че няма разминаване във фактическата обстановка, отразена на наличните по делото
снимки /л. 12 и л. 16/, и не споделя доводите на жалбоподателя в противната посока.
Правилно е определен и субектът на административнонаказателната отговорност в
лицето на жалбоподателя. Видно от материалите по делото същият е декларирал, че е
управлявал въпросното МПС към датата на деянието, а съгласно разпоредбата на чл. 188, ал.
1 от ЗДвП - собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство,
отговаря за извършеното с него нарушение. Жалбоподателят не е декларирал, че друг е
управлявал процесния мотоциклет и правилно именно на него е съставен АУАН и издадено
НП. В хода на съдебното следствие защитата не ангажира надлежни доказателства, които да
изключват административнонаказателната му отговорност, поради което съдът приема, че за
извършеното с мотоциклета нарушение правилно е бил санкциониран жалбоподателят.
За така констатираното нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, на жалбоподателя е
наложено наказание глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 3 месеца, на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6 от ЗДвП.
Съдът намира, че е осъществен състава на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, съгласно който,
когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е
предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по
ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца. В § 6, т.
33 ДР на ЗДвП е дадено легално определение на понятието повторно нарушение -
извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 - в двегодишен срок, от
влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено
наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било
наложено като нов водач. От данните по делото се установява, че настоящото деяние е
извършено в едногодишния срок от влизане в сила на посочения в НП Електронен фиш
Серия К № 2879788, връчен на 29.06.2020 г., и влязъл в законна сила на 14.07.2020 г. /л. 4 и
л. 19/. С оглед на което и на основание чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, вр. чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП,
вр. § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП, настоящото нарушение се явява повторно и правилно е
наложено наказание глоба в двоен размер, а именно 2000 лв., и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца.
Управлението на пътно превозно средство е дейност с повишен риск и една от най-
честите причини за настъпването на ПТП е именно движението с несъобразена или
превишена скорост, поради което и извършеното се явява деяние със завишена обществена
опасност, поради което и приложението на чл. 28 от ЗАНН в конкретния случай би било
незаконосъобразно.
Предвид изложеното, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложеното му
наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваното
НП следва да се потвърди изцяло.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д ЗАНН, искането на представителя на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява
основателно и следва да се уважи. Относно размера на разноските разпоредбата на чл. 63д,
4
ал. 3 и 5 ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от
юрисконсулт /както е в случая/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер,
който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съгласно който
възнаграждението е в размер от 80 до 150 лв. Предвид правната сложност и извършените
действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение се явява 80
лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0769-004095/01.11.2021 г.,
издадено от началник на група в сектор Пътна полиция към ОД на МВР - Бургас, с което за
нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6 от ЗДвП, на
жалбоподателя Р. Д. Д., ЕГН **********, е наложено наказание глоба в размер на 2000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.
ОСЪЖДА Р. Д. Д., ЕГН **********, да заплати в полза на Областна дирекция на
МВР - гр. Бургас сумата в размер на 80 лв., представляваща сторени в производството
разноски за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен
съд - Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5